татко Крокодил

Свърших с четенето на “Access Denied”, оказа се много полезно четиво. Книгата не е на много техническо ниво – няма лесен начин (ако изобщо има) да се направи изследване на техниката, с която се прави филтрирането и как точно се използва, но са описани основните методи от гледна точка на потребителя във почти всички държави, в които има филтриране, темите, законовата база и т.н. (пропуснали са Туркменистан и още нещо).
(за съжаление много от нещата са в стил “Internet == web”)

Особено интересна ми беше частта за филтрирането из Европа и Северна Америка – има описани законите и принципа за филтриране с takedown notices… Прави впечатление как почти навсякъде има закони против определени “hate” идеи (например holocaust denial, нацизма и т.н.), чудя се не се ли прекалява с обръщането на внимание на малка група идиоти.

Има отделен един доста интересен абзац и за филтрирането на arenabg.com преди няколко години – в общи линии най-хубавото и кратко описание на случката, което съм чел.

Изобщо – книгата си заслужава, повече информация за нея има при Брус Шнайер, иначе може да се намери в Amazon (не вярвам някой да се хване да я превежда или внася в България)

Оправдавайки се с мързел, много аналгин и недоспиване, ще поискам малко акъл от четящите ме по една тема…

Имам кашон-два-три книги, които не бих се хванал да чета пак (основно криминалета), които ще е кофти просто да си стоят затворени и самотни. Да ги раздавам през блога би било сложна задача (т.е. мързи ме) – те са поне 100…

Има го варианта да ги даря на някоя библиотека, ама на коя? А и имам по-интересна идея…

.. която е да се направи online (в бъдеще и дистрибутирана) библиотека – насипвам в нея списък с книгите, хората си ги заявяват, аз ги нося на ИББ или по някакъв друг начин се уговаряме, по някое време друг заявява дадената книга и двамата могат да се уговорят. Системата НЕ ПАЗИ логове кой какво е чел, и идеята е в бъдеще и други хора да могат да участват с техни pool-ове книги (така че да няма онова странно раздаване през блоговете).
(може и да се добави някакъв рейтинг, например бройка загубени книги от човека … :) )

Проблемът е, че не можах да намеря свестен софтуер – всичкия за управление на библиотеки е като за истински такива :) (определено се замислих дали да си взема четец за баркодове…). Реално погледнато софтуера би трябвало да е съвсем прост, но понеже аз съм бая некадърен програмист (а колко съм мързелив, думи не могат да опишат) не ми се занимава да го правя…

Та някой да знае за такъв софтуер или за библиотека, която би предложила тая online услуга с търсенето и т.н.? Пак да кажа, не става въпрос за 10на книги, а за кашон-два – повечето community-based идеи не се скалират достатъчно …
(а, да – НЯМА да ги продам, да ги дам за вторични суровини или да ги изгоря.)

Асен ме набута в блогърската игра за 3×3 книги, а понеже на мен темата ми е любима, няма как да не се навия …

Първо, трите книги, които съм прочел последно… Послените три от Малазанската книга на мъртвите – Reaper’s gale, The Bonehunters и Midnight Tides. Колко са добри съм писал преди това…
(А в момента чета паралелно “Революцията – менте” на Илия Троянов, “Реформаторство без реформи” на Мартин Иванов и сценариите на “Седморката на Блейк”)

Последните ми три купени книги са:

“Изабел” на Гай Гавриел Кай – от него май не съм чел нещо особено слабо (даже Фионавар се оказа добро)

Поръчани и още не пристигнали:
The practice of system and network administration, second edition – най-добрата книга на тема системна и мрежова администрация, във второто издание има и доста нови неща, ще трябва да се препрочете.

“Access denied”, препоръчана от Брус Шнайер.

“Startide rising”, “Sundiver”, “Kiln people” на Дейвид Брин – да ги прочета в оригинал.

И неща, които искам да пре-прочета:

“The big U” и Бароковия цикъл на Стивънсън.

Нещата на Брин, дето съм си поръчал, в оригинал.

И знам ли, половината си библиотека….

Предавам топката на Пейо, Делян и Мони Влахов.

Снощи свърших седма книга от “Малазанска книга на мървите” (“Reaper’s gale”), чакам с нетърпение лятото да излезе осма (“Toll of the hounds”). До тук Ериксън не е написал слаба книга…

Сега следва най-накрая наваксване с книгите на български :)

Около дискусията днес в slashdot на тема новата книга на Стивънсън се учудих колко човека се притесняват от хиляда страници за четене колко не са могли да прочетат Cryptonomicon-а и Quicksilver-а. На мен ми е странно, че книга може да уплаши някой с големината си, та по случая реших да напиша нещо за стреснатите хора – няколко наистина хубави (и големи книги), и защо си струват да се прочетат.

1) “Името на розата” и “Махалото на Фуко” на Умберто Еко. Може да са 10-15% обяснителни бележки, но са невероятно добре написани, пълни с интересни неща и изобщо – не случайно се водят класика.

2) Cryptonomicon и Бароковия цикъл на Neal Stephenson – В общи линии втория по дълбочина на писането след Умберто Еко. Невероятно интересен, обикаля всякакви теми, изобщо книгите се четат с невероятно удоволствие.

3) “Аз, Клавдий” на Робърт Грейвз – най-хубавата книга на тема Рим, на която съм попадал.

4) Излязлото досега от “Малазанска книга на мъртвите” – до сега (7 от 10) няма слаба книга. Огромен свят, много истории, много герои, в общи линии почти на моя лимит да мога да помня и свързвам събитията и нишките :)

5) “Архипелага ГУЛАГ” на Александър Солженицин – освен сериозната историческа стойност, книгата е настина много въздействаща и добре написана.

6) “Задочни репортажи за България” на Георги Марков – вече съм писал по въпроса…

7) “Реквием за Хомо Сапиенс” на Дейвид Зиндел – дълбочина, идеи, начин на писане… Въпреки, че действието е донякъде линейно, поредицата си остава страхотна.

8) “Изворът” на Айн Ранд – основно заради философията и и страхотното описание.

9) “ТО” на Стивън Кинг – една от най-добрите му книги.

Всъщност, мога да изброявам много, но съм ограничен от това минималната дължина да се мотае около хиляда страници – а има страхотни неща и с 500 стр., или в 100, или в 10… Честно казано, по-сериозно трябва да пиша за нещата, които чета – само дето ми е много по-лесно да чета, отколкото да пиша (т.е. аз май съм анти-чукча :) ).
(може да напиша някой постинг на тема “мои любими книги”, но да си ги спомня и напиша сигурно ще отнеме седмица-две :) )

(днешния празник не го празнувам)

Като за начало – Нийл Стивънсън ще издава нова книга, Anathem, вече съм я pre-order-нал (очаква се да излезе на 9 септември).

Днес БТК за пореден път се сринаха за около два часа – проблем с единия им upstream. Грам идея си нямам защо им трябваха два часа да завъртят един route или просто да свалят един-два интерфейса (не вярвам да нямат свободен капацитет). Да не говорим за невероятните реакции на техния helpdesk, който в писменото описание на проблема ни каза, че па хептен нямало проблем (щото те пуснали един traceroute и нищо не видели). Тия хора не са наред…
(няма да коментирам “пратете ни screenshot”. Уж говорим с VIP helpdesk-а)

Написал съм си основните бележки за лекцията в четвъртък, сега остана да сглобя една презентация и няколко схеми (не успях днес да порисувам в офиса, чудя се дали Visio работи под wine – ако да, ще си купя едно).

А, и се върнах обратно към pidgin 2.2 – в 2.4 са строшили ICQ-то (и ПАК са омазали интерфейса. Идиоти.).

Едно време като хлапе (живеейки още в Разград) всяка сутрин преди да ме заведат на детска градина ревях и виках, че не искам да ходя – минаваше ми някъде по средата на пътя, ама това не пречеше да го повторя на следващия ден.

Днес сутринта станах, погледнах снега през прозореца и си легнах пак, замисляйки се дали не съм употребявал снощи нещо, което докарва халюцинации. Оказа се, че само съм си чел The Bonehunters, където никакъв сняг няма (поне в тази част), та в крайна сметка лягането обратно не помогна за разкарването му… Съответно се почувствах точно в състояние “мрън, не ми се ходи на работа”.
(в крайна сметка отидох, поне донякъде съм пораснал :) )

В общи линии – на нищо не прилича да вали сняг по това време.

(иначе и откривам, че Малазанската книга на мъртвите успява да ми обърка режима за четене много сериозно, купчината книги на български бая е порастнала…)

… и малко други неща извън големия постинг за НСБОП.

Взех си най-накрая последната книга на Солженицин на български за евреите в Русия, купът за изчитане порастна още повече. Минах през Orange, където в момента работи Светла, поръчах си една книжка и освен това я помолих да провери за няколко други книги (цикъла “Червеното колело” на Солженицин – не са издавани на български, но поне първите три са преведени на английски).
(в началото съм на “The bonehutners” на Ериксън (шестата от Малазанска книга на мъртвите), а трябва и да изчета по-внимателно “Old times” на Харолд Пинтър (това, по което е правено “Завръщане”), пристигна тия дни).

Около работата се появи много интересна тема за лекция, тия дни ще започна по-подробното разписване. За момента се очертава да я говоря на Astricon (ако ме вземат натам, иначе ще я говори шефа), и може би на Openfest. Най-големия проблем е как да я събера в 1 час, а не в 4…

(а с какъв кеф изядох днес половин кило ягоди …)

Най-накрая направих едно прибиране от офиса пеша – отне ми около час, а вятъра през повечето време ми духаше в лицето, иначе беше приятно.

Снощи за пръв път от две години направих спагети и станаха много добре – май не съм забравил как става. Чудя се да си направя ли пак тая вечер.

Цялата седмица беше борба с няколко много неприятни бъга (някои от които още не са оправени), някои при нас, някои при клиенти. В един момент чак спря да ми е забавно, май ми трябва малко почивка :) От запомнящите се моменти е как утрепах marla докато се опитвах да използвам модификацията на един exploit, за да patch-на последния security проблем, как си отрязах достъпа до една клиентска машина като и омазах default route (понеже мрежовата и конфигурация беше невероятна мазаница) и още няколко такива весели изпълнения… Добре поне, че не се получиха големи проблеми от цялата тая работа.

Почнал съм да чета “Малазанска книга на мъртвите” на английски, свърших първи том миналата седмица, мисля да довърша втори тая събота и неделя.

Уговорих се с Богомил да открия дискусията в blog camp-а за подслушването в Internet (и мисля да навия и Боян Кроснов да се включи). Ще ми е интересно да видя кой ще се появи за да участва – ще е хубаво да има представители на различни типове ISP-та, понеже няколко от моите идеи може би не са съвсем верни и искам да ги проверя…

Сменям IP-то на zver.fsa-bg.org, мисля старото да изпадне след около две седмици – ако някой го ползва директно по IP, да си оправи настройките.
(настройката за entry-то в bg.pool.ntp.org ще я сменя утре, понеже трябва новото IP да си докара достатъчен rating).

Официално заявявам, че lighttpd е по-добро от thttpd за големи файлове при голямо натоварване. Като ползва sendfile дава възможност на kernel-а да си оптимизира доста по-добре достъпа до диска и машината работи доста по-ефективно.

А най-странното е, че посрещнах 15ти февруари без махмурлук :) Изобщо в последната седмица пих съвсем малко (не спрях съвсем, щото много си мразя абстиненцията) и се чувствам доста по-свеж.

Така и така имам да убия половин час…

След малко е deployment-а, да видим как ще гърми. Изпих едно кафе, че да не заспя…

Вчера деня беше да ми докара желание да убия някой, днеска се събираха патрони, да видим утре кой как ще го отнесе :)

“Покривът” на Георги Марков е страхотна книга, вземете си я и я прочетете.

“Руски дневник” на Анна Политковская в също много добра, но и много тежка книга. Де да се намираха и при нас такива журналисти…

А, и да не остана и аз назад от Богомил – една обява за работа… Търсим си office assistant, да носи на простотия, да знае английски, да може да пие, да има умения по разправяне с държавната администрация и т.н.. CV-та на моя mail :)

Накратко …

Сутринта имаше шкембе чорба в кръчмата в нашата сграда, та деня ставаше. Ще имаме нова колежка, да видим дали ще ни понесе дивотията :)

Преместиха ми deployment-а за вторник вечер, ще е забавно.

Има различни описания за снощната среща (Богомил прави списък), ще си позволя само да цитирам малко от Енея:

“Крокодила опаса една роза, нагушка приятелят ми, след което му разби сърцвето – отразвайки го, че не е негов тип, опита се и мен да изяде (освен розата, но нещо му приседнах), изобщо, с напредването на вечерта, интелектуалната възраст падаше, но алкохола в кръвта се покачваше.”

Стигнах до следното прозрение (което ще се напише в свещената книга на моята религия): Четири дни Бог (т.е. Собек) пи, а на петия каза: “Бафмааму, трябва да се почине”.

“Тайните фалити на комунизма” на Христо Христов се оказа страхотна книга, препоръчвам я на всички.

Преборих и “The wild” (втора книга от Requiem for Homo Sapiens на Дейвид Зиндел), много хубаво пише човека, да имах малко повече време да го чета…

Появиха се и още малко спомени от снощи – забравих/загубих си полото в Кривото, пуснахме и две песни на Death в памет на Чък, видях на един филм как е имало и други участници в танца на пияния и изпаднал крокодил, а компроматите са наистина на ниво :)

Планирал съм upgrade на блога най-накрая. Отсега усещам как ще се счупи :)

Днес не съм пил и почна да ме боли главата. Знам аз, че е полезен алкохола…

ИББ… Най-накрая си взех очилата, една седмица в общи линии не виждах на далече.
(а какво количество простотии изговорихме…)

Минах през панаира на книгата, голяма мъка – намерих само 5 книги, които си струваше да си взема, едната от които я имам и е за подарък… Поне ми казаха, че 7мия Малазан ще го издадат към края на януари, та мисля да не го почвам от първа книга на английски.

Аз в общи линии открих, че ще се наложи да се възползвам от най-гадната си част, за да се измъкна от дупката, дето сам си изкопах. Егоизъма, цинизма, злобата и желанието за дебъгване (т.е. стандартното админско мислене) може (и прави) чудеса, включително да се напасне така, че да изглежда добре.

Първия ден от отпуската винаги е свързан с вършене на нещо…

Отидох най-накрая да си взема новото захранване за лаптопа от Adsys (прилична тухла е :) ), поръчах си нова батерия (текущата е взела да сдава багажа), минах през Хеликон да си напазарувам малко книжки (излязъл е втория Сарантион, последната книга на Политковская и са издали няколко неща на Лъвкрафт).

Харесвам я тая книжарница, само там на фон може да са пуснали радио по което да върви първо “Пълен кретен” на Gabana (все едно за мен са я писали:) ), а после “Hail and kill” на Manowar. Направо не ми се излизаше…

Накратко…

Трябва да напиша нещо по адрес на предния постинг и коментарите, ама ще почака. Чак е забавно как бях разбран и какви хора се показаха.
Идва openfest и катерене по покриви, по случая заваля сняг и беше подробно напсуван.
Седмицата не беше особено лека и следващата не се очертава да е такава.
Update-нах си лаптопа до ubuntu 7.10, доста прилично се държи, като изключим няколко гадни момента в новия pidgin и няколко дребни неразбории с compiz, ще ги погледна като остане време.
Twitter-а ми се оказва доста полезен, особено ‘with friends’.
Изчетох “The Dosadi experiment”, сега пак се хващам с Айн Ранд. Не остава достатъчно време за книги…
(чакам от Amazon втората и нулевата книги от “Реквием за Homo Sapiens”)
Пак гледам Monty Python’s Flying Circus. Велики са.

Толкова… Сложно ми е да си припомням в момента, а в неделя пак имам работа, та не е ясно колко ще пиша и идващата седмица.

Изчетох “Краят – спомени от тоталитарно време” на Георги Чукрин. Исках да напиша нещо много дълго по въпроса, само че ми се спи в момента и ще се задоволя със следното:
Господа комунисти/социалисти/каквито-сте-там, никоя книга и никой разказ няма да ви оправдаят или извинят за това, което сте свършили. Даже тоя ви опит е смешен, особено като се вижда от книгата как Тодор Живков сте го махнали накрая с усилената помощ на съветското посолство. Нищо не може да ви оправдае за това, което сте сторили на България преди 10 ноември, а за нещата сумарно от 1944 насам ще ви е малко и да ви разстрелят. Поне се махнете нейде, писнало ни е от вас и всичките ви “идеи”.

(А за тези, които искат да ми кажат, че аз не съм живял тогава, че нищо не знам, че било прекрасно и т.н., билетите за Китай, Северна Корея и Русия не са особено скъпи, идете там, там тачат усилено тия идеи. Или идете да живеете нейде при хора, прекани през фронтална лоботомия.)

За пореден път ме гони антисоциалност, след работа вместо да ходя на концерт предпочитам да сляза нейде на четвърти километър, да си взема една бира и да си я пия по пътя. Намирам интересни неща из главата си…

Направих си twitter account. Ако се държи добре, ще го използвам вместо rss-ите на отделните twitter-и в swamp.ludost – много бавно се обновяват, а и не пасват на останалото съдържание. Като не съм достатъчно умен да се уча от чуждите грешки, се уча от моите (на втория път) – различни типове информация по обем, обновяване, коефициент на шум не трябва да се смесват. Блатото ще го оставя само на блогове, ще направя нещо отделно за twitter-и, а май сайтовете с новини ще си ги обикалям нормално, защото там коефициента на шум варира твърде много.

Направих снощи две снимки на това какво си държа до леглото. Изводите са в общи линии 1) трябва да си взема най-накрая свестен фотоапарат (първата снимка излезе доста по-зле, отколкото изглеждаше), 2) трябва ми и нова бутилка текила, че тая свърши, 3) трябва ми и нова лампа, тая не става.

Качили са online на български Архипелага ГУЛАГ и го препрочитам (паралелно с The Big U на Стивънсън).

Чудя се дали на Openfest да водя лекия “Защо VoIP е боза и защо все пак ще се наложи”. Ще трябва да я помисля още малко обаче, има доста странни моменти в нея.

Пак не съм писал цяла седмица…

Самата седмица беше от ония, за които остава само спомена за натоварването – няма някакви завършени или започнати неща (или ако има, са се загуби в потока на други дивотии), просто ти се иска на края на деня да си легнеш, а сутрин не можеш да си обясниш смисъла от ставането.
Типичен край на отпускарския сезон.
(то един отпускарски сезон, аз само 5-6 дни съм взел тая година май от платения си отпуск).

За капак в петък чак успяхме да почнем тестовете на нещо, което трябва да пуснем в неделя и да се ползва от понеделник, и се озовахме в ситуацията на хората, откриващи за пръв път, че не всичко, дето лети се яде… Остана да оправяме финални проблеми в неделята, и да се надяваме да заработи.
(в понеделник сутрин ще сме пак на линия, да видим какво точно ще гръмне на живо)

Ебал съм го! И ще го преборим, и ще се наспя някой ден, ако живота ти предлага проблеми, какво пречи да се забавляваш с решаването им.

Разбира се, имаше и хубави неща тая седмица – дойдоха ми няколко книги от Amazon (тукашните издатели печатат като гламави учебници (с бая съмнителна образователна стойност)), успях да си взема най-накрая USB звукова карта, която да не шуми (Creative Xmod), която трябва да тествам при Велин (който се губи нейде по запои) и след около час официално ще стане есен – която ми е любим сезон…

Първи ден от отпуската…

Понеделник предадох квото имах като задачи на другите, написах един report, наругах който трябваше, след което вместо да си тръгна трябваше да се занимавам с изясняване на всякакви дивотии…

В крайна сметка се прибрах и поспах :)

Вторник ми беше първия ден от отпуската и мина в работа. Занесох си монитора на ремонт, раницата на ремонт (открих, че старата се побира спокойно в предния джоб на новата), подстригах си краищата на косата, след което отидох на среща с едни вероятни клиенти да изясним какво им трябва и т.н… Следващия вторник трябва да мина през всичките тия места пак :)

Направи ми сериозно впечатление майстора, на който оставих раницата – стар, уморен човек, който обаче е единствения, който се занимава с тая работа – официалните представители на Samsonite и кило други фирми за в общи линии скъпи раници/чанти/куфари пращат хората към него, щото няма към кой друг. А той си е сам с трите си инсулта (по неговите думи)…
Колко мъка има по тоя свят.

Взех си и излязлата най-накрая “Произход” на Стивън Бакстър.

Хари Потър 7 хич не е лоша книжка (свърших я днес) – определено си личи прогресията на качеството на поредицата:)

Помага и за прочистване на главата.

Почна се новата седмица…

Открих, че определено не чета със скоростта, с която си купувам книги. Имам чувството, че около книги съм като вампир в център за кръводаряване… Последното, което си купих (в събота), са 1,2,3 и 5ти том на събраните съчинения на Сталин (според мен си струва да бъде разбран един от най-големите палачи на тоя свят, с идеята да не се появяват повече такива).

Взех си най-накрая и DVD-то от концерта на Ревю/Ъпсурт/Хиподил (Йо-по-по-по-по-по-по ала-бала! :) ).

Книгите на Сталин провокираха много интересен разговор на Славейков със Светла – в общи линии се оказва, че това, което може да се намери в доста от литературата за периода м/у 1944 и 1989 е доста омекотено… Това се вижда и в сборници като “Историята, населена с хора” – повечето хора сякаш са омекотили спомените си, или просто не искат да говорят за някои неща, като има няколко наистина страшни разказа, на хора, които просто не са могли да се сдържат. Питах Светла дали тя не иска да разкаже това, което тя е преживяла, и отговора беше “Не искам да се връщам там!”…

В коментарите около предните ми неща някой беше писал как Георги Марков бил “просто пропаганда”… Мисля си, че най-добрия отговор е http://www.nbu.bg/historyproject/. Всъщност, има предостатъчно литература за четене и достатъчно хора, които помнят какво е било. Който не му се гледа, никой не може да му отвори очите… Както казва Солженицин в ГУЛАГ-а (сигурно и той е пропаганда :) ), хората не искат да се отварят старите рани, да се припомня какво е било, нали е минало – само дето ако го забравим, ще го повторим…

Не ми върви писането днес, имам разни идеи, но никакви не излизат. Особено нещата за това как държавата ни (и целия свят) вървят към максимално полицейски режими – наскоро нашите идиоти са почнали да пробутват идеята да се декларират абсолютно всички доходи на хората, за да може да им се прави финансово досие, други се опитват да направят задължително гласуването, а за простотията около Странджа и изобщо националните паркове не ми се говори, на акъла ми идват основно варианти за бъркане на напалм … Смях се до сълзи за новината как на едно английско летище са прибрали за малко James Hetfield (вокала на Metallica), щото имал брада и приличал на талибан (то аз имам по-талибански вид от него, ама айде), и все повече и повече се чудя аз ли съм на кофти дрога, или по-голямата част от света.

Крайно време е да се заема да пиша някои работи на темата “Гражданско неподчинение”…