татко Крокодил

Най-накрая отидох на едно ИББ, че не го бях правил в последните няколко месеца около невралгията. Даже изпих една малка бира :)

Една от основните идеи беше да мина през Грамофон да си взема книжката на Алекс Букарски (“Хора, на които не им се отваря парашутът”), че не бях успял да го направя на представянето. Минах оттам, взех си книгата с един автограф, поговорихме си малко и се върнах в Кривото…

Червото взе книжката, зачете се малко, и отиде и той да си я вземе. По-късно се появи avatar-а, след което и той реши да иде да си вземе книжката – което май доведе до това, че Алекс и Комитата дойдоха при нас в Кривото. Като си тръгвах, тъкмо Алекс обясняваше как се играе някаква порно-игра и всички умираха от смях – в общи линии живо доказателство на правилото за краставите магарета :)
(изобщо – ценни хора има навсякъде :) )

Самата книга я свърших преди малко, чете се съвсем спокойно на един дъх – преводът е доста добър, усеща се всичко, дето си трябва, а всичките разкази са наистина хубави (което ми напомня, да му сложа блога в swamp-а, би трябвало да се справя и с четенето в оригинал). Трябва да се види и какво още е превеждал Комитата.
(Отвикнал съм да чета на български, май по-бързо трябваше да я прочета. Па той май трябваше да издаде нещо по-дебело, тва беше много кратко… :) )
(също така е важно да се отбележи, че самата книга е лицензирана под CC-Attr-NC)

(хм, като бележка. По принцип разбирах какво говореше Алекс, само дето и той малко като мен говори доста бързо и това създава проблеми … май и аз трябваше да говоря по-бавно :) )

Взех и да се чудя дали т.нар. лумпенинтелигент Иван Попов няма да вземе да напише още нещо, трябва да има такива по-млади и свестни автори, че ми е писнало от стандартния бълвоч, дето се издава.

So it’s the 24th of May (or it was about two hours ago)…

I’m starting to note the level of literacy online. Usually I read every day the news from “Dnevnik”, some times from ZaGrada, whatever I get from friends over IM from some sites and the stuff from swamp.ludost.net, and for the moment my observations are that the blogs (or at least the ones I read) are the most literate.
(all of this is related to online publications, I don’t read newspapers on paper)

In “Dnevnik” I regularly find spelling or typographic mistakes, some times even in the headlines – I’m tired of noting in the comments stuff that the elementary spell checker will catch. Everyone who reads a bit more is annoyed by stuff like this – mostly because this kills the speed of reading.
(also, “Capital” doesn’t have that problem, but they have a week to make the issue :) )

In ZaGrada I haven’t seen so much mistakes, but there the articles are less, and I’m not that regular there – but it seems better, they might want to help “Dnevnik” a bit.

From some other sites (news.bg, etc.) I read rarely anything and haven’t seen a lot of errors, but their lacking content is the main problem, and the designs sucks (the previous ones have a passable one).

In the swamp there seems to be one blog (Marian Marinov, whom I’ll install spell checker personally one day and will set it in a way that prevents him from posting with errors, and maybe I’ll find his first grade teacher, give her a bir stick and have her re-teach him) who has trouble with spelling, and I’ve maybe caught about 10 postings with errors in the spelling (like one of Eneya, when she was in a big hurry)- the rest is fine, even the crap with “Й” is not easily found.

In short… People, there are free spell checkers, please install one and use it – I always check my stuff, I’ve found some pretty stupid mistakes of my own. This way you won’t look like idiots and will make the reading of your stuff easier for the people on the other side :)

(on the topic of style errors I might write something when I learn not to make them myself :) )

Така и така е 24ти май (или поне беше преди около 2 часа)…

Прави ми впечатление нивото на грамотност online. По принцип всеки ден чета новините от “Дневник”, понякога от ZaGrada, каквото ми пратят по някакъв IM от разни сайтове и нещата от swamp.ludost.net, и за момента впечатлението ми е, че блоговете (или поне тези, които аз чета) са най-грамотни.
(става въпрос само за online издания, периодика на хартия не чета)

В “Дневник” редовно попадам на правописни или печатни грешки, няколко пъти в заглавия – направо ми е писнало да отбелязвам в коментарите за неща, дето елементарния spell checker ги хваща. Всеки, който чете малко повече, такива неща го дразнят – най-вече защото убиват скоростта на четене.
(също така “Капитал” нямат тоя проблем, само че те имат по цяла седмица да сглобят броя :) )

В ZaGrada не съм хващал толкова грешки, но там не са толкова много статиите, а и не съм толкова редовен, но поне на пръв поглед е по-добре, може да обменят опит.

От разните други сайтове (news.bg и т.н.) чета рядко неща и не съм попадал на много грешки, но там основния проблем е никаквото съдържание и ужасния им дизайн (на предишните две е поносим).

От swamp-а май има един блог (на Мариян Маринов, на който един ден лично ще му инсталирам spell checker и ще направя така, че да не може да пуска нищо с грешки, ако трябва ще намеря учителката му от първи клас и ще и дам една гьостерица да го дообучи), който има проблем с правописа, и съм хващал общо около 10на постинга с грешки в правописа (например един на Енея, като много беше бързала) – останалото няма проблеми, даже простотиите с ‘Й’ не са много често срещани.

Накратко… Хора, има безплатни spell checker-и колкото си искате, инсталирайте си един и го ползвайте – аз например винаги си преглеждам нещата, че съм си хващал невероятно глупави грешки. По тоя начин не изглеждате като идиоти и правите четенето на нещата си по-приятно за хората от другата страна :)

(по темата стилистични грешки може да напиша нещо, като се науча да не ги допускам и аз :) )

“May you live in interesting times” is definitely a curse…

Friday I managed to do three almost heroics:

First, I survived from a two-hour meeting with the “marketing and sales” department, the boss and one of my tech team about a system on customer relations tracking. I’ve screamed for pure 20 minutes at least. I also understood how many problems come up from not following nettiquette in email communications…

Second, after the meeting I had to fix two machines with weird problems. To be honest, I wasn’t even thinking while I was doing that, fixed that in 20 minutes just like that.

Third, in the evening after 20:00 I reconfigured the network, including a few exercises of the type “reconfigure the branch you’re sitting on”. I managed to untangle two networks one from another, to clean up a lot of the configuration of one of them, and to make it a bit more portable by messing again parts of the config with some proxyarps, policy routings and VPNs.
(two fun moments were the explanation to a lad on the other side “disconnect the cable from port X”, “ok, now connect it back”, and how right now two adjacent ports on one switch are interconnected with a straight cable (as there’s no way to bridge two VLANs there in any other way, and to move the ports in the other VLAN would’ve been a branch-killing of a deathly proportion)).

And the strangest thing is that when I went to the store before the third thing to get something to eat I passed near the beers and didn’t take any. Even though I had this tremendous desire to get 5 and to drink them while breaking the network. Something is wrong with me.

I don’t feel like even thinking on what’s coming Monday. Or Sunday, seems like I had some stuff to finish…

“Да живееш в интересни времена” си е направо проклятие…

В петък успях да свърша три почти геройства:

Първо, оцелях от два часа meeting с отдел “маркетинг и продажби”, шефа и един от членовете на техническия екип на тема една система за управление на връзката с клиенти. Викал съм чисто поне 20 минути от тая среща. Осъзнах също така колко много проблеми идват от неспазването на nettiquette в общуването по email…

Второ, веднага след meeting-а трябваше да оправя две машини, на които се бяха появили странни проблеми. Честно казано, почти не мислех, докато го правих, стана съвсем по инерция за около 20 минути.

Трето, вечерта след 20:00 се хванах и направих една голяма преконфигурация на мрежата, включваща и няколко упражнения от типа “преконфигурирай клона, на който седиш”. Успях да разплета две мрежи една от друга, да разчистя прилично конфигурацията на една, след което за да я направя по-преносима да я замажа с разни proxyarp-ове, policy routing-и и vpn-и.
(два забавни момента са как обяснявах на един младеж отсреща “откачи кабела от порт X”, “мдааа, я го закачи пак”, и как в момента два съседни порта на един switch са закачени с един прав кабел (понеже няма как да се направи bridge на два VLAN-а иначе, а да преконфигурирам няколкото порта да отидат в другия VLAN щеше да е рязане на клона от смъртоносна величина)).

А най-странното е, че като ходих преди третото нещо да си взема нещо за ядене от близкия магазин минах покрай бирите и не си взех. Въпреки сериозното желание да взема 5 и да ги пия докато троша мрежата. Нещо ми става.

Не ми се мисли какво следва в понеделник. Или в неделя, май имах да довърша нещо…

Sunday evening there was a concert at the party center at 4th kilometer..

I hadn’t listened to a lot of things by Artery and my head was aching again, so I wondered a bit if I should go, but I decided in the end (and thanks to iffi that she bought me a ticket – the certificate of the idiots at ticketstream had expired and I didn’t have the time to dig how to explain to my browser how no to care about this) and Sunday in the early evening I was there…

The event was really well organized – even the guards were ok (which seems like a pretty rare thing), there was cleaning of cups and bottles, drinking normal toilets (without someone in front to collect taxes, etc), there people are setting a great example.

The event was a bit too long – 6 groups, about 7 hours playing (not to mention that a lot of them were too light for me), but Wickeda were fun, I had some rest at Jaya, and then Artery got on the stage…

I really liked them :) They played from their souls, the lead was really drunk and still standing and handled playing and singing really well, the rhythms and the guitars were great… At some point I decided that I’ll live with a bigger headache and went next to the moshing, to be able to the music in the full blast. And the unfakeable joy (and drunkenness) of Yanko were the final touches :) In the end I even bought one of their t-shirts, those people really bring joy :)

В неделя вечер имаше концерт в party center-а на 4ти км…

По принцип бях слушал малко неща на Артерия, а главата ме понаболяваше, та се колебаех дали да ида, но все пак се реших (и благодарности на iffi, че ми взе билет – на идиотите от ticketstream им беше изтекъл сертификата и нямах време да ровя как да обясня на загубения си browser да не му пука за тия неща) и в неделя в ранната вечер цъфнах там…

Събитието беше много прилично организирано – даже охраната беше свястна (което май е доста рядко явление), имаше си почистване на чаши и бутилки, имаше си пиене, нормални тоалетни (без лелка отпреде и т.н.), изобщо май от тия хора трябва да се взима пример.

Самото събитие беше малко дълго – 6 групи, около 7 часа свирене (да не говорим, че сериозна част ми бяха твърде леки), но на Уикеда беше забавно, на Jaya си почивах, след което се качиха на сцената Артерия …

Е харесах ги :) Свириха от душа, вокалистът беше стабилно пиян и все пак стоеше прав и се справяше и с пеенето и свиренето, ритмите и жицата бяха страхотни… Аз в един момент реших, че ще преживея ако ме хване още малко главата и отидох почти до погото, че да чувам музиката с пълната и сила. А неподправения кеф (и пияност) на Янко завършваха перфектно картинката :) Накрая си взех даже една тяхна тениска, много радващи хора :)

I finished reading “Access Denied”, turned out to be a pretty useful material. The book is not overly technical – there’s no easy way (if there even is one) to make a good research on the equipment that’s used in the filtering and the exact way it’s used, but they’ve described the main methods from the standpoint of the user in almost all countries with some filtering, the topics, the law base, etc. (they’ve skipped Turkmenistan and something else).
(It’s a pity that most of the stuff there is in the style “Internet == web”)

Especially interesting was the part about the filtering in Europe and North America – the principles of filtering with takedown notices are well described… I have the impression that almost everywhere there are laws against some “hate” ideas (like holocaust denial, nazis, etc.), I wonder if we’re not going overboard in paying attention to a small group of idiots.

There’s a pretty interesting paragraph on the filtration of arenabg.com a few years ago – probably the best short description of the case that I’ve read.

In conclusion, the book is worthy, more information about it can be found in the blog of Bruce Schneier, otherwise it can be found at Amazon (I doubt that someone would translate it in Bulgarian or will try to import it).

Свърших с четенето на “Access Denied”, оказа се много полезно четиво. Книгата не е на много техническо ниво – няма лесен начин (ако изобщо има) да се направи изследване на техниката, с която се прави филтрирането и как точно се използва, но са описани основните методи от гледна точка на потребителя във почти всички държави, в които има филтриране, темите, законовата база и т.н. (пропуснали са Туркменистан и още нещо).
(за съжаление много от нещата са в стил “Internet == web”)

Особено интересна ми беше частта за филтрирането из Европа и Северна Америка – има описани законите и принципа за филтриране с takedown notices… Прави впечатление как почти навсякъде има закони против определени “hate” идеи (например holocaust denial, нацизма и т.н.), чудя се не се ли прекалява с обръщането на внимание на малка група идиоти.

Има отделен един доста интересен абзац и за филтрирането на arenabg.com преди няколко години – в общи линии най-хубавото и кратко описание на случката, което съм чел.

Изобщо – книгата си заслужава, повече информация за нея има при Брус Шнайер, иначе може да се намери в Amazon (не вярвам някой да се хване да я превежда или внася в България)

So I finally remembered to write …

The previous week was full with stuff to do and work, as usual. I didn’t go to lectures or IBB, I was mostly careful with the neuralgia.

Sunday I went to a doctor (indian Ayurveda guy), who prescribed me a lot of stuff, which is currently working (like the cream for extreme situations – it feels like someone has rubbed napalm on my face and lit it, but the other pain goes away). Let’s see what happens in the end …

Around these problems I’ve started to sleep without ear plugs, which is a bit weird.

There’s some panic around FIB. Their only problem is their incredible fuck-up with their online banking…
(the current is horrible, and they have even misspelt transaction)

There isn’t enough time for reading, but I’m trying to read “Access denied”, let’s see what do I get after that. I have no idea why do I want to re-read something by Stephenson :)

From so much rest (and a bit of the neuralgia) I’ve started to get tired easier, and the six-day work weeks don’t help a lot. I feel so lazy, that I even amaze myself… Apathy is not a nice thing.

Сетих се да пиша пак …

Предната седмица беше пълна със занимания и работа, както обикновено. Не можах да ида на лекция или на ИББ, основно внимавах с невралгията.

В неделя ходих на един доктор (индийски аюрведа лечител), който ми предписа кило различни неща, които поне за момента вършат добра работа (например един крем за крайни случаи – от него лицето ми все едно са го намазали с напалм и запалили, но пък другата болка изчезва). Да видим в крайна сметка какво ще стане …

Около тия проблеми съм почнал и да спя без тапи за уши, което е донякъде странно.

Има някаква паника около ПИБ. Единствения проблем там е невероятното им осиране с електронното банкиране…
(текущото е кошмарно, и последно доколкото знам се пише транЗакция, не транСакция)

Не остава много време за четене, но все пак се опитвам да изчета “Access denied”, след това ще видим какво ще хвана. Не знам защо пак ми се препрочита нещо от Стивънсън :)

От толкова почивка (и малко от невралгията) съм почнал да се уморявам по-лесно, а шестдневните работни седмици не помагат особено. Толкова ме мързи, че чак учудвам себе си… Лошо нещо е апатията.

This is one bad case of stupidity, by the loved by us all microsoft: explanation of the problem and one opinion.

I won’t comment on this in more details, every networker worth something knows how to filter ICMP and how not to.

Ето това е тежък случай на малоумие, от любимите на всички ни microsoft: обяснението на проблема и едно мнение.

Аз ще се въздържа от по-подробен коментар, всеки сериозен мрежар знае как се филтрира ICMP и как – не.

The first working day was moderately bad. The neuralgia wasn’t doing a lot.

The main event for the day was the Irfan concert in the Red house :)

To start with, the problems: the hall was SMALL, a lot of people were standing, there were problem with the microphone of the vocalist (and she didn’t really do Salome well), the speakers had some noise when the bass was a bit stronger (which is shameful), and until they got some stuff right there were some bad interferences.

But there’s no such problem that can really affect a concert of these people… Lovely music, great sound (up to the point that the hall permitted it), incredible atmosphere… The people lack any “stage” behavior, it just feels like you’ve stumbled on them while they’re playing for their own joy in a dark hall…
(I’m not good in descriptions, so just listen to them).

After the concert they were selling CDs and they were sold out pretty fast, also the tickets were reserved from the day before – I hope that’s motivational enough for them, so they can do a bigger concert – in a bigger hall and longer than one hour :)
(and if they can do it with their previous vocalist…)

Първия работен ден беше средно зле. Невралгията не се обади кой-знае колко.

Основното събитие за деня обаче беше концерта на Irfan в Червената къща :)

Да почна с оплакванията: залата беше МАЛКА, доста хора стояхме прави, в началото имаше проблеми с микрофона на вокалистката (а тя нещо не се справи добре със Salome), колоните бръмчаха при силен бас (което си беше направо срамно) и докато се наместят в първите две песни имаше страшни микрофонии.

Обаче в крайна сметка май няма чак такъв проблем, който да развали концерт на тия хора… Прекрасна музика, напаснато (доколкото позволява залата) озвучение, страхотна атмосфера… На самите хора им липсва каквото и да е “сценично” поведение, в някакъв момент усещането е все едно си попаднал около тях, докато те са седнали да посвирят за удоволствие в някаква мрачна зала…
(никога не ме е бивало в тия описания – просто ги чуйте).

След концерта продаваха дискове и свършиха сравнително бързо, както и бяха резервирани всички билети от предния ден – надявам се това да е достатъчно мотивиращо за тях, че да направят по-голям концерт – т.е. в по-голяма зала и повече от един час :)
(ако може и да го направят със старата си вокалистка…)

For the people using pidgin 2.4 and having problems with the icq (because of a lot of contacts), e.g. ticket #3642 a patch is available and it should work again (until 2.4.2, where it’s fixed). The patch is taken out of the monotone versioning control system of the developers of pidgin and it works for me.

(and I’m not even using the original, but funpidgin, because they’re putting back some really nice features, which were removed by the original. It seems like I’ll be using a compiled from source pidgin instead of a packaged one for a while).

Ползващите pidgin 2.4 и имащи проблеми с icq-то (поради голяма бройка контакти), т.е. ticket #3642 могат да свалят един patch по въпроса и пак да им работи (докато не изкарат 2.4.2, където трябва да се оправено). Patch-а е изваден от monotone versioning control системата на разработващия екип на pidgin и при мен работи.

(а аз на всичкото отгоре не ползвам оригинала, а funpidgin, понеже гледат да върнат някои много удобни възможности, дето оригинала ги разкара. Видяло се е, че някакво време ще го карам на компилиран от source pidgin вместо на пакет).

Ще умра от смях :)

Последния коментар в блога (спрян за модерация, разбира се :) ):

”
Имам огромна молба към всички читатели на този блог – направих бекъп сайт на абв.бг чрез който да мога да си проверявам имейла, когато нямам интернет, но не съм сигурен дали и други хора могат да влизат чрез този линк в имейлите си освен мен. Молбата ми е всеки да пробва да си влезне в имейла от този линк и да напише в блога после какво е станали и дали всичко работи както си трябва. Благодаря много!

А ето го и линка: http://moneypay.*********/index.html
Глупаво име избрах но нямаше други свободни. Благодаря на всички за помощта.
”
(публикувано от Димитър <mitko_samuraq@abv.bg>, 87.126.20.57 (клиент на БТК))

(звездичките са ‘t35.com’, но реших да не оставям link, дето да може да се проследи лесно)

Nice try, дето се вика … Писах вече на abuse екипа на мястото, на което се host-ва, да видим как ще му реагират :) Господата от abv дали знаят, че имат backup, та да се притесняват по-малко?:)
(и разбира се, могат да спрат hot-link-ването)

Update: От тук ми е намерил блога, минал е и е spam-нал още няколко други – ladyvera, dichev.com и т.н. (не ми се гледаше по-подробно), май всички имат нужда от малко филтри :)

Update 2: в 20:36 получих mail на оплакването ми към t35.net със следния кратък отговор: “Account removed.” :)

Excusing myself with laziness, a lot of analgin and not-enough-sleep, I’ll ask for some ideas my readers…

I have one-two-three boxes of books which I wouldn’t read again (mostly thrillers), which would feel bad if they just stay boxed and alone. To be giving them away through the blog would be a hard task (e.g. I’m lazy) – they’re at least 100…

There’s the variant of donating them to a library, but to which one? And there’s a better idea…

.. which is to make an online (in the future – maybe also distributed) library – I upload into it the list of books, people request them, I bring them to IBB or in some other way we arrange for me to give the book, then someone else requests it and the two of them can make another arrangement. The system DOES NOT log who had read what, and the idea is in the future for other people to be able to join with their pools of books (so to be done with the strange giving away through the blogs).
(there also might be a rating system, like who has lost how many books :) )

The problem is that I couldn’t find good software for this – all those for library management are for real ones :) (I definitely started thinking about a barcode scanner…). The software should be really simple, but because I’m not a really good programmer (and how lazy I am, words can’t describe) I don’t feel like writing it…

So, does someone know about such software or about a library that would offer such online service with the search, etc.? To note again, those aren’t 10 books, but a box-two – most community-based ideas don’t scale enough…
(and NO, I’m NOT going to sell them, give them for recycling or to burn them.)

Оправдавайки се с мързел, много аналгин и недоспиване, ще поискам малко акъл от четящите ме по една тема…

Имам кашон-два-три книги, които не бих се хванал да чета пак (основно криминалета), които ще е кофти просто да си стоят затворени и самотни. Да ги раздавам през блога би било сложна задача (т.е. мързи ме) – те са поне 100…

Има го варианта да ги даря на някоя библиотека, ама на коя? А и имам по-интересна идея…

.. която е да се направи online (в бъдеще и дистрибутирана) библиотека – насипвам в нея списък с книгите, хората си ги заявяват, аз ги нося на ИББ или по някакъв друг начин се уговаряме, по някое време друг заявява дадената книга и двамата могат да се уговорят. Системата НЕ ПАЗИ логове кой какво е чел, и идеята е в бъдеще и други хора да могат да участват с техни pool-ове книги (така че да няма онова странно раздаване през блоговете).
(може и да се добави някакъв рейтинг, например бройка загубени книги от човека … :) )

Проблемът е, че не можах да намеря свестен софтуер – всичкия за управление на библиотеки е като за истински такива :) (определено се замислих дали да си взема четец за баркодове…). Реално погледнато софтуера би трябвало да е съвсем прост, но понеже аз съм бая некадърен програмист (а колко съм мързелив, думи не могат да опишат) не ми се занимава да го правя…

Та някой да знае за такъв софтуер или за библиотека, която би предложила тая online услуга с търсенето и т.н.? Пак да кажа, не става въпрос за 10на книги, а за кашон-два – повечето community-based идеи не се скалират достатъчно …
(а, да – НЯМА да ги продам, да ги дам за вторични суровини или да ги изгоря.)