татко Крокодил

И мина BurgasConf.

Проведе се в хотел “Аква” (в доста по-добре проветрена зала от миналия път) и тоя път bulstream (т.е. Guru) правиха streaming-а и ползвахме доста други камери, та има сериозна разлика от стандартните неща.
(Guru и Елена правиха режисурата, хвалбите по темата са за тях).

Аз бях доста нефокусиран, понеже се събудих рано от много светлото навън (и почти по случая имам един слайд в презентацията, но за него по-долу) и следобеда измъкнах нечий ключ за стая в хотела и поспах около час и нещо.

От лекциите тази на Мариян беше доста интресна, тази на Кунев ще трябва да я видя (щото я проспах, нещо едвам гледах), а моята не съм и написал още текста, но може да си свалите самата презентация. Учудващо е как за втория слайд даже не ме гледаха лошо – обяснявах как градът ми действа депресиращо, заради морето, слънцето, пясъка и кресливите морски лешояди (известни още като гларуси).
Моята лекция не беше нещо особено и в нея няма нещо ново – реално е нещо от типа на “ето това е някаква малка част от текущата ситуация, ако искате, ровете повече, просто да знаете, че е зле”.

И понеже вече в Бургас имам две депресиращи лекции, измислих вече трета за догодина, като темата е малко изнервяща и за мен самия – hack-ове на ниво хора (нещата от “Невидимата горила”, “Мисленето” на Канеман и т.н.). Да видим дали ще събера желание да я направя.

(записи и т.н. не зависят от мен, но ще пусна информация като излязат)

Ще има BurgasConf. Данни за събитието има на самия сайт, аз ще водя лекция за странни неща от security-то в реалния свят (ключалки и такива работи).

(до тук май направих лекции колкото за предишните две години и се очертават поне още една-две. Трябва да взема и да свърша малко работа…)

Почваме “турнето” тази година с PlovdivConf (2014), на 17ти май, повече подробности (ще) има на страницата. Също така от тази година пускаме тестово frab, та сега всеки може да подаде заявка за лекция.

(а тук има версия на интерфейса на български, но колко работи и как, дявол знае, ако имате желание, тествайте и си кажете мнението. Самия frab съм го fork-нал в джитхюп с моите промени и тия дни ще им ги пратя)

Утре (2ри май 2014, от 14:00) ще има How to Cryptoparty workshop/лекция в initLab, дошъл ни е на гости един младеж от Берлин да ни сподели опит. Това ни приближава още малко към по-генералната идея за такова събитие.

(ще се записва)

(от 13:00 ще правим setup-а за записа и ще обяснявам как се прави, ако на някой му е интересно)

И така, да напиша за представянето на отборите, което продължи 6-7 часа (издържани само заради няколкото чаши Lagavulin).

(списък на отборите и source код)

Отбор 1 – FMI free time (отборът се състоеше само от един човек – Атанас Керезов, който в момента ми е на върха на класацията за дразнещи хора). Беше започнал система, която да може да се ползва за уговаряне на време за посещение на администрацията (като системата на КАТ), но не беше стигнал до никъде.

Отбор 2 – Old school – бяха написали система за тези, които могат да получават стипендии, да си попълнят данните и да могат да следят къде са в класирането. Не можах да си задам въпросите, че бързо ги изгониха, но се зачудих колко лесно ще е някой да смени IBAN-ите, които се подават, и да получи на хората стипендиите.

Отбор 3 – voltron – тук ми се губи и бележките не казват много, беше някаква система за дарения и следенето на развитието на кампаниите.

Отбор 4 – hackfmi_se – отбелязал съм, че са имали ужасна презентация. WordPress plugin, който да помага на за документите на докторантите, който и се оторизира през СУСИ (което прозвуча като перфектния backdoor да се събират user-и и пароли и да се използват за системата на втория отбор да се сменят IBAN-и).

Отбор 5 – noex1t – plugin за chrome, който може да разпознае encoding-а на даден текст и да го визуализира както трябва да е. Това беше една от малкото сериозни теоретични разработки – ползва речников метод, и може да разпознава дори прекодиран през две кодировки текст (например UTF8, закаран до cp1251 и после пак до UTF8). За това ползваше външен service (за което аз го питах дали не е privacy concern, хората да си пращат части от личната кореспонденция на трети лица, и той отговори, че за до две прекодирания може да го прави от plugin-а и няма да се налага). Човекът до мен имаше въпрос, който не успя да зададе, дали ако има текст на два езика в подаденото нещо, няма да се обърка системата.

Отбор 6 – hack Bulgaria, в който беше и Радорадо – бяха разработили интересна идея, API, чрез което може да се събират задачи (да речем по програмиране) и от тях да се генерират контролни. Към тях имаше мета-данни, та да може да се направи приложение, което приема отговорите и ги проверява. Изглеждаше доста добро и удобно, интересно дали ще намери приложение.

Отбор 7 – СМГ11 (хора от СМГ, 11-ти клас :) ) бяха направили система, която даваше възможност на кандидат-студентите на едно място да видят и сравнят различни специалности в различни университети, доколкото биха им били интересни/полезни. Имаха и система за рейтинги, т.е. можеше да се отбелязва коя специалност е хубава и коя не (по няколко признака). Цялото нещо беше работещо и това беше отбора, за който гласувах с 3 точки.
Питах ги как решават следния проблем – решавам, че някоя специалност е много трудна за влизане, та пускам един ботнет да гласува против нея усилено, хората виждат, че е с нисък рейтинг и се отказват да кандидатстват, което ми дава доста по-голям шанс. Нямаха решение, но ако я пуснат, с удоволствие ще се включа с нещо. Не ми се мисли колко ще ги мразят някои ВУЗ-ове…

Отбор 8 – VPR (на които бях ментор) – бяха направили система за помощ с бърз response, т.е. хората казват “трябва ми помощ за едно контролно утре”, дават краен срок, да речем половин час, след което чакат някой да влезе в системата, да хареса въпроса им и да се свържат. Системата им предлага свързване по някакъв chat в реално време (планираха да направят и видео/аудио разговори, но не им е стигнало времето), както и търсене по тагове на търсещи.
Демонстрираха работеща система, въпреки проблемите с internet-а.

Отбор 9 – full metal team – бяха едно количество деца от ТУЕС, които даже в началото в представянето си доста добре се избъзикаха с всички фирми, които се бяха представили (“имаме много офиси, навсякъде по света…”). За съжаление така и не схванах какво им прави системата, и съм си отбелязал да ги питам, но не стигнах до там.

Отбор 10 – #чичковитечервенотиквениковчета – бяха реализирали една идея по задание от реална организация, сайт за дистрибуция на книги. В общи линии има вариант да се задава търсещите организации (детски домове например) какво търсят, или някой да каже “ей-тука имам тия книги”, или “имам два кашона, дето искам да се отърва от тях” (т.е. конкретно моят случай :) ), и системата да се погрижи да свърже който с когото трябва и да улесни организирането на пренасянето. Ще чакам да кажат къде ще е deploy-ната и ще ги ползвам с удоволствие…

Отбор 11 – Едногор – пак хора от ТУЕС, в общи линии опростен web клиент за youtube, който да може да се ползва и на по-слаби машини. Филтрира реклами, всякаквите глупости от страни и показва само заглавие и самото клипче. Няма и autocomplete (за което хората питаха).
На въпроса “ако си сменят api-то, така че тоя клиент да не работи, т.е. ако тръгнат да го спират той какво ще направи” отговорът беше “това отне ден и половина да се напише, за следващото ще е пак толкова” (и цялата зала ръкопляска).

Отбор 12 – ПодайМонстъраТам – търсачка за къде може да се спортува, в общи линии overlay на карта и географско търсене или такова по думи. Данните вътре те си ги въвеждаха/минаваха някаква модерация.

Отбор 13 – ДГ – беше система за организиране на дарения, базирана на wordpress. Идеята им беше хората през сайта да се уговарят, и даващите получаваха код, чрез който да си изпратят исканите неща. Имаха няколко метода за транспорт.
Питах ги тоя код, който се ползва как го генерират и могат ли 1) да го опростят или 2) да сложат в него някакъв error correction, понеже хората доста грешат, когато преписват.

Отбор 14 – recaro (бях им ментор) в общи линии имаха да решават traveling salesman проблема, но това, което показаха беше най-вече хардуер, който се връзва в колата и показва на шофьора какво има да разтовари, както и праща нагоре колко му е пълен резервоара, така да може от централната система да се следи какво се случва и да се праща към бензиностанция.
Имат възможност да вържат системата към CAN bus-а в колата, както и да сложат сензор в резервоара (ако е много стара), иначе частта в колата беше правена/писана с някакъв PIC18. Като цяло беше недовършен проекта и ми се стори леко странен.

Последва почивка за торта, оправяне на звука, няколко глътки уиски и леко разтъпкване.

Отбор 15 – madeinbg – търсачка за продукти, правени в България. Пак стандартна снабдителна задача, производителите попълват, хората търсят, като има и някакви chat-ове вътре, с които хората могат да задават някакви въпроси и т.н.

Отбор 16 – УТ (обратното на ТУ, понеже са от там) – модулна платформа за всякакви приложения, свързани с благотворителност, заедно с едно примерно, за размяна на дрехи. Питах ги какво им е API-то и как може да се пише нов модул, казаха, че още не е документирано.

Отбор 17 – оркестър без име – бяха направили система за отбелязване по карта на интересни събития, които се случват в момента, например улични музиканти. Даваха възможност да се правят снимки (и в бъдеще – клипчета) и да се качват заедно със събитието, като нямаха идеята за live streaming. Цялото нещо беше хибридно мобилно приложение (т.е. html и js), което беше още по-учудващо (повечето такива неща работят с огромен зор).
За да го демонстрират, си доведоха един младеж с китара на сцената да посвири и да го снимат и качат. Това си беше малко hack в/у журито, нещо от типа на замайване с bells and whistles, и май мина, щото доста хора гласуваха за тях и спечелиха втора награда.

Отбор 18 – Осем – мобилно приложение за дарителски sms-и (които и спечелиха първа награда) – в общи линии агрегатор на всички съществуващи кампании в телефона, като те събират на едно място базата и тя се пресипва на телефона и човек може да си гласува за каквото си хареса (дори да няма internet, така и така гласуването е със sms-и). Оказа се, че на всяка проверка си точат целите данни наново, та ми се искаше да намеря време да им дам идеи как може да си организират синхронизиране само на промените и да пестят доста трафик на потребителите (текущата им база е около 4MB).

Отбор 19 – панда (на които бях ментор) – бяха направили благотворителна система за продаване на content. Създателя на съдържанието го качва, описва го, системата генерира thumb-ове и т.н., след което казва и за кои каузи да отиват парите от продажбите. Имаха реализирани и плащания през един payment процесор.
Имаше въпроси дали пазят кредитни карти (щото се въвеждат на техния сайт) – не, дали правят обработката на content-а в отделен процес/с друг user id – могат, въпрос на deployment, и дали става ясно какви са таксите и къде отиват – може да се expose-не.
Най-учудващото беше, че наистина са успели да го сглобят за два дни, може би трябваше да спечелят повече от трето място :) (вероятно им помогна, че няколко човека от екипа си работят професионално и пишат сериозно)

Отбор 20 – план бе – бяха направили нещо като kickstarter за благотворителност, като интересната част към него беше, че може да се дари обещание за нещо. Идеята на обещанието е, аз казвам – ако някой дари X лева, аз ще му направя курс по програмиране, Александър Тодоров ще му сготви конски кюфтета или нещо такова. Идеята е доста ценна, надявам се да се появи някъде.

Отбор 21 – el romantico, на които бях ментор и които в петък имаха 4 идеи, в събота работеха по пета – бяха направили система за намиране на курсове (т.е. пак снабдителния проблем). Дава се възможност някой да предложи курс, да даде минимален брой хора, които да дойдат, и останалите да се записват. Системата им работеше :) Питахме ги дали имат филтриране по географска локация – казаха, че са го махнали, и нямат също така идея дали курсът в крайна сметка се случва или не.

Отбор 22 – RQ – бяха написали система за резервации в ресторанти и подобни заведения (и не беше ясно дали това има много връзка с благотворителната тематика на hackaton-а). Собствениците на заведения можеха да качват архитектурни скици на заведението си и да обработват заявки за резервации, като поставят хората на определени места. Скиците се работеха като bitmap-и, и резервациите се маркираха просто с правоъгълници, т.е. нямаше анализ и разпознаване на картинки, но бяха докарали пълна работеща система. Нямаха и автоматично разполагане на резервации. Имаха допълнителни бележки към всяка резервация, като metadata как да се разположат хората.

Отбор 23 – парчетата – бяха направили система за следене на заетостта на залите в университета, в общи линии улеснител на учебния отдел, който и работеше. Интересно дали вече няма нещо такова.

Отбор 24 – 42 (на които бях ментор) бяха направили визуализатор на произволни данни в/у карта чрез csv файлове. Ползваха за основа OpenStreetMap. Питахме дали може да комбинират няколко вида данни или да изобразяват функция от два вида (например брой училища на глава от населението за даден регион), нямаха го.
(те имаха доста по-мащабна идея, но явно не бяха успели да я доработят)

Отбор 25 – супер герои – бяха направили “мобилен app за доброта”, в общи линии като контролния дисплей на някой супер герой. Хората подават заявка за помощ през някакъв вариант на приложението, след което всеки докато си върви по улицата може да види къде наблизо има някакви проблеми и да се включи, ако иска. Примерът, който бяха дали е как можем да видим, че някой има проблеми с компютъра и е от нашия вход, и да идем да помогнем.
Планираха да сложат ACK за всеки, който е реших да иде да решава даден проблем, за да не се получава slashdot-ване на някой проблем.
Нямаха добро решение за случая ако някой използваше системата като honeypot, т.е. или да примамва хора, или да гледа къде има пострадали хора и да ходи да лешоядства – казаха, че оставят решението за пускане на заявка за помощ на самите крайни потребители.
Не беше съвсем ясно и какъв точно е target-а на приложението.
(работеше)

Отбор 26 – infinity – бяха написали система за регистрация на басове (облози, не музикалните инструменти, както си помислих в първия момент). В нея просто едната страна описва баса, другата го приема, и чрез системата си го помнят. Питахме ги дали не ги хваща закона за хазарта (което е доста вероятно, и не знаеха), и дали има вече такива приложения (май има, те не знаеха).

Отбор 27 – repl5 (бях им ментор) – бяха направили система за генериране на тестове (от тия, дето печатаме, за да изпитваме студентите). Един от менторите им беше помогнал с написването на разпознаването на изображения, за да може да се проверяват по-лесно тестовете.
Имаше бая въпроси към тях: как валидират генерираните тестове, т.е. как знаят, че не са повторили въпрос, или отговор (щото това винаги е бил първия бъг на всичките генератори, които съм виждал) – ще си напишат тестове към алгоритъма; възможност за повече от един верен отговор – имат; схемата им с табличката за попълване на факултетния номер (5 реда с числата от 0 до 9, и човек на всеки ред отбелязва поредната си цифра от факултетния номер) беше лесна за объркване – имат и друга; какво става, когато човек си коригира отговор на листа – разпознаването би трябвало да се справи (това не го вярвам).
Ще е хубаво най-накрая да има унифицирана система за това, но не е ясно дали ще е тази (иначе работи като приложение директно в browser-а на потребителя, само на javascript и генерира pdf-и, т.е. е доста portable, за разлика от много други, дето сме правили).

Отбор 28 – бащата на Кнут Хамсун (проверих в wikipedia, Педер Педерсен) – бяха направили проста система с QR кодове за информация за статуите из ФМИ, на кого са, какво е направил и т.н..
Оказа се, че те пишат в QR-а директно URL (а самия QR е на лист, залепен за статуята), което значи, че ако подменя листа с някакво друго url, хората ще отварят него. Решението им за в бъдеще е, че ако QR кодът е издълбан на статуята, то няма да работи номера с фалшификацията (а самия код е супер издръжлив на опити за промяна).

Отбор 29 – Оги самотния войн – беше нещо за предизвикателства/challenges, но нямам много бележки по него и не беше особено ясен (и не беше стигнал много далече, основно имаше някаква идея).

Отбор 30 – placeholder – бяха направили lock screen, който показва реклами, от които приходите по принцип да отиват за благотворителност. Единствената ми бележка е “ужасна идея”.

(приемам корекции и допълнения, сигурен съм, че имам доста грешки и пропуски)

(неособеноадекватенpost, пишете корекции ако видите нещо)

В последните три дни бях на HackFMI 3. То приключи преди около 12 часа, а сега съм леко адекватен и ще се опитам да напиша нещо по въпроса.

В общи линии регламентът беше – има кратко откриване, представят се спонсорите, разни проекти и менторите, сформират се отбори, записват се и след това си избират ментори. За петък имаше разпределени 5 слота по половин час, в които трябваше избраните ментори да посетят отборите, които са ги поискали и да си поговорят с тях.

(аз бях успял да измисля атаки в/у два от проектите, за които ме питаха още преди разпределянето. Беше забавно.)

Всичките бяха интересни. Записал съм си някаква част от тях:
Единият отбор (VRP) правеше система за комуникация в реално време, да се откриват хората по конкретен проблем и да могат да си пишат и да прекарват аудио/видео в реално време. С тях си говорих за webrtc и как могат да решат проблема с NAT-а и изобщо да прекарат медията, съответно след като открихме, че няма TURN поддръжка в повечето browser-и, двете ми идеи бяха да се срещат през TOR, или да ползват някакъв flash chat (през red5 и нещо такова), понеже е докарано да работи.

Вторият (42) правеше карта на местата, удобни за инвалиди, т.е. overlay в/у google maps или OSM, който да използваш за да провериш къде можеш да отидеш да свършиш определена работа и да е достъпно. Там говорихме откъде могат да събират данни (OSM, OKFN проектите и т.н.), както и че атаката, която аз бих измислил в/у системата е да направя някакви много привлекателни места за такива хора (на картата), да застана там с едно паве и да ги обирам един по един.
(някъде по това време бях обвинен в безчовечност)
(в отбора имаше двама колеги от моя офис)

Третия отбор (El Romantico, който беше в стая 404 и бяха изтървали да се кръстят отбор “Not Found”) имаше 4 идеи (на следващия ден работеше по пета). Две от тях съвпадаха с други, които бях чул, третата беше вариант на patreon/gittip за България (което от няколко месеца и аз мисля), и четвъртото – система за обсъждане, подобна на reddit/slashdot с модерация. На четвъртата идея се появи и Кънев, който разказа една доста добра идея за такава система с гласуване – която дава възможност за конкретни въпроси да си дадеш гласа на някой друг участник в системата, и той да го използва вместо теб (което звучеше супер интересно и жалко, че не го направиха).

По някое време през нощта свърших с тия работи и отидох да спя.

В събота имаше пак няколко слота за обикаляне по отбори – пак посетих първите (VRP, с webrtc-то), едни хора, които решаваха traveling salesman проблем, като цяло някакви хора, които решаваха проблема за запознаването (“Имаме хора, дето предлагат нещо и хора, които търсят нещо, да им улесним живота”). Едно изключение от тоя тип неща беше изцяло client-side генератор на тестове (такива, дето печатаме на хартия и с които изпиваме студентите) на javascript, който генерираше pdf-и.
(като цяло май много от нещата ми се губят, въпросите и отговорите ми се смесват в главата и не си водех бележки)
Бях взел Велин с мен, и той също остана учуден от това колко интересна е цялата работа, даже в един момент каза “А ако можеше да използваме цялата тая енергия за мирни цели…”.

В неделя нямаше менторстване, та използвах повечето време, което бях във ФМИ да подкарвам frab за различните конференции (в петък/събота Митьо ми беше помогнал да му setup-на deployment-а с puma), та в общи линии вече има frab.it-tour.bg, който тия дни ще пуснем официално.
(wifi-то беше ужасяващо през цялото време, повечето работа, която свърших беше на кабел, това трябва да му се измисли решение)

Последва закриващата част.

Тя започна с презентации на фирмите-спонсор, (които в общи линии до една бяха скучни и според мен не уцелваха за какво и на кого говорят, т.е. бяха доста по-маркетингови и изкуствени, отколкото трябваше. Още от тогава имаше малко технически проблеми с проектора, и това явно трябва да се проучи, поне за следващия път.

Започна изслушването на отборите (29 на брой), в около 19:00. Продължи до около 1:30… В един момент дадох на Яна ключовете от нас, да иде да донесе една бутилка Lagavulin, която бая помогна.
(списък с отборите/проектите и с source code-а им)

Имаше пауза по средата на изслушванията, в която раздаваха торта и която използвахме, за да оправим звука (имаше странни проблеми със силата на различните микрофони, имаше някакви неща на същия канал и всякакви такива неща, та съм говорил с Радо следващия път да се занимая аз с тая част).

Като цяло изслушването беше интересно и бая тежко (имам един файл с около 170 реда съкратени бележки, от който ще направя като имам време един огромен blog post). Мисля, че аз зададох най-много въпроси (и вероятно съм виновен за поне половин-един час от закъснението, учуден съм, че не ме линчуваха), като доста ги дъвкахме за всякакви начини, по които може да им се счупи системата или защо са взели някакво странно (за нас) решение.
(интересни въпроси задаваха и Пенков, Семерджиев и един човек, който седеше до мен и който май така и не му научих името. Също така, лицето Атанас Керезов е най-дразнещия човек, на който съм попадал в последните месеци и който основно се заяждаше с отборите, вместо да задава смислени въпроси.)

Като интересна статистика – броих, имаше около 20% жени в участниците, но нямаше нито една менторка (следващия път трябва да набутаме Яна да им помогне с маркетинговата част, и да видим кои програмистки биха се престрашили).
Също така имаше няколко ученически отбора – 10ти, 11-ти клас (които бяха даже с придружител, и едните трябваше да им пишат извинителна бележка, щото бяха първа смяна и нямаше шанс да спят достатъчно, че да могат нормално да идат на училище). Имаше и хора от други университети (например отбор на ТУ, който нарочно се беше кръстил УТ).
Спокойно мога да кажа, че в традицията на олимпиадите по информатика развращавахме младото поколение с това да висят ден и нощ, да пият нещо, което да ги държи будни, да пишат, дебъгват и да дремват по половин час по столове/бюра/дивани.

Последва кратко гласуване (т.е. събрахме се журито на едно място, написаха на една дъска кой за кого гласува, сумираха, фирмите казаха на кой си дават наградите) и последва една сравнително кратка и весела церемония по награждаването (в около 2:30). В момента даже не мога да си спомня кой спечели, това ще го напиша в другия post…

Останах малко след края да помогна с изчистването, после се видях с някакви хора пред факултета и в 3:15 се бях прибрал вкъщи, свърших малко работа и умрях. Тая сутрин съм изпил едно кафе и не усещам да има особен ефект…

btw. За всички отбори, на които бях ментор (и за останалите) – ако продължавате тези проекти или по принцип може да ви е полезен някакъв акъл от мен, пишете, идвайте на ИББ и т.н..

Update: Напомниха ми да спомена, ученическите отбори бяха от СМГ, НПМГ и ТУЕС, като май ТУЕС бяха най-представени.

Update 2: А като си тръгвахме в 3 сутринта, имаше някакъв младеж, останал да спи някъде във факултета, понеже имал контролно в 8…

И мина RIPE-SEE-3.

Проведе се в х-л Кемпински, за два дни, беше с малко лекции/workshop-и и доста разговори/networking (видях се с хора, с които не се бях виждал от 10+ години).

Пропуснах първите неща от първия ден, че бях зает да си нося лаптопа на ремонт (и все пак да се наспя), та хванах сесиите след обяда. Първо слушах човека от DT по темата за новата мрежа, която правят (TeraStream) – интересна идея, забавното беше как чак 2011 осъзнали, че мрежата им е остаряла и не става, но па сега я правят както трябва – чист ipv6 (ipv4 е service с тунели отгоре), 100gbps и anycast на интересните услуги. Също така им е хрумнало в адреса да слагат няколко бита, които да играят ролята на QoS битовете, и да раздават няколко префикса на потребител, например един за видео/телевизия, един за voice, един за internet, и мислят как да стандартизират процеса за избиране на source адрес.
RIPE разказаха за различните неща, които правят – конференции и т.н., Erik Vinecke от cisco разказа нещо за мерене на ipv6 deployment-и, което заедно със следващите две неща не слушах, понеже си препрочитах моята лекция.
(чух някакви части от лекцията на Nathalie Trenaman за нейния deployment на ipv6 у тях, и си беше интересно и доста мъчително, Мариян я пита във въпросите що се е мъчила да се занимава с vendor-и, вместо да ползва opensource неща)

Моята (реално на Весо) лекция мина много по-добре, отколкото очаквах, и понеже няма записи малко по-късно ще я напиша на текст и кача заедно с презентацията. Хората изглеждаха заинтересувани, и даже се водеше една от по-техническите на конференцията.

Накрая на първия ден вечеряхме във Весело село (в което никога не бях ходил, и ми стана ясно защо), но храната ставаше, и успяхме даже да направим нещо интересно – да подкараме група на мрежовите оператори (за пореден път), понеже всеки, който питахме там каза “да, бих се записал”. Да видим :)

Втория ден започна с лекция за Ansible (което се оказа някакъв вариант на chef/puppet/cfengine), нищо интересно, след което имаше доста интересна лекция за “Crowdsourcing Infrastructure Geolocation”, т.е. проект, който по различни начини определя къде се намират ip-тата на разни router-и, за да може човек да си визуализира traceroute (note to self, да си оправя всичките DNS LOC записи). Искрено се надявам проекта да успее :)

От следващите неща слушах IXP панела, където от няколко български exchange-а, един чешки и (май единствения) сръбски хората обсъждаха различни оперативни неща. За съжаление не успяха да стигнат до техническата част, но доста дъвкаха for-profit и non-profit моделите, което пак беше интересно.

Следващият слот беше по “Governance” темата и привлече най-страшните въпроси. Първо говори един човек от CERT България (който не беше лектора по програма) и беше в общи линии изяден с парцалите, понеже нищо не знаеше.
После говори Венета Донова за net neutrality-то в Европа и в България, основно за законовите моменти около него – беше разширение и update на лекцията и от openfest (ако не се лъжа), и се получи доста добре.
Последва я Аглика Клайн от Europol EC3 – отдел, който се занимава с техническата част на разследванията, анализа и координиране на операции. В общи линии въпросите към нея бяха “защо да ви вярваме”, “вие сте тия, дето ни тровят най-много живота”, спряхме се на това как детското порно се използва основно срещу доставчиците (имаме си достатъчно такива случаи в България) и т.н., и т.н.. Успя да издържи на въпросите, но се измъкна от някои въпроси. Имаше и момента, че от една страна нямат право да приемат feedback и каквото и да е от хората или фирмите (само от държавите-членки), но от друга страна са пускали по молба на microsoft advisory, да кажат на хората, че XP-то спира да се поддържа.
(после имаше и допълнителни разговори и обяснение как една от причините никак да не ги обичаме е, че ги използват много усилено срещу нас, и че те са от хората, които трябва да се борят за улесняване на security research-а, не срещу него (както са направили в Германия със забраната да се пишат exploit-и), трябва да и пратя на FX лекцията за хардуера, който law enforcement хората ползват и колко е счупен)

Имаше три lightning talk-а, от които единия беше за BGNOG-а (който споменах по-горе), успяхме да стигнем от идея до реализация за около 12 часа.

В последният слот интересните лекции бяха две. Едната беше за RIPE Atlas проекта, и за anchor машините (за които мисля да взема една в нашия datacenter, Мариян се замисли за три), самият проект има лесен начин да се интегрира в monitoring системите ми и мисля тия дни да му отделя малко време. Другата лекция беше сравнителен анализ на internet-а в България, Турция и Румъния, гледан от BGP гледна точка, от Renesys – накратко, в Турция нещата не са добре, при нас и в Румъния са доста по-чисти, като в Румъния са около три пъти по-големи. Удобни сме от гледна точка на латентност за финансови и т.н. институции да си слагат тук нещата, дано успеем да се възползваме.

Като цяло събитието беше страхотно, и трябва да се направи пак (следващото е в Белград догодина, и може би след това пак да се случи при нас), много беше полезно от всякакви гледни точки – и контакти, и свършена работа, и никак не съжалявам за двата изкарани дни. Вероятно ще се сещам още неща и ще дописвам в идващите дни :)

Update: Трябваше да привлачим и Яна на събитието, понеже изкарах накрая поне половин час да давам идеи как да привлекат повече хора – имаше около 220 дошли, и те го считаха за голям успех, но аз си мисля, че даже чистите мрежови администратори в България са поне 150-200 и щеше да им е интересно да дойдат. Едното нещо, което може да помогне е NOG-а, другото – просто да си говорят директно с някакво количество хора/LIR-ове, не през някакви тежки mass mail-вания до адреси от базата им, щото тях никой не ги чете сериозно.

Update 2: Сайт с наземни кабели, за който не знаех (като допълнение на за подводните).

RIPE SEE-3 ще се проведе следващата седмица в София. Ще има двама български лектори (Венета Донова и аз), публикували са програма, ако искате да дойдете, все още може да се регистрирате.

Мина RogueConf 2014. Направихме го тоя път в Боровец, в х-л Radina’s way, и си изкарахме доста добре.

(записи)

(има странен момент с името. На разни материали беше объркано и беше Rougeconf (“розова конференция”), та това в един момент стана официалното име. Мисли се догодина да е RoughConf (а ако Стефан реши да е RogeConf, аз няма да ида))

Този път форматът беше малко по-различен – в четвъртък направихме unconference (т.е. имаше слотове, и всякакви хора се записваха да си говорят по някаква тема) заедно с малко lightning talk-ове, а в другите два дни направихме нормалната програма с лекции и lightning talk-ове.
(unconference толкова се хареса на хората, че може за в бъдеще изобщо да не правим лекции)

Аз направих една дискусия на тема гадостите в криптографията, с които се сблъсках (колкото повече четеш, толкова повече атаки намираш, и толкова по-трудно е да се измисли несчупена система, а атаките са отвратителни), която май беше интересна за всички и някой ден може да напиша една по-подробна лекция за изминатия път до някой хубав дизайн (ако изобщо успеем да докараме такъв). От тоя ден има запис само на lightning talk-овете.

Най-хубавия елемент обаче си бяха разговорите – успяхме да говорим за какво ли не, да открия нови неща, да се измислят и счупят няколко дизайна около нашата криптография (с което май бая забавлявахме хората), изобщо, доста радващо беше, въпреки че бях супер уморен.

От лекциите мога да препоръчам:

“Storpool – Reinvent all the wheels” на Боян Кроснов (трябва да я направи в два часа);
Общество.бг на Димитър Димитров(lightning talk)
“СофтУни – докъде сме с проекта” на Светлин Наков (голямо шоу);
Maycamp arena на Валентин Михов – невероятно идеен и готин проект, силно препоръчвам;

Разходка през съвременния CPU pipeline на Борислав Станимиров – освен, че беше много добре описано, беше и ултра забавно, страхотна лекция за всички, които искат да разберат как работят модерните процесори;

…и като цяло да разгледате всичките лекции.

А от не-лекциите, Стефан жонглира.

За моята лекция ще пиша отделно (не се получи толкова добре, колкото исках, и ми се иска да кача пооправения текст).

(за “масонския” елемент, т.е. че беше invite only и пак някакви хора се оплакват, че не са поканени – нещастните от това хора могат да си организират собствена и да не ни канят)

Update: Явно много ми се е спяло снощи. Още няколко интересни неща:
Боби трябва да направи някой ден лекция с резултатите от трите мъжки въпроса, които задава;
Титов направи интересен кратък talk за linux fibers, в който за съжаления няма код, но е едно от по-забавните неща, които сме правили в последните няколко месеца;
Аз разказах на хората какво е ИББ и защо трябва да има повече такива събития;

В последните два дни бях на RailsGirls Sofia (Kaladan е качил малко снимки).

Мисля, че се получи добре – игрите бяха интересни, lightning talk-овете също (Митьо обясни как можем да променяме света с програмиране, аз показах някакви дребни радости, Мариян показа идеята си за автоматизация на гардероб, Свилен показа двоично търсене с тесте карти и май другите не ги следих), а участничките, с които говорих после изглеждаха зарибени. Въпреки, че събитието е далеч от идеята ми за правилно преподаване на програмите, изглежда да си постига целта :)

Иначе, като малко бележки за бъдещи събития там (проведе се в академията на Телерик):

– да са по-разпръснати хората, че на моменти не се дишаше;
– да изберем по-свястно тиксо, че два часа махахме очертаните лабиринти от пода;
– wireless-ът им не издържа, или да добараме достъп да видим дали не може да се направи нещо, или да си носим наш;
– internet-ът им има странни филтрирани портове и много ми се искаше да им се добера до firewall-а с един конзолен кабел;

и извън това

– memento е твърде малко заведение за afterparty-то, освен ако не го запазим цялото. За малко да ме хване клаустрофобията вътре.

Иначе – това е N-тото нещо в последните няколко седмици, в което се набутвам и мисля да разкарам всичките си социални ангажименти за поне една седмица и да поработя на спокойствие.
Уморен съм.

(мяу. т.е. това е много насмукан post)

След ден, в който прегледахме варианти за хотели, обсъдихме rogueconf и ни дойдоха добри идеи, имаме остра нужда от designated протоколичик, който да записва какво сме измислили, че да го пледнем трезви и да се гърнем от ужас.
(Яна не става за тая цел – толкова се е повлияла от нас, че почва да пие по отрано).

Приемаме кандидати, които не искат заплащане, не пият, биха вършили тая работа и все още нямат жълта книжка.
(bonus е кандидатите да могат да ми помогнат да се занеса в леглото след такива писания)
(също така, ако някой ден си взема клавиатура с LED клавиши, ще взема и дрегер към нея, и в пияно състояние backspace ще свети винаги, когато има наблизо думи, които spellchecker-а не харесва.)

Update: Сутринта си видях машината и изобщо не си спомнях, че съм писал тоя post. Оставям го некоригиран…
Update 2: “не пият” да се чете като “не пият много”…

Ще има регионална среща на RIPE в София на 14-15 април. Може да пратите идея за лекция, или да се регистрирате за присъствие (ще пиша пак, като излезе програмата).

Денят започна без махмурлук, да живее хубавото пиене.

To protect and infect, part 2 се появи в плана тая сутрин, като първа лекция за сутринта, и се оказа много ценна – Jacob Appelbaum разказа подробно за release-а на документи за това какво могат/правят NSA (нещата са пуснати в der Spiegel). Информацията е съвсем прясна, доста интересна, и прилично депресираща.
В общи линии интересен бизнес модел би било да ги накараш да те target-нат (Бостън, пирони, тенджера), и след това да събираш с honeypot 0day vulnerability-та и да го продаваш.

Гледах и лекцията за evil maid атаките, дава някаква добра ориентация за типа на атаката, но нищо особено интересно като защита.

NOC review беше много интересно – всичките екипи се похвалиха какво/как са направили. Тази година за пръв път имаше система от тръби за предаване на капсули, и се похвалиха, че са били нормалната мрежа по скорост (с 1TB в капсула).

Трябва да напиша и нещо по-подробно по темата за генералния извод от конгреса, но за целта трябва да се наспя, а сега имам да ставам в 4, за да си хвана полета.

Пак ранно ставане, трудно се ходи и с бутилка в раницата, добре че ще я изпием. Не знам кога ще се наспя, обмислям следобедна дрямка.

Започнах с “Y U NO ISP”, отидох основно да видя как се решава last mile проблема – ползват wifi и dsl, т.е. нищо ново (в някои държави да се ползва DSL инфраструктурата не струва два бъбрека). Споменаха как има доста такива малко доставчици, които не се знаят помежду си, и пускат база с тях, в която човек лесно може да се регистрира, на db.ffdn.org.
Един важен момент – обясниха, че е важно да се натискат политиците, за да не се появяват закони, които правят оперирането на ISP-та трудно/невъзможно.

Лекцията за drones беше в общи линии история на open-source (т.е. не-военните) drone-ове, квадрикоптери и т.н., и текущатата ситуация.

После отидох да чуя лекцията за Arduguitar, която се оказа малко по-малко интересна, отколкото очаквах – в общи линии вместо с потенциометри и щракалки, човек може да си контролира китарата по bluetooth, отдалечено (очаквах да е вкарал някакви интересни ефекти вътре, ама нямаше).

Android DDI лекцията беше много полезна (лекторът е един от другите автори на android hacker’s handbook) – описаха инструментариум да се закачиш навсякъде в app-а, чрез вкарване на едно .so и инструмент за вкарване на .so-то. Реално погледнато почти като LD_PRELOAD нещата, но за java, супер удобно да се закачиш където си искаш и да прихващаш каквото си искаш. Демонстрацията беше как с прихващане на няколко функции успяваха да излъжат сравнително универсално всяко приложение, че си си платил за нещо.

После отидох на YBTI hardware workshop-а, който се оказа основно политическа дискусия как можем да стигнем до това да можем да правим достатъчно отворен хардуер, да се търси и т.н..

X security лекцията беше интересна, въпреки че не беше неочаквано колко зле са нещата. Обясни как е намерил 80тина бъга в xlib, и до тук около 120 в X server extension-ите, както и различни странни проблеми в графичните toolkit-и.

Последва уиски workshop-а, на който имаше всякакви интересни неща, но най-вече едно експериментално пушено немско уиски – Glen eis ember (опушено, на дърва, със страхотен вкус, трябва да видя дали мога да се снабдя от някъде), както и едно индийско, което пак не беше лошо.

И в доста насмукано състояние слушах talk-а на Julian Assange и компания, и беше донякъде депресираш (и го слушах по телефона, понеже и залата беше пълна, и stream-а се строши. На мен ми беше депресиращ, чак тръгнах да търся Rop из конгреса да го питам той как е преживял оня момент с “we lost the war”…

Събуди ме Бобсън в 7, да ходим на закуска. Спаси го от изкормване само това, че беше по телефона.

До масата на македонците има един LED огън, на който единствения му проблем е, че не топли – иначе обмислях да си направя един надпис “meow” и да подремна пред него.

Първите лекции гледах от масата, през stream-овете, като превключвах. Лекцията за космическите изследвания не беше нещо ново (накратко що трябва да се занимаваме с разселване в космоса), лекцията за IRMA ще иска четене, но изглежда като да не са стигнали до кой-знае къде, а art лекцията (“Hello world”) имаше някакви забавни неща, ама ще иска някакво по-сериозно гледане (но имаше Guy Fawkes маска, комбинирана с шлема на Darth Vader).

Нашия lightning talk мина добре, вече мога да се хваля, че и на CCC съм говорил.

FM-RDS talk-а беше много интересен, девойката обясни как е анализирала RDS сигнала във FM радиото (този, с който радиата на колите показват телефони, коя е програмата и т.н.), криптирането на някакви интересни данни там (къде има задръствания), както и системата, която използват дисплеите на спирките на градския транспорт. Звучи като интересна идея какво можем да слушаме ние в лаба…
(по темата дали знае каква и е легалната ситуация с декодирането на тези данни от ефира тя каза: “I believe it’s legal to decode them, and I don’t care if it’s not”)
(препоръча книгата “engineer’s guide to DSP”)

От забавните неща на конгреса – човек може да си напечата немска лична карта, с каквото си име си иска и т.н., почти като истинската. Та, аз вече съм Peter Claus от Хамбург…

Лекцията за arm exploitation беше приятна. Споменаха “android hacker’s handbook” (която може да се окаже интересна книга), как са направили lib за сглобяване на ROP payload за shellcode от libc за ARM, показа някакви много интересни методи да си намериш подходящ код, като например преди това превключиш режима на процесора, като тогава инструкциите се променят, и за курсовете, които организират.
Същите хора правят int3.cc, магазин за всякакви полезни джаджи (facedancer-а на Travis Goodspeed, USB презерватива и т.н.).
Основният извод е, че поне за момента с това, което имат може да се прескочат всичките защити против exploit-и под ARM, като NX и ASLR.

Introduction to processor design беше доста добра лекция. Започна с обясняване на прост процесор, основните инструкции които трябват, както и с проиграването на една проста програма на него, като и после го boot-на да отпечата един string на серийния порт. След това ни показа прост backdoor в arm процесор – 5-6 реда на VHDL, тривиален за ползване и на практика неоткриваем, ако не знаеш за какво да търсиш.
(накратко, “преебани сме”. Гледайте лекцията, ако не сте запознати с въпроса)

Revisiting trusting trust беше talk на Сергей Братус и двама негови студенти, по темата колко много от нещата, които ползваме имат проблеми извън стандартните бъгове, най-вече как имаме turing-complete граматики за безсмислени неща. Примерът при тях беше как 1) при ELF файловия формат parse-ваме turing-complete граматика и 2) как всъщност се разминават идеите на различните неща, които си говорят с тоя формат (например loader-а и kernel-а разбират ELF-а по различен начин и човек може да се възползва от това).
Като цяло най-добрия talk до тук, трябва да се погледне какво ще говорят на някакъв скорошен workshop на spw13.langsec.org, и искам да цитирам няколко неща от него:
“the antivirus companies tell you that they solve the halting problem a few times a day”
“to download a file from dropbox, you need to execute javascript. What’s so complicated in downloading file?”
На въпрос дали е възможно да се реализира динамичното load-ване и relocate-ване без turing-complete граматика във формата, “Yes, you can, and you should”.

Security of the IC backside беше доста забавна лекция, в общи линии какво може да се постигне в reverse-ването на смарткарти и чипове с подходящата техника. Отбелязах си да потърся книгата “Murdoch’s pirates”.
В общи линии се разказа основно за пилене на чипа от долната страна, и различни методи за четене/вмъкване на данни. Лекцията е доста забавна за гледане, само в началото имаше един обзор на вида на схемите, който вече бях гледал.

И като се прибрах в хотела, гледах talk-а на Travis Goodspeed за Hillbilly tracking of Low Earth Orbit – класически hacker-ски talk, със странни компоненти се гонят бързо-движещи се сателити, записва се какво пращат и се reverse-а (по принцип е правено доста с геостационарните, но те са доста по-лесни).

Сутринта почна с бърза закуска в хотела, замъкване до конгреса и чакане да почне откриването, седейки на масата на македонците. GSM мрежата беше проработила и си подкарахме телефоните, да можем да си звъним.

Откриването беше много ефектно, почти като demo (бяха направили едно топче да подскача по 4-5 екрана, освен всичко останало). Накратко обясниха как има конгрес от 30 години, като е бил направен от група хора, чиито съвети не се слушат, и е прерастнало в голямо събитие за хора, чиито съвети все още не се слушат.
Също така обясниха, че няма мото тая година, просто защото нищо не може да опише общото усещане, нищо не е достатъчно силно.
Общо е мнението, че ни трябва някакъв нов net, с нови стандарти.

Следващата беше “Do you think it’s funny?”, разни странни смешни проекти (например AnuScan е техен), лекция с много объркано изложение, но поне беше всела.

Introduction to firmware analysis беше интересно, но не много задълбочено и нямаше нещо кой-знае колко ново.

10 years of openwrt (не беше точно така заглавието, но това беше съдържанието) беше интересно и доста информативно. Проектът определено е повлиял на много хора, един младеж на въпросите стана и благодари, щото чрез openwrt бил се зарибил да ползва linux преди години.

YBTI (“You broke the internet”) панела за name resolving системи беше мъчителен. Освен, че бяха усилили звука твърде много (чак ми пречеха да заспя), изводът е, че сме силно преебани, защото:
DNSSEC е счупен в много отношения;
dnscurve освен, че няма засега никаква реализация, иска смяна на половината tcp/ip стек;
gnu namesystem изглежда почти неизползваемо за голям deployment, изглежда като pgp за dns;
namecoin няма шанс да се scale-не достатъчно, има същите проблеми като bitcoin-а (и ограничението с 21M имена).

Evolution of mobile attacks беше много интересно, най-вече са пуснали софтуер, с който човек може да анализира gsm мрежите за известните проблеми с A5/1, както и да тества дали SIM картата му може да бъде атакувана с последните разработки. Ще трябва да видим какво може да се организира в лабовете по въпроса.

Openboot лекцията (т.е. “Hardening hardware”) не беше много интересна, изкормиха един thinkpad, за да му спрат част от хардуера и да му сложат openbios.

Keynote беше страхотен, въпреки че се провеждаше по skype и доста накъсваше. Glenn Greenwald ни говори от Бразилия по темите за Snowden, подслушванията и т.н. и е доста добро обобщение на ситуацията.
От по-важните моменти трябва да се отбележи как поради последните разкрития се провали една сделка за 4 милиарда долара за покупка на американски самолети от Бразилия, и как всъщност това е начинът – трябва да направим всякаквите такива нарушения, преследвания и подслушвания болезнени за тези, които ги провеждат.
Като питаха “какво цели NSA?”, отговорът беше “The goal of the NSA and its partners is to eliminate privacy globally”, като целта в крайна сметка е ясна – surveillance state максимална власт.
(и съм си отбелязал да спомена – много хора твърдят, че Edward Snowden е leak-нал информацията я за пари, я щото е някакъв шпионин и т.н.. Това говори много повече за хората, които се изказват, отколкото за него – те просто са хора, които не могат да си представят да направят каквото и да е без някаква пряка директна полза за тях).

И последният talk, който гледах беше за TOR. Имаше стандартното количество полезни факти, от типа колко много организации (вкл. полиции и т.н.) използват усилено TOR, за да гледат лоши сайтове, как след спирането на silk road-а няма разлика в количеството трафик в мрежата (много бяха интересни графиките по въпроса и изказванията на някакви представители на правителства), как DOJ са направили някакво проучване колко от трафика, излизащ от TOR е лош и се оказало, че са около 3% (преди да прекратят изследването), всякакви такива забавни неща.
Разказаха как BBC направили предаване за Silk road и TOR, как човек може да си купи наркотици, след което хората в коментарите казали – благодарим, сега даже няма да се налага да излизаме до ъгъла, дето може и да ни гръмнат… След което следващата седмица BBC направили репортаж как си били купили някакви наркотици и дошли, и били хубави (чак става интересно дали това е било платена реклама).

И понеже аз вече не съм особено адекватен, на http://30c3.ex23.de/ има dump-ове на stream-овете, т.е. неофициални записи, излизат до час-два след лекцията, може да гледате каквото ви е интересно (аз вече съм преточил две неща и се чудя кога ще ги гледам).

И пристигнах в Хамбург за 30c3.

(храната в lufthansa беше ужасна, хотелът е много готин, даже са оставили чадър да ползвам, щото в Хамбург вали, а на бара даже имат lagavulin, т.е. не трябва да се задържам там)

Този път сме заели целия конгресен център, който е гигантски, ориентирането ще е още по-сложно. Регистрирахме се сравнително лесно, net-а работи, а прекрасните македонци са завзели една маса, та имам ток да работя на спокойствие.
(храната също е добре)

А за уиски workshop-а за момента има 25 бутилки и 39 човека, вероятно ще умра.
(а Мартин си е забравил зарядното в хотела и ходи наоколо да мрънка на хората дали имат зарядно за acer (има резервна батерия и просто трябва да си я смени), а те му викат – е трябва да имаш thinkpad. Расисти.)

Тази година пак ще се ходи на CCC конгрес (30тия пореден).

Вече има предварителна програма, във има подробна информация къде/как/какво, и след два дни спират да продават билети online (но обещават да продават на входа).

До тук сме 4-5 човека, които ще ходим (даже ще правим един lightning talk, за турнето), та който още е събрал желание, може да идва, а който не – всичко пак ще се излъчва на живо (ще има информация къде точно във wiki-то), и се надявам някой от нашите hackerspace-ове да се навие да организира прожекции.

Мина Благоевград Conf.
(в момента се режат/encode-ват записите, вероятно утре ще съм ги качил, но не очаквайте добро качество, долу съм обяснил)

Нямало е досега конференция, на която да се случат толкова много проблеми:

Още в началото на setup-а изгърмя камерата. Не знам дали от статично електричество или нещо друго, но в момента, в който и включих тока, се чу “пук” и отказа да свети повече. Звъняхме до София и Божо, който тогава тръгваше, донесе резервната (която setup-вах на сутринта, щото вече беше късно, и която не вади толкова добро качество).

Не можахме да подкараме internet-а вечерта, понеже wireless-а на университета е затворен и трябват отделни account-и за всяко устройство (което няма как да го направим за всички хора, дето идват), малкото светнати портове, които можахме да намерим бяха или с 802.1x (EAP), или във вътрешна мрежа, която нямаше излаз. Отхвърлихме идеите да пробваме vlan hopping или нещо такова, както и да разбием някоя врата и да преконфигурираме някой switch, та на другия ден през един account за wireless-а и после през тунел (понеже net-а в AUBG им е зверски филтриран) си прекарахме някакъв net за хората, но това стана чак към третата лекция. Streaming не правихме, щото на wimax-а качеството беше променливо и не исках да рискувам.

Скъса ми се копчето на панталона. Някои хора го приеха като намек спрямо тях…

Отказа ни микрофона-брошка. По принцип ползвахме техните, но на тях им свършиха батериите и се оказаха с 9-волтови, каквито нямахме под ръка, та имаше доста импровизиране. На самата брошка кабела за микрофона след толкова ползване се е прекъснал и изглежда има пукната спойка в единия connector, та Митьо ще се заеме да го пои.

Имаше и хубави неща:
Имаше Lagavulin в заведението, в което ядохме/пихме в петък;
Нищо не се запали;
Около лекциите намерих време да си дочета книгата;

Повече нищо няма да организирам тая година, мисля основно да спя…

Ще направим последната конференция от турнето – BlagoevgradConf – на 30.11, в Аудиториум „Андрей Делчев”, Академичен център „Балкански”, Благоевград. Имаме си и fb event, скоро ще имаме и точната програма и формата за поръчване на тениски.