татко Крокодил

Бля.

След две други лекарства (габаневрал и лирика) накрая ми предписаха тегретол. Обясниха ми и че алкохолизацията на нерва е по-лошия вариант от това да го срежат (и доста добре ми го обясниха, рязането е по-чисто, алкохолизацията оставя умряла тъкан), а блокирането на нерва трае около два часа и може да се прави през ден. Аман бе. Не мога ли да намеря кода за предаване на сигнали към мозъка и да добавя един филтър на максималната амплитуда?
(и с тая дрога май изобщо не е добра идея да пия. Колебая се да тествам какво ще стане, честно казано)

Една от глупостите, с която се боря в момента, е Cisco Unified Communications Manager (едни клиенти го ползват, и трябва да си направим тестов пример в офиса, понеже нито един service provider не ползва подобна гадост – не се scale-ва достатъчно). Имам един метод да оценявам колко удобен е даден софтуер – по това колко време ми отнема използвайки нормални средства (като google, документация, бърникане, strace) да успея да го докарам в минимално работещо състояние. В това отношение CUCM е пълна простотия – конзолния интерфейс няма цялата функционалност, един порядък по-зле е от конзолния интерфейс и на най-калпавия им router, който съм пипал, web интерфейса им е страшно интересен и разделен на 6 парчета, едното от които убива целия им web сървър и трябва да чакам да се рестартира, и да си призная, още не съм подкарал нещо да успее да се регистрира към него. Последно се хванах да го накарам да syslog-ва някъде отдалечено, че поне да виждам малко информация. Усещам, че съм близо, ама не знам кога няма да ми издържат нервите, ще го припаля с init=/bin/bash и ще си сложа strace…
(Иначе великото enterprise лайно представлява насипани хиляда различни неща върху един RHEL и вързани с канап. Личи си, че дизайна му е правен от некадърни програмисти без опит и без връзка с реалността с много кратки срокове. Аз го търкалям в/у един vmware (то е такъв тестов вариант), само и само да имаме тестов пример, щото определено няма да си купим някое PC от Cisco за много пари).
Поне днес като валя можах спокойно да си седна на тихо в meeting room-а, да си пусна концерти за пиано на Рахманинов и да си дебъгвам на спокойствие.
(има друг вариант – да не мога да мисля достатъчно добре, я от лекарствата, я щото съм тъп по default, ама по принцип се усещам (като свърша нещо наистина глупаво, или па като боря елементарен проблем половин час))

Реших да подкарам live streaming на дрънченето от баса (оказа се, че старата ми звукова карта има много добър вход и шум почти няма). Нещото може да се чуе на alpha.ludost.net:8000/bass.ogg, feed-а не се спира. Чудех се дали да не му направя някакво известяване кога дрънча, обаче в тоя момент се сетих, че реално погледнато много малко хора биха искали да слушат моите некадърни опити да свиря нещо и просто се обаждам на няколкото човека, дето им е интересно, я през twitter, я през IM.
(сериозно. Аз не мога да свиря и просто ми е забавно да си дрънча. Държа да отбележа, не съм особено скромен, не възприемайте обясненията за некадърността по тоя начин :) ).

Работните съботи са странна работа. Поне аз никакъв смисъл не виждам, аз тия неща си ги върша през съботите и да не са ми казали че са работни, просто имам оправдание да се занеса с баса до офиса :) Един от колегите па си донесе китарата и се занимавахме половината ден със дивотии (докато вървяха всякакви процеси, дето така и така се пускат в събота).

Последва минаване през вкъщи да си оставя железарията (най-малкото предполагам че никак не е учтиво да се ходи с музикален инструмент на концерт) и замъкване към Универсиада за концерта на Guano Apes. Видяхме се с едно количество хора, влязохме (прилично бързо), залата се напълни и почна подгряващата група.

Подгряваха “Fyeld” – не бяха зле, но звукът им куцаше и не бяха и чак толкова интересни. Публиката подскача малко, загряхме се и последва половин час пауза до Guano Apes.
(искам да отбележа, че това беше един доста точен концерт – в 20:00 почнаха Fyeld, в 21:00 – Guano Apes, нямаше странни забавяния и т.н.)

И си дойдоха Guano Apes. Свириха с кеф, изсвириха прилична част от хубавите си неща, единия от китаристите им накрая се метна в публиката, изобщо купона беше пълен (и разбира се, завършиха с Lords of the boards). Проблемите бяха другаде – залата наистина се оказа малка (почти цялото пространство за стоене прав беше гъчкано, нямаше как да стане пого, мъка), пълна до почти максимума си, а звукът просто не беше на ниво (най-малкото гласът на Сандра трябваше да се чува доста по-силно). Според мен организаторите се изложиха в тая част.
Струваше си да се чуят на живо, въпреки че ми се стори, че не съм в правилната демографска група за тоя концерт :)

И бих искал да се извиня – казах си здрасти с няколко човека и още не мога да се сетя кои са. Включително се здрависах с една девойка, докато минавах покрай нея, после iffi се била здрависала (обаче например не и Стефан) и още не можем да установим коя е. Все по-често ми се случва да се видя с някакви хора, да си поговорим и аз идея да си нямам кои са…
(и май попаднах на един случай като мене на концерта :) )

На моменти не мога да си обясня търгашите дали всички не са с някакво умствено изкривяване. Дами и господа, спрете да ме смятате за идиот, единствено ме дразните и в някои случаи – отказвате от вашата услуга. Като съм питал за статистика за пропаданията във връзката ви, това значи, че 1) имам достатъчно информация по въпроса, за да ви е особено лесно да ме излъжете и 2) къде в сигнатурата на писмото ми пише, че съм бавноразвиващ се и ще ми замажете очите с някакви странни обяснения за скорошно пуснати линии? Дайте ми данните и ако имам въпроси, ще ви се обадя…
По подобен начин разни други търгаши ми лазиха по нервите, пак така правейки опити да замажат положението, след което ме заведоха да ми покажат co-location център, в който някои части миришеха твърде силно на влага. Майко мила…
За сметка на това е ужасно забавно да им говориш за конкуренцията им. Направо пяна им избива на устата, може да се научат много мръсни подробности, а като в някои случаи им цитирам цени, просто е явно как ги заболява сърцето. Какво друго могат да очакват, след като се ебават с мен?:)
(един колега, който по-често си говори с такива типове е далеч по-зъл. Всички с голямо удоволствие слушаме как си говори с тях, особено с БТК)

Открих свиренето с дисторжън. Като се свири нещо както трябва, например Forty Six & 2 на Tool с flanger, нещото е приятно и те кара да го свириш още. Като му се добави дисторжъна, ти докарва сили/желание чак да скъсаш струните. Изобщо не искам да споменавам как по някаква причина усилва зверски всичко и се опитва да ми избие кубето.

“Choke” на Паланюк е, както обикновено, страхотна книга в типичния негов стил, може би една от най-грубите му (почти колкото Guts). Ако най-накрая седна да си пиша класация на авторите, Паланюк ще е някъде в началото.
Започнал съм да чета “The gone-away world” на Nick Harkaway – на средата съм и книгата е много добра, има в нея някаква част от описателния стил на Нийл Стивънсън, което поне за мен е доста приятно.

Синята коалиция са публикували програма, от която Зелените много добре трябва да се поучат. Ясна, точна, логична, изобщо – както си трябва. Личи и, че е писана от хора, които си разбират от работата, а не измислят странни работи като Богомил – че ако Зелените дойдат на власт (което, нека сме честни, е изключено), ще се борят за максимално гражданско участие във всичко. Това е откровена глупост – все едно да се борят за равноправие всеки гражданин да може да е хирург и да реже наляво и надясно. Както потребителите не си поддържат сами сървърите, така и за много неща си трябват експерти, които да си вършат работата (с, разбира се, някакъв контрол и обратна връзка, което е липсващото при нас). Да се използва “засилване на гражданското участие в управлението” като извинение за липсата на програма е меко казано малоумно – не е даже наивно, просто е глупаво. Сериозно, ако хората, измислили това, не са клинични случаи, искам да ми кажат откъде си купуват дрогата…
(е, то си пише и в прав текст, “не очаквайте и зелена партия да вземе управлението в една държава” – благодарим ти, боже на атеистите)

Мислех си да гласувам за Зелените на някои от изборите, ама мисля, че се отказах.

Update: Питаха ме защо толкова ругая зелените – просто е ужасно дразнещо да се намери партия, която изглежда в общи линии добре и свястно и да се окаже, че са банда идиоти.

”
Почивни дни. Докато се канех да си взема отпуска, те сами си дойдоха.

Пия си предписаната дрога, още не съм докарал до пълна доза, но не усещам влияние в/у болката. Да видим кво следва…

Също така се усещам леко отнесен, забавното е, че не ми пречи на работата. Все едно работя в мъгла или играя шах без да гледам – всичко си се получава, само дето не го виждам ясно.
”
… бях написал преди няколко дни, и така не го довърших, мързела не е малка работа.
(при пълната доза на лекарството пак не помогна за болката)

                               x3
g-----7----5h7---8p7---5h7---3h5-|-----7----5h7---8p7---12p11---8p7-|
d--0-----0-----0-----0-----0-----|---0----0-----0-----0-------0-----| x2 (Both riffs)
a--------------------------------|----------------------------------|
d--------------------------------|----------------------------------|

(46&2, Tool, Aenima)

Та – работа, глупости, в последно време пак започнах да намирам време да чета (не е особено лесно), в момента съм хванал “Choke” на Паланюк. Изчетох книжката на Michael Chabon, дето е спечелила “Хюго” и “Небюла” – незаслужено е било, книгата изглежда да е спечелила основно по политически причини.
(по темата книги – в Orange трябва да се ходи в събота, понеже в неделя Светла я няма и няма кой да ми препоръчва нови неща)

Канех се да пиша нещо по темата за технологията и как не трябва да се възприема като религия или като нещо ужасно страшно, ама ме мързи.

По някаква причина реших да пробвам как звучат някои бас линии на пианото, дето е вкъщи (на хазяите е) и днес мина един човек през нас да го акордира. Оказа се ебаси науката, а аз се забавлявах да мисля вариант за някакво оптимиране, който може да сметне колко натегната трябва да е всяка струна. Така както го мисля, няма и да е линейна цялата система.
(определено Schism ще да е по-лесен, отколкото на баса)
(лягам си да спя, лежа половин-един час и ставам пак да пробвам нещо, което ми е хрумнало да проверя как звучи на баса. Силни успокоителни ми трябват)

Така като се замисля, нищо друго интересно не се сещам (за което да мога да пиша, имам няколко интересни наблюдения по темата за online разплащанията в България, ама да видим за колко от тия неща мога да говоря).

И нещо малко техническо, дето може да се окаже полезно – много софтуер в последно време минава от текстови файлове, които да изчетат и parse-нат в паметта, към sqlite – което всъщност води до убийствени проблеми, ако sqlite базичката е по-голяма от няколко десетки килобайта – понеже трябва да се направят бая lookup-и, за да се зареди всичко, а ползващата програма не ползва pre-load-ване на цялото нещо, ако например имате evolution с две големи IMAP пощенски кутии, очаквайте в при пускане да скърца дълго и продължително, докато ви провери folder-ите. Същия проблем има firefox-а с autocomplete базите си. Решенията поне при мене са да ползвам следните два скрипта да ги стартирам:

vasil@shrike:~$ cat /usr/local/bin/evo.sh
#!/bin/sh
cat ~/evolution/mail/imap/*/folders.db > /dev/null
evolution
vasil@shrike:~$ cat /usr/local/bin/ff.sh 
#!/bin/sh
cat ~/.mozilla/firefox/*/places.sqlite > /dev/null
firefox

Като финал – намерете си Bill Hicks и слушайте/гледайте. Много забавен, много циничен, на моменти направо зъл, напълно си заслужава.
”
I loved when Bush came out and said, “We are losing the war against drugs.” You know what that implies? There’s a war being fought, and the people on drugs are winning it.
“

Като за начало, изкарах прилично количество от миналата седмица в Токуда по тестове около невралгията. Изводът: имам мозък (изглежда зле, ама не ми се занимава да сканирам нещата по-добре), нямам повреди в нервите и ми изписаха разни гадости да пия (едното е nootropil, другото е габаневрал (антиконвулсант в ниски дози)). За момента не помага на болката, но помага на съня.
(казаха да пия не повече от една бира. гадове.)

Работата си е много, както обикновено. Дебъгвам странни неща (последния лог, от който вадих нещо, беше 33GB, мисля си дали не може да се направи less като за големи логове).

Скъсах си първата струна на баса (т.е. най-дебелата). Не беше и нарочно… Имах късмет, че не се скъса изцяло (представлява две усукани жички, увити с трета) и ми се размина сериозен удар (въпреки, че тази е леко отпусната, настроена в D вместо стандартното E, Tool лошо ми влияят). Новите струни определено звучат по-добре, имат един специфичен звънящ звук. Радва душата :)

Tool/Reflection

g----------------------2------0--
d--4-----------------------------
a--2--2-2--0h2-2-2-2-------3-----
d--------------------------------

Звучи прекрасно. Свири се не чак толкова трудно (за разлика от Schism (искам пръсти като тоя)).

За сметка на това барабаните са нещо ужасяващо…
(искам и нови пръсти)

Мракът дойде

(опит да пиша по-често)

Изчетох “Saturn’s children” на Чарлз Строс, направил е нещо много интересно, малко като комбинация между Азимов и Хайнлайн с интересни добавки. Книжката определено си струва четенето, да видим дали ще я издадат някога на български.
(на Строс не му върви. Номинирали са “Halting state” (която си е направо велика) за Хюго, ама заедно с него в категорията е и Anathem на Стивънсън.)

Снощи се напихме. Денят беше крив, Гунински даде идеята да се пие и се оказа, че на няколко човека ни е дошло сериозно желание, та пак се озовахме в Кривото, където стана нещо като малко ИББ (появиха се семейство Еринини даже в един момент), насмукахме се съвсем прилично, аз по някакъв начин успях да се прибера и да си легна, след което се събудих в 6:02 с главоболие, като преди това бях сънувал, че някой ми е отпуснал струните на баса и трябва да си ги настройвам по слух (което, както и в реалния живот, не ми се удаваше кой-знае колко :) )

Продължавам да слушам soundtrack-а на Dune2, накрая и сложих няколко от мелодиите като звънене на телефона. Учудващо е направо за времето си как е направена подобна музика, с в общи линии невероятно допотопните средства, които Klepacki е имал …

Soulfly за четвърти път дойдоха в България и най-накрая намерих време да ида да ги чуя…

Концертът беше в Универсиада, която май се оказа малка за целта – имаше доста седящи места и недостатъчно (поне за тоя концерт) място пред сцената. Озвучението беше в общи линии добро, но за него по-нататъка.

Започнаха Artery, съвсем прилично изсвириха няколко песни и си слязоха. Последва ги една невероятно трагична група (гледайки афиша, трябва да са били Subscribe), които в общи линии охладиха публиката и бяха прилично освиркани. Трети бяха Senser, една доста интересна група (чиито неща май ще потърся), която обаче определено не беше за този концерт (а и след трагедията преди тях не им беше лесно). Подгряването завършиха Incite, които се оказаха доста свестни (вокалист им е доведения син на Макс Кавалера).
(а това с 4те подгряващи групи беше ужасно. Бих дал малко повече пари да бяха само Аrtery подгряващи …)

След което (след прилично чакане) на сцената си се качиха Soulfly и залата направо се оказа тясна (особено пред сцената). Едвам ставаше пого, толкова бяха нагъсто хората (тълпата просто се люшваше наляво и после надясно). Направиха доста от техните неща, както и Refuse/Resist (което е в общи линии една от песните, които трябва да се чуят на живо :) Ако не от старата Sepultura, то поне от Soufly), а китариста им (Mark Rizzo) се оказа наистина невероятен.

Едно нещо ме подразни в озвучението – като се усилят до край нещата и като добавим към това китарата с distortion, страшно много елементи от музиката се губя (например при Apocalyptica тоя проблем не се среща). Чудя се ако не издънват нещата толкова как ли ще звучи такъв концерт (просто с малко повече техника, не с минимума …)

А също така Макс Кавалера много напомня на Джино Банана (вокалиста на Kultur Shock), особено по форма. Чудя се какво ли ще е да излязат двамата заедно на сцена :)

Няколко човека ми направиха забележка, че не съм писал от бая време. Така като гледам – около две седмици почти нищо (като изключим измрънкването за facebook).

Като за начало – МНОГО работа. Занимавам се с електронни разплащания (господ да ни е на помощ, дето се опитваме да ползваме български credit card процесори, никой не го е правил досега като за нашия случай и направо страх може да те хване. Да не говорим какво договори видях, никой нормален човек не би ги подписал.), SIP SIMPLE (който е всичко друго, но не и лесен, тяхната мила родна), изкопаване на изгубени документи от бюра, дето са като слонско гробище (т.е. дотам изпълзяват документите, за да умрат) и кило други неща, които май не искам да си спомням…
(сериозно, никой ли в тая държава не е развивал бизнес, който да продава на чужденци с кредитни карти нещо, тва на нищо не прилича… втора седмица си говоря с разните хора, дето предлагат такива услуги и е направо страшно. Отказах се да говоря с банките вече, те са идиоти).
(сериозно, кой с целия си акъл пише в договора “нямам право да приемам транзакции от откраднати кредитни карти”. Аз откъде да знам кои са откраднатите бе, идиоти, да нямам модул за хвърляне на боб?)

По случая в неделя спах 12 часа…

Напредвам със свиренето на Schism на баса. От “грам идея си нямам как може да стане” стигнах до “свиря малко, части, некадърно до побъркване”. Ако Tool ме чуят, ще ми счупят ръцете…
(а днес Vorbe (който ми е колега) си взе starter kit, само че с нормална електрическа китара. В момента се мисли кой от колегите ще си вземе барабани, червото ще е вокалист)
(Също така оценявам колко глупаво е при моето ниво на некадърност да се опитвам да свиря нещо толкова сложно. Да си прост не е малка работа.)

Не ми остава време за четене (от мързел и от играене, сега пък на Dune2000. Накрая ще я изтрия и нея и останалите и ще им тегля една майна.).

Мога да се похваля и с още малко приети patch-ове в opensips, да видим дали ще им оправям и database pool-а, след като release-нат 1.5..

Един ден вероятно ще бъда глава в някой учебник по клинична психиатрия.
(например за невероятната ми скромност)

В последните да речем 8-9 години почти не бях играл игри. Като изключим от време на време да изкарам целия Descent Freespace (който има хубав port за linux), tetris, един странен период на desktop tower defence и, разбира се, една отдавнашна игра на Doom 2 (не правят вече игри като нея… като се играе doom от 4 човека, на първия половин час подът вече не се вижда от трупове).

След което тия дни по някаква причина ме прихвана, подкарах един dosbox и в него изиграх warcraft 1 и 2 (с хората, орките не са ми толкова интересни). Игриците бяха приятни, обаче след това си свалих Dune 2 и реших да го играя на голямата си машина (която е core i7), за да се движи по-добре dosbox-а…
(е това на нищо не прилича. Трябва ми машина, дето е в порядъци по-мощна от тази, която използвах едно време, за да играя играта без да ми накъсва музиката. Накрая ще изровя една звукова карта отнякъде и ще подкарам стария zandik.org (бивш doom, т.е. моя работна станция) за такива работи)

Dune 2 е велика игра. Може да е стара, да е 320×200, да няма контрол на няколко единици едновременно, контекстно-зависим десен click и т.н., но има страшно зарибяващ gameplay, страхотен soundtrack (правен от Frank Klepacki и Dwight Okahara, преточих си го снощи), история и много добре изпипани дребни неща (например как разните единици с вериги оставят следи по пясъка). Също така единиците не страдат от излишен интелект (за разлика от тези в warcraft 2, които имат навика да се набутват точно в средата на армията на гадовете).

Другото по-добро в Dune 2 са сънищата, които сънувам после. И като играя нещо друго дълго време имам такива (е, не като халюцинациите, които имах в училище след два дни игра на descent), но това, дето сънувах тая сутрин си беше просто страхотно (вкл. как шефа на противника беше някакъв лешояд, който накрая душих). Изобщо, тая вечер смятам да довърша играта и да пробвам и с някой друг дом (в момента съм се хванал с Атреидите).

(интересен момент, също така в Dune 2 много по-трудно може да се приложи икономическата тактика, т.е. да оставиш противника без достъп до пари, заради разположението на подправката и варианта harvester-и те да ги носят разни летящи гадини дотам и обратно)

Пак забравих да блогвам, та накратко…

Събра ми се пак много работа (то това май се подразбира). Правя всякакви магии с opensips, да видим колко от промените ще се пратят upstream (за момента е само една). Очертава се да им напиша нов db pool, понеже текущия им за нищо не става.
(последния проблем е изгърмяване в libssl, което най-вероятно идва от race condition. идея си нямам как ще го хвана…)

Вторник бях на концерт на N.I.E. и Liquid Pension в backstage. N.I.E. не бяха лоши, но парчетата им донякъде напомняха на прекъснат полов акт (с участието само на един човек), накрая обаче изсвириха много добре “Crystal planet” на Satriani. Бях отишъл с идеята да освиркам Миктор (който е барабанист на Liquid Pension), ама не успях – свириха наистина страхотно. Целия концерт беше само инструментали, определено ще ида да ги слушам пак, ако свирят нейде.
(и ми беше заглъхнало само дясното ухо. Има нещо сбъркано в моята глава)

А вечерта, докато се прибирах от концерта, ми се обади по телефона един съученик от периода 4-7 клас, от Англия. Беше… странно :)

Иначе днес мина едно забавно ИББ, утре има блогърска среща, а в петък мисля да умра някъде на спокойствие.

Трябва да помисля и за някакъв ефективен начин за почиване, само лежането май не решава проблема, а тая сутрин едвам станах, въпреки, че бях буден от известно време.

Пристигна ми “Madame prosecutor” – автобиографията на Карла дел Понте, да видим кога ще я хвана (Комуналният капитализъм върви бавно…).

Имам вероятно около 3000 страници книги за четене (поне), и вместо да се занимавам с тях, гледам филмчета…
(ще се опитам това да не е в нормалния ми телеграфен стил, дето вика Ирина – “Седмичния книжен рапорт”)

Оправданието ми е, че гледах Daria – филмче, което е spin-off от “Beavis and Butt-head” и което определено няма общо с него. Разказва се за една умна, саркастична и цинична девойка, непопулярна и въпреки всичко ….

Абе. Гледайте го, добро е:) Пълно с идеи, с развитие, с неща, на които можете да се научите ей-така, между другото. Няма laugh track и няма нужда от такъв, всеки може да се смее на това, което намери за забавно. Има доста приятна музика на разни места (понеже са го правили mtv и са сипвали какво ли не вътре). Признавам си, че съм очаквал от mtv да направят нещо толкова добро.

Всъщност, аз съм пристрастен, понеже главната героиня е от типа жени, които ми харесват, но нека това не ви отказва :)

И ето един цитат, като за бегла идея:

Mr. O’Neill: You’re being judgmental, Daria. And you know what they say: Judge and you get mental.
Daria: And you know what I say.
Jane: Life sucks and then you die?

(а Мариела може да се чувства много виновна за това, че ми даде таблатурите на Schism и в последно време само това ми е в главата и все се опитвам (убийствено некадърно) да си го дрънча. В един момент се озовах в леглото с лаптопа, баса, отверката и един шестограм, за малко донастройка…)

Понеже е петък, трябва да се зададе следния важен въпрос:

Какво мислите за пеенето в офиса?

При нас си има почти традиция, заедно с импровизации и т.н., даже пеем някои от псувните по адрес на нещата, дето правим. Е, основно се базираме на Черно фередже, но се стараем да сме издържани в най-добрите традиции на (мръсната) българска народна песен.

Та, вие пеете ли в офиса?:)

Искате ли да изгубите много време? Погледнете в wikipedia за Culture jamming и прегледайте see-also секцията. То не са графити, книги, идеи, майтапи… Поне един час съм отделил на нещата на Banksy например.

Като пауза от четенето седнах да попиша малко, че не съм го правил от доста време.

От нещата, които прочетох наскоро, “Безсилните на този свят” на Борис Стругацки се оказа много хубава книга, “Камуфлаж” на Джо Холдеман – прилична за издъвкване, намерих си “Halting state” на Чарлз Строс (която чета в момента), “Животът на Пи” на Ян Мартел се оказа страхотна книга (подариха ми я още за рождения ден, чак сега намерих време за нея), а “The algebraist” на Бенкс най-накрая ще седна да я дочета, че си струва. Обмислям да пусна най-накрая списък на книгите, дето съм започнал и ме чакат, ама кой-знае колко голям ще излезе, купът хич не е малък.
(твърди се, че идващата седмица или тая след нея ще има “Anathem” на Стивънсън в “Пингвините” горе в Orange)

Преподредих си стаята, упражнението ми помага да си подредя нещата в главата (другото, което правя е да си подредя библиотеката, ама още не ми е дошло новото парче от нея, а и отнема бая повече време).

Намерих си CD-то на Korai Orom от 2005та в Дюкян Меломан, продължавам да ги слушам. Кога ли tool ще издадат нов албум, да се върна малко на жицата…

Много обичам да дебъгвам. На гроба ми (ако ми направят такъв, мисля да си даря трупа на медицинския факултет на СУ) може да напишат точно това (въпреки че наскоро червото откри странно значение на bugger и се оказа, че debugger може буквално да се преведе като “обезпедерастител”).
(а bugger идвало от българин/богомил, те били обвинявани, че са хомосексуални и от там останало едно такова значение, ако не вярвате – вижте на това бележката най-отдолу)

Днес така ми се обади Велин по някое време, с предложението с iffi и Ели да ходим да ядем/пием нейде в студентски град. Отказах бая грубо – налагаше ми се да port-на едно прилично голямо и странно парче код от asterisk 1.2 до 1.4, а тестването му изискваше специфична среда – някои от проблемите, в които се набих, нямаше как да ги симулирам в моята тестова постановка (трябва да направя нещо по въпроса). Определено открих нови и странни съобщения за грешка и научих подробности за API-то, без които определено бих могъл да живея…
(не трябва да ми се дава да пиша код. Да patch-вам – може, ама толкова)

(Колко е хубаво, че жените са такива странни създания и има какво да им се дебъгва – иначе щяха да са ми скучни и сигурно и секса нямаше да ми е толкова интересен…)

В крайна сметка всичко тръгна към 20:00 (минаха всички тестове, имаше забавни погледи от колегите, докато си държах по една слушалка от двете страни на главата и казвах “Омммммммммм” (просто защото “ало” омръзва)), пийнах си малко от плоската бутилка, дето си нося и щастлив се прибрах.

(Догледах си Coupling, последния епизод е малко лигав към края, но иначе е супер)
(Environments II се оказа музика, на която може да се работи – това поне аз много рядко го срещам)

Малко весели неща…

Една девойка ме запозна с творчеството на Korai Orom (o-тата са с по две точки отгоре), странни psychedelic електронни неща от Унгария. Писах им по темата откъде мога да си намеря дискове с техните неща и отговора (на български!:) ) беше – ми идея си нямаме, ама на Songs.hu можеш да си ги купиш… А Songs.hu се оказа забавно място, работещо перфектно и имащо нещата и в FLAC формат (както трябва да бъде :) ).

Future Sound of London са издали преди месец-два нов албум – Environments II, от който чух първите три песни снощи и определено трябва да отделя около час да го слушам на тъмно с хубавите слушалки. Твърдението е, че са се върнали към стария стил с мрачните ambient неща, трябва да се провери.

Велин и iffi ми дадоха да гледам “Coupling”, прекрасен британски сериал, страшно весел и на моменти чак болезнен (налага ми се да паузирам на моменти, за да мога да се насмея като хората, мисля, че определено съседите ме чуват).

Басът (като звук) минава през всякакви стени, той в общи линии си е като част от тях. Така докато човек си чете, може да усети/чуе нещо такова, което да му напомни на La Del Ruso на Gotan Project, да си го пусне, да си извади баса (т.е. китарата) и да си го дрънка тихичко (след като нацели точно къде е).
(даже не проверих дали има нужда от настройка, прозвуча си вярно)

Или се излекувам, или фарингита и работат ми изпиват мозъка.

Инструмента с кубето и кашона. Реших да не се оливам с безпраговия :)

Оказа се, че тия дни са издали нова книжка на Пелевин – “Върколашки метаморфози” (“Священная Книга Оборотня” е оригиналното заглавие) – човека е написал … любовна история, но по свой начин. Страхотна книга, на моменти се налага да се спре и да се помисли много внимателно върху философията, която се обяснява вътре. Не настига по трудност “Чапаев и Пустота”, но това определено не пречи да се наслаждава човек на книгата.
(добре че беше това, че отдавна не бях чел сериозно на български)

Днес се разходих до The house of rising force, магазин за музикални инструменти, за да си търся бас. Имаше един комплект за начинаещи с precision бас и кубе, ама аз все пак поразпитах и в крайна сметка се оказа, че имат и fretless бас (т.е. такъв без прагчета), който като усещане и идея ми звучи като правилния инструмент… Основния проблем е, че е най-сложния за научаване и че професионално се използват доста рядко, та ще се чудя до утре дали да е това или някой нормален инструмент.