татко Крокодил

И нещо по тема, която отдавна ме трови…

Използването на Large Objects (наричани по-нататък ебекти) в Postgres е вредно за здравето. Бавно е, криво и неудобно от почти всички гледни точки.

Да почнем с това, че е бавно. По лични наблюдения ваденето на ебект от postgres е около 3-4 пъти по-бавно от ваденето му от файловата система (понеже най-малкото трябва да се преточи през някакво IPC). Ако се работи по мрежа, да речем, че разликата е минимална на ПЪРВОТО достъпване до файла, след това има кеш (например при NFS, който аз използвам за заместител в такива случаи, и който си работи прекрасно).

Достъпването на ебект също е сравнително по-бавно (в сравнение пак с файл в директория). Би трябвало всички да са наясно, че всяка свястна файлова система размазва всяка база данни (даже тефтерчето mysql, което за някои неща има способността да е нечовешки бързо) на търсене по единичен индекс (който е директорийната структура). Аз лично още не съм видял база, дето да може да се сравни с reiserfs 3 (не съм тествал с 4 или с directory index-ите на ext4). Lookup-а във файлова система е оптимизиран за ЕДНО нещо, и то се оказва точно това, което трябва.
(няма да говоря как се реализира ебекта в postgres, страничка по страничка и т.н.)

Неудобството за работа от гледна точка на програмиста също го има, защото се работи с отделни функции да се създаде обекта, да се налее, след което OID-а му се сипва някъде като link, за да можем да стигнем до него. Ползва се базата като калпав block device, което поне аз намирам за глупаво.

А за неудобството от гледна точка на админа ако почна да говоря подробно, вероятно ще ме затворят за смущаване на обществения морал. Не може например да се каже на dump-а “сложи ми отделно ебектите”, не се поддават лесно на incremental backup (не че самата база се поддава), backup-а им е един малък ад, а възстановяването – друг такъв. Даже на свестен хардуер на човек му се иска да застреля някой – имам чувството, че еквивалентна база по размер на тая с ебектите и с индексите си се качва по-бързо…

Не знам, може в някоя друга база ебектите да са реализирани свястно и да нямам желание без да искам да ги drop-на всички, но специално в postgres са малък ужас.
(ако ги забързат и ми реализират rsync поне само за ебектите, може да си променя донякъде мнението)
(също така държа да отбележа, postgres все още ми е любимата база)
(а също така поне според мен е ВЪРХЪТ на простотията в една база да се държат ВСИЧКИ генерирани до тук PDF-и на фактури на клиенти, ама за тоя проект просто не успях да ги убедя. Поне в един друг не държим в базата видеата и картинките..)

(Korai Orom имали албум от 2009, че и доста добре звучи).

Нещо съм се бъгнал. Най-добре се усети в Холандия, в друга среда – твърде много се дразня от хората и от общуването с повечето от тях (има хора, с които не се дразня да общувам, но са малко и не винаги е така). Преди по-малко ми пречеше и намирах начини да се справям, сега обаче се усещам как на моменти и трия разни хора от това, което чета (блогове, twatter и т.н.), просто щото ми лази по нервите как пишат (или, в случая на Еленко – щото си изтърва коментарите в RSS-а и тва преля чашата). Усещам как ме дразни и като чувам нечий чужд разговор (преди можех да не ги слушам), или като почнат да се говорят глупости (което в офиса се случва прилично често).

(И преди някой да ме е попитал какво правя на ИББ – там е лесно да не чуваш другите (заради шума), да си говориш основно с човека, дето ти е интересен и да си тръгнеш когато си искаш. Доста помага.)
(на теория може да се каже, че това е някакъв вид депресия, особено както и нямам голямо желание да пия. Не виждам това с какво променя нещата)

Хубавото е, че успявам да си намирам занимания – стигнах до средата на Dust of Dreams (все повече се убеждавам, че бях прав да почна да чета Ериксън в оригинал, колкото и да е добър преводача, не може да го стигне) и се намира достатъчно работа за вършене (в понеделник например ме чака писане на малко php код, което по принцип мразя, но па ще е някакво разнообразие).
(намерих и бъг в начина, по който се опитвам да свиря разни неща на tool, ама вероятно решението ще иска някаква генерална промяна на това как държа баса)
(а Стивънсън ще издава книга чак 2011. Да видим дали поне The Crippled God (пак на Ериксън) няма да излезе догодина.)

Нещо и съм се отказал да налитам на девойки, понеже до тук историята показва, че това, което ме привлича в тях (и е валидно за май почти всички, с които съм се занимавал) е това, че имат някакъв проблем (или нещо друго интересно) за дебъгване. Това може и да е интересно, но е и адски изтощаващо… А съм почти убеден в това, че няма жена, която да е нормална, само такива, които не познавам достатъчно.
(някой ми каза, че просто съм имал способността да стигна до най-мрачните дълбини на хората, за това съм откривал такива неща. Не е вярно – те хората сами си ги показват, стига да има кой да слуша)
(ако това се струва обидно на някои хора – няма какво да се направи, така и не се научих да лъжа :) (е, или поне не както трябва) )

In other news, ще се прави OpenFest и аз най-вероятно няма да говоря там – нямам тема за лекция, а единственото нещо, което ми хрумва, е подкарване на voice/IM/presence система с opensips и т.н., за което трябва да се съгласи фирмата първо (иначе ще е полезно, ще мога да систематизирам цялото нещо в няколко схеми, кое, как, защо, ще улесни живота на бая други хора). Ще ми отнеме поне една седмица да си напиша лекцията, а не знам откъде ще я изкопая, при текущите планове за действие.

Бля.

От няколко дни съм тръгнал да местя един service на нова машина и срещам невероятни проблеми. Service е в общи линии opensips+openxcap+mediaproxy, търкаля presence, messaging и разговори и по принцип работи добре, но машината, на която се намира в момента работи в chroot на втория си диск (защото първия опука преди известно време и се наложи да правя много груба акробатика, за да може да работи каквото и да било на нея, а тя определено няма да преживее reboot. Даже тия дни “оправях” проблем по базата данни като дописвах нули в един от файловете и с данни) и по принцип е взела да издъхва (и, разбира се, трябва да освобождаваме оня co-location).

Тръгнах аз да правя новата инсталация (новата машина е x86_64, старата – i686). Повечето стари source-ове си ги копирах (имам едно количество patch-ове в/у opensips, които още не са приели, и ще видим дали ще живеят в тоя вид), припалих, работят си, само че ударих на камък с mediaproxy-то – оказа се, че няма версията, която искам (2.3.2), има само най-новата, която па иска доста по-нови неща от тези, които има в debian stable (а те като едни добри хора правят пакети за debian unstable)… След няколко дни търсене из архиви и т.н. се отказах, препсувах два пъти и си инсталирах един chroot с debian unstable, в който да търкалям нещастното mediaproxy. След което открих как за amd64 архива им е строшен, единия пакет е 2.3.4, другите са 2.3.6 и dependencies им са по твърда версия.
Аман бе.

Хора, моля ви, върнете се от отпуска и си оправете бакиите. Август вече свърши…

(и да, в крайна сметка свалянето на последния source и правенето на “make -f debian/rules binary” свърши работа)

Първия работен ден беше средно гадна работа.

Заварих нещата в общи линии на същия хал, както ги оставих (не знам защо имах очаквания, че поне нещо от оставените проекти ще е почнато :) ), направих един общ план и успях преди малко да завърша първата част от смяната на internet доставчика в офиса. Не изглежда чак толкова зле ситуацията, въпреки че първия ми краен срок е за около петък …

Наложи се да си сменя бюрото, понеже старото в мое отсъствие е било затрупано/заградено с какви ли не остатъци от стария офис, обмислям утре да се хвана да разчистя малко около него, понеже там си е най-тихо. Бях си примъкнах едната бяла дъска до новото място, ще видя къде мога да я сложа около старото, че се наложи да рисувам схема на мрежата, за да си визуализирам кое къде и как трябва да отиде.

От хубавите новини за деня е, че ми беше пристигнала Dust of Dreams на Ериксън (деветата от “Малазанска книга на мъртвите”), ~900 страници много приятно четиво (почнах я преди малко, но паузирах за малко промени по routing-а и дрънчене). Аз в Холандия успях да изчета едно прилично количество от нещата, които бях оставил на заден план (“Анатомия на прехода”, “Report from Iron Mountain”, нещо за народния съд, “Кантата за Лейбовиц” и почти цялата останала част на мемоарите на маршал Кайтел), да видим после какво ще захвана.

Много се пише по темата, че слагат охранителни камери в СУ. Бих казал, че това би била поредната причина да не искам да имам каквото и да било общо с тоя университет. Мисля, че на всички е ясно как това е преточване на пари и че камерите ще се използват най-много да се трови живота на някой, а не с някаква реална цел (чиято полезност също би била под въпрос).

Денят започна с една скучна лекция за BGP/MPLS и т.н., която в общи линии се свеждаше до това “ако някой има достъп до core мрежата ви, може да прави лоши неща”. А добро утро.

Следобеда имаше страхотен панел с шефа на BREIN (холандската RIAA) и двама човека, беше адски забавно. Особено момента, в който човека от BREIN обясняваше как thepiratebay печелели много пари и някой на микрофона пита “А да знаете къде са тези пари, искам някаква част от тях” – оказа се, че един от хората от TPB е на конференцията. Умряхме от смях… Иначе беше доста интересно, включително водещия на панела най-накрая каза, че всичките доводи от двете страни ги бил описал преди 10 години в доктората си. Доста тъжна работа…

Имаше няколко забавни проблема по мрежата – единия беше от това, че някой беше loop-нал switch-а си, който изяждаше STP пакетите, и съответно плюеше стабилно количество broadcast към нас, разни хора бяха bridge-нали wired и wireless мрежата (дявол знае защо, реално никакъв проблем не беше). Трябваше и да сменим един 99-метров UTP кабел с оптика, понеже правеше проблеми…
Най-веселото откритие обаче беше, че всичкия flow control трябва да се изключи, понеже при някои случаи един от switch-овете започваше да праща pause frame-ове и потрошаваше връзката си нагоре.
(а преди малко оправихме проблема на co-location центъра с изваждането на един кабел, понеже някаква машина претоварваше foundry-то им. Остана да разберат защо сървъра, закачен там им претоварваше switch-а – чакаме да ни кажат, най-вероятно bridge-ваше)

Лекцията на Дан Камински беше страхотна, продължихме разговора и след това, с неговото уиски (добре си пийнахме, трябва да му занеса една бутилка). Той твърди, че до края на годината root-а ще бъде подписан, както и че до година-две ще видим сериозно прилагане на DNSSEC. Казах му, че е твърде голям оптимист, а той отговори – ти па кога си виждал security човек, дето да е оптимист?:)

И разбира се, имаше един наистина успешен hack в мрежата – понеже поддържаме DDNS update за хората на dhcp, някой си регистрирал wpad.visitors.har2009.net (WPAD е протокол за автоматична конфигурация на proxy-та), след което раздал на хората, дето се свързали към него себе си като proxy и почнал да слуша трафика. Накратко, около 800 идиота^Wчовека тръгнали да го ползват… По някое време закачихме wpad-а към нас и в момента записвам просто кой се опитва да си говори с него, да ги преброя после и да видя кои клиенти го правят.

Записи може да се намерят ето тук, аз си ги mirror-вам на края на деня до вкъщи.

(и започва нов ден, днес има бая интересни неща. Аз това трябваше да го кача снощи, ама ме домързя след толкова пиене)

Веселба.

В общи линии имаме подкарано работещо DHCP във failоver режим, работи си в 52-та VLAN-а и всичко изглежда наред. Смятам да обявя обаче developer-ите му за идиоти, понеже досега се набих в няколко наистина идиотски проблема.
(като информация – бутаме една и съща версия на един и същи хардуер на едно freebsd и едно ubuntu).

1) Когато се дефинира peer, трябва от двете страни да е с едно и също име, иначе отказва да се закачи. Вижда ми се рядко глупаво.
2) Пак в peer дефиницията, ако port и peer port са едно и също, пак отказва да се закачи. WTF.
3) Ако имат разлика в часовниците над 60 секунди, не се закача. Това си е OK, ама после веднага единия от двата crash-ва със SIGSEGV.
4) Докато се работи във failover, може да очаквате всякакви странни съобщения, изглеждащи като грешки, които са нещо нормално, например:

dhcpd: bind update on 87.76.100.23 got ack from SERVER2: xid mismatch.
dhcpd: bind update on 87.76.104.41 from SERVER2 rejected: incoming update is less critical than outgoing update

5) Може от време на време да загубят връзка и да останат в странен зависнал режим, при който страшно лесно ще напълнят някой pool. Най-вероятно проблема е този, но никъде не съм видял решение, май и в 4.1 няма. Единственото, по което може да се познае, че е станало нещо такова е, ако при

grep 'failover peer' /var/log/syslog

последното, което видите е нещо като това:

dhcpd: failover peer SERVER2: peer moves from normal to communications-interrupted

(без да има после от communications-interrupted до normal)

Пробвах да пусна dhcpd 4.1, но то също имаше разни проблеми (въпреки че го пробвах съвсем за малко, издразних му се на компилирането – трябваше да пипна няколко неща и да махна dhcpv6 поддръжката).

Накратко, failover протокола им е пълна мазаница.

Професионални деформации. Или може би просто съм си зле по принцип, знам ли …

Ходих тия два дни на aniventure. Приятно събитийце – намерих си страхотна лепенка за лаптопа, нарисувана от човека с бухалката (май се казваше Любо), една девойка ми нарисува крокодил, запознах се с някои user-и от anime.ludost форума, беше доста приятно, като изключим липсата на internet (имаше някакво затворено AP, а моя 3G модем е в един колега) и гъстотата на хората.
(аз определено не понасям тълпи. Изкарах повечето време в някой ъгъл близо до контакт и/или говорейки си с един двама човека, не отидох на нито една лекция заради гъчканицата).
(също така пак няколко девойки ме хванаха да ми връзват плитки. АМАН)

Изнесох и една късичка реч по темата за anime.ludost, що е то (трябваше да се направи някакво представяне). Беше средно зле, текста го качих някъде във форума.

А към края на втория ден, понеже събитието се проточи, хората, дето играеха охрана, ме оставиха само мене (т.е. аз си предложих услугите, щото нямах какво да правя и не се бях набутал в залата, щото там нямаше да мога да дишам) и от едно на друго аз се оказах в цялото пренасяне и разичстване, защото имаха 20 минути останали и беше настанал един малък ужас… Включих се в огранизирането, носенето и т.н., и накрая се разходих с една девойка да и помогна да качи една стълба 5 етажа, щото тя нямаше как.
(в някакъв (изглежда, рядко срещан при мене) проблясък на здрав разум бих се сетил, че с невралгията и вадещата се ръка това хич не е добра идея)

Ще взема да се пробвам да спя. Може насън да има нещо за оправяне, знам ли …

Вчера беше деня на системния администратор. Учудващо, днес нямам махмурлук.

Успях да изчистя последните неща, дето ме чакаха, преди да изляза в отпуска – в четвъртък си занесох железата в telepoint (хубаво място, хубави хора – направо радост за душата), в петък следобеда най-накрая cogent ми запалиха порта към тях (чудихме се да няма някакъв проблем с negotiation и т.н., па то се оказа, че е закачен грешния порт). Оставих три-четири страници оперативна документация по текущите неща, които правя, та колегите да могат да се оправят, ако трябва (в краен случай може и да се опитат да ми се обадят, ама знам ли какво ще му се случи на телефона ми :) ). Остана само да пусна един autoresponder за mail-а ми (или да видя някой да го поглежда веднъж на два-три дни), ама го отложих, щото тия, които имам, нямаха функционалността, дето ми се иска (т.е. освен всичко и regex филтър по header-ите да решава дали да отговаря или не).

Аз занесох две кутии бонбони (е, по-скоро пратих Катина да ги вземе), а потребителите ми подариха патронче водка…

По някое време в петък сутрин Йоцо ми се обади да каже, че им хрумнало в bTV да направят репортаж за деня на sysadmin-а, и че още никой админ не били навили да говори. Аз се опитах да се измъкна и да уредя Ади от Орбител, ама нейния отговор бил нещо от типа “Не ме занимавайте, само това ми е на главата”, та в крайна сметка прецакаха мене… Дойдоха, снимаха ме някъде пред сградата, тръгнаха си. Аз реших да си мълча по въпроса, ама се оказа, че твърде много хора гледат телевизия (и ми се обадиха даже).
(защо гледате телевизия бре, хора :) )
Както и да е, запис може да се види на сайта на bTV или да се свали от vasil.ludost.net/netsec/btv-sysadminday.flv. Отрязали са любимата ми част, където казах, че системните администратори са цинични и уморени хора. Също така, да, знам, трябваше да се обръсна.

Днес като за почивка се наспах и мисля да посетя Aniventure. Утре даже се очертава да говоря малко там…

Сънувах как не мога да докарам началото на Forty six & 2, най-вече щото не виждам де са прагчетата (или май ги нямаше), и за това по ръката някъде си бях написал всяко къде е с номерче в двоична бройна система.
(преди малко проверих, познавам къде е, само дето с тия схванати ръце е жива трагедия)

Тази седмица нямах почивен ден. В момента проектите на главата ми са местенето на офиса (за него след малко), няколко връзки на няколко места с различен bandwidth към различни доставчици, един co-location (т.е. подкарвам router, switch, едно сървърче и един SAN, като ги включа, едвам си чувам мислите) и кило дреболии, дето няма кой друг да ги свърши.

Събота и неделя пренасяхме офис. Разглабяха се бюра, разкачаха се машини, прави се мрежа почти наново (местим се в съседно помещение и ужаса не е толкова голям, колкото можеше да бъде), закача се ток, за два дни почти докарахме офиса до не-особено-плашещо състояние. Аз оставих малко кръв по разни места (така е то, без жертвоприношения не става), а в първия ден в жегата бяхме се събрали банда говеда, ходещи голи до кръста и разни девойки наоколо бяха седнали да ни зяпат (и не искаха да плащат такса за гледката).
Изводът от цялото нещо е – всички на лаптопи и на wireless.

Изтощих се почти до смърт двата дни. Може да се приеме, че това е като тренировка за HAR, ама ме съмнява там да има и страничните проблеми, дето се появяваха…

Имам сериозното желание да се клонирам.

Утре пак ще е ад. Към доподреждането на офиса очаквам и мрънкането на всички, които не присъстваха, но все нещо няма да им хареса…

Взех си най-накрая самолетния билет за HAR2009 – летя на 8 август, връщам се на 20ти. Следва купуване на палатка, шалте и изравяне на списъка с неща, дето си бяхме направили предния път.
(странно, няма го в блога. кой-знае къде е забутан проклетия файл)
Който друг мисли да идва, може да се запише във wiki-то там и да каже с кои полети и т.н. е, може да се движим в пакет (твърди се, че било по-приятно да се губиш с компания).

Преборих нечовешки глупав проблем, имаше да се подкарва asterisk зад някаква странна връзка, машината трябваше да си взима адреса по dhcp и с него вземаше и MTU 576. Всичко би било добре, ако малоумното устройство от другата страна се усещаше да ми фрагментира правилно (или ИЗОБЩО) пакетите. В крайна сметка набиването на ръка да не слуша за interface-mtu свърши прекрасна работа. АМАН от кретенизми.

Днес живях на две супи (нахапах си езика около един припадък вчера). Определено бяха вкусни (след като не бях ял от предния ден), ама не са точно храна… До два дни обаче проблема ще изчезне и ще се навакса.

А дъждът дава възможност за слушане на всякакви неща, които иначе не биха пасвали на времето, като в случая изпълнение на пиано на Hungarian rhapsody no.2 на Liszt (която много от вас би трябвало да знаят от Том и Джери :) ).

Определено ще обвиня хапчетата. Днес местих DNS-и напред-назад, отне ми 5 часа, 52 commit-а в config repository-то и бая разговори за да подредя и преместя 107 domain-а с glue записите и останалите бози (и вероятно съм пропуснал нещо, кой-знае дали някой друг идиот не държи glue, ама това вече си е техен проблем, ще го издухат след около седмица). Вероятно трябваше да се справя по-бързо, или просто да оставя тая работа на някой младши кадър (ама те па бяха заети с по-голяма гадост), и най-вече да не го върша в петък, ама на… Няма такава мазанца, голяма част беше от преди да работя във фирмата (т.е. над 3 години), и има още какво да се оправя, например вида на някои zone файлове, но определено може да почака.

Получих най-доброто си описание на свиренето ми в коментар на предишния постинг, ще го напиша тука, и моля автора да се съгласи да го сложа отгоре на архива, перфектно описва ogg-овете:

васил Says:
June 12th, 2009 at 17:31
слъзнах първото огг – тая музика е правена с цел заход за промивка на мозъци и последвало изпиване със сламка през ушото на блудкавата течност.

Пич, благодаря :) Кажи дали имаш против да го ползвам само :)

А аз след като открих, че нещото на Rammstein, което имам под името “Eskimos & Egypt” всъщност е remix на песента “Rammstein” (което добави нови нива на трагичност) започнах да обмислям опити за свирене на части от нея. В общи линии изглежда доста просто, остава да се нацели ритъма :)

Знам, че не съм блогвал от 9 дни, ама имам оправдание – не е като да не ми идват идеи, ама все ги забравям. Днес ми вдигнаха дозата тегретол (доктора каза, че може с още 1/3), имам две седмици да го пия и да видим какво ще стане.

Има вече няколко записа на phoebe.ludost.net/arch, пълни са с грешки (на свиренето, не на кодирането).

Намерих странен случай, в postgres acos(1) даваше input value out of range – просто се оказа, че във float-а има повече от една стойност, дето отговаря за “1”, и в крайна сметка решението беше typecast до numeric(10,8). МРАЗЯ floating point простотии.

Имам малко проблеми с дебъгването, хващам разни неща с няколко часа закъснение и се чудя от какво е – липсата на алкохол, тегретола, умората, или просто най-накрая мозъка ми е решил да си направи харакири, че да не го занимавам с глупости.
(а може и да е от това, че с девойката провеждаме упражнения по спане в едно легло и точно сънната част не е от най-продължителните…)
(бях обвинен и че леглото ми е твърдо. Донякъде е вярно, обмислям матрак…)

Около едно почистване вкъщи за да ми преместят библиотеката са свалили от нея повечето книги, не ми се мисли как ще я подреждам. Съответно, книгите още стоят на пода, ще ги мисля по-нататъка :)
(“Procrastinators of the world, unite! tomorrow.”)

Бля.

След две други лекарства (габаневрал и лирика) накрая ми предписаха тегретол. Обясниха ми и че алкохолизацията на нерва е по-лошия вариант от това да го срежат (и доста добре ми го обясниха, рязането е по-чисто, алкохолизацията оставя умряла тъкан), а блокирането на нерва трае около два часа и може да се прави през ден. Аман бе. Не мога ли да намеря кода за предаване на сигнали към мозъка и да добавя един филтър на максималната амплитуда?
(и с тая дрога май изобщо не е добра идея да пия. Колебая се да тествам какво ще стане, честно казано)

Една от глупостите, с която се боря в момента, е Cisco Unified Communications Manager (едни клиенти го ползват, и трябва да си направим тестов пример в офиса, понеже нито един service provider не ползва подобна гадост – не се scale-ва достатъчно). Имам един метод да оценявам колко удобен е даден софтуер – по това колко време ми отнема използвайки нормални средства (като google, документация, бърникане, strace) да успея да го докарам в минимално работещо състояние. В това отношение CUCM е пълна простотия – конзолния интерфейс няма цялата функционалност, един порядък по-зле е от конзолния интерфейс и на най-калпавия им router, който съм пипал, web интерфейса им е страшно интересен и разделен на 6 парчета, едното от които убива целия им web сървър и трябва да чакам да се рестартира, и да си призная, още не съм подкарал нещо да успее да се регистрира към него. Последно се хванах да го накарам да syslog-ва някъде отдалечено, че поне да виждам малко информация. Усещам, че съм близо, ама не знам кога няма да ми издържат нервите, ще го припаля с init=/bin/bash и ще си сложа strace…
(Иначе великото enterprise лайно представлява насипани хиляда различни неща върху един RHEL и вързани с канап. Личи си, че дизайна му е правен от некадърни програмисти без опит и без връзка с реалността с много кратки срокове. Аз го търкалям в/у един vmware (то е такъв тестов вариант), само и само да имаме тестов пример, щото определено няма да си купим някое PC от Cisco за много пари).
Поне днес като валя можах спокойно да си седна на тихо в meeting room-а, да си пусна концерти за пиано на Рахманинов и да си дебъгвам на спокойствие.
(има друг вариант – да не мога да мисля достатъчно добре, я от лекарствата, я щото съм тъп по default, ама по принцип се усещам (като свърша нещо наистина глупаво, или па като боря елементарен проблем половин час))

Реших да подкарам live streaming на дрънченето от баса (оказа се, че старата ми звукова карта има много добър вход и шум почти няма). Нещото може да се чуе на alpha.ludost.net:8000/bass.ogg, feed-а не се спира. Чудех се дали да не му направя някакво известяване кога дрънча, обаче в тоя момент се сетих, че реално погледнато много малко хора биха искали да слушат моите некадърни опити да свиря нещо и просто се обаждам на няколкото човека, дето им е интересно, я през twitter, я през IM.
(сериозно. Аз не мога да свиря и просто ми е забавно да си дрънча. Държа да отбележа, не съм особено скромен, не възприемайте обясненията за некадърността по тоя начин :) ).

На моменти не мога да си обясня търгашите дали всички не са с някакво умствено изкривяване. Дами и господа, спрете да ме смятате за идиот, единствено ме дразните и в някои случаи – отказвате от вашата услуга. Като съм питал за статистика за пропаданията във връзката ви, това значи, че 1) имам достатъчно информация по въпроса, за да ви е особено лесно да ме излъжете и 2) къде в сигнатурата на писмото ми пише, че съм бавноразвиващ се и ще ми замажете очите с някакви странни обяснения за скорошно пуснати линии? Дайте ми данните и ако имам въпроси, ще ви се обадя…
По подобен начин разни други търгаши ми лазиха по нервите, пак така правейки опити да замажат положението, след което ме заведоха да ми покажат co-location център, в който някои части миришеха твърде силно на влага. Майко мила…
За сметка на това е ужасно забавно да им говориш за конкуренцията им. Направо пяна им избива на устата, може да се научат много мръсни подробности, а като в някои случаи им цитирам цени, просто е явно как ги заболява сърцето. Какво друго могат да очакват, след като се ебават с мен?:)
(един колега, който по-често си говори с такива типове е далеч по-зъл. Всички с голямо удоволствие слушаме как си говори с тях, особено с БТК)

Открих свиренето с дисторжън. Като се свири нещо както трябва, например Forty Six & 2 на Tool с flanger, нещото е приятно и те кара да го свириш още. Като му се добави дисторжъна, ти докарва сили/желание чак да скъсаш струните. Изобщо не искам да споменавам как по някаква причина усилва зверски всичко и се опитва да ми избие кубето.

“Choke” на Паланюк е, както обикновено, страхотна книга в типичния негов стил, може би една от най-грубите му (почти колкото Guts). Ако най-накрая седна да си пиша класация на авторите, Паланюк ще е някъде в началото.
Започнал съм да чета “The gone-away world” на Nick Harkaway – на средата съм и книгата е много добра, има в нея някаква част от описателния стил на Нийл Стивънсън, което поне за мен е доста приятно.

Синята коалиция са публикували програма, от която Зелените много добре трябва да се поучат. Ясна, точна, логична, изобщо – както си трябва. Личи и, че е писана от хора, които си разбират от работата, а не измислят странни работи като Богомил – че ако Зелените дойдат на власт (което, нека сме честни, е изключено), ще се борят за максимално гражданско участие във всичко. Това е откровена глупост – все едно да се борят за равноправие всеки гражданин да може да е хирург и да реже наляво и надясно. Както потребителите не си поддържат сами сървърите, така и за много неща си трябват експерти, които да си вършат работата (с, разбира се, някакъв контрол и обратна връзка, което е липсващото при нас). Да се използва “засилване на гражданското участие в управлението” като извинение за липсата на програма е меко казано малоумно – не е даже наивно, просто е глупаво. Сериозно, ако хората, измислили това, не са клинични случаи, искам да ми кажат откъде си купуват дрогата…
(е, то си пише и в прав текст, “не очаквайте и зелена партия да вземе управлението в една държава” – благодарим ти, боже на атеистите)

Мислех си да гласувам за Зелените на някои от изборите, ама мисля, че се отказах.

Update: Питаха ме защо толкова ругая зелените – просто е ужасно дразнещо да се намери партия, която изглежда в общи линии добре и свястно и да се окаже, че са банда идиоти.

”
Почивни дни. Докато се канех да си взема отпуска, те сами си дойдоха.

Пия си предписаната дрога, още не съм докарал до пълна доза, но не усещам влияние в/у болката. Да видим кво следва…

Също така се усещам леко отнесен, забавното е, че не ми пречи на работата. Все едно работя в мъгла или играя шах без да гледам – всичко си се получава, само дето не го виждам ясно.
”
… бях написал преди няколко дни, и така не го довърших, мързела не е малка работа.
(при пълната доза на лекарството пак не помогна за болката)

                               x3
g-----7----5h7---8p7---5h7---3h5-|-----7----5h7---8p7---12p11---8p7-|
d--0-----0-----0-----0-----0-----|---0----0-----0-----0-------0-----| x2 (Both riffs)
a--------------------------------|----------------------------------|
d--------------------------------|----------------------------------|

(46&2, Tool, Aenima)

Та – работа, глупости, в последно време пак започнах да намирам време да чета (не е особено лесно), в момента съм хванал “Choke” на Паланюк. Изчетох книжката на Michael Chabon, дето е спечелила “Хюго” и “Небюла” – незаслужено е било, книгата изглежда да е спечелила основно по политически причини.
(по темата книги – в Orange трябва да се ходи в събота, понеже в неделя Светла я няма и няма кой да ми препоръчва нови неща)

Канех се да пиша нещо по темата за технологията и как не трябва да се възприема като религия или като нещо ужасно страшно, ама ме мързи.

По някаква причина реших да пробвам как звучат някои бас линии на пианото, дето е вкъщи (на хазяите е) и днес мина един човек през нас да го акордира. Оказа се ебаси науката, а аз се забавлявах да мисля вариант за някакво оптимиране, който може да сметне колко натегната трябва да е всяка струна. Така както го мисля, няма и да е линейна цялата система.
(определено Schism ще да е по-лесен, отколкото на баса)
(лягам си да спя, лежа половин-един час и ставам пак да пробвам нещо, което ми е хрумнало да проверя как звучи на баса. Силни успокоителни ми трябват)

Така като се замисля, нищо друго интересно не се сещам (за което да мога да пиша, имам няколко интересни наблюдения по темата за online разплащанията в България, ама да видим за колко от тия неща мога да говоря).

И нещо малко техническо, дето може да се окаже полезно – много софтуер в последно време минава от текстови файлове, които да изчетат и parse-нат в паметта, към sqlite – което всъщност води до убийствени проблеми, ако sqlite базичката е по-голяма от няколко десетки килобайта – понеже трябва да се направят бая lookup-и, за да се зареди всичко, а ползващата програма не ползва pre-load-ване на цялото нещо, ако например имате evolution с две големи IMAP пощенски кутии, очаквайте в при пускане да скърца дълго и продължително, докато ви провери folder-ите. Същия проблем има firefox-а с autocomplete базите си. Решенията поне при мене са да ползвам следните два скрипта да ги стартирам:

vasil@shrike:~$ cat /usr/local/bin/evo.sh
#!/bin/sh
cat ~/evolution/mail/imap/*/folders.db > /dev/null
evolution
vasil@shrike:~$ cat /usr/local/bin/ff.sh 
#!/bin/sh
cat ~/.mozilla/firefox/*/places.sqlite > /dev/null
firefox

Като финал – намерете си Bill Hicks и слушайте/гледайте. Много забавен, много циничен, на моменти направо зъл, напълно си заслужава.
”
I loved when Bush came out and said, “We are losing the war against drugs.” You know what that implies? There’s a war being fought, and the people on drugs are winning it.
“

Като за начало, изкарах прилично количество от миналата седмица в Токуда по тестове около невралгията. Изводът: имам мозък (изглежда зле, ама не ми се занимава да сканирам нещата по-добре), нямам повреди в нервите и ми изписаха разни гадости да пия (едното е nootropil, другото е габаневрал (антиконвулсант в ниски дози)). За момента не помага на болката, но помага на съня.
(казаха да пия не повече от една бира. гадове.)

Работата си е много, както обикновено. Дебъгвам странни неща (последния лог, от който вадих нещо, беше 33GB, мисля си дали не може да се направи less като за големи логове).

Скъсах си първата струна на баса (т.е. най-дебелата). Не беше и нарочно… Имах късмет, че не се скъса изцяло (представлява две усукани жички, увити с трета) и ми се размина сериозен удар (въпреки, че тази е леко отпусната, настроена в D вместо стандартното E, Tool лошо ми влияят). Новите струни определено звучат по-добре, имат един специфичен звънящ звук. Радва душата :)

Това е бъг, намерен от фирмата на един приятел (който предпочита да остане анонимен по ред причини) в интерфейса за разплащания на PayPal, по-точно частта ExpressCheckout.

Случило се така, че в един момент при разплащане взели от един потребител вместо 10 – 1000 долара. Не било ясно защо е станало така, гледали кода, чудили се, след което какво се оказало…

Интерфейсът работи на следния принцип – сайтът-търговец прави един POST към PayPal, после redirect-ва потребителя към тях, за да се оторизира и т.н. и когато потребителя бъде redirect-нат обратно, сайтът-търговец пуска още една заявка, за да завърши плащането. Като идея изглежда добре, като изключим следните два проблема:
1) Потребителя никъде не вижда докато се оторизира КОЛКО пари дава, и
2) И в двете заявки от сайтът-търговец се подава сума. Взима се в предвид втората.

Така реално потребителят никога няма да разбере колко пари му искат, докато не му ги вземат и след това влезе в account-а си. Поне според мен това е рядко глупаво (хората после си намерили грешката, втория път подавали парите вместо в долари в центове). Не мисля да си правя account там :)

(p.s. до хората, които знаят за коя фирма става въпрос – може ли да си мълчите по въпроса, така и така не беше лесно да убедя човека да разкажа случката :) )

Нещо, в което съм се блъсвал поне десетина пъти – libssl:

Този прекрасен lib, основна част на openssl, е боза (или просто повечето програмисти не го ползват правилно). Примерен ефект – пускате си php с curl (който ползва SSL), след което си пускате и php-pgsql към някоя база (която па по default идва настроена със ssl=true). Резултат – php-то core dump-ва като гламаво. Решение (най-лесното, което съм видял за момента) – спира се ssl-а на базата (така и така смисъла от него не е особено голям).
Виждал съм хиляди вариации на тоя проблем, например с OpenSIPS, TLS и модула им за xcap client, който ползва curl, който па от своя страна идва като вариант с openssl (в debian-базираните неща има и вариант с gnutls), или пък нещо, което е статично link-нато с openssl, и което по някакъв начин link-ва динамично нещо друго, което па от своя страна закача някакъв локален libssl. Бам. Почти невъзможно е да се открие проблема с неща като strace, ltrace май също не се справяше много добре (а и ако някой е пробвал да ltrace-ва php, знае колко ужасно е), а coredump-а е почти невъзможен за разгадаване. Аз май го хванах съвсем на късмет първия път.
Извод – МНОГО внимавайте с libssl, избягвайте динамични модули, които го зареждат, и … абе внимавайте. Има само един заместител на libssl – gnutls – и той май не се радва на толкова доверие.

(Аз лично не обичам libssl. Има ужасен интерфейс, странни идеи, а core dump-овете след него са почти винаги намазани.)

(опит да пиша по-често)

Изчетох “Saturn’s children” на Чарлз Строс, направил е нещо много интересно, малко като комбинация между Азимов и Хайнлайн с интересни добавки. Книжката определено си струва четенето, да видим дали ще я издадат някога на български.
(на Строс не му върви. Номинирали са “Halting state” (която си е направо велика) за Хюго, ама заедно с него в категорията е и Anathem на Стивънсън.)

Снощи се напихме. Денят беше крив, Гунински даде идеята да се пие и се оказа, че на няколко човека ни е дошло сериозно желание, та пак се озовахме в Кривото, където стана нещо като малко ИББ (появиха се семейство Еринини даже в един момент), насмукахме се съвсем прилично, аз по някакъв начин успях да се прибера и да си легна, след което се събудих в 6:02 с главоболие, като преди това бях сънувал, че някой ми е отпуснал струните на баса и трябва да си ги настройвам по слух (което, както и в реалния живот, не ми се удаваше кой-знае колко :) )

Продължавам да слушам soundtrack-а на Dune2, накрая и сложих няколко от мелодиите като звънене на телефона. Учудващо е направо за времето си как е направена подобна музика, с в общи линии невероятно допотопните средства, които Klepacki е имал …

(май минах пак на posting на седмица)

Смятам след следващата седмица да си взема отпуска. Или да почна да спя в офиса направо, което се окаже по-удобно.
(чувствам се ненормално уморен събота и неделя – вероятно заради липсата на работа :) )
(идея си нямам какво ще правя през отпуската. Мотае ми се мисълта “спане”…)

Всичко ми е омръзнало. Ако не ходех на ИББ (основно да пийна), щях да съм останал съвсем без нормален човешки контакт. То не че на ИББ е много нормално…

Успях да изчета “Madame Prosecutor”, но май не мога да коментирам все още. Не се връзва с други неща, които съм чел и накрая май ще се стигне до източниците…
(иначе толкова се забавих поради липса на време за четене, почвам вече да се дразня)

Вчера една девойка ме заведе на Quadrotopia – концерт на Блуба Лу, оказа се наистина страхотно преживяване. Не бях попадал на толкова чист звук на концерт, а как бяха направили surround sound и също така освен главната още 4 сцени отстрани, на които имаше различни музиканти, идея си нямам (но мисля да разбера :) ). Много забавно преживяване се оказа.

Един колега ме зариби с Yotsuba&, една manga, направена (поне според мен) с пропагандна цел – да даде желание на хората да имат деца. Невероятно весело е, следва приключенията на едно малко момиченце и изобщо какви ги върши, като поне отстрани цялата работа изглежда забавна.

Най-накрая изгледах AROG (т.е. GORA 2), определено са се постарали, умрях си от смях – не само защото филма е на турски, а просто защото са се постарали с шегите (например на Face Off машината трябваше да паузирам за малко, за да мога да спра да се смея).