татко Крокодил

Отидох на представяне на “Душа назаем” на Тишо – беше интересно, особено четенето на част от книгата (видях се и с много хора, дето не бях виждал от бая време). Взех си книжката и я чета в момента…
Българските автори имат един специфичен стил на разказване, имам чуството, че е от езика. Тишо също не е избягал от него, но е четим и приятен, а не натруфен (например и на Георги Марков ужасно му личи (въпреки, че е велик), с изключение на “Репортажите”, май само И. Попов от тия, дето съм чел има коренно различен стил). Книжката радва (поне до тук), само имам едно гадно чуство, че за толкова къса книжка няма да успее да развие историята, а дано греша :)
(Молба от крокодила към българските автори: “Пишете повече, не ща книгата да свършва малко след като съм я започнал…”)

На ИББ Гунински даде много интересна задача (довела до няколко часа забавни сметки на мене, червото и Стефан) – имаме система от N линейни уравнения с k неизвестни (N>k), да се намери решение, което удовлетворява максимален брой от тези уравнения. Нещата се свеждат до откриване на K на брой максимални по големина линейно зависими групи от тия уравнения, ама май ще се окаже, че това е NP-пълна задача.
(или поне така решихме ние, някой да има по-добра идея ?:) )
Не само това беше забавно, видях се с един приятел, с който не се бяхме засичали от 4-5 години (имаше една минута, в която се гледахме и се чудехме дали се познаваме), изговорихме стандартното количество простотии, а Мариела ми домъкна поръчаното CD на Diablo Swing Orchestra.

Започнаха да се виждат очертанията на големия проект. Измислихме схема на базата, днеска решихме, че ще я сменяме, ама се надявам до края на седмицата да успеем да я бетонираме и да попишем малко код, та да има и какво да се тества.

“Matter” by Iain M. Banks is the last book of “The Culture” series (in Bulgaria they’ve published just one other – “The player of Games, translated in Bulgarian as “The Player of the Players”), really good read with nice ideas and written in a good way. Banks is also one of the authors that can write the end how it should be, not to rush it or to bore you to hell with it.
(it wouldn’t be fair to write here the last 4-5 lines before the epilogue, so I’ll leave those for you to read).

I found the book at Orange, I don’t know if they have another copy. I’ll order the rest of the series in a while, as I did with “Requiem for Homo Sapiens” by Zindell…

“Matter” на Iain M. Banks е последната книга от серията за “The Culture” (на български е издавана само една друга – “The Player of Games”, преведено на български като “Играчът на играчите”), много добро четиво с много интересни идеи и добре написана. Banks е един от авторите, които могат да напишат край както трябва, а не да претупат криво нещата или да се разтегнат до втръсване.
(не би било честно да препиша последните 4-5 реда преди епилога, за това ще ви оставя сами да си ги прочетете).

Книжката си я намерих в Orange, не знам дали имат друго копие. Ще поръчам скоро останалите от серията, както направих с “Requiem for Homo Sapiens” на Зиндел…

Because some people asked – photos of the drawings that we printed, with an A4 sheet for comparison.

Понеже някои хора се поинтересуваха – снимки на схемите, дето печатахме, заедно с един лист A4 за сравнение.

… and some rest from the “books” tag.

In the last few days around a project we’re making we needed to visualise two schemes from a database of ours. First it was hard to find good software for this – most of them didn’t work well, pulled out strange stuff, etc., so I finally used DbVisualiser (a commercial application with a trial version, written in Java. The situation is that bad…). After which a few drawings were generated, which turned out to be humongous, so we had to print them in Maniaprint in Studentski grad (btw, I would’ve loved to have some tech guy there to tell me what’s the best wasy to give it to them, as there were a few gaffes), so the end result is two A0 pages and two that are as wide as A0 and about three meters long.
Mine network drawings look miniature next to these (I’ve gotten up to A2, just with better density).

Otherwise it’s the standard madhouse around, although the head doesn’t hurt as much (e.g. I don’t have the urge to shoot myself :) ). I can’t join the lectures in the course at FMI and I’m definitely not getting myself into another such course in the near future – definitely I lack the time for it.

I’m also swearing a bit at “Capital” for running such laughable and obviously paid-for articles. It could’ve been at least a bit more competently written…
(Some years ago there was the idea to make courses for journalist on technical topics, maybe they could understand the stuff a bit better, but in this case even this wouldn’t help).
(it wouldn’t make an impression on me otherwise, but “Capital” is one of the things I read regularly).

… и малко почивка от tag-а “книги”.

Тия дни около един наш проект потрябва да се визуализират две схеми от една наша база. Първо се оказа сложно да намерим подходящ софтуер за целта – повечето не вършеха работа, вадеха странни данни и т.н., та накрая се спрях на DbVisualiser (което е комерсиално приложение с trial вариaнт, написано на Java. Толкова е зле положението…). След което бяха генерирани няколко схеми, които се оказаха огромни, та ги печатахме в Манияпринт в Студентски град (изобщо нямаше да откажа там да имаше някой грамотен човек, който да ми каже точно какво е добре да им дам, та имаше няколко гафа), като крайния резултат е два A0 чертежа и два дето на ширина са A0 и на дължина са около три метра.
Моите схеми на мрежи почнаха да ми изглеждат миниатюрни (само до A2 съм стигал, въпреки че плътността е по-сериозна).

Иначе при мен си е стандартната лудница, поне главата не ме боли толкова (т.е. липсва ми острото желание да се гръмна :) ). Не успявам да се включа в лекциите, дето водим сега във ФМИ и определено не мисля да се заемам с друг такъв курс в близкото бъдеще – очевидно не ми стига времевия ресурс.

Ругая под нос “Капитал”, понеже пускат наистина смешни и очевидно платени статии. Може ли поне да се пишат по-кадърно тия неща поне…
(Едно време имаше и идеята да провеждаме курсове на журналистите на техническа тематика, да вземат да прихванат нещо, само дето в тоя случай и това не би помогнало).
(не би ми направило впечатление иначе, ама “Капитал” е едно от нещата, които чета доста редовно)

Some wonderful people have uploaded in mylib “The portrait of my double” (three novels) by Georgi Markov.

Each of the three novels there is read in one sitting, they’re written in his signature style and are definitely something worth reading. I have no idea where the books was found, but I hope that his other things show up in one way or another (most of our book publishers are completely useless, looking at what gets published in the last year).

It’s also pretty weird for me how this got published at all in those times. There was some story about it in the “Reports”…

В mylib са качили книгата “Портретът на моя двойник” (реално три новели) на Георги Марков.

Всяка една от трите новели вътре се чете на един дъх, написани са в характерния му стил и определено са нещо, което си струва да се прочете. Идея си нямам откъде са се взели, но се надявам и другите му неща да се появят по един или друг начин (по-голямата част от нашите книгоиздатели за чеп за зеле не стават, като гледам какво излиза в последната година).

Ужасно ми е странно и как изобщо са издали тая книга по онова време. Имаше май някаква история по въпроса в “Репортажите”…

I finally went to one IBB, I haven’t done that in the last months because of the neuralgia. I even drank a small beer :)

One of the main ideas was to pass through Gramophone to buy the book of Alex Bukarski (“People, whose parachute doesn’t open”), as I didn’t manage that at the main presentation. I went there, bought the book with an autograph, we spoke a bit and I went back to Krivoto…

Chervarium took the book, read a bit and went to buy one for himself. A bit later Avatar showed up, and went to get the book too, which evidently prompted Alex and Komitata to come in Krivoto. When I was leaving, Alex was explaining how some kind of porn game was played and everyone around was dying of laughter – showing once again what happens with the birds of feather :)
(good people can be found everywhere :) )

I finished reading the book a while ago, it’s easily read in one sitting – the translation is pretty good, everything needed can be felt, and all the tales there are pretty nice (which reminds me to add his blog to the swamp, I should be able to read him in original). Also, the other translations by Komitata should be checked.
(I’ve lost the habit for reading in Bulgarian, I should’ve finished this faster. And he should’ve published something bigger, this felt really short :) )

(As a small side note. I mostly understood what Alex was saying, but like me he was speaking pretty fast, which created some problems… maybe I should try speaking slower :) )

I’m also wondering if the wierdo-intelligent Ivan Popov is going to write some more, some such young and good authors are needed as I’m too tired of the usual crap that gets published.

Най-накрая отидох на едно ИББ, че не го бях правил в последните няколко месеца около невралгията. Даже изпих една малка бира :)

Една от основните идеи беше да мина през Грамофон да си взема книжката на Алекс Букарски (“Хора, на които не им се отваря парашутът”), че не бях успял да го направя на представянето. Минах оттам, взех си книгата с един автограф, поговорихме си малко и се върнах в Кривото…

Червото взе книжката, зачете се малко, и отиде и той да си я вземе. По-късно се появи avatar-а, след което и той реши да иде да си вземе книжката – което май доведе до това, че Алекс и Комитата дойдоха при нас в Кривото. Като си тръгвах, тъкмо Алекс обясняваше как се играе някаква порно-игра и всички умираха от смях – в общи линии живо доказателство на правилото за краставите магарета :)
(изобщо – ценни хора има навсякъде :) )

Самата книга я свърших преди малко, чете се съвсем спокойно на един дъх – преводът е доста добър, усеща се всичко, дето си трябва, а всичките разкази са наистина хубави (което ми напомня, да му сложа блога в swamp-а, би трябвало да се справя и с четенето в оригинал). Трябва да се види и какво още е превеждал Комитата.
(Отвикнал съм да чета на български, май по-бързо трябваше да я прочета. Па той май трябваше да издаде нещо по-дебело, тва беше много кратко… :) )
(също така е важно да се отбележи, че самата книга е лицензирана под CC-Attr-NC)

(хм, като бележка. По принцип разбирах какво говореше Алекс, само дето и той малко като мен говори доста бързо и това създава проблеми … май и аз трябваше да говоря по-бавно :) )

Взех и да се чудя дали т.нар. лумпенинтелигент Иван Попов няма да вземе да напише още нещо, трябва да има такива по-млади и свестни автори, че ми е писнало от стандартния бълвоч, дето се издава.

So it’s the 24th of May (or it was about two hours ago)…

I’m starting to note the level of literacy online. Usually I read every day the news from “Dnevnik”, some times from ZaGrada, whatever I get from friends over IM from some sites and the stuff from swamp.ludost.net, and for the moment my observations are that the blogs (or at least the ones I read) are the most literate.
(all of this is related to online publications, I don’t read newspapers on paper)

In “Dnevnik” I regularly find spelling or typographic mistakes, some times even in the headlines – I’m tired of noting in the comments stuff that the elementary spell checker will catch. Everyone who reads a bit more is annoyed by stuff like this – mostly because this kills the speed of reading.
(also, “Capital” doesn’t have that problem, but they have a week to make the issue :) )

In ZaGrada I haven’t seen so much mistakes, but there the articles are less, and I’m not that regular there – but it seems better, they might want to help “Dnevnik” a bit.

From some other sites (news.bg, etc.) I read rarely anything and haven’t seen a lot of errors, but their lacking content is the main problem, and the designs sucks (the previous ones have a passable one).

In the swamp there seems to be one blog (Marian Marinov, whom I’ll install spell checker personally one day and will set it in a way that prevents him from posting with errors, and maybe I’ll find his first grade teacher, give her a bir stick and have her re-teach him) who has trouble with spelling, and I’ve maybe caught about 10 postings with errors in the spelling (like one of Eneya, when she was in a big hurry)- the rest is fine, even the crap with “Й” is not easily found.

In short… People, there are free spell checkers, please install one and use it – I always check my stuff, I’ve found some pretty stupid mistakes of my own. This way you won’t look like idiots and will make the reading of your stuff easier for the people on the other side :)

(on the topic of style errors I might write something when I learn not to make them myself :) )

Така и така е 24ти май (или поне беше преди около 2 часа)…

Прави ми впечатление нивото на грамотност online. По принцип всеки ден чета новините от “Дневник”, понякога от ZaGrada, каквото ми пратят по някакъв IM от разни сайтове и нещата от swamp.ludost.net, и за момента впечатлението ми е, че блоговете (или поне тези, които аз чета) са най-грамотни.
(става въпрос само за online издания, периодика на хартия не чета)

В “Дневник” редовно попадам на правописни или печатни грешки, няколко пъти в заглавия – направо ми е писнало да отбелязвам в коментарите за неща, дето елементарния spell checker ги хваща. Всеки, който чете малко повече, такива неща го дразнят – най-вече защото убиват скоростта на четене.
(също така “Капитал” нямат тоя проблем, само че те имат по цяла седмица да сглобят броя :) )

В ZaGrada не съм хващал толкова грешки, но там не са толкова много статиите, а и не съм толкова редовен, но поне на пръв поглед е по-добре, може да обменят опит.

От разните други сайтове (news.bg и т.н.) чета рядко неща и не съм попадал на много грешки, но там основния проблем е никаквото съдържание и ужасния им дизайн (на предишните две е поносим).

От swamp-а май има един блог (на Мариян Маринов, на който един ден лично ще му инсталирам spell checker и ще направя така, че да не може да пуска нищо с грешки, ако трябва ще намеря учителката му от първи клас и ще и дам една гьостерица да го дообучи), който има проблем с правописа, и съм хващал общо около 10на постинга с грешки в правописа (например един на Енея, като много беше бързала) – останалото няма проблеми, даже простотиите с ‘Й’ не са много често срещани.

Накратко… Хора, има безплатни spell checker-и колкото си искате, инсталирайте си един и го ползвайте – аз например винаги си преглеждам нещата, че съм си хващал невероятно глупави грешки. По тоя начин не изглеждате като идиоти и правите четенето на нещата си по-приятно за хората от другата страна :)

(по темата стилистични грешки може да напиша нещо, като се науча да не ги допускам и аз :) )

“May you live in interesting times” is definitely a curse…

Friday I managed to do three almost heroics:

First, I survived from a two-hour meeting with the “marketing and sales” department, the boss and one of my tech team about a system on customer relations tracking. I’ve screamed for pure 20 minutes at least. I also understood how many problems come up from not following nettiquette in email communications…

Second, after the meeting I had to fix two machines with weird problems. To be honest, I wasn’t even thinking while I was doing that, fixed that in 20 minutes just like that.

Third, in the evening after 20:00 I reconfigured the network, including a few exercises of the type “reconfigure the branch you’re sitting on”. I managed to untangle two networks one from another, to clean up a lot of the configuration of one of them, and to make it a bit more portable by messing again parts of the config with some proxyarps, policy routings and VPNs.
(two fun moments were the explanation to a lad on the other side “disconnect the cable from port X”, “ok, now connect it back”, and how right now two adjacent ports on one switch are interconnected with a straight cable (as there’s no way to bridge two VLANs there in any other way, and to move the ports in the other VLAN would’ve been a branch-killing of a deathly proportion)).

And the strangest thing is that when I went to the store before the third thing to get something to eat I passed near the beers and didn’t take any. Even though I had this tremendous desire to get 5 and to drink them while breaking the network. Something is wrong with me.

I don’t feel like even thinking on what’s coming Monday. Or Sunday, seems like I had some stuff to finish…

“Да живееш в интересни времена” си е направо проклятие…

В петък успях да свърша три почти геройства:

Първо, оцелях от два часа meeting с отдел “маркетинг и продажби”, шефа и един от членовете на техническия екип на тема една система за управление на връзката с клиенти. Викал съм чисто поне 20 минути от тая среща. Осъзнах също така колко много проблеми идват от неспазването на nettiquette в общуването по email…

Второ, веднага след meeting-а трябваше да оправя две машини, на които се бяха появили странни проблеми. Честно казано, почти не мислех, докато го правих, стана съвсем по инерция за около 20 минути.

Трето, вечерта след 20:00 се хванах и направих една голяма преконфигурация на мрежата, включваща и няколко упражнения от типа “преконфигурирай клона, на който седиш”. Успях да разплета две мрежи една от друга, да разчистя прилично конфигурацията на една, след което за да я направя по-преносима да я замажа с разни proxyarp-ове, policy routing-и и vpn-и.
(два забавни момента са как обяснявах на един младеж отсреща “откачи кабела от порт X”, “мдааа, я го закачи пак”, и как в момента два съседни порта на един switch са закачени с един прав кабел (понеже няма как да се направи bridge на два VLAN-а иначе, а да преконфигурирам няколкото порта да отидат в другия VLAN щеше да е рязане на клона от смъртоносна величина)).

А най-странното е, че като ходих преди третото нещо да си взема нещо за ядене от близкия магазин минах покрай бирите и не си взех. Въпреки сериозното желание да взема 5 и да ги пия докато троша мрежата. Нещо ми става.

Не ми се мисли какво следва в понеделник. Или в неделя, май имах да довърша нещо…

Sunday evening there was a concert at the party center at 4th kilometer..

I hadn’t listened to a lot of things by Artery and my head was aching again, so I wondered a bit if I should go, but I decided in the end (and thanks to iffi that she bought me a ticket – the certificate of the idiots at ticketstream had expired and I didn’t have the time to dig how to explain to my browser how no to care about this) and Sunday in the early evening I was there…

The event was really well organized – even the guards were ok (which seems like a pretty rare thing), there was cleaning of cups and bottles, drinking normal toilets (without someone in front to collect taxes, etc), there people are setting a great example.

The event was a bit too long – 6 groups, about 7 hours playing (not to mention that a lot of them were too light for me), but Wickeda were fun, I had some rest at Jaya, and then Artery got on the stage…

I really liked them :) They played from their souls, the lead was really drunk and still standing and handled playing and singing really well, the rhythms and the guitars were great… At some point I decided that I’ll live with a bigger headache and went next to the moshing, to be able to the music in the full blast. And the unfakeable joy (and drunkenness) of Yanko were the final touches :) In the end I even bought one of their t-shirts, those people really bring joy :)

В неделя вечер имаше концерт в party center-а на 4ти км…

По принцип бях слушал малко неща на Артерия, а главата ме понаболяваше, та се колебаех дали да ида, но все пак се реших (и благодарности на iffi, че ми взе билет – на идиотите от ticketstream им беше изтекъл сертификата и нямах време да ровя как да обясня на загубения си browser да не му пука за тия неща) и в неделя в ранната вечер цъфнах там…

Събитието беше много прилично организирано – даже охраната беше свястна (което май е доста рядко явление), имаше си почистване на чаши и бутилки, имаше си пиене, нормални тоалетни (без лелка отпреде и т.н.), изобщо май от тия хора трябва да се взима пример.

Самото събитие беше малко дълго – 6 групи, около 7 часа свирене (да не говорим, че сериозна част ми бяха твърде леки), но на Уикеда беше забавно, на Jaya си почивах, след което се качиха на сцената Артерия …

Е харесах ги :) Свириха от душа, вокалистът беше стабилно пиян и все пак стоеше прав и се справяше и с пеенето и свиренето, ритмите и жицата бяха страхотни… Аз в един момент реших, че ще преживея ако ме хване още малко главата и отидох почти до погото, че да чувам музиката с пълната и сила. А неподправения кеф (и пияност) на Янко завършваха перфектно картинката :) Накрая си взех даже една тяхна тениска, много радващи хора :)

I finished reading “Access Denied”, turned out to be a pretty useful material. The book is not overly technical – there’s no easy way (if there even is one) to make a good research on the equipment that’s used in the filtering and the exact way it’s used, but they’ve described the main methods from the standpoint of the user in almost all countries with some filtering, the topics, the law base, etc. (they’ve skipped Turkmenistan and something else).
(It’s a pity that most of the stuff there is in the style “Internet == web”)

Especially interesting was the part about the filtering in Europe and North America – the principles of filtering with takedown notices are well described… I have the impression that almost everywhere there are laws against some “hate” ideas (like holocaust denial, nazis, etc.), I wonder if we’re not going overboard in paying attention to a small group of idiots.

There’s a pretty interesting paragraph on the filtration of arenabg.com a few years ago – probably the best short description of the case that I’ve read.

In conclusion, the book is worthy, more information about it can be found in the blog of Bruce Schneier, otherwise it can be found at Amazon (I doubt that someone would translate it in Bulgarian or will try to import it).

Свърших с четенето на “Access Denied”, оказа се много полезно четиво. Книгата не е на много техническо ниво – няма лесен начин (ако изобщо има) да се направи изследване на техниката, с която се прави филтрирането и как точно се използва, но са описани основните методи от гледна точка на потребителя във почти всички държави, в които има филтриране, темите, законовата база и т.н. (пропуснали са Туркменистан и още нещо).
(за съжаление много от нещата са в стил “Internet == web”)

Особено интересна ми беше частта за филтрирането из Европа и Северна Америка – има описани законите и принципа за филтриране с takedown notices… Прави впечатление как почти навсякъде има закони против определени “hate” идеи (например holocaust denial, нацизма и т.н.), чудя се не се ли прекалява с обръщането на внимание на малка група идиоти.

Има отделен един доста интересен абзац и за филтрирането на arenabg.com преди няколко години – в общи линии най-хубавото и кратко описание на случката, което съм чел.

Изобщо – книгата си заслужава, повече информация за нея има при Брус Шнайер, иначе може да се намери в Amazon (не вярвам някой да се хване да я превежда или внася в България)

So I finally remembered to write …

The previous week was full with stuff to do and work, as usual. I didn’t go to lectures or IBB, I was mostly careful with the neuralgia.

Sunday I went to a doctor (indian Ayurveda guy), who prescribed me a lot of stuff, which is currently working (like the cream for extreme situations – it feels like someone has rubbed napalm on my face and lit it, but the other pain goes away). Let’s see what happens in the end …

Around these problems I’ve started to sleep without ear plugs, which is a bit weird.

There’s some panic around FIB. Their only problem is their incredible fuck-up with their online banking…
(the current is horrible, and they have even misspelt transaction)

There isn’t enough time for reading, but I’m trying to read “Access denied”, let’s see what do I get after that. I have no idea why do I want to re-read something by Stephenson :)

From so much rest (and a bit of the neuralgia) I’ve started to get tired easier, and the six-day work weeks don’t help a lot. I feel so lazy, that I even amaze myself… Apathy is not a nice thing.