татко Крокодил

(Godsmack, Serenity, от припева)

G-------------
D-5-5-5-88-6-3
A-------------
E-------------


Марио Пешев ме покани да пиша за нещо, което всъщност трябваше да ми хрумне и на мен :) Около нещата по темата за работохолизма не е лошо да се разкажат и нещата, които сме/правим извън работата – освен, че може да даде идеи на някого, може да послужи и за защита, ако трябва някога да се подложа на тест на Тюринг…

Първото нещо, което върша най-много извън работата и което е с мен от 6-годишна възраст, е четенето. Винаги ми е харесвало и съм прекарал много време в четене и още доста в търсене какво да чета. Редовно ми се е случва да чакам нещо на някоя гара и да чета надписите по стените. Една от последиците от това беше, че преди няколко седмици извадих около 150 книги, които не бих чел пак и които не си струва да пазя за каквито-там-наследници имам и ги раздадох (останаха още 50-60 за раздаване, може да ги занеса направо в Апартамента и да кажа да ги наслагат дето имат място).
Това е и причината за някои мои изкривявания – редовно се опитвам да накарам хора да прочетат определена книга, почти не гледам филми по книги (и филми като цяло) и твърде често имам отворен един текстов редактор с някоя книжка в него, с която си почивам от работата. Книгите доведоха и до избора на последната ми раница, да мога да събирам покупките от книжарницата в нея. Мисля, че в повечето месеци харча повече за книги, отколкото за пиене :)

Да спомена пиенето… Чудех се да го смятам ли за част от работата (и дали изобщо да пиша за него), но то е по-скоро лечение от страничните и ефекти :) С него съм много на периоди – понякога ми се пие, понякога не, и в някой редки (слава богу (на сървърите)) случаи имам желание да се натровя. Едно от основните ми средства за борба със стреса. Пример – началото на четвъртък вечер.
(аз лично и не правя голяма разлика м/у пиенето сам или с някой друг. Никога не съм сам – гласовете в главата ми рядко спират – а и не е сложно да се намери някой, с който да пиеш :) Знам и кога ми е проблем (лесно се измерва – ако се напия повече от два пъти в една седмица – трябва да спра) ).

Нещо друго е музиката. Винаги съм обичал да слушам музика с идея в нея, а в последните година-две и да си дрънча на баса. Цялостното усещане е страхотно и мисля да продължавам, въпреки разните проблеми, които понякога ми създава и въпреки некадърността ми.
(основен проблем – като ми се изтърка малко повече показалеца, после почва да се закача по клавиатурата на лаптопа и по някога да вади клавишите)

Сериозно занимание ми е и дебъгването на хора. Това ми е една от най-неприятните за хората черти на характера, обичам да се заровя до корена на нещата и да търся решение – провалило е бая мои връзки връзки (работохолизма май само една). Истински интересно ми е, понеже ми дава примери от реалния живот, в/у които мога да си упражнявам мисленето и които да ми разширят мирогледа.
(изказвано е мнение, че поради това мен подсъзнателно ме привличат жени, които имат сериозни проблеми за дебъгване)

Има и всякакви други неща, с които се занимавам от време на време – организация на разни събития като Openfest, курсове/лекции в СУ, да пиша в блога и на разни места (например в момента главата ми трудно възприема и за това съм си оставил книжката на страна (остават ми 1043kb от ~1900kb, т.е. може би 500 страници) и пиша това), форумът на anime.ludost.net (както и гледането на anime и четенето на manga, които в последно време съм зарязал), ходенето на ИББ и какво ли не още.

Искаше ми се да напиша някакъв умен извод за това колко хубаво е да има такива неща, но не смятам, че ставам за пример за препоръчителен начин на живот :)

И тая седмица мина. В петък имах желание да заспя още в 5 следобед.
(не че не съм си доспивал или нещо такова. Оказва се, че при достатъчно нервно натоварване ми се налага да спя повече)

Седя си, слушам си Killing joke (мислех да ходя на един концерт, но нямам сили и настроение за целта) и след като изчетох втората си висяща книга на Нийл Геймън (“The Anansi boys” и “The graveyard book”, втората определено е най-добрата му, на която съм попадал, ако не броим Sandman серията) реших пак да попиша малко глупости.

Бях провокиран от няколко различни човека, оплакващи се от facebook, какви глупости имало в него и т.н. (в единия случай обясних, че социалните хора трябва да си носят кръста, като са решили да са такива). Бях провокиран и от един адски дразнещ banner, дето се появява в post-овете на Велян (по-точно в rss-а), да twit-нем и незнамсикаквоси (преди малко се озова в adblock-а)

(който е забравил, да напомня – аз съм мизантроп и като цяло не обичам много социализирането, тълпите, хората и т.н. Имам три facebook account-а, които се правят и поддържат от други хора, аз лично не им обръщам внимание. Също така съм прилично циничен.)

Като за начало, ясно, че никой не обича да е сам. Дори и аз имам моменти, в които самотата ми идва много (въпреки че по принцип предпочитам спокойствието и тишината, да мога да си чета например). Това в общи линии е една от причините да има социални мрежи, хората да се опитват да комуникират и т.н., и не е нещо особено лошо. Проблемът се появява, когато започнем да прекаляваме и когато средствата, които имаме, не отговарят на реалните нужди.

Нека да погледнем оплакванията (които са подобни и за twitter, и за блоговете) – лошо съотношение на сигнала към шума и “изтичане” на информация. Второто освен, че го има в реалния свят, си е проблем на хората, дето говорят/пишат много и не мислят, това се оправя само с достатъчно опит (да знаеш какво да не правиш). Първото се решава, като не се занимаваш с неща, които не можеш да филтрираш. Силата на мрежата не е в огромното количество информация в нея, което е сравнително лесно достъпно – това го има и в локалната ви библиотека – а в това, че информационния поток може да бъде контролиран от читателя. Аз мога да кажа “искам да чета A, не искам да чета B”, “интересува ме тази тема, не другата, но ако нещо е и в двете, пак искам да го видя” или нещо подобно и да го реализирам (и по тая причина ако twitter проима regexp филтриране, ще бъде просто велик).

Да повторя, възможността за контрол на информацията е толкова важна, колкото и да имате достъп до тази информация. Приемете, че това е далеч по-важно от всичките други глупости и губивремки (и не ми излизайте с довода “ако не беше fb, нямаше да мога да се видя с разни хора, дето не съм виждал(а) отдавна” – ако бяха важни, щяхте да намерите начин. това са някакви стари познанства, които всъщност нямат толкова значение и няма грам значение дали ще им четете глупостите или не в повечето случаи). Режете глупостите. Не пишете такива. Много помага :)

Е, може и аз да не съм прав. Може да се окаже, че потокът от безсмислена информация е новото готино нещо, дето ще замести алкохола и няколко други наркотика и аз съм просто един стар човек, който го е страх от новото и му се противи. Може пък да не е безсмислена и да ни издига на ново ниво на съзнание :) А може и да съм (какъв ужас) прав :)

Трудно ми е да чета в момента (тия дни в около 9 очите почват да ме сърбят, май наистина ми трябва малко почивка от книгите), та следвайки идеите на небезивестния чукча, ще пиша.

Днес Марио Пешев написа нещо интересно по темата за работохолизма в неговия случай, аз му оставих един коментар и докато си висях в офиса преди да се прибера си мислех как всъщност мога да напиша нещо по темата как да оцелеем, което има мижавия шанс да е полезно на някого.

Аз съм работохолик и всъщност ми харесва. За мен има точно едно по-хубаво и по-силно усещане от това да си се потопил в работата и да я вършиш, и това е да съм влюбен (което всъщност е и по-опасно, но не това е темата на днешното писание). По тази причина съм открил за себе си как да оцелея с това, без да го зарязвам, без да върша по-малко отколкото мога и всъщност да се забавлявам :)
(е, не мога да отрека, че имах и интересен пример в лицето на баща ми, който също е такъв)

Да тръгнем от там, че много хора са ми се чудили как успявам да чета, да си върша работата, да ходя да пия от време на време и т.н.. Аз не виждам да правя нещо повече от това, което реално мога, както и не смятам, че то е над възможностите който и да било – имам официален документ, че не съм особено умен и определено има какво повече да се желае от физическата ми форма :)

Друг момент – аз работя в момента на две места (второто – защото ми е наистина интересно и се научават доста нови неща), успявам да чета по 9-10 книги на месец (така като гледам в goodreads), да си губя времето с гледане на сериали (например за две-три седмици се хванах да изгледам каквото е излязло на “How I met your mother” (голяма част от заслугата е на Alyson Hannigan)) и т.н. глупости. Някои неща остават на заден план и се бавят, но като цяло нещата работят и редовно вървят по няколко паралелно.

Смятам, че това, което аз правя може да го прави всеки, стига да му харесва. Има няколко много прости неща, които следвам (даже са ми като част от природата) и поне до момента вършат работа:
1) Знам кога да спра. Има едно ниво, след което е безсмислено да се върши почти всякаква работа (освен финална закрепваща такава, за да изкара нещото 8 часа, докато се наспиш и го хванеш с нови сили). Иначе се вкарваш в цикъл – твърде си уморен, вършиш си по-бавно работата, отнема ти повече време и остава по-малко време за спане.
(отделен е въпросът къде е границата на истинската умора и на възможностите)
2) Не се захващам с нещо, което усещам, че не мога да свърша в момента, понеже ми е тъпо, скучно и объркано. Изчаквам, правя други работи и то само си идва – и като му дойде момента, става в повечето случаи за 5 минути.
3) Не смятам, че като някой ми каже, че нещо трябва да се свърши, не трябва да помисля върху него. Това важи за всичко, включително за социалните събития на които ме канят. Да можеш да кажеш “не” е бая важно качество :) Да можеш да кажеш “това така не трябва да се прави, а еди-как-си” и да го защитиш – още повече.
4) Старая се да се радвам на живота. Работя неща, които ме радват, чета хубави книги, занимавам се с интересни хора и т.н., и т.н. – това при всеки е коренно различно. Затова си взех бас китарата например :)
5) Не слушам нечии съвети как да си живея живота, а събирам по малко от разни места и от собственото си блъскане на главата. Вероятно ако бях прочел това, което пиша в момента преди десетина години, нямаше да му обърна много внимание :)

Както се казва – Works for me :) Много хора ще ми кажат, че не може така, че това да ти харесва работата е много рядко и т.н., на което съм отговарял твърде много пъти и не ми се занимава да го повтарям. Други ще ми кажат, че не съм прав и ще умра след няколко години (въпреки че аз не съм си намалявал особено много натоварването в последните 11 години с една година дупка), че съм си съсипал здравето (не съм, реално няма особена разлика с това като бях на 18, като изключим вадещото се рамо), че съм един нещастен измъчен депресиран човек, който се оправдава (на мен честно казано и да съм депресиран ми е забавно) и т.н. – който иска да измисли нещо :)

А към тези, които не си търся оправдания, вършат си работата и им идва нанагорно – спокойно. Ще се справите. Ще се усмихнем, утре ще е по-лошо, но и по-интересно.

(а докато пишех това нещо се срина по такъв начин, че ще ми отнеме поне час да го върна в нормални граници (щото други хора трябва да направят нещо преди това). Смятам и да го свърша, и да се наспя :) ).

И нещо за графата “лоши идеи, които ми хрумват от мързел”.

В живота ми има две неща, дето си противоречат. Едното е работата, другото съня, а проблемът е, че обичам и двете твърде много. Вечер оставам до някое време да работя нещо с хора от щатите, сутрин ми се обаждат разни ранобудни счетоводители, а денят не стига и не стига.
(решението в много случаи е било жена, дето да ме накара да зарежа и двете. Всъщност се получава :) ).

Съответно списък лоши идеи:

Модафинил. Няма страничните ефекти на амфетамините, може да стоя по два-три дни буден и да спя по 12-16 часа после (то какъв е смисъла от неделята иначе?). Като за минуси – не се продава в България, аз имам нисък праг на пристрастяване, не е ясно доколко няма да ми блокира мозъка така или иначе (както имам навика да си почивам от работа с книги и т.н. и че по принцип почти нямам занимание, което не ми натоварва главата), както и разните други странични ефекти.

Втората идея е да си намеря роб, т.е. personal assistant да се занимава с дребните неща, докато спя. В офиса така и така имаме нужда от такъв човек, може да си разделил заплатата му/и с фирмата. Тука проблема е, че аз съм ужасен експлоататор и робовладелец…

И третия вариант е да пробвам с варианта за 20 минути спане на 5-6 часа, твърди се, че било достатъчно. За това ме мързи и изпълнението му ще е сложно (не виждам как точно ще си спя в офиса с всичките идиоти наоколо.

Работата на сън я изключвам (не ми се мисли какво бих свършил в подобно състояние), а още няма подходящи изкуствени интелекти.

Колко мъка има по тоя свят, а ?:)

Интересно е как моя организъм още не е свикнал с мисълта, че не се поддавам на тормоз. Ако гърлото продължава така, ще взема да пропуша и ще избия квото-има-там вредно.
(аз не че на ИББ не съм пасивен пушач)

От работа не остана много време да пиша, а на това отдавна му се каня. Финалното нещо, което ме натисна, беше че докато четях Sandman на Neal Gaiman, попаднах на следния израз:
“Perhaps this is the ultimate freedom, eh, Dreamlord? The freedom to leave…”
(което Луцифер казва, докато затваря/премахва ада, с който се е занимавал 10^9 години)

Основната причина бяха призивите на всички да участваме в протеста на 14.01, като повторение на този от една година преди това. Като за начало искам да изясня реалния смисъл от тези протести – той е да бъдат отразени от медиите, да ги видят повече хора, да са в подходяща светлина, да им се промени мнението за управляващите, които да се стреснат и да направят нещо (може би) свястно. Почти като приказката за неродения Петко.
(аз вместо това си ходих на работа и отделих половин ден да ида с Пейо в парламента на кръглата маса, за която вече писах. Поне според мен ефекта от това беше малко повече от тоя, който бих постигнал ако отида на протестите).

Това, което всъщност искам да кажа е, че отговорността си има граници. Съгласен съм, че като гражданин нося отговорност за това какво се случва в държавата и че ако нещо не го смятам за правилно, би трябвало да направя нещо. НЕ СЪМ съгласен обаче, че трябва това да е основната ми дейност – има много други неща и хора, които зависят от мен и при които има много по-голямо значение какво правя и колко време им отделям. Не съм съгласен по същия начин, че винаги има значение за кого гласувам, при условие че някои неща са очевидни и че няма как да променя нещо с действията си. Най-вече обаче не съм съгласен някой да се опитва с преувеличения и заучени фрази да ме убеждава за подобни глупости.

Да кажеш “няма да се занимавам с тази глупост, има нещо по-свястно, което мога да направя” също е решение и също е отговорност. Да отида на работа и да гледам нещата да работят вместо да ида на протест, да ида да говоря на кръглата маса за половин ден, вместо да отида на работа, да се наспя за целия ден, вместо да гласувам в очевидни избори, при които се избира само един човек от мнозинството – това са си мои избори, моя отговорност, и в крайна сметка решения, повлияни от малко повече мисъл, отколкото има в хората, които ме убеждават в нещо друго.

Мога да дам и няколко много по-груби примера – аз пари на просяци не давам, само понякога на свирещи музиканти, чиято музика ми е харесала – аз смятам, че не решавам проблема и отказвам да нося отговорността за тези хора, понеже тя просто не е моя – ако изобщо е нечия, е на управляващите и техния апарат и всъщност не трябва да им я отнемам. По същия начин не дарявам на разни каузи – ако някой умира и съществуващата система не може да му помогне, не искам аз да съм този, който подкрепя проблемите на системата.
(не мога обаче и да отрека полезността на някои каузи, като тези с даряването на децата. Набиват ми перфектно в главата, че ако искам да имам деца, трябва да мога да се справя с тоя тип проблеми и да мога да ги лекувам, ако им се случи нещо такова.)

Така че стига с глупавите призиви “направи < нещо малко>, ще помогнеш на < някаква хубава кауза>“. Да направиш нещо малко помага основно с това да се почустваш по-добре, особено ако е за кауза, която НЕ Е ТВОЯ ОТГОВОРНОСТ и за която нямаш реално влияние. Благодаря, аз си предпочитам нормалната депресия пред фалшивото чувство, че съм свършил нещо – то е далеч по-гадно.

И така, малко планове/идеи за 2010.
(забавно ми е да планирам, остана и на плановете да им беше забавно да се изпълняват)

0) Да не се утрепя с работа. Миналата година имаше моменти, в които сериозно се стараех да го направя и я завърших добре, балансирах трафици на 31ви почти до 22:00. Новата пак я започнах подобаващо още от 1ви, ха да видим как ще се развие.
(това не значи, че имам намерение да скучая :) )

1) Да се хвана да измисля някаква интересна лекция, че не съм правил нищо ново и интересно от доста време. Може да направя най-накрая нещо по темата дебъгване, вече нахвърлях малко идеи (в главата си).
(може и да го пусна като лекция за CCC Kongres-а, че да стоя като краен потребител се оказа малко скучно)

2) По темата машини – да се погрижа за zver.fsa-bg.org и да видя дали ще upgrade-вам marla.ludost.net. Второто ще е към края на годината.

3) Разни неща в личен план, които няма да напиша тука. Аз си знам.
(в общи линии да НЕ правя като преди 2 години)

4) Да изсвиря най-накрая бас линията на Schism. Крайно време е да нацеля тия hammer-и и как да си държа ръката, за да не закачам долната струна.

5) Да си отпразнувам рождения ден както трябва. Като гледам се пада във вторник…

6) Да подаря малко хартиени книги на разни хора, преди да са ме затрупали. Смисълът от тях е да бъдат четени, не просто притежавани.

Останалото ще се импровизира.

Смятам, че съм открил най-добрия за мене метод за четене.

Текстов файл, на моя лаптоп, с gedit или gvim. Тъмносив фон, светлосиви букви. От време на време трия от където съм стигнал до началото, за да си отбелязвам докъде съм стигнал. От време на време превключвам на пощата, messenger-а или browser-а, за да видя какво става. Като реша да спра, само пак трия до началото и записвам файла.
(втори вариант, по-лош е да чета в browser-а, но не е толкова удобно).

Оказва се например, че ми е по-удобно да scroll-вам, отколкото да прелиствам страници. Мониторът на лаптопа ми е това, с което очите ми са свикнали – белия фон на книгата ми е по-ярък и по-дразнещ, а всичките reader-и се опитват да докарат вида на книга (в което поне аз не виждам смисъл). С книгата не е удобно да поглеждаш монитора от време на време, понеже ти е промяна във фокусното разстояние и допълнително натоварване за очите.
(както и да го погледна, чета по-бързо на монитор, даже на английски докарвам близо до 100те страници на час)

Слушал съм бая хора (които работят в IT-то) да обясняват как просто не можели да четат книги на монитор, което аз намирам за пълна глупост – изкарваме по поне 8 часа на ден пред тоя монитор, свикнали сме с него, и ако по принцип ни трови очите (защото например хората са идиоти и продължават да работят на ярко бял фон с черни букви и да си вадят очите), то що не направим нещо по въпроса с настройката и т.н.? Даже и аз не изкарвам толкова време в четене на книги, колкото в правене на различни неща пред тоя монитор.

Колкото до формата – текстовият е универсален. Аз искам да чета книгата заради съдържанието и, не заради оформлението. Понякога директно хващам някакъв pdf файл, обръщам го в текст, сгазвам го ако трябва през нещо, което да оправи новите редове както ми харесва на мен и пак си го чета в текстовия редактор.

Както е тръгнало, ще си купувам книги само за да може да се плаща за труда на автора и т.н., а ще си ги точа да ги чета на монитора, в моя сив свят, където да изпъква важното – съдържанието :)

(тия дни ме е хванало настроението за разни ambient неща, въртя си странни работи на FSOL)

Между работата по време на отпуска имам време да довърша разни неща – да дочета купчината книги (така като гледам съм успял да мина през 6 книги и съм на седма за тоя месец, списъкът може да се види в goodreads) и да взема да обърна малко внимание на блога.

Отдавна се каня да напиша нещо по темата за меренето на пишки (в контекста на IT обществото) и защо това не е нещо лошо.
(като бележка под линия. “Пишка” е термин с няколко значения. Едното е малко устройство (USB пишка например), другото е колко си напред в дадена област (например storage пишка е колко дисково място имаш, bandwidth пишка е колко bandwidth имаш, езиковата пишка е колко езика знаеш и т.н., и т.н.)

Първото хубаво нещо изобщо е, че в IT-то няма сексизъм в тая тема. Седяхме една вечер на маса и обсъждахме кой върху колко голям проект работи (като големина на source кода), т.е. мерехме си source-овете. Някой почна с около 100MB, аз казах, че нашия е около 500MB, след което iffi така между другото спомена, че та работи с 1.5GB проект, и общото възклицание беше “ебаси, какъв го извади”.

Слушал съм от хора колко ужасно било това, включително един човек ми каза в прав текст “Защо да идвам на ИББ, като вие там само си мерите пишките” с такъв тон, сякаш го правехме в буквалния биологичен смисъл.

Е, да знаете, не е ужасно, интересно е. Не знам колко пъти се е случвало някой да каже “аз направих еди-какво си”, някой друг да каже “и аз, по еди-какъв-си начин” и да почнат да обсъждат разликите в двете реализации и коя е по-добра. Двамата вадят на масата какво имат, какво са направили, защо е по-добро и в крайна сметка всеки научава по нещо ново, което па може да приложи в своята реализация.
(за тези, които искат да изстискат още малко термина, може да се каже, че се получава оплождане на идеите)

Освен това няма нищо срамно в цялата работа. Да направиш много бърз порно сайт, нов по-ефективен метод за баланс на трафика, да обясниш нов език за програмиране, някакво странно изпълнение с база данни, подкарване на някакъв нов голям мощен хардуер – всичко това е нещо, което си направил, в което си вложил труд, което върши някаква работа и информацията за което може да е полезна и на другите. Ние обичаме работата си, да я вършим, да говорим за нея, понякога да си я носим вкъщи, и да се хвалим с нея – щото биологичната пишка трудно се поддава на промени и с каквото се родиш, с такова ще си останеш в общи линии (е, като изключим девойките, които могат да подбират, както и наличието на разни хирургически процедури, сериозно рекламирани по email), но за работата си можеш да направиш много самия ти.

Не знам хората дето не харесват тия разговори от какво се притесняват. Ако не ви е интересна темата – не ни слушайте, ако ви е интересна темата – включете се, ние няма да ви съдим за това колко ви е малка, па и може да има полезен ефект в крайна сметка :)

И така, по ред на номерата…

В неделя се разходих до един install fest във ФМИ, оказа се бая забавно – имаше странни проблеми за дебъгване (включително един лаптоп, който аз обявих за прокълнат, единственото, дето успяхме да инсталираме на него беше ubuntu 9.10rc1). В крайна сметка май не остана никой неинсталиран и неоправен и се занесох с организаторите до близкия китайски ресторант да хапнем.
(организаторите в общи линии ми върнаха донякъде вярата в младото поколение, ама това е доста широка тема и мисля да си остане за лекцията ми за openfest).
(за openfest има изкарана вече програма)
(а от онова китайско половината повърнах по пътя за вкъщи. Изглежда е опасно да се яде в ресторант до химическия факултет)

Изчитам Стивън Бруст, нещата, които не са издавани на български – има една поредица, “The Khaavren Romances”, която е бая интересна, само е малко тегава, понеже е писана в стила на Александър Дюма…

Прочетох “Coders at work”, книгата е наистина МНОГО добра и полезна. Имаше един съвет в нея, който се повтаряше при всички – че един програмист трябва да може да пише на собствения си език добре, за да може и да програмира добре. В допълнение има и идеята да се чете много – и код, и книги, и си мисля това да е един от моментите в дискусията.
(следващото нещо, как да припомним на хората да четат? Изглежда, това, което аз правя – да чете и от време на време да превключвам и да правя нещо друго, доста от хората не могат да го правят, не успяват да се съсредоточат достатъчно, странно).

По някаква причина не ми писва да се подлагам на какви ли не експерименти, последния се казва тетразепам (мускулен релаксант, бензодиазепин), който за разлика от другите гадости, които съм пил има следните забавни свойства:
1) помага за болката по начин, който не води до понижена чувствителност и не улеснява претрепването (поне за сега)
2) продава се със зелена рецепта, за “наркотични вещества”, забавно е
3) не е анти-психотик, а по-скоро обратното, съответно ме държи доста по-сериозно на нокти (ама мисля, че е под контрол за момента, не съм тръгнал да убивам никого)
4) пречи ми на съсредоточаването донякъде, ама това мисля, че почти съм го преборил.
(предписано ми е от лекар, който за разлика от повечето, с които общувах в последно време не изглежда като тотален идиот, не е като да съм накарал доктор Бъчваров да ми фалшифицира нещо :) )
(при другите неща, които пиех не бях сигурен как ми влияят на мисленето. При това лекарство доста добре го усещам, предполагам си личи и по разбъркаността на мислите ми :) )

Продължавам с опитите да свиря, някои неща стават малко по-добре, за някои още съм далече. Все толкова ми е забавно:)

Такааа…

Най-накрая се поддадох на натиска и се регистрирах в goodreads.com. Голяма грешка се оказа – отделих няколко часа да отбележа какво съм чел, стигнах до 570 книги и на всичкото отгоре примъкнах баркод скенера от офиса, за да изкарам isbn-ите на разни книги, дето имам (като около това открих колко от книгите ми нямат баркодове. бля). Разни хора са се навили само по списъка isbn-и да съберат информацията и да я качат в goodreads, та ето го и него…
(около това разбрах и колко книги съм чел и нямам, както и как все пак има едно количество книги, дето съм си купил и не съм прочел (щото са се оказали боза). Така може би по-лесно ще направя списъка “книги, дето подарявам”)

Пристигна ми Unseen Academicals на Пратчет, мисля да я додъвча тая вечер.

Преди седмица и половина ми пристигна и новия процесор за баса – един ME-20B (тук може да се чуе как му звучат разните ефекти), определено много радва. Специално компресора вади прекасен дълбок звук…
(разбира се, още не е направен уред, който да оправи проблема с моята некадърност :) )

Тия дни няма и кога да се почине – скоро е astricon (на който няма да ходя, но ще ходи шефа и требе да се свършат разни неща), има после openfest (за който скоро трябва да изкараме програмата), имам да допиша нещата по моята лекция/дискусия (предполагам, не може да си представите колко ме мързи)

И като почнах за работа – днес се сблъсках с един от най-тъпите телефонджийски проблеми за последните месеци/години. Имахме проблем с една callback система, клиентът си я тестваше и не получаваше обажданията. Оказа се, че системата (един a2billing) по някаква причина използва неговия номер за caller ID, а па неговия carrier (някакъв мобилен канадски) като види, че влиза нещо от това caller id за самото него, те засилва във voice mail-а му (е, поне иска парола).
(други весели неща бяха разглеждането на формата за import в Конто на dWare, как се начислява ДДС при фактуриране, разни банкови разправии, разни занимавки с gentoo (е не е толкова удобно като debian, разглезил съм се), борби с cacti и вече-не-помня-какво-още).

Да не забравя – на Антон и Галя Титови в понеделник им се роди син, Виктор – да им е честит (да расте и да го учим на простотии) :) .

… и понеже не може само да се псува, а вчерашния постинг докара сериозни реакции от разни хора, май е време да обясня аз и защо и какво чета, понеже определено не е станало ясно.
(май всички би трябвало да напишат едно такова нещо, както има и “защо пиша”. Имах и аз едно такова, ама нещо не мога да го намеря).

Като за начало, аз съм патологичен четец. Откакто се научих да чета в първи клас, не съм се спрял – на моменти като седя някъде и чакам, тръгвам да чета какво има разлепено по стените (днеска ходих на доктор и четох графиците им например). Така съм свикнал да си изграждам отношение към авторите, които чета – в общи линии съм почти всеяден, но все пак имам едно количество любими автори, както и един сериозен черен списък.

Така любимите си автори ги чета, защото са наистина добри, защото умеят да пишат, и защото пишат интересни неща (то трите са в общи линии свързани). По същия начин съм си подбирал блоговете, дето чета – ако ми е интересно, се добавя в агрегатора. И в крайна сметка ми е гадно, когато някой почне да пише тотални глупости и трябва да го трия – а уж имам доста по-висок праг на чувствителност…

В twitter е още по-тежко, най-вече понеже там нещата са още по-лични, в 140 символа си проличава доста по-добре кой как е, и съответно някаква сериозна промяна към по-зле аз поне по-трудно я преживявам :)

Спокойно може да ми се каже, че съм като за психиатрично заведение, знам. И все пак мисля да продължа да влагам нещо в нещата, които пиша и да очаквам същото от останалите :) Смятам, че е същото както с всяка работа – ако не ти е интересно, ако не влагаш нещо от себе си и не го правиш добре, защо изобщо го правиш? А е още по-неприятно като знаеш, че някой го може и пак прави посредствени неща…
(по-добре да изтриеш 10 неща и да напишеш едно свястно, отколкото от 10 неща 9 да са боклук)

Изводът на деня е, че hack-овете правят живота поносим.

(Не знам кой как разбира термина “hack” – моята дефиниция е “решение извън стандартните опции, вероятно нарушаващо някакви писани/неписани правила”. Multihoming с NAT, “tcpdump -nli eth0.50 host x.x.x.x|grep win|awk ‘{print $8}’|./kmq.sh”, {*strchr(tmp,’:’)=0}, законността на разпространение на torrent файлове, курсът по мрежова сигурност, openfest, HAR/WTH и какво ли не още).

Проблемът с това е, че все повече и повече ме дразни идеята да правя нещата по някакъв нормален начин. Всичко, за което трябва да се отделя повече време, което по принцип върви бавно и т.н. ме кара да мисля всякакви варианти да го пипна и да тръгне по-бързо. Винаги съм мразел идеята, че трябва да се избира между А и Б, и все си търся трето решение, което да комбинира добрите страни.

По тоя случай в момента мисля поредния такъв hack. До тука съм го измислил дотолкова, че се очертава тотално да ми изпие силиците в рамките на три месеца, което, така като се замисля не е точно търсения резултат :)

(p.s. честит ден на програмиста и рожден ден на червото)

Полудявам.

Сънувах тая сутрин, че съм в някаква психиатрия (или по принцип тоя тип болница, усещането не беше като място, в което хората отиват за да умрат), където се запознах с една сладка русичка девойка (която мисля, че работеше там), която ме убеди да ме заведе на някаква групова терапия или нещо такова, та тръгнахме в една кола през центъра на София, гушнати,
И се събудих, щото ме болеше лявата ръка, нещо беше накриво. Препсувах и станах, щото нямаше как да заспя пак (беше 7:30)…

След което днес трябваше да ходя до банката по някаква работа, и касиерката приличаше страшно много на тая девойка. Реших, че не е добра идея да и го казвам там …
(пише и името на касовите документи, ама па няма нищо в google за нея. хм.)

Така изглеждат дните, в които си мисля, че може би не е толкова лоша идеята за анти-психотици.

(Korai Orom имали албум от 2009, че и доста добре звучи).

Нещо съм се бъгнал. Най-добре се усети в Холандия, в друга среда – твърде много се дразня от хората и от общуването с повечето от тях (има хора, с които не се дразня да общувам, но са малко и не винаги е така). Преди по-малко ми пречеше и намирах начини да се справям, сега обаче се усещам как на моменти и трия разни хора от това, което чета (блогове, twatter и т.н.), просто щото ми лази по нервите как пишат (или, в случая на Еленко – щото си изтърва коментарите в RSS-а и тва преля чашата). Усещам как ме дразни и като чувам нечий чужд разговор (преди можех да не ги слушам), или като почнат да се говорят глупости (което в офиса се случва прилично често).

(И преди някой да ме е попитал какво правя на ИББ – там е лесно да не чуваш другите (заради шума), да си говориш основно с човека, дето ти е интересен и да си тръгнеш когато си искаш. Доста помага.)
(на теория може да се каже, че това е някакъв вид депресия, особено както и нямам голямо желание да пия. Не виждам това с какво променя нещата)

Хубавото е, че успявам да си намирам занимания – стигнах до средата на Dust of Dreams (все повече се убеждавам, че бях прав да почна да чета Ериксън в оригинал, колкото и да е добър преводача, не може да го стигне) и се намира достатъчно работа за вършене (в понеделник например ме чака писане на малко php код, което по принцип мразя, но па ще е някакво разнообразие).
(намерих и бъг в начина, по който се опитвам да свиря разни неща на tool, ама вероятно решението ще иска някаква генерална промяна на това как държа баса)
(а Стивънсън ще издава книга чак 2011. Да видим дали поне The Crippled God (пак на Ериксън) няма да излезе догодина.)

Нещо и съм се отказал да налитам на девойки, понеже до тук историята показва, че това, което ме привлича в тях (и е валидно за май почти всички, с които съм се занимавал) е това, че имат някакъв проблем (или нещо друго интересно) за дебъгване. Това може и да е интересно, но е и адски изтощаващо… А съм почти убеден в това, че няма жена, която да е нормална, само такива, които не познавам достатъчно.
(някой ми каза, че просто съм имал способността да стигна до най-мрачните дълбини на хората, за това съм откривал такива неща. Не е вярно – те хората сами си ги показват, стига да има кой да слуша)
(ако това се струва обидно на някои хора – няма какво да се направи, така и не се научих да лъжа :) (е, или поне не както трябва) )

In other news, ще се прави OpenFest и аз най-вероятно няма да говоря там – нямам тема за лекция, а единственото нещо, което ми хрумва, е подкарване на voice/IM/presence система с opensips и т.н., за което трябва да се съгласи фирмата първо (иначе ще е полезно, ще мога да систематизирам цялото нещо в няколко схеми, кое, как, защо, ще улесни живота на бая други хора). Ще ми отнеме поне една седмица да си напиша лекцията, а не знам откъде ще я изкопая, при текущите планове за действие.

Първия работен ден беше средно гадна работа.

Заварих нещата в общи линии на същия хал, както ги оставих (не знам защо имах очаквания, че поне нещо от оставените проекти ще е почнато :) ), направих един общ план и успях преди малко да завърша първата част от смяната на internet доставчика в офиса. Не изглежда чак толкова зле ситуацията, въпреки че първия ми краен срок е за около петък …

Наложи се да си сменя бюрото, понеже старото в мое отсъствие е било затрупано/заградено с какви ли не остатъци от стария офис, обмислям утре да се хвана да разчистя малко около него, понеже там си е най-тихо. Бях си примъкнах едната бяла дъска до новото място, ще видя къде мога да я сложа около старото, че се наложи да рисувам схема на мрежата, за да си визуализирам кое къде и как трябва да отиде.

От хубавите новини за деня е, че ми беше пристигнала Dust of Dreams на Ериксън (деветата от “Малазанска книга на мъртвите”), ~900 страници много приятно четиво (почнах я преди малко, но паузирах за малко промени по routing-а и дрънчене). Аз в Холандия успях да изчета едно прилично количество от нещата, които бях оставил на заден план (“Анатомия на прехода”, “Report from Iron Mountain”, нещо за народния съд, “Кантата за Лейбовиц” и почти цялата останала част на мемоарите на маршал Кайтел), да видим после какво ще захвана.

Много се пише по темата, че слагат охранителни камери в СУ. Бих казал, че това би била поредната причина да не искам да имам каквото и да било общо с тоя университет. Мисля, че на всички е ясно как това е преточване на пари и че камерите ще се използват най-много да се трови живота на някой, а не с някаква реална цел (чиято полезност също би била под въпрос).

Накратко, че има доста неща за вършене, а ми се спи все още :)

Прибрахме се снощи в 1:40. У дома и въздуха мирише по друг начин (т.е. правилно). Мисля, че всеки път като ме гледат летищните служители да се връщам се чудят какво съм друсал, че ходя с такава една странна усмивка :)

Имам пране за 3-4 перални, но и много тениски – накрая бяха останали и ги раздадоха на доброволците (и затрудниха още повече затварянето на багажа ми). Изкарах няколко дни в едно бунгало там, изчетох бая неща, дето ми бяха останали на заден фон, догледах си каквото си носех и спах колкото можах (но май още ще трябва). Едвам успях да наваксам с пощата и новините на летище Будапеща после…

Като се прибрах, се пробвах да подрънча на баса, ама ръцете ми никакви ги няма. Бля.

И да, there’s no place like home…

Върнах се.

За два дни навъртяхме на Оливър (на Велин колата) около 900 километра. Кола-слънце :)
(да отбележа пак, до Приморско ходихме, не до Поморие)

Магистралата си беше добре, но извън нея на моменти си беше тих ужас. На отиване имаше един участък от Созопол до Приморско, по който трябваше да караме по тъмно, и който си беше почти като планински път (само дето не с толкова остри завои). Локалните си караха по него съвсем спокойно, ама като го минаваш за пръв път си е мъка. Също така между двете части на магистралата винаги се получавам един малък ужас, понеже в двете посоки се движат камиони и едно прилично количество идиоти с инстинкт за изпреварване.

Също така правеше сериозно впечатление как ние бяхме едни от много малкото, които спазваха някакви ограничения (като на моменти имаше откровени самоубийци). Велин като един младши шофьор кара доста внимателно (е, където позволяваше настилката по магистралата си я минахме със 180, където не – със 140), стигнахме съвсем прилично и ни бяха бая чудни някои от идиотите по пътя.
(особено някои индивиди, каращи golf-ове).

Приморско … на мен ми изкара нервите. Хубаво ми беше, че навсякъде по улиците има палачинки (доста добри, но все пак тия тука на 5те кьошета са по-добри) и прилично количество полуголи девойки, обаче оттам нататъка цялото усещане на семейния курорт с нищото за правене, милиони начини за източване на пари, застроеност навсякъде и тихо прокрадващото се отчаяние (на почти всички къщи имаше надписи за свободни стаи, май не видях място без такъв) просто ме побъркаха. Сутринта станахме (след като по някое време мина един камион да събере боклука и изглежда да събуди всички, които не са се събудили от детските викове), теглихме си по един душ, разходихме се малко, изядохме по една палачинка, седнахме в един бар (който беше май най-несемейно-ориентираното място наоколо), пихме по малко безалкохолни неща и се изнесохме.
(опитахме се да отмъкнем и сервитьорката, ама тя не се нави. Пита ни само за кой концерт сме дошли)
(ако бяхме спрели с колата пред заведението, можеше и да успеем :) )

Забавно беше как наоколо имаше афиши за някакво facebook парти, чудя се как ли щяха да реагират, ако бяхме се изсипали с Велин – аз с три account-а без достъп до нито един и той без (може би щях да му дам единия от моите и да го пиша като alter ego).

Иначе не ми се наложи да си ползвам 3G-то изобщо – на двете бензиностанции по пътя (OMV-та) имаше работещ wireless, както и в хотела (изглежда, това е новия бизнес на БТК, да продава подобна услуга). Имах в началото един проблем с прекарване на всичко през ssh тунел и с upnp-то, но май го преборих съвсем.

Статистика за пътя – 900 km, тръгнахме 16:30 от София и стигнахме 22:30, в обратната посока тръгнахме към 15:00 и стигнахме в около 20:30.

И за доказателство, че съм бил там – ето снимка от моя телефон на морето.

В Приморско съм. Не бях идвал толкова близо до морето от 7-8 години (преди 4-5 ходих до Добрич).

Седмицата си беше прилично гадна и вчера Велин се обади и каза – мисля да ходя до морето и ми трябва навигатор. След като не се съгласи с моят довод, че по принцип като ходи с такава кола до морето, трябва да вземе девойка, не мен (и след като и не се намери девойка за целта :) ), се вдигнахме към 16:30 от София и вечерта спокойно си пристигнахме в Приморско (спокойно, като изключим нощното каране на последната леко тясна и неприятна отсечка от Созопол).

Мястото е като всеки курорт… Полу-голи жени и мъже, кръчми, малки деца и вероятно плаж (но не е ясно дали ще стигнем до него). Има някакъв wireless към btc-adsl (та не се налага да ползвам 3G-то поне в хотела) и така. Малко е шумно (сутринта обмислях дали не мога да замеря боклукчийския камион с Велин, а с него после обсъждахме подходящи методи за разправа с малки деца), и по някаква причина не се чувствам различно, все едно съм си в София (само дето net-а е по-бавен и леглото е по-меко).

As usual, на който му трябвам – няма ме :)

Update: s/Поморие/Приморско/g

(продължавам да слушам Hungarian Rhapsody no.2 на Лист. Оказа се, че нейде се намира и запис на Рахманинов как свири началото, само че поне това, което аз намерих е с доста гадно качество, и май и не е от най-добрите му изпълнения).

Нищо интересно не се случва наоколо, така като гледам. Като изключим един запой в петък вечер в Шедьоврите (където core-ix почна да поръчва shot-ове, които аз допивах, поради липсата на интерес наоколо, интересно нещо беше черния aftershock с абсент).

(следващите неща ги пиша тука, за да ми напомнят в бъдеще)

Не трябва да почвам да пия антиконвулсанти. Не трябва и да ги спирам после, не трябва изобщо да ми идва идеята :) Развитието на нещата тръгва така – първо ми е по-спокойно, нямам тикове и т.н., може би и болката от невралгията е по-малко, после в един момент се усещам, че съм твърде скапан и че правя невероятно глупави грешки, и че мисленето ми никакво го няма (а тоя път имаше и екстра, поради липсата на болка успях да си докарам някакъв оток на ставата на лявото рамо). Следва (бавно) спиране, резки промени в настроението (т.е. изведнъж си спомням какво е да имам някакъв ентусиазъм), едно зло напиване (понеже не съм пил от бая време), някой друг припадък (като страничен ефект от спирането, напиването и излишния ентусиазъм) и съм склонен да добавя в списъка и “депресия” :)
(езикът ми почти зарастна)

Тук горе-долу идва момента, в който човек осъзнава как е по-добре да се справя с някои проблеми по много трудния начин (с много стискане на зъби), вместо да търси велики генерални решения, които са по-лоши от проблема. Или както казва Машинев, “По-доброто е враг на доброто”.

В края на месеца ще се празнува пак деня на системния администратор. Не съм сигурен дали запазихме маса някъде, ще го отбележа тука като разбера.

Съвсем накратко.

Ръката ми е добре. Намериха разни отоци в рамото ми и т.н., пия нещо анти-възпалително и чакам да ходя на едно ЯМР. Както казах и преди в коментарите (неясно защо това беше най-голямото притеснение), маструбирам с дясната ръка, та не се притеснявайте за мене.

Спирам тегретола (и по лекарско нареждане, по правилния начин, не рязко). Ефектът от него беше, че съм по-уморен и не си предизвиквам толкова често невралгията (т.е. с движения на лицето, за което трябва да се измисли нещо), но страничните ефекти почнаха да ми идват в повече. Миналата седмица в петък бях за малко на работа и успях да си хвана поне две грешки (и ми намериха още една), от типа, които по принцип не правя.
(усещането е бая гадно)
И да си оставя напомняне – никакви подобни променящи-личността гадости. Чувствам се ненормално уморен и крив, може би разбирам какво е ПМС…
(не ми тече кръв, споко)

Уморен съм, пак да кажа, и кафето няма особено положителен ефект – от малоумен уморен тип ставам неспираем малоумен такъв (и да, това е различно от нормалното ми състояние :) ), Aquarius успя да направи доста добра демонстрация какво съм на рождения ден на iffi. Детоксикация и спане, ако на някой му трябвам и ме няма online, не ми звънете.