татко Крокодил

(this is a translation from the hand-written stuff last night in The Apartment)

I’m starting to drink again:
Vodka x3, 2x elder juice, one strawberry juice.

Съпротива.net (Resistance.net) – a book of a Bulgarian author – Hristo Karastoyanov, nice, a bit torn (this seems to be the modern style), about a madhouse. There are also a lot of fun moments of the type “DOS”, Shtirlitz thought, “You’re DOS”, Muller thought.

I’m drinking in the Apartment. One date failed and I’m quietly getting drunk. I’ve bought some books from Orange (where Svetla is working now), about the first I already wrote, the other one is some stuff by Solzhenitsyn, the third one is The Fifth Elephant by Pratchett (in original).

I looked in the bookcase here, they have all kinds of things, even some treasures (like “The name of the rose”). Turns out that it won’t be a problem to leave them a box of books.

(the vodka is a nice thing)

While I was at Orange, Svetla gave me the coordinates of their central office, according to her it shouldn’t be a problem to distribute books like the ones by Bukarski or Tisho. Now, how much would Komitata or Tisho like that I have no idea, but I’ll give them the address anyway.
Or we’ll make IBB a market for such books – informal, just to be able to feed the authors we like.
(And Tisho’s book is pretty nice. With this kind of development in a few more books they can start translating him :) ).

I need to play a bit with the wireless that’s here, or to finally get GPRS. Not that I don’t like hand-writing, but it’s horrible ((extremely horrible, I feel like translating from Chinese)) – I have no idea how I’ll read it (but I’ll definitely scan it).

I thought for a while who do I feel like drinking with (and after yesterday’s post I think it’s clear how important is for me to drink) and found out that except with E., with whom was the date tonight and who is sick (probably because she doesn’t drink enough) and maybe chervarium, there’s nobody else. Seems like I’ve started hating the people again, even with the girls here I can’t get into a conversation.
(at least here I can read, especially when I don’t carry the laptop)

I should send E. some stuff by Bukarski, I have the feeling that she’ll like them.

At some moments I feel like asking the local boss “Are there any technical problems to be soled around here?” – they use macs, but that will just make the exercise more interesting. Is this a sickness?
Looks like I really like fixing problems, the hard situations when in 20 minutes you need to save the day, at some times I wonder if I’m attracting them in some way. I had some such moments in which I wondered if I’m not causing them, so I digged in a few problems and it looks like it’s not so (although I don’t trust myself, I check a few times and I still don’t trust me).
(to be noted – the nice red-haired girl from the personnel)

Tomorrow will be the test if my normal alcoholism (e.g. getting drunk up to twice a week) is a problem for the neuralgia. If it is – there will be some nerve-killing (on both sides, as it’s moving). Otherwise the reason is known – sinusitis, goes around my nose and moves the whole thing (and the nasal drops are a temporary solution). And there’s a limit of the spicy stuff I can eat without dying…
(I wonder how much more can I write on 1/3 glass of elder juice + vodka?)

Knowing how hard it’s for me to write otherwise and how easy it’s when I’m drinking, I’m starting to understand how “War and peace” was written. It’s good that I’m remembering that I’ll have to translate this. (And this especially – to decode, too, as there’s no OCR that can decode it) ((even I have a hard time reading it)).

So there’s the question – fourth vodka, or to go home? There’s a unhappy half a bottle at home which I haven’t touched in three months, I feel a bit guilty.

(I’ll be sorry that I didn’t take the laptop, I hope I’m able to read this) ((yes, I’m really sorry))

——-
Fourth vodka. I’ll read Solzhenitsyn.
——-

I refuse to translate the rest :) As a finish, just to mention – I got home in some way, my mother heard me singing between the buildings “Gorda stara planina” (the national anthem), the flatmate heard me vomiting (the sound has been like the one of drowning cat) and that’s that. I haven’t gotten drunk since the 16th of March, it was about time :)

(това е превод от написаното на ръка снощи в Апартамента)

Пак се пропивам:
Водка x3, 2x сок от бъз, един сок от ягода.

Съпротива.net – книга от български автор – Христо Карастоянов, хубава, приятна, накъсана (това май е модерния стил), за една лудница. Има и бая весели моменти, от типа “DOS”, помисли си Щирлиц, “Ти си DOS”, помисли си Мюлер.

Аз пия в Апартамента. Пропадна една уговорка и си се напивам тихичко. Взел съм си малко книги от Orange (където в момента работи Светла), за едната писах, другата е събрани неща на Солженицин, третата е The Fifth Elephant на Пратчет (в оригинал).

Разгледах им библиотеката (на Апартамента), има всякакви неща, дори някои съкровища (като “Името на розата”). Оказа се, че няма да е проблем да оставя един кашон книги.

(хубаво нещо е водката)

Докато бях в Orange, Светла ми остави координатите на централния им офис, според нея не би било проблем да се разпространяват през тях книги като тая на Букарски или на Тишо. Доколко Комитата или Тишо ще са навити – не знам, но все пак ще им дам координатите.
Или пък ще направим ИББ пазар за такива книги – неформален, да храним авторите, които харесваме.
(А Тишо е написал наистина хубава книга. С такова развитие след още няколко книги ще могат спокойно и да го превеждат :) ).

Трябва да се хвана да си поиграя с wireless-а, дето е тука, или най-накрая да си взема GPRS. Не че не обичам да пиша на ръка, но е ужасно((слабо казано е ужасно, все едно превеждам от китайски)) – не знам как ще го чета (определено ще го сканирам).

Мислех си с кой ми се пие (а след вчерашния post е ясно, че е ужасно важно да пия) и открих, че освен с Е., с която беше уговорката и която е болна (вероятно защото не пие достатъчно) и може би червото, с друг не ми се пие. Очевидно пак съм намразил хората, даже и с девойките тук не мога да се заговоря.
(Тук поне мога да се чете, особено като не си нося лаптопа)

Трябва да пратя на Е. малко неща на Букарски, имам чуството, че ще и хареса.

На моменти се усещам как бих искал да питам локалния шеф “Има ли някакъв технически проблем за решаване?” – те са с mac-ове, ама това само ще направи упражнението само по-забавно. Това дали е болест?
Изобщо, харесва ми да оправям проблеми, обичам тежките ситуации, когато за 20 минути трябва да се спаси положението, на моменти се чудя дали не ги привличам по някакъв начин. Имах няколко момента, в които се чудех дали не ги предизвиквам, та се хванах да проуча няколко проблема в дълбочина – изглежда, че не е така (въпреки че аз на себе си не вярвам и се проверявам по няколко пъти, ПАК не си вярвам).
(Да се отбележи хубавата червенокоса девойка от персонала)

Утре ще бъде теста дали нормалния ми алкохолизъм (т.е. напиване до два пъти на седмица) е проблем за невралгията. Ако е – ще има умъртвяване на нерви (и от двете страни, че се мести). Иначе причината е ясна – синузит, обикаля из носа ми и мести цялото нещо (а капките за нос са временно решение). А и има лимит на лютото, което мога да изям без да умра…
(колко ли мога да напиша на 1/3 чаша сок от бъз + водка?)

Като знам колко ми е трудно да пиша иначе, и колко лесно ми е, като пия, разбирам как е написан “Война и мир’. Добре, че помня, че ще трябва да го превеждам. (А това специално – и да го разчитам, понеже няма OCR, който да го разбере) ((то аз едвам се оправям)).

Остана въпроса – четвърта водка, или да се прибирам? Вкъщи ме чака нещастна половин бутилка, която не съм пипнал от 3 месеца, чак ми е гузно.

(определено ще съжалявам, че не си взех лаптопа, дано разчета това) ((да, наистина съжалявам))

——-
Четвърта водка. Ще си чета Солженицин.
——-

Отказвам да превеждам останалото :) Като завършек, да спомена само, че се прибрах по някакъв начин, майка ми ме е чула как пея между блоковете “Горда стара планина”, съквартирантката ме е чула как повръщам (звука бил като от давещо се коте) и така. Не бях се напивал от 16ти март, крайно време беше :)

Some times I wonder if the situation is so bad, or it’s just me…
(a side note – does someone know how should footnotes be put in a blog? ideas appreciated…)

I just finished reading the last issue of Capital (some time ago I had a hard time giving them money, e.g. subscribing to their electronic edition, it would be nice for them to clean up their act) and I started wondering if there’s anything in this state that it has done right?

One of the few places that something is somewhat being done is the National Revenue Agency, so now the people don’t compare declaring your revenue and paying taxes to repetitive anal sodomizaton. Even there, under all the pressure to do something (because without money the stat will die) they still have problems. For the rest, it starts to get scary when you start thinking about them …

We have Ministry of the interior (this is the extremely stupid official translation, should be Ministry of Internal Affairs) are protecting the crime instead of protecting FROM crime. They’re making attempts at reforming, which are mildly stated pathetic, at least the new minister is able to sound somewhat right (and someday we might find out exactly how much people do work there).

We also have Governmental Agency for Informational Technologies and Systems, who haven’t done anything useful.

We have tons of ministries and agencies that work like real-estate agencies.

We have a parliament and government which are trying to find the middle ground between reforms, anti-corruption for the European Union and that to keep their games and stealing alive.

We have BTC (which for me is still a state structure) which finally gave access (after a medium-sized fee, which is probably comparable to the profit from the ADSL customers for a month) to the ADSL infrastructure to other ISPs (which should’ve happened a few years ago, according to the priavatization contract), at prices, which makes you wonder what’s the point. Maybe the only good thing in this is that it will push the creation of more alternative routes.

We have one Sofia, in which the transport problem will be totally insufferable this September, which is drowning in dirt (thankfully, it rains sometimes), the construction is still tragic (where they build, what they build, etc), and…

This is the reason everyone here drinks – otherwise one question starts to get asked – “What the fuck am I still doing here?”, there’s no more the other question – “Can or can’t I go to these people and kick them out?”…

(small addition – I’m not going to talk on the education, as I don’t feel like really swearing)

На моменти се чудя наистина ли е толкова зле ситуацията, или на мен ми се струва…
(btw, извън темата, някой да знае как точно се слагат бележки под линия в един блог? дайте някоя идея…)
(update: Благодаря на Георги Христозов, че ми спомена за wp-footnotes)

Преди малко си дочетох броя на Капитал ((а колко зор видях преди време да им дам пари, т.е. да се абонирам за електронното издание, няма да им навреди да си оправят бакиите)) и се зачудих, има ли нещо, дето да е свършила тая държава и то да е като хората?

Едно от малкото места, дето успява да свърши нещо приблизително прилично май е НАП, че хората сега не сравняват подаването на данъчни декларации с еднопосочно пътуване към Анадола с бака високооборотна грес под мишница. Дори и там, въпреки убийствения натиск да стане нещо (понеже без пари държавата ще вземе да умре) пак има проблеми. За останалата част страх да те хване, като почнеш да говориш…

Имаме си МВР, дето пази престъпността, а не ОТ престъпността. Правят опити за реформа, които са меко казано жалки, поне новия министър успява да звучи правилно ((може и някой ден да разберем например колко точно човека работят там)).

Имаме си ДАИТС, от които едно умно нещо не е излязло.

Имаме си хиляда министерства и агенции, дето работят като агенции за недвижими имоти.

Имаме парламент и правителство, които се опитват да намерят средата м/у това да се направят на реформатори и че се справят с корупцията като за пред Европейския съюз, и това да не си нарушат всичките далавери.

Имаме си БТК (за мен тя още си е държавна структура), дето пусна най-накрая ((след една средно голяма глоба, която вероятно им е сравнима с печалбата от ADSL клиентите за един месец)) достъп до ADSL инфраструктурата на други доставчици (което трябваше да стане преди бая години според приватизационния договор), на цени, при които човек се чуди точно де е смисъла. Може би единственото хубаво е, че така се подкрепя изграждането на алтернативни трасета.

Имаме си една София, в която транспортния проблем ще стане съвсем непоносим тоя септември, която се дави в мръсотия (добре, че понякога вали), строителството продължава да е трагична история (откъдето и да го погледнем – и къде строят, и как строят), и …

Ето за това всички тука пият – щото иначе почва да се задава въпроса “Абе, да му еба майката, аз какво правя все още тука?”, даже вече го няма въпроса “Аз мога ли или не мога на тях да им еба майката?”…

(малка добавка – а за образованието нищо не искам да кажа, не ми се псува истински)

I went to the presentation of “Loaned soul” by Tisho – it was nice, especially the reading of a part of the book (I also met a lot of people, who I hadn’t seen in a long time). I bought the book and I’m reading it now…
The Bulgarian authors have one specific style of story-telling, I have the feeling that it comes from the language. Tisho hasn’t ran away from it, but he’s readable and not overblown (even Georgi Markov can be seen in that style (although he’s incredible), except in the “Reports”, maybe just Ivan Popov was able to write in a completely different style). The book is nice (at least the part I’ve read), I just have this bad feeling that in a book so short such a story can’t be developed, I hope I’m wrong :)
(A request from the crocodile to the Bulgarian authors: “Please write more, I don’t want the book to be over shortly after I start it…”)

At IBB Guninski gave us a pretty interesting problem (which brought a few hours of fun calculations to me, chervarium and Stefan) – there’s a system of N equations with K variables (N>k), find a solution that is workable for the maximal number of equations. It mostly falls to finding the biggest K groups of linearly-dependent equations, but that looks like a NP-complete problem.
(or at least it seems like this to us, does anyone have a better idea? :) )
That wasn’t the only fun thing, I met a friend I haven’t seen in 4-5 years (there was a minute when we were looking at each other and were wondering if we know the other person), the usual stuff was spoken, and Mariela brought me the Diablo Swing Orchestra CD.

The big project is starting to materialize in the distance. We’ve designed the database, then today decided to change it, but I hope to have that done until the end of the week and to start coding, so we would have something to play with.

Отидох на представяне на “Душа назаем” на Тишо – беше интересно, особено четенето на част от книгата (видях се и с много хора, дето не бях виждал от бая време). Взех си книжката и я чета в момента…
Българските автори имат един специфичен стил на разказване, имам чуството, че е от езика. Тишо също не е избягал от него, но е четим и приятен, а не натруфен (например и на Георги Марков ужасно му личи (въпреки, че е велик), с изключение на “Репортажите”, май само И. Попов от тия, дето съм чел има коренно различен стил). Книжката радва (поне до тук), само имам едно гадно чуство, че за толкова къса книжка няма да успее да развие историята, а дано греша :)
(Молба от крокодила към българските автори: “Пишете повече, не ща книгата да свършва малко след като съм я започнал…”)

На ИББ Гунински даде много интересна задача (довела до няколко часа забавни сметки на мене, червото и Стефан) – имаме система от N линейни уравнения с k неизвестни (N>k), да се намери решение, което удовлетворява максимален брой от тези уравнения. Нещата се свеждат до откриване на K на брой максимални по големина линейно зависими групи от тия уравнения, ама май ще се окаже, че това е NP-пълна задача.
(или поне така решихме ние, някой да има по-добра идея ?:) )
Не само това беше забавно, видях се с един приятел, с който не се бяхме засичали от 4-5 години (имаше една минута, в която се гледахме и се чудехме дали се познаваме), изговорихме стандартното количество простотии, а Мариела ми домъкна поръчаното CD на Diablo Swing Orchestra.

Започнаха да се виждат очертанията на големия проект. Измислихме схема на базата, днеска решихме, че ще я сменяме, ама се надявам до края на седмицата да успеем да я бетонираме и да попишем малко код, та да има и какво да се тества.

“Matter” by Iain M. Banks is the last book of “The Culture” series (in Bulgaria they’ve published just one other – “The player of Games, translated in Bulgarian as “The Player of the Players”), really good read with nice ideas and written in a good way. Banks is also one of the authors that can write the end how it should be, not to rush it or to bore you to hell with it.
(it wouldn’t be fair to write here the last 4-5 lines before the epilogue, so I’ll leave those for you to read).

I found the book at Orange, I don’t know if they have another copy. I’ll order the rest of the series in a while, as I did with “Requiem for Homo Sapiens” by Zindell…

“Matter” на Iain M. Banks е последната книга от серията за “The Culture” (на български е издавана само една друга – “The Player of Games”, преведено на български като “Играчът на играчите”), много добро четиво с много интересни идеи и добре написана. Banks е един от авторите, които могат да напишат край както трябва, а не да претупат криво нещата или да се разтегнат до втръсване.
(не би било честно да препиша последните 4-5 реда преди епилога, за това ще ви оставя сами да си ги прочетете).

Книжката си я намерих в Orange, не знам дали имат друго копие. Ще поръчам скоро останалите от серията, както направих с “Requiem for Homo Sapiens” на Зиндел…

Because some people asked – photos of the drawings that we printed, with an A4 sheet for comparison.

Понеже някои хора се поинтересуваха – снимки на схемите, дето печатахме, заедно с един лист A4 за сравнение.

… and some rest from the “books” tag.

In the last few days around a project we’re making we needed to visualise two schemes from a database of ours. First it was hard to find good software for this – most of them didn’t work well, pulled out strange stuff, etc., so I finally used DbVisualiser (a commercial application with a trial version, written in Java. The situation is that bad…). After which a few drawings were generated, which turned out to be humongous, so we had to print them in Maniaprint in Studentski grad (btw, I would’ve loved to have some tech guy there to tell me what’s the best wasy to give it to them, as there were a few gaffes), so the end result is two A0 pages and two that are as wide as A0 and about three meters long.
Mine network drawings look miniature next to these (I’ve gotten up to A2, just with better density).

Otherwise it’s the standard madhouse around, although the head doesn’t hurt as much (e.g. I don’t have the urge to shoot myself :) ). I can’t join the lectures in the course at FMI and I’m definitely not getting myself into another such course in the near future – definitely I lack the time for it.

I’m also swearing a bit at “Capital” for running such laughable and obviously paid-for articles. It could’ve been at least a bit more competently written…
(Some years ago there was the idea to make courses for journalist on technical topics, maybe they could understand the stuff a bit better, but in this case even this wouldn’t help).
(it wouldn’t make an impression on me otherwise, but “Capital” is one of the things I read regularly).

… и малко почивка от tag-а “книги”.

Тия дни около един наш проект потрябва да се визуализират две схеми от една наша база. Първо се оказа сложно да намерим подходящ софтуер за целта – повечето не вършеха работа, вадеха странни данни и т.н., та накрая се спрях на DbVisualiser (което е комерсиално приложение с trial вариaнт, написано на Java. Толкова е зле положението…). След което бяха генерирани няколко схеми, които се оказаха огромни, та ги печатахме в Манияпринт в Студентски град (изобщо нямаше да откажа там да имаше някой грамотен човек, който да ми каже точно какво е добре да им дам, та имаше няколко гафа), като крайния резултат е два A0 чертежа и два дето на ширина са A0 и на дължина са около три метра.
Моите схеми на мрежи почнаха да ми изглеждат миниатюрни (само до A2 съм стигал, въпреки че плътността е по-сериозна).

Иначе при мен си е стандартната лудница, поне главата не ме боли толкова (т.е. липсва ми острото желание да се гръмна :) ). Не успявам да се включа в лекциите, дето водим сега във ФМИ и определено не мисля да се заемам с друг такъв курс в близкото бъдеще – очевидно не ми стига времевия ресурс.

Ругая под нос “Капитал”, понеже пускат наистина смешни и очевидно платени статии. Може ли поне да се пишат по-кадърно тия неща поне…
(Едно време имаше и идеята да провеждаме курсове на журналистите на техническа тематика, да вземат да прихванат нещо, само дето в тоя случай и това не би помогнало).
(не би ми направило впечатление иначе, ама “Капитал” е едно от нещата, които чета доста редовно)

Some wonderful people have uploaded in mylib “The portrait of my double” (three novels) by Georgi Markov.

Each of the three novels there is read in one sitting, they’re written in his signature style and are definitely something worth reading. I have no idea where the books was found, but I hope that his other things show up in one way or another (most of our book publishers are completely useless, looking at what gets published in the last year).

It’s also pretty weird for me how this got published at all in those times. There was some story about it in the “Reports”…

В mylib са качили книгата “Портретът на моя двойник” (реално три новели) на Георги Марков.

Всяка една от трите новели вътре се чете на един дъх, написани са в характерния му стил и определено са нещо, което си струва да се прочете. Идея си нямам откъде са се взели, но се надявам и другите му неща да се появят по един или друг начин (по-голямата част от нашите книгоиздатели за чеп за зеле не стават, като гледам какво излиза в последната година).

Ужасно ми е странно и как изобщо са издали тая книга по онова време. Имаше май някаква история по въпроса в “Репортажите”…

I finally went to one IBB, I haven’t done that in the last months because of the neuralgia. I even drank a small beer :)

One of the main ideas was to pass through Gramophone to buy the book of Alex Bukarski (“People, whose parachute doesn’t open”), as I didn’t manage that at the main presentation. I went there, bought the book with an autograph, we spoke a bit and I went back to Krivoto…

Chervarium took the book, read a bit and went to buy one for himself. A bit later Avatar showed up, and went to get the book too, which evidently prompted Alex and Komitata to come in Krivoto. When I was leaving, Alex was explaining how some kind of porn game was played and everyone around was dying of laughter – showing once again what happens with the birds of feather :)
(good people can be found everywhere :) )

I finished reading the book a while ago, it’s easily read in one sitting – the translation is pretty good, everything needed can be felt, and all the tales there are pretty nice (which reminds me to add his blog to the swamp, I should be able to read him in original). Also, the other translations by Komitata should be checked.
(I’ve lost the habit for reading in Bulgarian, I should’ve finished this faster. And he should’ve published something bigger, this felt really short :) )

(As a small side note. I mostly understood what Alex was saying, but like me he was speaking pretty fast, which created some problems… maybe I should try speaking slower :) )

I’m also wondering if the wierdo-intelligent Ivan Popov is going to write some more, some such young and good authors are needed as I’m too tired of the usual crap that gets published.

Най-накрая отидох на едно ИББ, че не го бях правил в последните няколко месеца около невралгията. Даже изпих една малка бира :)

Една от основните идеи беше да мина през Грамофон да си взема книжката на Алекс Букарски (“Хора, на които не им се отваря парашутът”), че не бях успял да го направя на представянето. Минах оттам, взех си книгата с един автограф, поговорихме си малко и се върнах в Кривото…

Червото взе книжката, зачете се малко, и отиде и той да си я вземе. По-късно се появи avatar-а, след което и той реши да иде да си вземе книжката – което май доведе до това, че Алекс и Комитата дойдоха при нас в Кривото. Като си тръгвах, тъкмо Алекс обясняваше как се играе някаква порно-игра и всички умираха от смях – в общи линии живо доказателство на правилото за краставите магарета :)
(изобщо – ценни хора има навсякъде :) )

Самата книга я свърших преди малко, чете се съвсем спокойно на един дъх – преводът е доста добър, усеща се всичко, дето си трябва, а всичките разкази са наистина хубави (което ми напомня, да му сложа блога в swamp-а, би трябвало да се справя и с четенето в оригинал). Трябва да се види и какво още е превеждал Комитата.
(Отвикнал съм да чета на български, май по-бързо трябваше да я прочета. Па той май трябваше да издаде нещо по-дебело, тва беше много кратко… :) )
(също така е важно да се отбележи, че самата книга е лицензирана под CC-Attr-NC)

(хм, като бележка. По принцип разбирах какво говореше Алекс, само дето и той малко като мен говори доста бързо и това създава проблеми … май и аз трябваше да говоря по-бавно :) )

Взех и да се чудя дали т.нар. лумпенинтелигент Иван Попов няма да вземе да напише още нещо, трябва да има такива по-млади и свестни автори, че ми е писнало от стандартния бълвоч, дето се издава.

So it’s the 24th of May (or it was about two hours ago)…

I’m starting to note the level of literacy online. Usually I read every day the news from “Dnevnik”, some times from ZaGrada, whatever I get from friends over IM from some sites and the stuff from swamp.ludost.net, and for the moment my observations are that the blogs (or at least the ones I read) are the most literate.
(all of this is related to online publications, I don’t read newspapers on paper)

In “Dnevnik” I regularly find spelling or typographic mistakes, some times even in the headlines – I’m tired of noting in the comments stuff that the elementary spell checker will catch. Everyone who reads a bit more is annoyed by stuff like this – mostly because this kills the speed of reading.
(also, “Capital” doesn’t have that problem, but they have a week to make the issue :) )

In ZaGrada I haven’t seen so much mistakes, but there the articles are less, and I’m not that regular there – but it seems better, they might want to help “Dnevnik” a bit.

From some other sites (news.bg, etc.) I read rarely anything and haven’t seen a lot of errors, but their lacking content is the main problem, and the designs sucks (the previous ones have a passable one).

In the swamp there seems to be one blog (Marian Marinov, whom I’ll install spell checker personally one day and will set it in a way that prevents him from posting with errors, and maybe I’ll find his first grade teacher, give her a bir stick and have her re-teach him) who has trouble with spelling, and I’ve maybe caught about 10 postings with errors in the spelling (like one of Eneya, when she was in a big hurry)- the rest is fine, even the crap with “Й” is not easily found.

In short… People, there are free spell checkers, please install one and use it – I always check my stuff, I’ve found some pretty stupid mistakes of my own. This way you won’t look like idiots and will make the reading of your stuff easier for the people on the other side :)

(on the topic of style errors I might write something when I learn not to make them myself :) )

Така и така е 24ти май (или поне беше преди около 2 часа)…

Прави ми впечатление нивото на грамотност online. По принцип всеки ден чета новините от “Дневник”, понякога от ZaGrada, каквото ми пратят по някакъв IM от разни сайтове и нещата от swamp.ludost.net, и за момента впечатлението ми е, че блоговете (или поне тези, които аз чета) са най-грамотни.
(става въпрос само за online издания, периодика на хартия не чета)

В “Дневник” редовно попадам на правописни или печатни грешки, няколко пъти в заглавия – направо ми е писнало да отбелязвам в коментарите за неща, дето елементарния spell checker ги хваща. Всеки, който чете малко повече, такива неща го дразнят – най-вече защото убиват скоростта на четене.
(също така “Капитал” нямат тоя проблем, само че те имат по цяла седмица да сглобят броя :) )

В ZaGrada не съм хващал толкова грешки, но там не са толкова много статиите, а и не съм толкова редовен, но поне на пръв поглед е по-добре, може да обменят опит.

От разните други сайтове (news.bg и т.н.) чета рядко неща и не съм попадал на много грешки, но там основния проблем е никаквото съдържание и ужасния им дизайн (на предишните две е поносим).

От swamp-а май има един блог (на Мариян Маринов, на който един ден лично ще му инсталирам spell checker и ще направя така, че да не може да пуска нищо с грешки, ако трябва ще намеря учителката му от първи клас и ще и дам една гьостерица да го дообучи), който има проблем с правописа, и съм хващал общо около 10на постинга с грешки в правописа (например един на Енея, като много беше бързала) – останалото няма проблеми, даже простотиите с ‘Й’ не са много често срещани.

Накратко… Хора, има безплатни spell checker-и колкото си искате, инсталирайте си един и го ползвайте – аз например винаги си преглеждам нещата, че съм си хващал невероятно глупави грешки. По тоя начин не изглеждате като идиоти и правите четенето на нещата си по-приятно за хората от другата страна :)

(по темата стилистични грешки може да напиша нещо, като се науча да не ги допускам и аз :) )

“May you live in interesting times” is definitely a curse…

Friday I managed to do three almost heroics:

First, I survived from a two-hour meeting with the “marketing and sales” department, the boss and one of my tech team about a system on customer relations tracking. I’ve screamed for pure 20 minutes at least. I also understood how many problems come up from not following nettiquette in email communications…

Second, after the meeting I had to fix two machines with weird problems. To be honest, I wasn’t even thinking while I was doing that, fixed that in 20 minutes just like that.

Third, in the evening after 20:00 I reconfigured the network, including a few exercises of the type “reconfigure the branch you’re sitting on”. I managed to untangle two networks one from another, to clean up a lot of the configuration of one of them, and to make it a bit more portable by messing again parts of the config with some proxyarps, policy routings and VPNs.
(two fun moments were the explanation to a lad on the other side “disconnect the cable from port X”, “ok, now connect it back”, and how right now two adjacent ports on one switch are interconnected with a straight cable (as there’s no way to bridge two VLANs there in any other way, and to move the ports in the other VLAN would’ve been a branch-killing of a deathly proportion)).

And the strangest thing is that when I went to the store before the third thing to get something to eat I passed near the beers and didn’t take any. Even though I had this tremendous desire to get 5 and to drink them while breaking the network. Something is wrong with me.

I don’t feel like even thinking on what’s coming Monday. Or Sunday, seems like I had some stuff to finish…

“Да живееш в интересни времена” си е направо проклятие…

В петък успях да свърша три почти геройства:

Първо, оцелях от два часа meeting с отдел “маркетинг и продажби”, шефа и един от членовете на техническия екип на тема една система за управление на връзката с клиенти. Викал съм чисто поне 20 минути от тая среща. Осъзнах също така колко много проблеми идват от неспазването на nettiquette в общуването по email…

Второ, веднага след meeting-а трябваше да оправя две машини, на които се бяха появили странни проблеми. Честно казано, почти не мислех, докато го правих, стана съвсем по инерция за около 20 минути.

Трето, вечерта след 20:00 се хванах и направих една голяма преконфигурация на мрежата, включваща и няколко упражнения от типа “преконфигурирай клона, на който седиш”. Успях да разплета две мрежи една от друга, да разчистя прилично конфигурацията на една, след което за да я направя по-преносима да я замажа с разни proxyarp-ове, policy routing-и и vpn-и.
(два забавни момента са как обяснявах на един младеж отсреща “откачи кабела от порт X”, “мдааа, я го закачи пак”, и как в момента два съседни порта на един switch са закачени с един прав кабел (понеже няма как да се направи bridge на два VLAN-а иначе, а да преконфигурирам няколкото порта да отидат в другия VLAN щеше да е рязане на клона от смъртоносна величина)).

А най-странното е, че като ходих преди третото нещо да си взема нещо за ядене от близкия магазин минах покрай бирите и не си взех. Въпреки сериозното желание да взема 5 и да ги пия докато троша мрежата. Нещо ми става.

Не ми се мисли какво следва в понеделник. Или в неделя, май имах да довърша нещо…