татко Крокодил

И финално.

Реинтегрирах се обратно в нормалния си живот, просто по-усмихнат. Миналата вечер бях на ИББ, видях се с хората и те ме видяха, че съм жив и съвсем нормално си изкарах вечерта, без да се уморя особено много. Успях да стана в 10 (имах едно притеснение, че ще се ококоря в 6 и няма да мога повече да заспя), да изкарам цял ден в офиса (и да ремонтираме 3-4 неща), да подрънча малко на баса (докато бях в болницата, ми беше хрумнало една част от Mantra как точно трябва да е), и даже да послушам музика (което преди си беше трудно).

Имам още някаква идея защо ми е толкова усмихнато – защото оживях. Преди операцията бях отделил известно време да си подготвя завещание, да уредя кой с какво ще се занимава от проектите ми и всякакви такива emergency неща, и това имаше доста влияние върху мен – помня как писах базовото завещание на 3-4 пъти, понеже все ми ставаше малко криво и се прекъсвах с нещо друго. Даже фактът, че ползвах интересни tool-ове (погледнете ssss) и си бях направил процедури нищо да не се види (т.е. забавният фактор) не помогнаха много.
Ако събера желание, може да направя една лекция на тема “подготовка за евентуално умиране”, ама се чудя дали ще има който и да е желаещ да я слуша, а аз там нямам и чак толкова много неща за казване.

За сметка на това май утре ще направя един lightning talk как да си преборим притесненията, би трябвало да се получи:)

(а тук за два дни в работата преборих проблеми като за една седмица и се чувствам още по-щастлив, въпреки че някои от нещата бяха гадости от типа “тва никога не е работело и чак сега разбираме”)

Днес ми е последния ден в болницата, лежа си, чакам да ми оформят документацията (някъде около 2 щяло да стане) и се занимавам с някакви дребни работи.
(после ми се доспа и сега дописвам)

Понеделник и вторник бяха социални дни. Като изключим няколкото проблема, дето бяха се вяснали в мое отсъствие и оправих още като си хванах лаптопа (т.е. съвсем сигурно е, че нищо ми няма), останалото време си говорих с хората, с които се бях запознал, и с няколко нови, които скоро ги оперираха. Информирането на хората не е съвсем на ниво, та разказвах внимателно разните интересни неща, какво да очакват и т.н..
Може някой ден да им направим една брошура за пациентите, “какво ще ви се случи и защо не е страшно”.

Хванах и поредните признаци, че трябва да си ходя (освен неудобството, че им хабя едно легло) – по-предната вечер сънувах девойки, тая нощ – софри с ядене. Помня как си говорехме с Боян и Велин, докато ги приготвяха, и после като бяха готови се юрнахме цялата тълпа, и пеехме нещо малко като “мастика”, ама в него в текста имаше и “и торта дайте”…

Днес мисля да мина през ИББ поне за някакво време и да се броя за тотално излекуван. Има някакви дребни неща, дето още усещам по нерва (и дето ще се възстановяват/наместват още няколко месеца), но като цяло нямам останали притеснения. Остана да ми кажат кога мога да пия и разни такива неща само :)

Много благодаря на всички, които ме посетиха и ме спасиха от скуката, особено в реанимация. Много съм благодарен на всичкия медицински персонал, ама това наистина не знам как мога да го изразя, та ще го мисля.

(Много благодаря на Жилин за добре свършената работа)

И най-накрая пак си се добрах до лаптопа, та да разкажа какво се случи…

Най-важният момент: поне за момента операцията сработва, като чисто статистически нещата са много в моя полза :)

В четвъртък сутрин имаше будене в 6 и после към 8 ни събраха хората за рязане сутринта (май бяхме 8-9) и заведоха като групичка горе в операционната. Майка ми и брат ми бяха там на стълбите да кажат едно здрасти, след което ме заведоха в един студено зелено помещение и ми казаха да се събличам, можех да си оставя само слиповете и чорапите. Сложиха ме на масата, завиха ме, вързаха ме с един колан да не падам (дебел, здрав, кожен, вероятно с него египтяните са теглели блоковете за пирамидите), набодоха ме с една система, анестезиоложката ми каза, че ще ми сипе една малка ракия, и това беше.
(note to self, да и демонстрирам какво е малката ракия, да казва по принцип “малка бъчва”)

Почнали са ме в 9 сутринта, като най-много време е отнело да ми пробият черепа (два-три часа, хирургът се оплака от мен), свършили са работата, затворили са ме и към 2-3 са ме знесли в реанимация. Събудили са ме още в операционната, и първите ми въпроси са били Ася какво прави у нас, и къде са им генераторите…
(доколкото разбирам, в около 13-14 часа блогът ми е бил като DoS-нат, ама не изглежда така по системните графики, та мисля, че сравнително спокойно е издържал да се появи update-а:) )

Някъде тук се връщат и част от моите спомени, в силно надрусано състояние се върнах от една прекрасна халюцинация в реанимацията, гледайки един бял таван и една доста приятна гледка в дясно от мен (към София, отвисоко, даже прелитаха птици).
Ася е била с мен по пътя до реанимация, но аз помня нещо от типа изплувам от една халюцинация и виждам нея. Тя ми каза, че всичко е минало ок, аз се ухилих и пак потънах в някаква друга, в която май присъстваше брат ми. Отворих пак очи и мина д-р Рангелов (хирурга), който май за пръв път видях усмихнат, шляпна ме и ме пита що се хиля, обясних, че щото не ме боли.
(аз в това време се влюбвах в одеялото, с което ме бяха завили – беше ми нечовешки студено)
После влезе майка ми да ме види, че съм добре, после мина баща ми с хирурга, и накрая останах да си лежа, вързан за леглото, да изплувам от упойката и да си мисля, че главата ми е залепена с лепило за възглавницата, че да не мърдам (и усещането беше такова). После се оказа, че не било така, ама аз не мисля, че бях напълно адекватен през тоя ден.

Първата нощ в реанимацията беше ад. Упойката беше минала, но си болеше самата рана (7 cm разрез) и можех да спя само на лявата страна, а там още ме болеше ръката, та с един фенобарбитал, на пресекулки по някакъв начин спах, на фона на поне 3 различни пищящи машинки и един човек с маска за дишане, от който звуците бяха като от филм на ужасите. Не ми хрумва нищо друго, дето може да се сравни с това преживяване.

На втория ден ми даваха да се изправя и да си контролирам леглото (болничните са доста контролируеми), можех да се раздвижа и да гледам напред назад, да се опитам да си trigger-на болката (и да не се получи:) ).
На третия ден ми дадоха да ходя (и може би тогава трябваше вече да са ме свалили долу, ама бяха празници), и с колкото сили имах ходех напред-назад из отделението (което си е малко), даже прочетох разни разлепени заповеди по стените (но ми бяха забранили книги по принцип, което си беше бая гадно). Бях невероятна гледка – почти гол, само по едни калцуни и един памперс за възрастни, от едната страна леко обръснат, от другата страна прическа тип “принцеса Лея”… В отделението няма огледала, обаче после си видях физиономията и идея си нямам как персоналът не умираше от смях.
(сестрите, докторите и санитарите там са някакви невероятни хора, поне от моето 5-дневно общуване с тях)
На четвъртия ден бяха свижданията (неделя) и аз бях предал инструкции да не се ddos-ва реанимацията (щото все пак и други хора щяха да искат да си видят близките), а и гледката на повечето пациенти щеше да дойде бая на някои от хората, та съвсем внимателно се събрахме някъде около входа (аз прав/седнал, хората около мен и с там подходящото облекло) и сме си говорили два часа, които на мен определено ми се видяха по-малко.

И в понеделник минаха сутринта докторите, казаха ми да се махам от там и се озовах в … цивилизация.

Интензивното е странно място. Може би всеки трябва да го изпита (не че го пожелавам на когото и да е), но е като да попаднеш в много подредено място, с много правила, които не знаеш, обаче е в общи линии почти най-безопасното на тоя свят. Хората са доста интересни (и разговорите им също, което помага като няма нищо друго за разсейване, освен псувните на съседа по легло, дето и не бяха интересни)… Успокоява някакси и колко по-малко страшна и натоварена е нашата работа :)
Също така процесът на почувстване пак човек е интересен. Да можеш да се изправиш, да можеш да се изпикаеш сам (след като ми свалиха катетъра, което беше кратко, но невероятно болезнено), да се изпикаеш прав, да стъпиш на земята, сам да си напълниш шишето с вода от чешмата, някакви такива странни дребни неща…

Та, сега съм в цивилизацията. Не ме носиха на легло, и докато слизахме с по-малкия асансьор, аз се смях с глас, щото се видях в огледалото (иначе тук огледалата са сериозна рядкост). Направих си с лаптопа снимка, но тя не предава смешността на вида ми…

Искаше ми се да изляза по-рано, но май обещах да не бягам от болницата и ще стоя май до сряда… Ако някой иска да ме види, май свижданията са м/у 16 и 18 (пак трябва да се консултирам), аз съм на 6тия етаж, тоя път в 22 стая, средно легло.

Update: Всъщност, един важен въпрос. Беше ли ме страх? Да. Доста. Даже според мен начинът, по който водят пациентите до операционната е такъв, че да не духне някой. Предната вечер ми беше бая притеснено, но май сутринта в един момент тотално изчезна, още преди да се качим даже. Ако знаех какво ме чака в интензивното, определено повече щеше да ме е страх и вероятно и по-трудно ще се навия (но в текущия случай, дори и да знаех, пак щях да го направя).

И, Лъчко ме е нарисувал. Такива сестри нямаше (и такива униформи), но па за сметка си знаеха работата и бяха ефективни :)

още един update: Към очовечаващите неща трябва да се сложи и “първото нещо с истински силен вкус” (един мъфин от Мариела).

„Жив съм, утре трябва да съм онлайн.“ –vasil

Васил е добре. Сърдит е, че не му дават да чете. Утре има прозорец за свиждане в интервала 16:00 – 18:00, ако някой иска да го види – Реанимацията на нервохирургията (ет. 7) на болница Иван Рилски. Да си носят еднократни престилки (продават се в аптеките). Не може повече от двама наведнъж да влизат в стаята, ако има повече хора се чакат на вратата.

Интересно, как ще му се получи плана в неделя вече да не е в болницата.

All pray the Great Cthulhu.

Васил е като след операция – добре като цяло. В реанимация е още, но скоро трябва да го върнат в отделението. Засега всичко е наред, няма нищо притеснително.

All pray the Great Cthulhu.

Васил е опериран, дава симптоми да е жив и здрав.

I, for one, welcome out new, better, mended crocodile. All pray the Great Cthulhu.

Довърших разни неща, та да мога да изкарам спокойно няколко дни offline, изкъпах се, избръснах се и мисля да спя след малко, да успея да се наспя за ставането в 6!!! сутринта. Влизам в 8 в операция, до 14 трябва да е ясно какво е станало.
(около часовете на спане тук основната ми реплика е “тия не са хора”)

Стигам до интересния извод, че вероятно болниците са направени нарочно да са такива, та ако човек веднъж мине от там, никога повече да не иска и да е свръх грижлив към здравето си. Аз лично не само нямам желание пак да влизам в такова място, ами и отсега обмислям най-лесния начин да се измъкна, след като приключа с операцията.
(няма да го описвам тук, щото може врагът да ме чете)

Мина да ме види dreamkeeper в официалните часове за посещение и си поговорихме, докато не ме отмъкна една сестра да ми вземе още кръв. Ако ми вземат и трети път, ще си помисля, че си сглабят друг крокодил от ДНК-то ми.

Та така, аз отивам да спя, ще пиша като съм в състояние.

Status report от болницата:

Сутринта/около обяд ме приеха – имаше преди мен малко спешни случаи заради някаква катастрофа. Взеха ми кръв, снимаха ми белия дроб, утре ще ме прегледа един кардиолог (че днес не се намери), и така.

Обстановката изглежда като в студентско общежитие, само дето храната я носят по стаите (тегретола много помага да ям каквото ми се даде и да не обръщам много внимание) и леглата имат колела и вероятно може да се организира състезание по коридора. Изглежда е имало upgrade преди известно време, на някаква подвижна рама има закачени монитори с touch screen интерфейс, на които човек може да гледа телевизия, да звънне някъде, да ползва някакъв internet и т.н., и се хранят по един ethernet кабел. Като гледам са PoE, но все би трябвало да има начин да се plug-на там и да видя какво върви…

По някаква причина вместо на 32 на всички им изглеждам на 22 и сестрите май ме заглеждат.

По принцип съм в стая 24 на нервоонкологичното отделение (ет. 6 на “св. Иван Рилски”), но свиждания има само сряда и неделя от 16 до 18 (или нещо такова). В сряда всички трябва да са на ИББ, в неделя аз мисля да не съм тук вече :)
(интересен термин, “свиждания”, дали и в затвора изглежда така?)

И поредното забавление.

Тия дни ми пристигнаха три метеорологични станции, нещо такова, като първата вече е окачена на терасата на initlab и с малко дописване и мизерии може да се видят някакви резултати.

В момента всичките данни се събират през 1 минута и се сипват в една pgsql база данни, резултатите са средно-аритметично на последните 5 минути. Не се показват няколко параметъра като дъжд, атмосферно налягане и вятър, понеже се налага малко калибрация.

Има доста неща да се дооправят – например да се качи станцията на по-високо, да се калибрира за атмосферно налягане, да се види дъждомера що нещо не са му добре данните, софтуерът да се допипне да прави съвсем простото нещо да пише в базата (pywws, направен е да прави твърде много неща, аз му ползвам тестовото приложение), и като цяло да се докара нещото до вид, в който можем да го инсталираме още на няколко места и да му сглобим система за централизирано събиране на данните. Звучи като добра основа за курс…

Нещата, които могат да се правят са най-различни, например да си следим локалното метеорологично време, как се движат бурите в София и какво ли не още (приемат се идеи, всъщност). Ако на някой му се занимава, да се обажда.

И малко подробности около здравословното ми състояние:

Ясно е, че имам невралгия на тригеминуса, а тия дни ходих да ми направят едно MRI, на което откриха (много много вероятна) причината да се случва – кръвоносен съд, който опира в нерва и явно го натиска от време на време.

Има решение, микроваскуларна декомпресия (т.е. да бръкнат и да разделят кръвоносния съд от нерва и да го изолират), на което планирам да се подложа този месец. Прекарах известно време на говорене с различни хора и четене по темата, и въпреки че е бъркане в главата ми, не мога да намеря причина да не го правя, а и репутацията на хирурга, при който ще съм е много добра. Дотогава ще си карам на тегретол, трамадол и лидокаин – вече май стабилизирах дозата на първото, ще гледам да не увеличавам второто, а с третото си пръскам в устата за някои по-крайни случаи.
(интересно как опитът да работя пиян ми помага да работя като ми се вие свят от лекарствата).

Почти съм свършил с планирането на worst-case сценариите (т.е. кой да се занимава с marla и т.н. ако случайно умра, което така и така е хубаво да го има), в някой отделен post ще кача нещата. Вероятно ще са криптирани с ключ, разпределен м/у няколко човека, но за там трябва да напиша и малко код.

Аз съм добре, а скоро даже ще имам и повод да се хваля, че имам дупка в главата :)

Тоя post го започнах преди няколко дни, след което открих, че като не съм в надрусано или болящо състояние, нямам желание да го довършвам. Сега почти ми е подействал трамадола, та да допиша…

Интересно нещо е болката. Може да ти докара всякакви идеи, да се съгласиш да направиш какво ли не, само и само за да престане. Едно време така осъзнах как нещо не ми е наред с мисленето, когато един доктор ми обясняваше как точно ще ми реже главата и мен това чак ме радваше.

Най-простото нещо е как човек пробва да свива/отпуска различни мускулни групи, с надеждата да нацели някаква комбинация, при която не боли (или боли по-малко) и как си вади някакви грешни изводи, понеже всичкото това усилие в крайна сметка няма никакво значение, а пулсирането на болката е съвсем random, но просто има нещо в теб, което не може да пусне надеждата, че има логика и решение.
Още по-гадното е, когато нещо върши работа, за малко (най-вече като отвлича вниманието) и после изведнъж спре да работи.

В един момент започва чак да става смешно. Не за особено смешни неща де, например аз се похдилвам от известно време на “Obi-wan tramadol, you’re my only hope”…

В групата нещата, които почват да ти се виждат добра идея са и опиатите. Все още са най-добрите аналгетици, известни на човечеството, и разбира се вървят със своите неприятни проблеми, например физическата зависимост. Знам колко лоша идея са, знам колко лесно се пристрастявам към какво ли не, и от друга страна изобщо не ми пука, стига да мога известно време да спя/функционирам.

С болката не се свиква. Има и кило изследвания по въпроса, за който иска да се рови – не става по-добре, не става по-леко, просто по-слабата болка спира да те притеснява (чак толкова).
Така както усещам, едно от действията на трамадола е да не ми пука толкова за болката – почнало е да действа, пак си боли, но е някакво малко по-далечно и не пречи на съсредоточаването, вероятно след още около час ще мога и да заспя.

От друга страна, от това не се умира. Не мисля, че има шанс тотално да се депресирам и да се отчая, просто защото не виждам как може да се свикне с това. Обмислям тия дни да си потърся хирург…

(т.е. пиша това, просто щото имам желание да го напиша, нека не се приема като … каквото и да е. И този като всички останали проблеми ще бъде дебъгнат)

Съвсем накратко – тази година пак ще има Ratio. В програмата има интересни неща (а аз ще съм там пак като технически идиот, да правя записи).

(вчера изкарал половината нощ в обмисляне как точно да спре да ме боли (на около три стъпки от идеята за вадене на нерв с тъп нож), а днес отидох на концерт. Вече и не се учудвам.)

Center си представиха албума в Mixtape, получи се доста приятно като атмосфера, а самата им музика беше страхотна (преди малко се rip-на cd-то и си го слушам). Инструментален метъл, в който идеите се преливат по някакъв много приятен и готин начин.
(накратко, намерете си го и си го купете)

Завършиха с една импровизация, която трябва да бъдат убедени да запишат и качат някъде. Накратко, недошлите пропуснаха.

Боледувам си тихичко (невралгията пак се обади, та стоя на тъмно с прекъсвания да стоя под одеялото и да муча тихо, добре, че имам подходящите болкоуспокоителни) и реших да блогна по един въпрос, който обсъждахме наскоро в лаба.
(така става като не мога да чета – почвам да пиша)

От някакво време ми се иска да имам скриптиране в реалния живот. Има количество скучни действия, които мога да опиша по някакъв начин, но или ме мързи да ги правя, или нямам как. Малко примери:
– тия дни помолих Данчо да ми напазарува храна, щото аз не можех да се покажа на светло от болки в главата;
– за записите от rogueconf мога да обясня какво трябва да се пипне по звука, но ми е болезнено да се занимавам (а като не ме болеше, ме мързеше);
– пак за rogue ми трябваха mini-dv касетки, а имах друга работа и успях да подредя нещата да ги взема по пътя към вкъщи;
– по същата причина – събиране на багаж за някъде;
– има от време на време да се отговаря на тривиални mail-ове, за което обаче скриптирането не върши особено добра работа;
– поддържане на TODO списъци и календари (с което аз се справям много зле).

Изобщо всеки си има такива неща, които не иска да прави, а са нужни (например разни домакински дейности), и за които не пречи да се намери някой да ги върши вместо нас, понеже още няма подходящите роботи.

Та вариантът, до който се стигна беше personal assistant. Даже може да бъде споделен(а) м/у двама/трима човека, и да поддържа базови неща като календари и todo листи и да върши някакви странични дейности. Може даже да има образователен момент (който трябва да измисля по-добре).

Идеята много напомня на “Gentleman’s gentlemen” от едно време от Англия, и се чудя дали има смисъл/приложение при нас, и дали не се опитвам да преборя някакъв симптом, вместо генералния проблем. Може би трябва да ми е ок да се занимавам с всичките странични дейности, знам ли…

Две уточнения:
– идеята да се оженя и да ползвам жената с такава цел я намирам за идиотска;
– PA-то няма да се ползва за сексуални цели.
(щото съм сигурен, че това са първите идеи, които хрумват на повечето четящи тоя блог)

Някакви мисли и мнения по въпроса?

(и аз се разболявам най-накрая. Искам да подпаля тия, дето ме заразиха, те си знаят кои са)

Записите от RogueConf са качени. Пишете ми, ако имате оплаквания, ще се опитам да им обърна внимание.

Проведохме RogueConf тоя weekend, в Банско. Беше сравнително малка, тестова конференция за интересни неща – и всеки поканен трябваше да submit-не тема, като имаше гласуване кои лекции да се случат. Беше invite-only, понеже беше силно тестово, и въпреки всичките подмятания по темата – не беше тайна или не беше масонска конференция :)

Ще пусна отделен post за лекциите (ще има и записи по-късно), тук ще разкажа за останалото.

Пътуването до Банско беше забавно – бях с Борис, в чиято кола имаше контакт, в който можеше да си включа лаптопа. Още в началото на пътуването преточихме малко музика и пак от лаптопа я пускахме в колата. Да живеят стандартизираните connector-и… Гледката по пътя беше страхотна, валя прилично количество дъжд, като цяло доста приятно пътуване.
(и презентацията си я писах по пътя, в кръчмите и т.н.)

Разполагането на техниката стана за прилично време вечерта, после си направихме една вечеря (почти) цялата тълпа, но ресторанта на хотела кухнята му затвори към 23, та с няколко човека тръгнахме да търсим друго място наблизо за ядене (не намерихме). На прибиране за нас се лепна една котка (с която Пенчев даже почна да си говори в един момент), която и по едно време хукна пред нас, нападна едно куче и го изгони. По случая и намериха нещо за ядене и никой не смееше да се заяде с нея…

Сутринта си прекарвахме net – оказа се, че кабелите, които имаше до мястото не работят и никой не ги знаеше къде излизат, а по някакъв късмет един от нашите хора (Валентин) имаше в колата си 25м кримпнат UTP кабел, който опънахме от най-близкото място до залата, и на него закачихме първо моето AP (което не издържа), и после един ubiquiti, което Петко си носеше неясно защо.
(също така note to self, да не забравям duct tape следващия път)

Направихме си приличен лекционен ден в събота (от ранната сутрин, ще държа следващия път да почваме след обяда), след което ядохме в някаква кръчма в центъра на Банско (и май уцелихме точно типа място, направено да изстисква туристи) и си организирахме запой в бара на хотела (който си бяхме запазили), с наша музика. Има малко видео материал от тогава, от който може би най-срамната част е как огромно количество хора са насядалили по масите и играят някакви игри… Опасната котка беше с нас – първо се помота м/у хората, после се излегна на единия диван и заспа там, въпреки всички хора около нея и музиката. Страшно животно, трябваше да я обявим за mascot на събитието.

(има прилично количество извън-лекционен материал, който се чудя на кой да дам да редактира, щото ме съмнява аз да имам сили и желание да го гледам, особено както камерата доста време беше в Данчо…)

Продължихме с лекциите в неделя. Беше силно забавно – първо се сменяше времето, не в правилната посока, т.е. не стига, че се бяхме понапили предната вечер, ами и имахме един час по-малко за сън, а после преди една от лекциите нещо се запали в окачения таван, та трябваше доста спешно да спрем всичко и да се пренесем на друго място.
(направихме преместване/инсталиране на техниката и столовете за около 20 минути, което е почти рекорд)

Пътят на връщане пак беше приятен, даже за пръв път минах през Владая. Разтоварихме техниката в initLab и аз се прибрах да напиша това и да спя. Записите би трябвало да се появят през седмицата (може би ще трябва да пипна звука на някои от тях).

За хората, които се оплакват, че не бяха поканени и се чувстват отритнати – това беше много тестово, много неясно, организирано в свободното време (например Стефан пристигна почти последен в петък, за да успее все пак да напечата/вземе тениските). Който не е много обиден, може да дойде следващия път.
(много обидените ще се радвам да не ми говорят :) )

По принцип съм спрял да обръщам внимание на новините около ФМИ, понеже всичките са депресиращи, а аз съм решил да нямам общо (и продължавам да се чудя на оптимистите, които водят някакви курсове), но ето това няма как да не го спомена …

Накратко (и да не навлизам в подробности), след като няколко човека от УИЦ (университетския изчислителен център) на СУ написали статия в network world за ipv6 deployment-а в университета, били привикани да ги питат как може така, да не съгласуват статията с “ръководството” (например лицето Биров).

(А статията никак не е лоша)

(докъде стигнах, да качвам код в github)

https://github.com/krokodilerian/trafstat.git

Система за събиране и анализ на трафик, базирано на tcp retransmit-и и bgp routing таблици.

Аз я използвам на няколко места да си анализирам трафика и да го балансирам откъде да минава. Имаме пусната една версия на ts.hahpss.com, на която може да гледате от един български сайт как изглежда трафика към вас.

Системата за мен е много по-хубава от различните варианти с ping от време на време (smokeping, mtr и т.н.), понеже е върху целия трафик на web сървъра, който реално потребителите виждат, а не нещо, което може да има различно поведение и различни shaper-и.

Кодът е леко допипнат, за да става за публична употреба, но има още доста да се желае (например трябва да сложа един __packed__ атрибут на една структура, дето пращам по мрежата). В момента може да се каже, че е в works-for-me версия, но мисля, че повечето админи биха се справили да го подкарат при себе си. Изисква да може да си пипнете web сървъра и да може да вземете отнякъде read-only BGP feed.

Състои се от няколко компонента:

– модул за nginx, който за всеки request взима колко трафик е направен, колко е било mss-то на връзката (за да може да се изчисли броя сегменти) и броя tcp retransmit-и, и го праща до един централен сървър по UDP. Мариян е навит да напише същия модул за apache.

– сървър, който получава udp пакетите и ги пише във файл (реално може да прави директно заявки в базата и може да го оправя в бъдеще).

– cron script, който попълва в базата данни за всички router-и, за които знае системата routing таблиците им (prefix-и и aspath-ове).

– друг cron script, който на колкото-време-му-кажете хваща лога на демона, сдъвква го и вади заявки, с които да запише трафика по префикси и типове.

– още един скрипт, който веднъж на час почиства нулевите редове и архивира данните в една таблица, за да може да се анализират (т.е. дава ви почасови данни).

Има и някакви визуализиращи неща, които ще се появят по-късно.

Не съм решил какъв да е лиценза, защото и вътре има няколко неща, които не са мои (bgpdump от ripe), приемам идеи.

Около днешната новина за спирането на google reader, понеже “I told you so” не е толкова интересно, искам да цитирам Велин:
“Oh my god, they killed Kenny”

…those bastards. Всъщност, нищо не пречи да си кръстят всички услуги “Kenny” :)

(и се надявам за в бъдеще всички да се усетят да не ползват “поредния излязъл такъв service”, който може да замине и да страдат. Всеки админстващ може да си подкара един planet, всеки не-админстващ може да си подкара desktop клиент, а си мисля, че има и някакво средно решение, за което не ми се рови в момента)

Update: понеже ме помолиха, палнах един tt-rss при мен, на подходящото име kenny.ludost.net. Ще му пусна и https по някое време.