Posts Tagged ‘простотии’

2009-09-04 pgsql large objects

Friday, September 4th, 2009

И нещо по тема, която отдавна ме трови…

Използването на Large Objects (наричани по-нататък ебекти) в Postgres е вредно за здравето. Бавно е, криво и неудобно от почти всички гледни точки.

Да почнем с това, че е бавно. По лични наблюдения ваденето на ебект от postgres е около 3-4 пъти по-бавно от ваденето му от файловата система (понеже най-малкото трябва да се преточи през някакво IPC). Ако се работи по мрежа, да речем, че разликата е минимална на ПЪРВОТО достъпване до файла, след това има кеш (например при NFS, който аз използвам за заместител в такива случаи, и който си работи прекрасно).

Достъпването на ебект също е сравнително по-бавно (в сравнение пак с файл в директория). Би трябвало всички да са наясно, че всяка свястна файлова система размазва всяка база данни (даже тефтерчето mysql, което за някои неща има способността да е нечовешки бързо) на търсене по единичен индекс (който е директорийната структура). Аз лично още не съм видял база, дето да може да се сравни с reiserfs 3 (не съм тествал с 4 или с directory index-ите на ext4). Lookup-а във файлова система е оптимизиран за ЕДНО нещо, и то се оказва точно това, което трябва.
(няма да говоря как се реализира ебекта в postgres, страничка по страничка и т.н.)

Неудобството за работа от гледна точка на програмиста също го има, защото се работи с отделни функции да се създаде обекта, да се налее, след което OID-а му се сипва някъде като link, за да можем да стигнем до него. Ползва се базата като калпав block device, което поне аз намирам за глупаво.

А за неудобството от гледна точка на админа ако почна да говоря подробно, вероятно ще ме затворят за смущаване на обществения морал. Не може например да се каже на dump-а “сложи ми отделно ебектите”, не се поддават лесно на incremental backup (не че самата база се поддава), backup-а им е един малък ад, а възстановяването – друг такъв. Даже на свестен хардуер на човек му се иска да застреля някой – имам чувството, че еквивалентна база по размер на тая с ебектите и с индексите си се качва по-бързо…

Не знам, може в някоя друга база ебектите да са реализирани свястно и да нямам желание без да искам да ги drop-на всички, но специално в postgres са малък ужас.
(ако ги забързат и ми реализират rsync поне само за ебектите, може да си променя донякъде мнението)
(също така държа да отбележа, postgres все още ми е любимата база)
(а също така поне според мен е ВЪРХЪТ на простотията в една база да се държат ВСИЧКИ генерирани до тук PDF-и на фактури на клиенти, ама за тоя проект просто не успях да ги убедя. Поне в един друг не държим в базата видеата и картинките..)

2009-08-27 mediaproxy

Thursday, August 27th, 2009

Бля.

От няколко дни съм тръгнал да местя един service на нова машина и срещам невероятни проблеми. Service е в общи линии opensips+openxcap+mediaproxy, търкаля presence, messaging и разговори и по принцип работи добре, но машината, на която се намира в момента работи в chroot на втория си диск (защото първия опука преди известно време и се наложи да правя много груба акробатика, за да може да работи каквото и да било на нея, а тя определено няма да преживее reboot. Даже тия дни “оправях” проблем по базата данни като дописвах нули в един от файловете и с данни) и по принцип е взела да издъхва (и, разбира се, трябва да освобождаваме оня co-location).

Тръгнах аз да правя новата инсталация (новата машина е x86_64, старата – i686). Повечето стари source-ове си ги копирах (имам едно количество patch-ове в/у opensips, които още не са приели, и ще видим дали ще живеят в тоя вид), припалих, работят си, само че ударих на камък с mediaproxy-то – оказа се, че няма версията, която искам (2.3.2), има само най-новата, която па иска доста по-нови неща от тези, които има в debian stable (а те като едни добри хора правят пакети за debian unstable)… След няколко дни търсене из архиви и т.н. се отказах, препсувах два пъти и си инсталирах един chroot с debian unstable, в който да търкалям нещастното mediaproxy. След което открих как за amd64 архива им е строшен, единия пакет е 2.3.4, другите са 2.3.6 и dependencies им са по твърда версия.
Аман бе.

Хора, моля ви, върнете се от отпуска и си оправете бакиите. Август вече свърши…

(и да, в крайна сметка свалянето на последния source и правенето на “make -f debian/rules binary” свърши работа)

2009-08-12 dhcpd

Wednesday, August 12th, 2009

Веселба.

В общи линии имаме подкарано работещо DHCP във failоver режим, работи си в 52-та VLAN-а и всичко изглежда наред. Смятам да обявя обаче developer-ите му за идиоти, понеже досега се набих в няколко наистина идиотски проблема.
(като информация – бутаме една и съща версия на един и същи хардуер на едно freebsd и едно ubuntu).

1) Когато се дефинира peer, трябва от двете страни да е с едно и също име, иначе отказва да се закачи. Вижда ми се рядко глупаво.
2) Пак в peer дефиницията, ако port и peer port са едно и също, пак отказва да се закачи. WTF.
3) Ако имат разлика в часовниците над 60 секунди, не се закача. Това си е OK, ама после веднага единия от двата crash-ва със SIGSEGV.
4) Докато се работи във failover, може да очаквате всякакви странни съобщения, изглеждащи като грешки, които са нещо нормално, например:

dhcpd: bind update on 87.76.100.23 got ack from SERVER2: xid mismatch.
dhcpd: bind update on 87.76.104.41 from SERVER2 rejected: incoming update is less critical than outgoing update

5) Може от време на време да загубят връзка и да останат в странен зависнал режим, при който страшно лесно ще напълнят някой pool. Най-вероятно проблема е този, но никъде не съм видял решение, май и в 4.1 няма. Единственото, по което може да се познае, че е станало нещо такова е, ако при

grep 'failover peer' /var/log/syslog

последното, което видите е нещо като това:

dhcpd: failover peer SERVER2: peer moves from normal to communications-interrupted

(без да има после от communications-interrupted до normal)

Пробвах да пусна dhcpd 4.1, но то също имаше разни проблеми (въпреки че го пробвах съвсем за малко, издразних му се на компилирането – трябваше да пипна няколко неща и да махна dhcpv6 поддръжката).

Накратко, failover протокола им е пълна мазаница.

2009-08-01 след sysadminday/отпуска

Saturday, August 1st, 2009

Вчера беше деня на системния администратор. Учудващо, днес нямам махмурлук.

Успях да изчистя последните неща, дето ме чакаха, преди да изляза в отпуска – в четвъртък си занесох железата в telepoint (хубаво място, хубави хора – направо радост за душата), в петък следобеда най-накрая cogent ми запалиха порта към тях (чудихме се да няма някакъв проблем с negotiation и т.н., па то се оказа, че е закачен грешния порт). Оставих три-четири страници оперативна документация по текущите неща, които правя, та колегите да могат да се оправят, ако трябва (в краен случай може и да се опитат да ми се обадят, ама знам ли какво ще му се случи на телефона ми :) ). Остана само да пусна един autoresponder за mail-а ми (или да видя някой да го поглежда веднъж на два-три дни), ама го отложих, щото тия, които имам, нямаха функционалността, дето ми се иска (т.е. освен всичко и regex филтър по header-ите да решава дали да отговаря или не).

Аз занесох две кутии бонбони (е, по-скоро пратих Катина да ги вземе), а потребителите ми подариха патронче водка…

По някое време в петък сутрин Йоцо ми се обади да каже, че им хрумнало в bTV да направят репортаж за деня на sysadmin-а, и че още никой админ не били навили да говори. Аз се опитах да се измъкна и да уредя Ади от Орбител, ама нейния отговор бил нещо от типа “Не ме занимавайте, само това ми е на главата”, та в крайна сметка прецакаха мене… Дойдоха, снимаха ме някъде пред сградата, тръгнаха си. Аз реших да си мълча по въпроса, ама се оказа, че твърде много хора гледат телевизия (и ми се обадиха даже).
(защо гледате телевизия бре, хора :) )
Както и да е, запис може да се види на сайта на bTV или да се свали от vasil.ludost.net/netsec/btv-sysadminday.flv. Отрязали са любимата ми част, където казах, че системните администратори са цинични и уморени хора. Също така, да, знам, трябваше да се обръсна.

Днес като за почивка се наспах и мисля да посетя Aniventure. Утре даже се очертава да говоря малко там…

2009-07-16 пътепис

Thursday, July 16th, 2009

Върнах се.

За два дни навъртяхме на Оливър (на Велин колата) около 900 километра. Кола-слънце :)
(да отбележа пак, до Приморско ходихме, не до Поморие)

Магистралата си беше добре, но извън нея на моменти си беше тих ужас. На отиване имаше един участък от Созопол до Приморско, по който трябваше да караме по тъмно, и който си беше почти като планински път (само дето не с толкова остри завои). Локалните си караха по него съвсем спокойно, ама като го минаваш за пръв път си е мъка. Също така между двете части на магистралата винаги се получавам един малък ужас, понеже в двете посоки се движат камиони и едно прилично количество идиоти с инстинкт за изпреварване.

Също така правеше сериозно впечатление как ние бяхме едни от много малкото, които спазваха някакви ограничения (като на моменти имаше откровени самоубийци). Велин като един младши шофьор кара доста внимателно (е, където позволяваше настилката по магистралата си я минахме със 180, където не – със 140), стигнахме съвсем прилично и ни бяха бая чудни някои от идиотите по пътя.
(особено някои индивиди, каращи golf-ове).

Приморско … на мен ми изкара нервите. Хубаво ми беше, че навсякъде по улиците има палачинки (доста добри, но все пак тия тука на 5те кьошета са по-добри) и прилично количество полуголи девойки, обаче оттам нататъка цялото усещане на семейния курорт с нищото за правене, милиони начини за източване на пари, застроеност навсякъде и тихо прокрадващото се отчаяние (на почти всички къщи имаше надписи за свободни стаи, май не видях място без такъв) просто ме побъркаха. Сутринта станахме (след като по някое време мина един камион да събере боклука и изглежда да събуди всички, които не са се събудили от детските викове), теглихме си по един душ, разходихме се малко, изядохме по една палачинка, седнахме в един бар (който беше май най-несемейно-ориентираното място наоколо), пихме по малко безалкохолни неща и се изнесохме.
(опитахме се да отмъкнем и сервитьорката, ама тя не се нави. Пита ни само за кой концерт сме дошли)
(ако бяхме спрели с колата пред заведението, можеше и да успеем :) )

Забавно беше как наоколо имаше афиши за някакво facebook парти, чудя се как ли щяха да реагират, ако бяхме се изсипали с Велин – аз с три account-а без достъп до нито един и той без (може би щях да му дам единия от моите и да го пиша като alter ego).

Иначе не ми се наложи да си ползвам 3G-то изобщо – на двете бензиностанции по пътя (OMV-та) имаше работещ wireless, както и в хотела (изглежда, това е новия бизнес на БТК, да продава подобна услуга). Имах в началото един проблем с прекарване на всичко през ssh тунел и с upnp-то, но май го преборих съвсем.

Статистика за пътя – 900 km, тръгнахме 16:30 от София и стигнахме 22:30, в обратната посока тръгнахме към 15:00 и стигнахме в около 20:30.

И за доказателство, че съм бил там – ето снимка от моя телефон на морето.

2009-07-16 Приморско

Thursday, July 16th, 2009

В Приморско съм. Не бях идвал толкова близо до морето от 7-8 години (преди 4-5 ходих до Добрич).

Седмицата си беше прилично гадна и вчера Велин се обади и каза – мисля да ходя до морето и ми трябва навигатор. След като не се съгласи с моят довод, че по принцип като ходи с такава кола до морето, трябва да вземе девойка, не мен (и след като и не се намери девойка за целта :) ), се вдигнахме към 16:30 от София и вечерта спокойно си пристигнахме в Приморско (спокойно, като изключим нощното каране на последната леко тясна и неприятна отсечка от Созопол).

Мястото е като всеки курорт… Полу-голи жени и мъже, кръчми, малки деца и вероятно плаж (но не е ясно дали ще стигнем до него). Има някакъв wireless към btc-adsl (та не се налага да ползвам 3G-то поне в хотела) и така. Малко е шумно (сутринта обмислях дали не мога да замеря боклукчийския камион с Велин, а с него после обсъждахме подходящи методи за разправа с малки деца), и по някаква причина не се чувствам различно, все едно съм си в София (само дето net-а е по-бавен и леглото е по-меко).

As usual, на който му трябвам – няма ме :)

Update: s/Поморие/Приморско/g

2009-07-04

Saturday, July 4th, 2009

Припомниха ми пак, че трябва да пиша…

Като за начало, някой да знае добра психиатрична клиника? Аз вече имам втори профил в twitter и три във Facebook, и не помня да съм правил нито един от тях, мисля, че шизофренията ме е хванала много сериозно… Другия вариант би бил па някой да ми прави безплатна реклама на услуга “поддържане на социален живот”, и ако е така, мисля да ги пусна да се състезават, да се види кой ще е най-добрия.
(да изясня – аз мой профил във fb нямам, не съм си правил, нямам достъп, и не ми се занимава)
(а май последната дивотия била, че последните два профила обявили, че са in relationship. Не мисля, че моята шизофрения може да стигне чак дотам).

Разни хора пишат по темата как след изборите трябвало да станем още по-политически активни и други подобни работи. Може ли да спрете да ме занимава с глупости, дами и господа? Не е ли правилно да се очаква хората, дето са назначени на някаква позиция, да си вършат работата без някой постоянно да им казва какво да правят всяка една минута? Изобщо, все повече става правило да не се разчита на който и да е да си върши работата и да трябва да му се казва за всяко нещо. Не знам защо си мисля, че постоянен директен микроконтрол е нужен само, ако държавата тотално се е разпаднала, а съм разбрал да сме стигнали дотам…

Изобщо, има си сериозна причина да се занимаваме сериозно с политика основно по избори. Тя е за да имаме време да си вършим и нашата работа:) Който иска, може да сметне колко точно страшно за икономиката би било, ако всеки отделя по час-два на ден за занимаване с политика и колко ще е реалната цена на подобно нещо (освен колко точно безсмислено ще бъде).
(имам пряко наблюдение от смислеността на разговорите за политика в нашия офис)

Накратко – не ме карайте да върша на някой друг работата. Правя го постоянно, ПИСНАЛО МИ Е и ако смятах, че мога да се справя по-добре, щях да се кандидатирам. Или да използвам събраните три мазета калашници и патрони и да вземем властта (червото отдавна иска да е министър на вътрешните работи).

2009-06-29 assbook

Monday, June 29th, 2009

Държа да отбележа за пореден път. Ако видите профил на Васил Колев във Facebook, не е мой. Ако си направя, първо ще отбележа тук, и после най-вероятно ще се гръмна.

2009-05-23 сватба

Saturday, May 23rd, 2009

Оженихме Антон и Галя, станаха семейство Титови.

Беше забавно (ще пропускам да споменавам пиенето, то е неразделна част от почти всеки обичай в тая държава, а па аз не можех да пия кой-знае колко). Събрахме един приличен конвой коли, свирихме по пътя (ужасна история), вземах булката (пробвахме с плащане, ама не се навиха и накрая натиснахме вратата. Можеше да почнем с това, ама те нали живеят заедно, Антон нещо нямаше желание да му разбиваме входната врата…) и отидохме на церемония.

Обредът беше бърз, ефективен, почти без никакви дълги сложни обяснения. Антон преди да каже “да” си повика адвоката да го консултира, но в крайна сметка всичко мина по план, подписаха се, сложиха си пръстените и всички дружно се занесохме да празнуваме.

Празнуването беше велико. Имаше подходящ DJ, стандартните церемонии по ритане на разни работи и т.н. пак бяха сведени до санитарния минимум и имаше две групи – едните свиреха рок, за другите – след малко… В един момент един от гостите изсвири нещо с групата, после те направиха Smoke on the water и друг излезе да го пее (Делян, един стар приятел от Добрич, не се бяхме виждали поне година), куфя се, изобщо си беше както си трябва.

Оказа се, че аз като едно време съм водил Антон на Булгара, той па бил завел после Боги (кума) на техен концерт, та той се присетил след всичките тия години и ги намерил и довел да свирят – та имахме си сватба с мини-концерт на Булгара, е не мисля, че скоро някой може да настигне това постижение :) На кума шапка му свалям :)

А аз и iffi (която не носи голяма вина за измислените дивотии) им подарихме специфичен подарък, комплект като за сватба. Документацията може да се прочете online, ха познайте какво има вътре :)
(хубаво, че май не знаят къде живея…)

2009-05-16

Saturday, May 16th, 2009

На моменти не мога да си обясня търгашите дали всички не са с някакво умствено изкривяване. Дами и господа, спрете да ме смятате за идиот, единствено ме дразните и в някои случаи – отказвате от вашата услуга. Като съм питал за статистика за пропаданията във връзката ви, това значи, че 1) имам достатъчно информация по въпроса, за да ви е особено лесно да ме излъжете и 2) къде в сигнатурата на писмото ми пише, че съм бавноразвиващ се и ще ми замажете очите с някакви странни обяснения за скорошно пуснати линии? Дайте ми данните и ако имам въпроси, ще ви се обадя…
По подобен начин разни други търгаши ми лазиха по нервите, пак така правейки опити да замажат положението, след което ме заведоха да ми покажат co-location център, в който някои части миришеха твърде силно на влага. Майко мила…
За сметка на това е ужасно забавно да им говориш за конкуренцията им. Направо пяна им избива на устата, може да се научат много мръсни подробности, а като в някои случаи им цитирам цени, просто е явно как ги заболява сърцето. Какво друго могат да очакват, след като се ебават с мен?:)
(един колега, който по-често си говори с такива типове е далеч по-зъл. Всички с голямо удоволствие слушаме как си говори с тях, особено с БТК)

Открих свиренето с дисторжън. Като се свири нещо както трябва, например Forty Six & 2 на Tool с flanger, нещото е приятно и те кара да го свириш още. Като му се добави дисторжъна, ти докарва сили/желание чак да скъсаш струните. Изобщо не искам да споменавам как по някаква причина усилва зверски всичко и се опитва да ми избие кубето.

“Choke” на Паланюк е, както обикновено, страхотна книга в типичния негов стил, може би една от най-грубите му (почти колкото Guts). Ако най-накрая седна да си пиша класация на авторите, Паланюк ще е някъде в началото.
Започнал съм да чета “The gone-away world” на Nick Harkaway – на средата съм и книгата е много добра, има в нея някаква част от описателния стил на Нийл Стивънсън, което поне за мен е доста приятно.

Синята коалиция са публикували програма, от която Зелените много добре трябва да се поучат. Ясна, точна, логична, изобщо – както си трябва. Личи и, че е писана от хора, които си разбират от работата, а не измислят странни работи като Богомил – че ако Зелените дойдат на власт (което, нека сме честни, е изключено), ще се борят за максимално гражданско участие във всичко. Това е откровена глупост – все едно да се борят за равноправие всеки гражданин да може да е хирург и да реже наляво и надясно. Както потребителите не си поддържат сами сървърите, така и за много неща си трябват експерти, които да си вършат работата (с, разбира се, някакъв контрол и обратна връзка, което е липсващото при нас). Да се използва “засилване на гражданското участие в управлението” като извинение за липсата на програма е меко казано малоумно – не е даже наивно, просто е глупаво. Сериозно, ако хората, измислили това, не са клинични случаи, искам да ми кажат откъде си купуват дрогата…
(е, то си пише и в прав текст, “не очаквайте и зелена партия да вземе управлението в една държава” – благодарим ти, боже на атеистите)

Мислех си да гласувам за Зелените на някои от изборите, ама мисля, че се отказах.

Update: Питаха ме защо толкова ругая зелените – просто е ужасно дразнещо да се намери партия, която изглежда в общи линии добре и свястно и да се окаже, че са банда идиоти.

2009-04-17 полит. бира

Friday, April 17th, 2009

Снощи беше страшно.

Цялата работа тръгна от дискусия в twitter по темата за изборите. Понеже се реши, че е лоша идея да бистрим политика там, направихме набързо една организация за обсъждане на живо, замъкнахме се в Кривото и последва първата политическа интернет бира…

Разбира се, за политика не говорихме много. Обсъдихме програмата на “Зелените” (която е толкова зле, че лошо да ти стане, ама за нея ще пиша отделно), обсъдиха се абортите, stem cell research-а и други подобни весели неща, след което разговорите преминаха към нещо неопределимо, с много простотия в него. Моите опити да си спомня не са особено успешни (което май се дължи на количеството вино, дето изпихме), имам много ясен спомен как предлагах на една девойка да и измия косата (което беше прието като странна сексуална перверзия).

Прибирането не го помня особено добре. Помня, че ми се наложи да повърна вкъщи, успях да поспя, а сутринта като за капак на всичко си изтървах чашата с кафе в раницата (слава богу, по-голямата част се изля на пода). За капак на всичко – thepiratebay са изгубили делото на първа инстанция.

Извод – опасна работа е политиката, чак боли глава…

2009-04-17 мракът дойде

Friday, April 17th, 2009

Мракът дойде

2009-03-28

Saturday, March 28th, 2009

Беше ми измърморено, че пак не пиша, така че пиша.

Понеже съм скапан, пиша накратко. Трудно спя тия дни, всяка сутрин се усещам, че се будя в едно странно състояние, в което вместо да изкарам последните час-два преди ставане в нормален сън, го изкарвам в мислене по няколко неща паралелно, което определено не помага да стана свеж. Случи се и тая сутрин, надявам се утре да ме пропусне.
(знам, че трябва да си взема отпуска. Това, което не знаят предлагащите това е, че няма начин).
(трябваше например в рамките на 30 минути да направя странен routing, за да заобиколя проблем на cabletel. Само те може да се хванат да си преконфигурират централния router посред бял ден и два-три часа да не могат да си вдигнат международната свързаност).
(толкова бях утрепан, че имах 3-4 покани за разни неща weeknend-а и всичките ги отказах. Даже бях забравил кое кога е).

Днес почти без желание излязох малко да се разходя и пиша това от Апартамента (тук май и ми е по-лесно да чета), мисля по-късно да се прибера и да си легна в нормално време.

Ако на някой му трябвам – има някакъв шанс да си вдигна телефона, ама нищо не обещавам. Ако не е за нещо много интересно, не си правете труда :)

И така, между другото, понеже по принцип основно чета новините от Дневник (имат една прекрасна страница, на която има всичките новини от деня) и там попадат от време на време разни неща от karieri.bg, се каня да питам има ли начин да се отфилтрират. Това до момента е сайтът с най-безсмислени статии, на които съм попадал (даже тези в pc world са малко по-добре) – не мога да прочета две изречения, без да ми се задейства bullshit детектора.
(изобщо изглежда, че това нещо българския HR е в перманентно надрусано състояние)

2009-03-16 Спанье, Спанье…

Monday, March 16th, 2009

По принцип не съм особен фен на блог игрите (въпреки че ми бяха интересни в началото), ама не мога да пропусна някоя добра простотия

Та, накратко въпросът, с колко от жените, чиито блогове чета, бих спал.

Едно от най-важните неща, които всяка жена трябва да знае за мъжете е, че при правилните обстоятелства мъжът би спал с ВСЯКА жена. Не всички обстоятелства са постижими (например 20 години липса на секс и прилично количество алкохол с виагра), но това не променя правилото.
Като за начало, жените, които чета, хич не са много – така със сериозно гледане в конфигурацията на агрегатора ми има 114 feed-а, от които 4-5 не са на хора, а от оставащите има следните жени:
Антония (женена), Александра Костова (която отдавна не пише, не я е срам), Весела Ангелова (женена), Ила Петрова, Невена Гюрова (в последно време нещо се изгуби и е с други наклонности), Нели Огнянова, Магдалина и Крис (ех, що не мога да измисля достатъчно подходящ коментар с тройка), Ирина Марудина, LeeAnn, Seki (дето откак замина за Брюксел, никаква я няма), Rumiko (изчезна нейде), Енея, iffi, whatsthatcrap (твърде далече), puresmile, windy, Христина…

Така като гледам – 17 блога, или около 14% от нещата, които чета (елате феминистки, изяжте ме), мързи ме да ги меря на обем (вероятно още по-малко). За да не си развалям репутацията (ха.ха.ха.) и поради действието на инстинкта ми за самосъхранение ще си замълча (я съм си признал, че не бих простил на iffi, я се е прибрал един къдрав младеж от немско да ми строши главата :) ), но обяснението в началото май е достатъчно ясно :) Иначе – в крайна сметка аз тези дами основни ги чета, прилична част от тях не познавам на живо, някои и на снимка не съм виждал, изобщо …
(и така като се замисля, с нито една не съм спал. Направо тъжно).

Като се замисля обаче за критериите, по които харесвам жени (т.е. да са ми интересни и да не бягат с писъци от мен, основно), би трябвало сред блогърките да се намират повечко такива. Проблемът е, че не само аз ги намирам там (поради това, че са лесно видими) и при моя мързел все се случва вече да са заети. Мъкаааа…

В стартиращия постинг има и да се обяснява какво бих направил със всяка от девойките – ами освен, че си е между мен и тях (една по една, аз съм мързел), то си е все същото, та ще е скучно да го обяснявам. Нямам спомен да са се оплаквали де…
(е, което може да се дължи и на споменоизтриващи дейности :) )

Щафетата предавам на който си иска от моя blogroll, с изключение на Пейо (който ще каже, че би налетял на мен по твърде графичен начин).

2009-01-16 религии

Friday, January 16th, 2009

Петък вечер, подкарал съм си новата машина (която се казва lain :) ), старата я чака преинсталация с чист debian, ама нещо не ми се почва. Първото сериозно обаждане на невралгията беше преди малко, ама май вече съм намерил начин да го контролирам.
(famous last words, както се казва)

По случая мислех да се хвана да чета пак “Делюзията Бог” на Richard Dawkins (превода на името му е “Ричард Докинс”, което ми се вижда криво) – хванах я снощи, изчел съм първите 50-60 страници и много сериозно ме забавляваше, като и ми вадеше интересни доводи против религията (които той определено е формулирал по-добре, отколкото аз). Намерих си и моите идеи и къде попадам горе-долу (ще ги разкажа след малко), след което днес реших да проверя какво казва другата страна. Е намалко да умра от смях от доводите им :)
(който се интересува, да потърси в google, критицизма е по-труден за откриване, но го има).

Изобщо темата за религията ми е доста забавна. Мога да понеса по-голямата част от религиозните хора, но на моменти ми идва нанагорно … За това искам и да отбележа тук едно мое специфично виждане по въпроса (за да мога по-лесно да пращам link на хората).

Бог в смисъла на ВСИЧКИ монотеистични религии не съществува. Създание, което ни е направило, създало е света, подтиквало хората към войни и т.н. (документирани в Библията/Тората и повечето такива книги), страдащо от бая неща, описани в учебниците по психиатрия, виждащо какво си мислим и искащо да правим ТОЧНО това, което то харесва (иначе ни чакат вечни мъки), а ако направим това, което иска – чака ни вечна скука.
Ами да съм честен, дори и да има такъв бог (колкото и невероятно да е), аз максималното внимание, което бих му обърнал е да го напсувам. Може спокойно да се приеме като обратното на облога на Паскал (“не е ясно дали има бог, ама нека вярваме за всеки случай, щото може да стане много лошо”).
Възможно е да съществува някакъв бог, който е създал вселената. В такъв случай обаче той се проявява в законите на физиката и т.н., и ние сме някоя бележка под линия :) Също така той няма и почти никакво значение в крайна сметка, той си върши работата, ние нашата :)

И като завършек, искам да спомена как трите големи религии (християнство, ислям и юдаизъм) се базират на ЕДНА основна история/книга, написана неясно и която през годините е рязана и редактирана и няма много общо с оригинала, да не говорим, че много неща от нея не се спазват. Колко па е заминало от превода направо не си струва да говорим (“светия дух” в оригинала е в женски род :) )

Вероятно и Dawkins няма да дочета, темата вече успя да ми писне.

(има сериозна причина по-тежката off-topic секция в anime.ludost да се нарича “ППРПД” (политика, порно, религия и други простотии)).
(също така, господа религиозни фанатици, разкарайте се. Приемам само преки доказателства, не “ама то така изглежда, няма как да е иначе”)

Update (след като е прочел това): (23,04,55) жоро: маниаксе ти на тва тракане по клавиатурата ‘бложене’ ли му викаш?
нищо, исус е добър и обича дори неверни крокодили като теб. той ще спаси зелената ти душа :)

2009-01-14 протест

Wednesday, January 14th, 2009

Протест. Организиран по някакъв начин, и развален по един от най-стандартните начини, с купчина идиоти (на които вероятно и не са платили, то при техния акъл…) скинари и “националисти” (за тая паплач май няма какво да се каже, освен за това, че само хабят въздуха, дето дишат), дето са отишли, организирали са бой и са дали причина на полицаите да разгонят всички. Адски стандартно и елементарно (както и онова “предупреждение за бомба”).
Срам.

Гледах част от живите предавания, снимките и т.н., слушах какво говорят колегите, които ходиха и все повече се убеждавам, че в ситуацията има нещо много сбъркано. В момента хората се настройват срещу полицията (които си вършат работата), политиците намират с какво да си измият ръцете, а резултата – никакъв. На всички е ясно, че путьовците в парламента и правителството няма да си заминат от един мирен протест, нито, че ще направят нещо, понеже за тях хората, които протестират, не им се виждат достатъчно и че ще им повлияят пак на избирането – не са достатъчно, а и не ми се говори по темата избори в момента. Даже да приемат, че тия хора няма да ги изберат и няма да бъдат избрани, то какъв е смисъла да си подават оставките, вместо да използват малкото останало време да се дооблажат?
(А полицаите, които изпълняват заповеди, ако не внимават, протестиращите ще спрат да ги възприемат като хора и резултата може да се окаже плачевен. Да не говорим за типа на заповедите, които изпълняват.)

Изобщо има един хубав технически термин за текущата ситуация, “хуйня”. Нещо различно преди изборите няма как да се получи, освен с бой/война и т.н., а въпреки малоумието на някои хора на протеста, никой, който е даже и с половината си акъл не иска нещо такова – най-малкото не се сещам някой, който да заслужава да се пролее кръв…

Утре пак ще има протест. Аз пак смятам да го гледам online, а не на място (най-малкото да спестя на родителите си притесненията). Дано организаторите на протеста тоя път успеят да разкарат идиотите.

А в събота може да ида да пазя полицаите.

2009-01-06 веселба

Tuesday, January 6th, 2009

Днес беше много … забавен … ден.

Започна се сутринта с едно прилично успиване (невралгията се обажда в лека форма и прави заспиването малко по-сложно). В офиса ме посрещна веселата новина, че са спрели газта на сградата, от което следва че резервното захранване (генератора) не го броим изобщо, а централното отопление е умряло и трябва да се мисли нещо по въпроса.
(съответно беше направена една обща сметка за сградата колко kW може да се отдели за отопление, разбрахме се ние да не минаваме 12, след което със шефа се разходихме за няколко дребни отоплителни тела, така че да не умрем от студ. Crisis averted за момента, да видим колко може да издържи електрическата мрежа на София.)

Последваха сериозни сметки на тема защо на едно място пише X пари, а на друго Y. В крайна сметка голямата разлика се оказа в ДДС-то, остана и една по-малка, за която трябва да си поговорим малко с upstream telecom-а.

После успях да си излея половината чаша вода върху лаптопа (което е около 200ml), та успяхме бързо да го спрем (Стефан бая помогна), да му извадим батерията и беше оставен малко да съхне в сървърното (което използваме като топлинен източник за офиса, поне донякъде, що да хабим чисти 2.5Kw електрическа мощност :) ).

Та оставих машината да съхне разглобена в Adsys (утре ще ида да си я взема) и се прибрах с диска и. Вкъщи се оказа, че част от клавиатурата ми е отказала (една IBM Model M), та се извади резервната, подредиха и се клавишите и след което просто закачих диска на лаптопа си на router-а (понеже и двата са 64bit-ови, а desktop-а им е 32bit), след което през ssh -Y, sudo chroot и su – vasil си припалих pidgin-а и разните неща от диска на лаптопа и ето, сега ви се оплаквам :)

2008-12-30 литературни анализи

Wednesday, December 31st, 2008

Едно писание на Енея ми накара да си припомня как не понасям литературните анализи и пишещите ги…

(случката я пуснах и като коментар при нея :) )
В едни отдавнашни времена, когато бях 10-11 клас (ние бяхме до 11ти) поради това, че много харесвах девойките от езиковата гимназия (аз бях математическата, но при тях девойките освен по-хубави бяха и по-интересни) ходех с тях по разни странни събития. Едно от тях беше четене на поезия от една тамошна ученичка (т.е. смятайте колко съм харесвал тия девойки, щом съм слушал поезия), след което последва литературен анализ от една нейна съученичка. На мен ми дойде малко нагорно, и след като бяха запитали дали има въпроси, аз излязох отпред и питах авторката “Докато слушаше тоя анализ, нямаше ли чувството все едно се прави дисекция на малко котенце?” (правилната дума е вивисекция, само дето аз не знаех тогава).
Много рядко ми се е случвало да видя чак толкова шашнати погледи, включително от моята учителка по литература (която също по някаква причина се оказа там). Чудя се някой помни ли какво точно ми отговориха, но определено беше с бая заекване…

По същия начин съм водил един цял час спорове със същата тази моя учителка по литература по темата има ли смисъл от литературните анализи. Определено класът много сериозно се забавляваше, а тя не успя да ме убеди (и мисля, че не успя да убеди и никой друг).

От време на време около кандидат-студентските изпити се заговаря по темата и се появяват разни анализи от разни … величия не е точната дума, по-скоро нещастници, които са хванали синонимния речник и две бутилки долнопробна ракия и са написали нещо за някое произведение, което се отнася към произведението колкото някое скатологично порно се отнася към “Отнесени от вихъра”…

Възможно ли е да се поведе кампания “долу крайниците от българската литература”? И не е ли крайно време децата да бъдат учени да мислят сами, а не да преписват нечии анализи ?:)

2008-12-16 феминизъм и IT

Tuesday, December 16th, 2008

Четейки разни неща, които ми се пращат по темата, мисля най-накрая да спомена малко мисли, които (as usual) не са особено политически коректни…

Нека започна със следното – аз не обичам хора, които се опитват да ме карат да се чувствам виновен за нещо, което не съм направил. Това включва едно сериозно количество феминистки.

Ще се спра на темата за жените в IT-то, като пример за равноправието и как то реално не съществува. Само че не както се мисли от някои хора – че жените се дискриминират, а реално е точно обратното – заради тях се правят много отстъпки …

Да започнем от това, че IT-то (това не включва мениджмънта, там IQ-то е основно двуцифрено) е меритокрация – т.е. всеки се оценява по това, което може и което прави – всичко останало остава на заден план. Може да си негър, циганин, жена, педераст, евреин, прокажен, фитнес маниак, чалгар или комбинация от тях – в крайна сметка хората се интересуват основно от това какво можеш, и останалото остава на заден план (което е една от основните причини да траем червото :) ). Всички имат равни условия – работа за вършене, време за вършене и оценка дали работи и дали е добре направено. Кратко, точно и ясно.
И тук идват практическите наблюдения – жените в IT-то са малко. Не издържат, не се задържат, не им е интересно, не се развиват, бягат. Повечето никога не им хрумва даже да започнат да се занимават. А за тях се правят голямо количество отстъпки (псуването в един офис спада драстично, когато се появи жена, а псуването, колкото и да не го харесвате, е адски важна част от работата), набива ни се в главата да се съобразяваме, да не крещим (а за мен това е около 10% от комуникацията с management-а) и т.н.. Забелязал съм също така, че за истински добрите жени в IT-то тия отстъпки нямат никакво значение и работят в екипа съвсем нормално и ефективно. И ако някой прояви желание, ще види, че има жени на всички нива в стълбицата – и че са разпределени равномерно, но просто са много малко. Може и спокойно да ги запитате, дали те биват оценявани по интелект и способности или по гръдна обиколка.

Хубав пример е проекта Debian, в който има над 1000 debian developer-а, като всеки/всяка от тях е минал(а) през едногодишен тест и проверка от кило хора (изобщо, да идеш да работиш за военните сигурно е по-лесно). Там си имаше някакъв малък процент жени, докато в един момент не се започна да се говори как жените бивали отблъсквани, защото били жени и т.н.. Примерите, които се дават, са как една жена задала въпрос в mailing листа и и обяснили как била твърде стресирана и имало нужда да се успокои и да не е истерична.
Е и? Ако аз задам въпрос по същия начин, сигурно само ще ми кажат да ходя да се съвкуплявам със себе си на криво, даже няма да ми обърнат толкова внимание (случвало ми се е неведнъж). Цялата индустрия е пълна с психясали хора, които са видели твърде много новаци с глупави въпроси или са с твърде тежък махмурлук, че да им пука – повечето от тях ще се държат така с вас, ако ще и да сте Господ. Ако не можеш да издържиш на това, то е абсурдно да издържиш на нормалния стрес на работата и е по-добре да се преориентираш. Факт от живота.

Така че, мили дами, искащи равенство – елате в IT-то. Учете, четете, изкарвайте безсънни нощи пред машината, спорете с разни хора по различни технически въпроси, правете различни неща, забавлявайте се и ще бъдете приети за равни. Познавам много такива жени и нямам спомен някоя от тях някога да е казала, че не се третира като равна. Освен това те са едни от най-здравомислещите хора, които познавам :)
И да, удоволствието да създадеш нещо и то да работи може да се сравни с много малко неща …

2008-11-14 пеене

Friday, November 14th, 2008

Понеже е петък, трябва да се зададе следния важен въпрос:

Какво мислите за пеенето в офиса?

При нас си има почти традиция, заедно с импровизации и т.н., даже пеем някои от псувните по адрес на нещата, дето правим. Е, основно се базираме на Черно фередже, но се стараем да сме издържани в най-добрите традиции на (мръсната) българска народна песен.

Та, вие пеете ли в офиса?:)