татко Крокодил

Представлението “Донеси ми главата на принца 2” беше… странно.

Не е театър в точния смисъл на думата, по-скоро е комбинация от пиеса и концерт (на група, която се казва “Natural Born Wizzards”). Историята е продължение на тази от книгите на Зелазни и Шекли, като основно използва героите от там и са си измислили собствена история. Направили са го много добре – дотолкова, че в един момент се превивах от смях и май още малко ме боли стомаха – а музиката беше страхотна. С голям кеф слушах пак след 10на години “Донеси ми главата на принца” и може би най-доброто им парче, “I crave you”.

Актьорската игра също беше на ниво (което при малката сцена в Angel heart си е постижение). Като цяло, цялото нещо беше толкова добро, че май ще се ходи да се гледа пак на 1ви април.

Очаква се и да издадат целия soundtrack.

Update: Пропуснал съм да напиша, но е хубаво човек да е чел книгата преди представлението, някои неща става малко по-ясни.

Случва ми се да гледам някой сериал и да си мисля как героите се държат ненормално (“insane” е думата, която все ми изскача в главата). Същото ми се случва и в моментите, в които правя нещо без да спирам, въпреки че трябва да спя, ям или нещо такова. Точно в момента гледам отново “Firefly” (след като изгледах целия “Castle”).

Преточвам целия torrent със старите неща от wikileaks и като го събера, ще го пусна някъде видим за всички.

In other newsю – взех си ново кубе, 100W – при тестовете мисля, че уплаших съседите.

(за заинтересуваните, още не са ме арестували, мисля да направя един cron по темата, да дебне и ако не го update-вам два дни да пише тук да ме потърсите)

Разходих се до панаира на книгата и за разлика от миналата година ми се видя по-добре – финалния брой книги, които си взех е 10, като и подарих една-две. Изглеждат по-добре нещата от преди (въпреки че доста автори вече предпочитам да ги чета в оригинал, като Пратчет и Ериксън). Ето списъка:

Юбилеен сборник “Непознатите Стругацки” (даже има снимка на Велин на задната корица), събрани неща за тях.
“Паякът” на Христо Карастоянов – като автор доста ми харесва, чел съм няколко други негови неща.
“Чародейката от Флоренция” на Саламан Рушди – след “Шалимар клоунът” ми дойде пак желанието да чета негови неща.
“Паноптикум на грешни хора” на Иржи Марек – който е чел “Паноптикум на стари криминални случки” от избрана световна класика (старата поредица) знае защо съм си взел и тази.
“Да умреш в Италбар” на Роджър Зелазни – мисля, че моето старо копие съм го изгубил някъде.
“Безпокойство” на Аркадий и Борис Стругацки.
“Виж пилето” на Кърт Вонегът – очертава се да я изчета тая нощ.
“Специална полицейска тактика” на Иван Станчев (от Военното издателство), повече като справочник и като идея за нещата.
“Търговецът на оръжие” на Хю Лори – чел съм я на английски на файлче, реших да дам и малко пари (книгата остана в Линда да я прочете)
“Надхитрени от случайността” на Насим Талеб – реших да прочета и нея, да видим дали ще има нещо ново извън това, което каза в “Черния лебед” (остана в пропадналия физик).

В списъка е и “Stonewielder” на Ian C. Esslemont, която пристигна тия дни и почнах, да видим кога ще успея да ги издъвча.

(а понеже ми беше обяснено, че Pink Floyd са велика група (а на мен са ми скучни), реших да прегледам таблатури и обмислям да пробвам “Hey you”. Доста гадничко и странно изглежда, въпреки че Tool донякъде са ме подготвили за подобни неща.)

Видях още една група от списъка за гледане на живо.

Залата беше малка и вентилацията и – не съвсем достатъчна (пишеше в информациите, че е добра, ама представляваше три отворени прозореца и два изхода), но пък концертът беше страхотен. Чуваше се както трябва, едната подгряваща група беше интересна (другата не я хванах), а самите Therion бяха размазващи. Направиха доста от интересните си парчета, а накрая завършиха с “Rise of Soddom and Gommorah” и разбира се “To Mega Therion”. Направо ми е трудно да опиша как звучаха, с всичките различни вокали и инструменти, но определено си струваше да се иде.

А те може и пак да дойдат. Пак ще се иде:)

Ходих на концерт на The Pomorians в Pork pie (бившия маймунарник)…

За пореден път си потвърдих, че няма човек, който толкова да се забавлява, колкото Янко Бреков (който е и вокалист на Artery). Свиреше си каквото иска (доста точно), пиеше с пълна сила, говореше забавни неща… Имаше всякакви неща – стари на Artery, някакви си техни, малко Pantera, малко Iron Maiden (с реге ритъм), разни реге неща, а накрая завършиха с Take it from me, като Янко покани колкото жени може на сцената, да танцуват.

Вероятно ако свиреше без маймунджилъци, трезвен и т.н., щеше да е перфектен, но нямаше да е толкова забавен и всъщност – велик. Не мога да се сетя за друг изпълнител, който да ме е радвал толкова на живо.

Днес беше проведена първата репетиция на оркестър “Некадърнитет”.

Три китари, един бас, едно пиано, тарамбука и трима идиоти.
Пианистът.
Едни крака и две китари заедно с провизиите.

От ранния следобед до преди малко дрънчахме, сменихме струните на две китари (бяха стари и не се харесваха, остана да сменя на моята, че в момента е с една по-малко (скъса се, докато я настройвах)), пихме и се забавлявахме. Песента на вечерта беше темата от “Пинко розовата пантера”, която най-вероятно всички ще си тананикаме в следващите няколко дни (тадам-тадам…тадам……тадам-тадам-тадам-тадам-тадам-тадаааааам….) с кратки прекъсвания за Imperial march и още няколко неща, които май няма да бъдат запомнени.
(учудващо готино е да свириш с още някой)
(също така метрономът учудващо много помага, въпреки че на моменти се налага да се прави reverse engineering на някои парчета. apg-get install gtick)
(за радост на всички записи няма, нямах подходящ микрофон и не ми се занимаваше)

Vorbe сериозно се нави да си вземе клавирен инструмент, поне няма да е цяло пиано. Толкова му хареса, че половината ден разучаваше как точно се четат нотни листове.

Аз мисля, че оставих около 200г кожа по струните на баса.

Обмисляме втори подобен jam session на майната си извън София, за да не плашим хората. Преди това обмислям да съм си взел по-мощни кубета (вместо 1x15W да са 2x30W).

А аз трябва да спя, утре имам да пътувам до Варна. Явно ще си пиша лекциите в автобуса (самолетите тръгват твърде рано), ако не забравя да си взема хартия и химикал.

От време на време попадам на музика, която си заслужава да се спомене. Тези неща и преди съм ги споменавал, но май един отделен posting няма да им се отрази зле.

Andreas Kisser, китаристът на Sepultura се води “най недооцененият китарист в метъла” и с право. Попадал съм на соло-албуми на разни соло-китаристи и други такива много-добре-свирещи-хора, които са пълна трагедия (стига да чуете соло албума на Марк Ризо), но нещата на Kisser изобщо не са от тях.

Всъщност, двата албума, в които наистина се усеща неговото влияние (или три, ако броим Hubris за два) са No coracao dos deuses (което едно време microphobic успя да ми открие с много зор) – soundtrack към някакъв бразилски филм, като в правенето на музиката са участвали Игор Кавалера и Майк Патън (които, предполагам всички знаят кои са, който не знае – да ходи да се образова), и Hubris 1&2 – соло-албум на два диска. Човекът има страхотна идея за мелодичност и успява да комбинира електрическа и акустична китара по наистина страхотен начин. Изпълненията са майсторкски и отговарят на композицията, а мотивите, въпреки че са основно бразилски, не се ограничават до това. Представете си албуми, направени по идеята на Kaiowas на Sepultura, но с уклон към жицата.
(е, или не си представяйте, просто ги чуйте :) )

По принцип някъде имах май списък “цели албуми, които си струва да се чуят” (не са особено много), тези влизат в тази категория, заедно с Aenima и Lateralus на Tool, Midian на Cradle of filth, La revancha del tango на Gotan Project… и вместо да ги пиша тук, ще им направя отделна страница, заедно с други неща, които си струват.

Е свириха и Rammstein в България. Може да се каже вече, че всеки е възможно да дойде :)

Пристигнах някъде към средата на set-а на Manowar (нарочно гледах да ги изпусна, изобщо не са ми любими), изчакахме малко и точно в 21:15 почнаха Rammstein. Влизането в стадиона беше лесно, наоколо имаше планини от бирени кутийки, подухваше вятър и като цяло беше добре.

Rammstein ни размазаха. През цялото време имаше различни огньове (аз бях в задната част на front-stage отделението и пак ме лъхаше жегата), фойерверки, гърмежи, един горящ човек тича по сцената, по едно време Тил Линдеман размахваше огнехвъргачка, а на “Pussy” буташе по сцената един хуй и от него пръскаше някаква бяла пяна (първите няколко реда са били добре омазани според мен). Изсвириха класически неща като “Du hast” и “Feuer Frei” (е, пропуснаха други техни класики като “Engel”, ама нека да има за следващото им идване) и като цяло си бяха весели и истински.

Очаквах звукът да е по-силен, честно казано, но беше доста чист.

Валя дъжд по едно време. Нищо не стигна до нас – капките се виждаха, но от жегата от тълпата се изпаряваха, преди да паднат върху нас. Добре, че имаше вятър да ни разхлажда, бая сериозно се дивееше.

Като цяло, радваше концерта. Да видим кога пак ще се навият да дойдат и да изсвирят останалите си песни :)

Тръгването беше сложно, огромна тълпа, метрото едвам ни изнесе. Аз почти нямам глас.

Вчера беше концертът на Gotan project на ParkLiveFest.

Самите Gotan Project са готина група, свързваща тангото с разни електронни елементи. Струваше си да се чуят на живо, въпреки по-долу-изброените проблеми, бяха забавна картина и свириха около час и половина. Някой ден трябва да се чуят в хубава зала с нормално озвучаването и за малко по-дълго време.

Озвучаването на събитието беше направено като за разни тупца-тупца неща – МНОГО бас, високата и средната част – слаби. Това за група, за която основните инструменти са пиано, цигулка, бандонеон (тип акордеон), китара и женски вокал, с добавка на ритъм и бас линия от малко електронни неща, е бая кофти комбинация. Не че не се чуваха, но определено не беше точно смесването – само един бас, който пронизва и малко на фон от важните неща.

Проблемът с валежът и калта беше поносим, въпреки че нямаше да е лошо организаторите да продават дъждобрани и да се помисли нещо за калта пред сцената (може би дори и за голяма тента над мястото пред сцената, да не пречат чадърите на гледката, например). Доста хора са изстинали, най-вече заради това, че концертът продължи до около 2 сутринта (можахме да се скрием в летището, докато се появят достатъчно таксита, че да се изнесат повечето хора). Осигуреното автобусче за пренасяне на хора не сигна до никъде, може би трябваше да планират малко по-различно разписание.

Открих преди малко, че съм си свършил едната бутилка Lagavulin и отворих следващата, тъкмо повод да попиша малко.
(хубаво е човек да планира собствения си алкохолизъм. Ще взема да поръчам още две тия дни)

Тия дни проведохме с моя доктор един експеримент. Аз твърдях, че от витамин C ме заболява главата и ми се усилва зверски чуствителността на дясната страна на лицето (т.е. невралгията) и той се съгласи с мен, че това звучи адски тъпо и невероятно. Съответно той взе 4 капсули от нещо, изпразни ги, напълни две (без да гледам аз) с витамин C и ми ги даде за няколко дни да пия и да видя дали ще позная кои кои са.
Познах.
Съответно, ще се мисли защо става така (той има няколко идеи), вместо да бъда пратен на психиатър.

Започнах серията за “Merchant princes” на Чарли Строс и стигнах до третата книга – не може да се отрече талантът на тоя човек, както и способността му да прави истински и задълбочен research на това, за което пише. Обичам прагматизма му :) Ще видя кога ще си поръчам хартиените книги, все още ми е далеч по-лесно да си чета на монитора.

И на съвсем трета тема и съвсем накратко (понеже е от нещата, които (все още) не разбирам достатъчно), странно действа на възприятието да се опиташ да свириш нещо, което си слушал дълго време и ти е харесвало. Откриваш нови моменти в него, които са ти убягвали, нови идеи, както и колко си далече от тия хора.
(поне за свиренето на интересни неща де, има някои бас линии дето са точно като от вицовете за басисти, например тая на Orgasmotron)
А може би трябва да отделя малко време и да не се опитвам да свиря неща на Tool.
Усещането не е ново – случвало ми се е по същия начин като си подкарах първия BBS, като почнах да съм доставчик на Internet и т.н. – в момента, в който се озовеш от другата страна на барикадата, получаваш един допълнителен и просветляващ поглед върху нещата.
(остана да пробвам да пиша книги, сигурно ще се организират хората и ще ме изгорят на клада, особено ако са чували как свиря и си представят подобни резултати в текстов вид)

Продължавам да следя процеса срещу Радован Караджич, но за него вероятно ще пиша по-нататъка.

Имах желание да напиша нещо по-подробно по темата за вчерашния ден за портрет на Мохамед (пророкът на Исляма), но ще се огранича в следните няколко реда:
@:-|<
Това е портрет на Мохамед. Ако това ви обижда дотолкова, че да вдигате шум, забранявате на хората да правят така и заплашвате със саморазправа, моля, самоубийте се тихичко и ефективно, давейки се в тоалетната, понеже само хабите кислорода на планетата. Имаме си достатъчно машини за превръщане на храната в лайна и без вас.
Бивайки чел Корана и неща около него съм напълно съгласен с Аян Хирси Али – “Мохамед е бил тиранин и педофил”. Нещата, дето могат да се кажат за фанатичните му последователи са още по-неприятни.

Не че не ми остава време да пиша, ами просто забравям да го правя…

Преди няколко дни успях да скъсам най-дебелата струна на баса (за пореден път) и най-накрая си взех едни Ernie Ball Super Slinkys. Малко са тънки и стоят твърде отпуснати за моя вкус, но звукът им за неща на Tool е направо убийствен. Бих записал нещо с тях, само че ми опука захранването на машината с хубавата звукова карта и ще трябва да почака.
(а това line-in-а е изчезващо явление в звуковите карти)

Изгледах целия South park. Има прилично количество слаби епизоди, външния му вид си е бая грозен (може би единствено Сатаната са направили да изглежда добре), но идеите са страхотни. Полезно средство да накараш разни хора да се замислят (или много да се ядосат :) ).

Продължава процесът срещу Радован Караджич. Текат разпити на свидетели от страна на обвинението, като на 23,26,27 и 28ми април беше разпитът на Herbert Okun, помощник на Cyrus Vance по време на войната в Босна и Херцеговина (1991-1993). Най-малкото от историческа гледна точка този разпит помага да се видят (поне от нещата до момента) двете гледни точки – тази на запада и Америка, и тази на сърбите. Караджич продължава да твърди, че ще докаже твърденията си и документите, които показва до момента рисуват една интересна картина, но нещата все още са в началото (минали са само 3-4 свидетеля, а още не се е стигнало до около 30те експерта).

Мисля да напиша и нещо по темата за свършването на IP адресите, но за там трябва да си събера малко повече мислите.


G |7-----5-----7-------|9-----5-----7-------|10----9-----5-------|9-----5-----7---5---|
D |--0-0---0-0---0-0-0-|--0-0---0-0---0-0-0-|--0-0---0-0---0-0-0-|--0-0---0-0---0---0-|
A |--------------------|--------------------|--------------------|--------------------|
D |--------------------|--------------------|--------------------|--------------------| X 3

… е нещото, дето си дрънча постоянно в последните дни (бас линията в началото на Vicarious). За съжаление не мога да добавя и китарата към него, поради номера, който те правят със смесването на двете и хармониите (ако не бъркам термина), които се получават.
Интересно е как след като започнеш да се опитваш да правиш нещо (вместо да си просто потребител), то започва да изглежда по различен начин – както като почнеш да програмираш, да подкарваш мрежи и т.н. – нещата губят магическото си очарование и стават по-близки и може би – по-ясни.
(например сега всеки път като звънна по телефона някъде очаквам да се счупи нещо :) Определено е странно как успява да оцелее телефонията :) )

А аз не съм писал нищо, понеже в главата ми няма нищо :) Събирам по някакъв желание да си върша работата и през останалото време спя. Успял съм да прочета една-две книги (основно Drood на Дан Симънс, която определено не си струва да е толкова дълга), но нещо и за четене не остава особено много време (или по-скоро няма книга, която да ми докара достатъчно желание за четене).

Има няколко неща, за които бих искал да пиша и не успявам да им отделя време:
– някакъв спам от някакви хора, дето се казват cryptotel и дето се опитват да ми обяснят колко хубава им е услугата. Господа, няма причина някой да ви вярва изобщо – вие сте никои, появили се на тоя свят, и _вашия сървър_ криптира връзката. За мен вие сте придатък на ДАНС или някой подобен сплескан МПО, дето иска да слуша хора, които нямат желание да бъдат слушани. Моля, спрете да ме спамите. Спрете и да обяснявате колко сте велики, смешно е.
– защо съм против всичките глупави каузи като нарязани кучета и т.н.. Най-вече щото не ме интересува, спрете да ме спамвате. Също така считам помагането на всякакви умиращи от ужасни болести хора чрез SMS-и за оправдаване и подкрепа на липсващата ни система да се грижи за такива хора. Обещавам като умирам от такова нещо да не ви занимавам с такива неща.
(всъщност, против съм рязаните кучета, това е загуба на време. Това се прави бързо и ефективно, месото после може да се даде на нуждаещите се да се нахранят)
– таблатурите на tool и как изглежда музиката им в текстов вид и при опити да се свири. Това сигурно никога няма да го напиша, защото не виждам кога ще разбирам достатъчно от темата.
– интересни неща, научени от “Комуналния капитализъм” на Румен Аврамов. Сигурно с темпото, с което чета втори том, догодина ще съм го свършил и след още няколко години ще трябва да ги прочета пак, за да мога да напиша обобщение.

Толкова за днес, ще продължа да си промивам главата с гледане на South Park и ще препоръчам на всички епизода за Facebook, особено на хората, дето ме карат да си правя account там :)

Вероятно повечето от вас са чували коя е Вика Ермолева, за останалите – кратко представяне.

Девойката е от Украйна, от малка се е учила да свири на пиано и се справя страхотно. По-интересния момент обаче (който и я отличава от повечето пианисти) е освен, че пописва малко собствена музика, се занимава да прави и cover-и на всякакви хубави групи като metallica, system of a down, tool и бая други (подробна колекция на записите и има на сайта и в youtube канала и). Също така публикува нотите, които е написала за определено парче, при желание на разни хора да си го изсвирят сами.

Друг интересен момент е, че приема поръчки (на направо смешни цени) за правене на cover-и на почти произволни песни. Резултатът от моята заявка за Vicarious на Tool мисля, че е достатъчно красноречив (въртях си го един цял ден).
(всъщност това ми докара желание пак да упражнявам средно извратената бас линия на Vicarious)

Обмислям така веднъж месечно да и пращам поръчка за някое интересно парче. Определено си струва 50те евро :)

Пиейки си на спокойствие и почивайки си от човешкия контакт (една от основните причини да си взема малко отпуска), реших да напиша и нещо по-спокойно.

Преди известно време ми попаднаха Smallmanband (спомена ми ги Мариела), наричани понякога “Tool от Асеновград”. Не мога да кажа, че са на нивото на Tool (още не са се появили такива), но определено са доста добри, така като им слушам двата издадени албума. Приятна жица, гайди, има идея в музиката им, а вокалът им е сравнително добър/поносим. Бях твърде утрепан, за да им отида на скорошния концерт, който направиха в София, но па кой-знае, може пак да се появят наоколо.
(имат си и сайт – http://www.smallman-band.com/, който за съжаление сочи към myspace)

Връщайки се на темата с човешкия контакт, изглежда колкото повече съм уморен, толкова по-трудно понасям глупости. Във всяко парче информация, на което може да се попадне – било то музика, книга, епизод, tweet, постинг в блог и т.н. – може да се види колко мисъл е вложена и доколко то е шум и доколко – сигнал. В едни нормални дни, в които съм свикнал с темпото на работа и то е около нормалното, мога да се справя с бая шум, но когато наистина се натоваря, тази ми способност започва да изчезва, заменена от едно тъпо и елементарно вбесяване.
(алкохолът помага, но па пречи донякъде на работата).
Например тия дни около един спор бях седнал да прегледам нещата, пускани в twitter от една девойка и всъщност ми стана гадно – проблясъци на сигнал сред много, много шум (написах и нещо по темата и вероятно ще ми е обидена дълго време). Нарочно прегледах нещата в моя twitter и освен малко думи, които мога да изрежа на места, не видях нещо такова. По подобни причини хората, които чета в twitter от 96-97 в момента са паднали на 85 и вероятно ще намалеят още.

Винаги съм считал, че е по-добре да не напишеш нищо, вместо да избълваш първата безсмислена глупост, която ти дойде на главата. По случая имам любима фраза, “По-добре да те мислят за идиот, отколкото да си отвориш устата и да премахнеш всяко съмнение”. Също така от бая години съм открил, че да отделиш още 20-30 секунди, за премислиш това което пишеш и леко да го изчистиш не е нещо лошо и “унищожаващо импулсивността” или някаква подобна глупост, а просто минимално замисляне себе си и останалите читатели.

И да завърша с нещо хубаво – тия дни вече спокойно мога да кажа, че Lagavulin е едно от най-хубавите неща, които съм пил. Преди да сте помислили, че съм на нови лекарства, моля питайте погледнете article в Wikipedia по въпроса. Хубавото на контролирания алкохолизъм е че като пия (сравнително) малко, мога да пия по-свестни работи (и да намирам добри хора, дето ги доставят по домовете). 750ml на две-три седмици е далеч по-добре от 2 литра и нещо на седмица, както и да го погледнем.

… и да се завърнем от мъртвите (или просто преработените).

(нарекоха ме наскоро книжен плъх, а аз в последните седмици почти не успявам да чета)

Anyway, успях най-накрая да издъвча първи том на “Комуналния капитализъм” на Румен Аврамов. Определено има нужда да се прочете, дава страхотен поглед в/у икономиката на България от 1878 до 1944, с препратки до наши дни (и е страшно колко неща са останали същите).

Изчетох и книгата на Philip Gourevitch за геноцида в Руанда и сериозно се замислих дали да я препоръчам на някого. Много е интересна, много добра, но същевременно и много тежка. Вероятно не е за хора със слаби нерви.

А аз след като се освестих от крокодиловден пак се потопих в стандартните простотии – преди час-два най-накрая всичкия ми monitoring светна в зелено и мога да си седя спокойно и само да чакам да се случат разни работи (има поне 3-4 дни преди момента с ругаенето на разни хора, че не са си свършили работата на време).

Godsmack се оказаха донякъде интересни за свирене – открих една доста по-точна таблатура на Serenity (която няма нищо общо с предишната) и в момента се опитвам да разбера как точно трябва да е ритъма на една от секциите. Може би малко повече спокойствие ще помогне :) Издирвам също таблатури на Killing joke, но за момента никакви не намирам (има само малко за китара и толкова).
Успях да си изтормозя ръцете повече, отколкото някога съм успявал с клавиатура.

Годината ще се окаже хубава за моето слушане на музика – след като си взех билети за Rammstein и Therion, чакам да пуснат и за Gotan Project (ще гостуват на Park Live Fest). Още един-два концерта и ще вземе да ми свърши лимита за социални събития :)

И така, отпуската дойде… По случая се хванах да свърша малко неща, дето бяха останали на заден план.

Първото, което свърших, беше да си поръчам един матрак. След няколко седмици тестове се оказа, че като си спя на твърдото легло (почти дъска) се будя със схващания, дето не минават по цял ден. Даже като спя на надуваем дюшек (кото е гадна работа), пак е по-добре.
(матракът пристига във вторник)

Минах и си взех едни нови струни – искаше ми се да пробвам как е с flat-wound струни и е … интересно. Усещането е друго, като гледам по-трудно ще се цапат и по-лесно ще се чистят, а па с тоя черен цвят изглеждат направо страхотно :) Допълнителна екстра ще е, че няма да свалят по кило кожа от пръстите ми.
(запис с новите струни)

В момента чета “Черният лебед” на Насим Никълъс Талеб и за няколко от нещата там май ще пиша отделно.

(девойката от банката, която сънувах преди известно време си е боядисала косата черна. пак е хубава)

Аз съм един потен, скапан, прегракнал и щастлив крокодил.

Преживяването беше силно размазващо. Moonspell свириха с кеф, изсвириха три песни на бис… Изсвириха неща като Opium, Awake, Alma Mater (която май всички пяха), а финалът беше с Full Moon Madness, заради която в момента малко трудно говоря. В публиката май нямаше хора, на които да не е харесало, а групата беше много ухилена накрая (май така се случва с групите, дето идват да свирят тука:) ). Аз още на моменти се хиля от кеф – подпявах си тихичко даже по пътя към вкъщи (с тия продрани гласни струни няма как да изкарам особено силен звук :) ).
Обещаха да дойдат пак догодина, да видим. Пак ще ида да ги чуя:)

Концертът почна съвсем на време – в около 8:15 излязоха да свирят подгряващите, в 9 и нещо почнаха самите Moonspell. Много свястна организация, само залата ми се видя малка (но се оказа точно колкото трябва за хората, нямаше блъскане и нямаше празно място), а звукът беше просто прекрасен. Рядко срещано явление по нашите земи :)

Утре няма да мога да говоря май. Не вярвам на някой да му пука :)

Неделята, както обикновено, е силно мързелива.

Напук на това се разходих до ФМИ да тестваме баса как звучи през колоните на Владо. Оказа се интересно, например хванахме как на дълги чисти тонове някои говорители вибрират, да не говорим за разни предмети из стаята. Също така се оказва, че кубето вади доста по-чисто тоновете, отколкото всякакви колони.
(за сметка на това на пълния му набор озвучаване Triad на Tool звучи просто велико)

In other news, спирам да пиша блога на английски. Преди някакво време (като гледам, на 16.10) пуснах един post в смисъл “ако четете тая версия, пуснете един mail”, и нищо не се чу. Аз едвам успявам на български да пиша, кво остана за превеждането…

Иван Жилин тия дни ще го местя в отделен блог, очаквайте включване. Той нещо се дърпа, ама няма спасение.

А седмицата беше средно съсипваща. Броя колко дни отпуска имам и дали да си взема почти целия декември и да го проспя. Проблемът е, че без достатъчно работа ще се побъркам и ще вземат да ме арестуват за влизане с взлом и оправяне на проблеми по машините на произволни хора…

И като за финал – pesho.ogg, нещо, дето се получи ей-така между другото, докато си дрънчах. Нищо особено и определено може да се подобри, та може по някое време да направя pesho2.
(както и да си направя naming convention, не да се придържам към стандартния – ако не ми хрумне нещо друго, да го кръщавам pesho – твърде много пешовци станаха)

Определено ще обвиня хапчетата. Днес местих DNS-и напред-назад, отне ми 5 часа, 52 commit-а в config repository-то и бая разговори за да подредя и преместя 107 domain-а с glue записите и останалите бози (и вероятно съм пропуснал нещо, кой-знае дали някой друг идиот не държи glue, ама това вече си е техен проблем, ще го издухат след около седмица). Вероятно трябваше да се справя по-бързо, или просто да оставя тая работа на някой младши кадър (ама те па бяха заети с по-голяма гадост), и най-вече да не го върша в петък, ама на… Няма такава мазанца, голяма част беше от преди да работя във фирмата (т.е. над 3 години), и има още какво да се оправя, например вида на някои zone файлове, но определено може да почака.

Получих най-доброто си описание на свиренето ми в коментар на предишния постинг, ще го напиша тука, и моля автора да се съгласи да го сложа отгоре на архива, перфектно описва ogg-овете:

васил Says:
June 12th, 2009 at 17:31
слъзнах първото огг – тая музика е правена с цел заход за промивка на мозъци и последвало изпиване със сламка през ушото на блудкавата течност.

Пич, благодаря :) Кажи дали имаш против да го ползвам само :)

А аз след като открих, че нещото на Rammstein, което имам под името “Eskimos & Egypt” всъщност е remix на песента “Rammstein” (което добави нови нива на трагичност) започнах да обмислям опити за свирене на части от нея. В общи линии изглежда доста просто, остава да се нацели ритъма :)

Знам, че не съм блогвал от 9 дни, ама имам оправдание – не е като да не ми идват идеи, ама все ги забравям. Днес ми вдигнаха дозата тегретол (доктора каза, че може с още 1/3), имам две седмици да го пия и да видим какво ще стане.

Има вече няколко записа на phoebe.ludost.net/arch, пълни са с грешки (на свиренето, не на кодирането).

Намерих странен случай, в postgres acos(1) даваше input value out of range – просто се оказа, че във float-а има повече от една стойност, дето отговаря за “1”, и в крайна сметка решението беше typecast до numeric(10,8). МРАЗЯ floating point простотии.

Имам малко проблеми с дебъгването, хващам разни неща с няколко часа закъснение и се чудя от какво е – липсата на алкохол, тегретола, умората, или просто най-накрая мозъка ми е решил да си направи харакири, че да не го занимавам с глупости.
(а може и да е от това, че с девойката провеждаме упражнения по спане в едно легло и точно сънната част не е от най-продължителните…)
(бях обвинен и че леглото ми е твърдо. Донякъде е вярно, обмислям матрак…)

Около едно почистване вкъщи за да ми преместят библиотеката са свалили от нея повечето книги, не ми се мисли как ще я подреждам. Съответно, книгите още стоят на пода, ще ги мисля по-нататъка :)
(“Procrastinators of the world, unite! tomorrow.”)