Posts Tagged ‘книги’

2012-07-07 книжната лекция в initLab

Saturday, July 7th, 2012

Мина лекцията в initlab за книгите. Имаше десет книги в първоначалния план, но накрая говорих и за още две.

Първоначалният списък:
(link-овете са към goodreads, от там може да се ориентирате лесно)

За писането: Мемоари на занаята на Стивън Кинг, заедно с Правопис и пунктуация на българския език (издателство на БАН).

Хората трябва да могат да пишат и да ползват собственият си език.

Shooting an Elephant на Джордж Оруел.

Събрани есета. Показват колко добре умее да пише Оруел, съдържат класическото му (и цитирано от всички) есе за как се пише, както и много неща за истинския журнализъм, езика и истината. Няколко цитата:
“Political language is designed to make lies sound truthful and murder respectable, and to give an appearance of solidity to pure wind. ”
“The greatest enemy of clear language is insincerity.”
“Journalism is printing what someone else does not want printed: everything else is public relations.”

Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет на Робърт М. Пърсиг.

Философска книга. В нея всеки намира ралзични интересни неща – някой спомена как цялата книга според един негов приятел била за музика, според мен е за технологии, сигурно има и други мнения. Една от главите беше поредния тласък да спра да преподавам във ФМИ и да мисля друг вариант.

The Invisible Gorilla and Other Ways Our Intuition Deceives Us на Christopher Chabris и Daniel Simons

Книгата, която ме накара най-накрая да направя подобна лекция. Описва колко много грешим и се лъжем сами. Понеже ме мързи, подробности има в ревюто ми (или може някой път да напиша цял post).

The Psychopath Test на Jon Ronson

От нея се запалих да чета неща по тема психиатрия.

Liars and Outliers на Bruce Schneier

“Приложение на теория на игрите за обществото”

Промиване на мозъци – психологията на тоталитаризма на Робърт Лифтън

Вече съм писал за нея

Masters of Doom на David Kushner

Историята на хората, направили id Software. Който не знае кой е John Carmack определено трябва да я прочете.

Kingpin: How One Hacker Took Over the Billion-Dollar Cybercrime Undergroundна Kevin Poulsen

Историята на Iceman (една от големите фигури в credit card fraud средите).

Better: A Surgeon’s Notes on Performance на Atul Gawande

Хирург, който обяснява как приложението на прости статистически и технически методи може да подобри ефективността на работата. Много от нещата са приложими в нашата област (и много не са).

Две книги, които не бяха в списъка:

Sex at dawn: The Prehistoric Origins of Modern Sexuality на Christopher Ryan, Cacilda Jethá

Основно еволюционна биология. Да цитирам Voland, “не е задължително да сте съгласни, но трябва да я прочетете”.

Blindsight на Peter Watts

Заради тази книга прочетох “The invisible gorilla” и още няколко книги. Едно от най-най-добрите неща в твърдата фантастика в последните години, вече и съм писал за нея. Книгата е под creative commons лиценз и всеки лесно може да намери откъде да я свали за каквото устройство иска.

Самата лекция мина средно добре. Дрънках два часа, като можеше вероятно да се събера в един, но се получи доста интересна дискусия. Също така се получи хората да гледат отдалечено streaming-а и да задават въпроси през irc. Записът се encode-ва и ще пусна link като е готов.

Има още много книги, за които бих говорил (някои от тях споменах). Може и да се направи дискусия върху връзките между тях, например цялостна дискусия за social engineering-а и защитата от него в светлината на “The Invisible Gorilla”, “Ghost in the Wires” (автобиографията на Кевин Митник), “Liars and Outliers”, “Kingpin” и още каквото се сетим…

Какво мислите за лекция за книги по следната тематика:
“компютърно-историческа” (като “Kingpin” и “Masters of Doom”)
“твърда фантастика” (“Blindsight”)
“Neal Stephenson”
или просто пак такава мешаница от теми?

Update: на streaming-а е имало в пиковия момент 15 човека. Изглежда има достатъчно интерес да се прави пак :)

Update 2: Запис.

Update 3: Списък с всички книги, за които бих говорил по темата, по идея на Ники Бачийски.

2012-07-03 книжна лекция

Tuesday, July 3rd, 2012

От 14:30 в събота (7 юли) в initLab ще направя лекция по темата “10 не-техническо-компютърджийски книги, интересни за компютърджии” (още работя по заглавието).
(часът е избран така че всички да са станали, които го правят – обядвали и да е преди концертите)

Спрямо четенето има различни групи хора.

Има такива, които не могат да четат – поради болест, неграмотност и т.н. – за тях аз нямам какво да направя. Има хора, които обаче могат и или си търсят какво, или не знаят за дадени книги и че биха им били интересни. Целта на тази лекция е да се покажат в няколко области интересни книги, които биха се харесали на хора с компютърджийски и подобни интереси.
(още работя по списъка книги)

Лекцията ще се излъчва на http://tyler.ludost.net:8787/lab.ts , ще има запис на va.ludost.net. Вероятно ще блогна казаното на лекцията след това.
Ако някой иска да задава въпроси, но няма да присъства на място – в irc на marla.ludost.net ще има канал #initlab и се надявам да намеря кой да стои там и да ми предава въпросите.

2012-06-18 избрани неща от прочетените в последно време книги

Monday, June 18th, 2012

Понеже почти не успях да спя днес (заспах в 8 сутринта) и ми е трудно да чета, ще взема да попиша.

Отдавна не съм писал за книгите, които чета (освен малко ревюта в goodreads), та ето малко избрани:

Изчетох цялата поредица “Тъмната кула” на Стивън Кинг (без “The wind through the keyhole”, която излезе наскоро и хронологично трябва да е някъде по средата между останалите). Може би не трябваше да го правя, защото след това не знам дали имам желание да чета каквото и да е дръго от него, няма как да се сравни и да е по-добро, та вероятно ще чакам да я позабравя.

Прочетох и Liars and Outliers на Брус Шнайер, книгата си струва да се изчете като нещо, което дава базова идея за поведението на различните човешки общества.

Преиздали са “Секретното дело за лагерите” на Христо Христов.

Почнал съм да раздавам копия на Правопис и пунктуация на българския език.

Заслужават да се споменат: The Death of Feminism на Phyllis Chesler (доста хубаво описание на проблемите на феминисткото движение), Cathedral, Forge & Waterwheel: Technology & Invention in the Middle Ages (харесах си я от Патрик Ротфус), Redshirts на John Scalzi (освен всичко, страхотна гавра със Star Trek), The Old New Thing: Practical Development Throughout the Evolution of Windows на Raymond Chen (книгата ме направи адски щастлив, че никога не съм писал за windows), Out of Mao’s Shadow на Phillip Pan (доста добра книга за Китай) и Wild thing на Josh Bazell (втора книга за Peter Brown, даже като гледам са я издали и на български, много приятно четиво и то ме насочи да прочета “Out of Mao’s Shadow” и “Methland”).

Специално внимание заслужава Sex at Dawn: The Prehistoric Origins of Modern Sexuality на Cristopher Ryan и Cacilda Jethá, заедно с “Blindsight”, “Woman’s Inhumanity to Woman” и “The Organization Man” влиза в категорията “книги, които сериозно отварят очите”. Вероятно трябва да я дават на учениците да я четат, заедно с литературата по полово обучение.

Останалото може да се види в goodreads, ако не ме домързи, някой път ще напиша export, който да сипва post в блога от последните X прочетени книги.

2012-05-06 Лошото влияние на Стивън Кинг

Sunday, May 6th, 2012

(вината за този post е изцяло моя и не бива да се обвиняват книгите, които чета)

Днес изчетох последната книга от Тъмната кула на Стивън Кинг (без да борим прясно излязлата “The wind through the keyhole”, за която ще си помисля първо) след като започнах с първата преди около седмица-две, и усещам как неговият стил се просмуква в мен и в нормалните ми разговори. Говорех си с една девойка за това възможно ли е мъже да продължават да си говорят с дадени жени, без да имат нещо повече от “приятелските” чувства, та се започна следния разговор:

(22,35,32) krok: мда. стоят хората на опашка и чакат да зарежеш приятеля си
(22,35,39) krok: може да си представиш една такава опашка изпаднали типове
(22,35,45) krok: до вратата ти
(22,35,49) krok: с потекли лиги
(22,36,02) krok: (и да накараш лъчко да го нарисува, може да му хареса идеята :) )
(22,36,35) krok: всъщност, и са надървени и гладни хората по редицата
(22,36,48) krok: не знам как се рисува гладен човек, ама той ще измисли нещо
(22,37,27) krok: (това звучи точно като сцена от нещо на стивън книг… добре ми е влязъл в главата :) )

Помислихме малко дали имаме някой общ познат, който би искал да напише история, базирана на това (понеже мен ме мързи за чак толкова сложно упражнение). На нея идеята за подобна опашка чак ѝ хареса, вероятно защото картината в нейната глава не съвпадаше с моята, и след като единствената що-годе прилична картинка със разлигавени зомбита беше тази, а по някаква начин google не намери (лесно) картинка с надървени зомбита с потекли лиги, се опитах да и препоръчам да гледа “То” и да си представи същото нещо.
(учудващо, тя отказа)

Тръгвайки по идеята какво би могъл да напише Кинг по въпроса, последва следното нещо:

(22,56,47) krok: жалко
(22,56,53) krok: а той би могъл да опише всяка част от тях
(22,57,13) krok: как еди-кой-си си е ядял вечерята, когато усетил новината
(22,57,29) krok: която се е разпространила, да речем, по феромонен път, с огромна скорост
(22,57,37) krok: и как виси трети в редицата
(22,57,41) krok: оцапан с квото е ял
(22,57,53) krok: и леко прегърбен, щото първо се надървил, после станал, и се ударил лошо
(22,58,24) krok: и например леко му е скъсан панталона, а в оная му работа се е забила треска от масата
(22,58,28) krok: и тече кръв от там
(22,58,35) krok: и се смесва със лигите, дето му текат от устата
(нека да го кръстим Гошо)

Разбира се, не трябва да спираме тук. Първа в редичката ще трябва да е друга жена – Джулия, която е била в тоалетната на близкото заведение и тъкмо си е сменяла тампона. Едното и токче е счупено, косата разрошена и има ожулвания по краката, понеже очилата ѝ са паднали в бързането. По левия ѝ крак се стича малка струйка кръв и се вижда връвчицата на тампона, а прашките ѝ висят на другия крак. От потеклите от устата ѝ лиги даже червилото ѝ се е размазало.
Джулия познава нашата героиня (Геновева) от времето, когато двете са били студентки и постоянно е ревнувала приятелите си от нея. Една вечер се е опитала да ѝ се обясни, но двете са били толкова пияни в един парк, че всичко е свършило с оповръщани коси и тотално изключване, та са посрещнали сутринта в близкия арест. От тогава Джулия мрази червеното вино, но продължава да си пие всяка сутрин кафето в едно заведение близо до квартирата на Геновева и гледа тъжно към прозореца ѝ.

От квартирата на главната ни героиня се чуват викове, биват счупени една – две чинии. Настава тишина за малко, след което се чува силен трясък, вратата се отваря и от нея ядосан излиза Пешо – (вече бивш) приятел на Геновева. Обръща се да извика нещо ядосано, но моментално бива задушен от тълпата, която се е струпала пред вратата. В рамките на пет минути бива оглозган до кокал, като от него остават малки парченца с различни части от нападателите, забити в тях (някой нокът, някой зъб). Петият в редичката с удоволствие доизблизва малко останала кръв по стената.

В опитът да се подредят пак и да чакат, настават усложнения и следва сбиване. Гошо успява да откъсне тестисите на Миро (който познава Геновева от училище и е ходил две седмици с нея, преди на нея да ѝ писне от нежеланието му да се къпе), той изгубва сили да се бори и пада назад по стълбите. Мъжка космата ръка с много пръстени и татуировка на кон отхвръква, удря се в тавана и строшава лампата, оставяйки собственика си Сашо (видял героинята ни веднъж на концерт и после разпитвал няколко седмици, докато разбере коя е, но така и не събрал смелост да я заговори) да продължава да се бори само с една ръка и два крака. Един закъснял желаещ (Митко, живеещ в съседен град, който е работил с нея една година и я е сънувал всяка нощ) тича нагоре по стълбите, но се подхлъзва на потеклата кръв и си разбива главата, а Сашо от биещите се горе бива изтласкан, други се спъват в него и той си строшава врата.

….

След около половин час Геновева се е поуспокоила. Открива, че няма нищо за пиене вкъщи и решава да отиде до близката кръчма да удари едно голямо. Отваря вратата, прекрачва прага, вижда остатъците от разигралата се сцена и си казва: “Трябва да сменим чистачката”. И излиза.

По стълбите обаче нещо я хваща за крака. Цялата кръв е помогнала да се отвори проход към Тъмните измерения, където К’тулу отдавна стои и се опитва да стигне до нея (можем да кажем, че е влюбен, но е малко сложно да се обясняват чувствата на огромно лигаво зелено създание, съставено основно от пипала и злоба). Тя се опитва да се задържи, но се подхлъзва на парче откъснат скалп и изчезва в другото измерение, а дупката се затваря с тих мляскащ звук.

——————

Има си нужда от дописване и оправяне. Може да се разказват допълнителни парчета от историите на хората по време на боя, може да го има момента как и котките наоколо са полудели и половината изкачващи са се спъвали в някоя котка, която ближе течащата от стълбището кръв…

2012-04-17 Холандия – 2

Tuesday, April 17th, 2012

Събирането за подготовката на OHM2013 мина добре. Видяхме един голям и много хубав hackerspace, на Яна и пирографираха с лазер една бисквитка, пихме до никое време (бутилката Lagavulin свърши за нормално време, червото много помогна), избрахме някакъв начален дизайн (Bob T. Hacker беше особено интересен, не беше избран, но хората така и така са навити да направят една огромна надуваема кукла да се извисява над събитието). Показаха и избраното място (т.е. най-най-вероятното, все още може да се случи нещо странно) – намира се до езеро, по-голямо е от това за HAR2009, предполага се, че ще събере над 3000 човека (т.е. няма да има върнати) и е близо до цивилизация, има шанс да мога да спя нормално и в човешки условия.

Ходих в Амстердамския университет, да погледна как водят една магистратура по системна администрация (запознах се на един купон с човек, който учи там), и донякъде ми стана тъжно, донякъде умрях от завист. Не е само това, че си имат достатъчно хардуер, свързаност и т.н. да си правят всякакви експерименти, но и всички е организирано като да е удобно и подходящо за учене, а програмата им е настина добра (даже на едно от централните бюра стоеше “The Practice of System and Network Administration”) – например в момента бяха на Penetration testing. Не вярвам да видя подобна програма (и правилно преподадена) в който и да е български университет…

Успях и да посетя една книжарница и да се натоваря с книги (добре, че куфарът ми е само 10кг от позволените 20, та ще мога да ги пренеса), основно с неща, които не би ми хрумнало да си търся в online книжарниците – малко Hunter S. Thompson, сборници разкази, новата на Скалзи, както и едно хартиено копие на Watchmen. Поне ще имам какво да чета по обратния път, след като си издъвках двете книги на път за насам.

А, и ако не съм казал – в Холандия е студено.

2012-03-06 “Woman’s inhumanity to woman”

Tuesday, March 6th, 2012

Успях да изчета “Woman’s inhumanity to woman” на Phyllis Chesler, няколко дни ми отлежаваше в главата, та ще опитам да напиша нещо по-подробно по темата.

Книгата е доста тежка и не мисля, че може да се прочете на един път – има нужда да се смила на парчета. Темата не е от най-приятните, не само защото противоречи на голяма част от стереотипите за жените (“нежни, мили, не-агресивни създания”), но и защото по принцип е неприятна за всички (особено от гледна точка на феминистките, които се опитват да изградят “сестринство” и т.н.).

Авторката е една от основните фигури във “втората вълна” на феминизма и авторка на доста книги по темите на психиатрията, феминизма и като цяло човешките права. Книгите ѝ са добри, разбираеми, подкрепени с достатъчно изследвания и въпреки, че доста си личат нейните пристрастия и предубеждения, това не влияе на текстовете.

Книгата описва отношенията между жените, като започва от наблюдения при приматите, преминава през децата/тинейджърите, връзките дъщеря/майка и сестра/сестра, работните отношения и малко история и как тези отношения са повлияли на феминисткото движение и на нея самата.

Има доста интересни неща, много от които съм си мислил, че ги има само по филмите, например:

Жените не не проявят много директна агресия (не само физическа, но и вербална) за сметка на индиректната такава, т.е. стандартен метод за “борба” на една жена с друга е да се говори зад гърба ѝ. Също така жените приемат нещата лично много по-бързо от мъжете, което води до дълги лоши отношения. (един цитат по темата)
(донякъде може да се направи паралел с книги като “Експериментът “Досейди”” на Франк Хърбърт, където интригите и т.н. бяха неразделна част от живота, понеже се живееше в много тежка и ограничена ситуация, т.е. обществото ги правеше нещо нормално)

Друг такъв момент, който много ми направи впечатление беше груповата динамика. В една група мъже успехът на един член се приема почти като успех на цялата група, докато при групата жени това се приема за заплаха и или членката се изгонва, или се натиска обратно (много често второто се постига чрез заплаха за първото). Има изключения, но това са преобладаващите случаи, донякъде изглежда като разликата между non-zero sum game и zero-sum game, т.е. първите не се борят за точно определено количество ресурс, докато вторите се борят точно за определено количество и печалбата на един значи загуба на друг.

И нещо, което аз лично не мога да схвана е нуждата от внимание, нуждата да се принадлежи в група и до къде точно се стига, за да се постигне, сякаш индивидуализмът е бил изтрит от тях (или никога не го е имало, ако се слушат разни други хора). Борбата за внимание води до потъпкване на личните принципи и/или пригаждането им към нечии чужди. Тези и още неща водят до това, че жените са също секситки, особено по отношение на техния собствен пол.

Като цяло, препоръчвам книгата на всички, особено след като видях ужасената реакция на някои хора, които я зачетоха/видяха. Сигурно няма да ви е лесна за четене, но си заслужава.

(Понеже вероятно някой ще пита – аз харесвам феминизма, понеже харесвам всичко, което се бори за индивидуализъм и независимост. Голям фен съм и на страничния ефект, че може да намали броя скучни лигли, които са научени да чакат рицаря на бял кон, който да им дава всичко срещу секс и слугуване)

(харесвам и авторката, заради този цитат)

2012-01-22 Кинг и Мураками

Sunday, January 22nd, 2012

Преди малко изчетох първия разказ от “Full Dark, No Stars” на Стивън Кинг, а преди това сдъвках “1Q84” на Харуки Мураками и контрастът ми направи такова впечатление, че ми дойде желание да напиша нещо.

На Мураками преди това съм чел две книги – “Кафка на плажа” и “Норвежка гора” (която май не успях да довърша), на Кинг – много (и много ми остават). Също така Кинг ми е от любимите автори, та писанието ми е от малко изкривена переспектива.

“1Q84” е книга, която всички (уж) много харесват, което е рядкост за толкова голяма тухла. Последното (размерът) беше една от причините да я започна, а основно злобата ме накара да я изчета докрая.

Всички герои на Мураками (като се замисля и за предишните му книги) могат да бъдат описани като “dead inside”, мъртви души. Човек докато чете описанието на чувствата при него, има чувството, че чете описанието на сляп човек на цветове – не че не знае за какво става въпрос, но определено не може да го разбере. Същото може да се каже за сексуалните му сцени (наскоро бях чел при Peter Watts, че авторите трябва да правят повече секс, за да могат да го опишат както трябва). Развитието на героите му също никакво го няма, а много от фантастичните (fictional, не мога да се сетя по-хубава дума) елементи изглеждат адски изсмукани от пръстите. Единствената причина да изчета книгата беше да видя дали накрая няма да има нещо, което да я оправдае (например, “между другото, всички герои са зомбита на халоперидол”).

От друга страна при Стивън Кинг героите не само, че почти можеш да ги пипнеш, но може да се асоциираш с тях, да ги разбереш, да почувстваш техните чувства (което прави спането след негова книга сложна задача). Той може да хване всякаква история, да вкара малко фантастичен елемент (или даже да не вкарва) и да създаде един свят, който да може да бъде почувстван като близък и истински, колкото и странен да е. Дори най-простото нещо, което му хрумва – например в тоя разказ се говори за семейство, мъж, жена и син, фермери, при което заради земя мъжът убива жена си и т.н. – може да бъде разказано толкова интересно и с такава изразност, че да ти стане интересно, колкото и тривиално да изглежда в началото.
(Разбира се, и той не е перфектен, например си личи как краят на “11/22/63” е претупан и не пасва, за сметка на това обаче цялата книга се чете наистина с удоволствие).

Друг момент, който ги различава, и който на мен при Мураками наистина ме подразни е как започва да прозира самия автор в книгата, неговото мислене, чувства, политически убеждения, предразсъдъци и т.н.. При Кинг това не се получава – има всякакви герои и техните предразсъдъци, но никога не вкарва себе си там. Чел съм над 30 негови книги и чак “On Writing” успя да ми каже нещо за него като човек, защото това беше писал (и дори и там не става толкова ясно). От друга страна, Мураками ми стана противен на третото описание на човек и второто оплакване на главната героиня, че не харесва колко са и големи гърдите (дори нормалния ми навик да прескачам глупостите не успя да се справи достатъчно добре, че да не се дразня). По някакъв начин дребната мижитурска душица на автора успява да опропасти половината книга (останалото е претрупания на моменти стил и криво измислените фантастични елементи и света му като цяло), ако не беше сюжетът (който е м/у среден и добър), нямаше да мога да издържа да я прочета цялата.

Единственото, което донякъде оправдава Мураками е културата и средата, в които е израснал – същите клишета могат да се видят в голяма част от anime-то и manga-та, и които ме карат от време на време да си задам въпроса “какво им има на японците?”.

2011-12-28 книжна равносметка

Wednesday, December 28th, 2011

И една отделна книжна равносметка за годината, понеже вероятно ще излезе по-голяма от предишната.
(всички книги по-долу и моите rewiew-та за тях може да се намерят в goodreads)

Една интересна тази година беше психиатрията. От нещата, които наистина ми харесаха ще спомена “The Psychopath Test” на Jon Ronson (наистина забавно четиво и много добре написана), “The Mask of Sanity” на Robert M. Cleckley (също хубаво четиво, но доста разпънато и може да доведе до странни сънища, например как си говорите с психопати), “Destroying the World to Save it: Aum Shinrikyo, Apocalyptic Violence, and the New Global Terrorism” на Robert Jay Lifton (който все още ми е от любимите автори, въпреки че “The Protean Self” беше много разочароваща), и “Inside the Criminal Mind” на Stanton E. Samenow (пак от книгите, дето влияят на съня).

По икономическата тема имаше няколко други интересни книги – “Liar’s Poker”, “The Big Short: Inside the Doomsday Machine” и “Boomerang: Travels in the New Third World” на Michael Lewis, който се оказа един наистина четим автор, който да опише кризата, последствията и причините (“Liar’s Poker” е писана преди 6-7 години с идеята да разкаже какво всъщност се случва на Wall Street и помага доста за разбиране на ситуацията). Внимание заслужава и “Currency Wars” на James Rickard.

От любимите ми автори имаше по една нова книга – “Reamde” на Нийл Стивънсън (трилър, много добър, но не може да настигне Cryptonomicon-а и Бароковия цикъл и всички са нещастни), “Snuff” на Тери Пратчет (много добра, но всички се надяваме да пише още книги), “12/22/63” на Стивън Кинг (пак много хубаво, въпреки елемента на пътуване във времето), “Diary” на Чък Паланюк (очаквах нещо повече), “Лудост” на Калин Терзийски (“Хората стават психиатри, за да си изписват сами халоперидол”), “Rule 34” на Чарли Строс (една от книгите, която четох с голямо удоволствие), “The Wise Man’s Fear” на Патрик Ротфус (ако и трета книга е толкова добра, спокойно може да го пишем за най-велик фентъзи автор) и “The Crippled God” на Стивън Ериксън (последната от “Малазанска книга на мъртвите”, не мисля, че има нужда да казвам повече).
Надявам се поне част от тях да се завърнат догодина с още нещо интересно (с изключение на Стивънсън, на който е ясно, че ще му трябват още 2-3 години за нова книга).

Имаше и разни неща, на които попаднах по разни други причини (препоръки, забелязани някъде и т.н.). Струва се да се отбележат:
“The Geeks Shall Inherit the Earth: Popularity, Quirk Theory and Why Outsiders Thrive After High School” на Alexandra Robbins – много интересни изследвания в/у училищата и груповата психология.
“1491: New Revelations of the Americas Before Columbus” на Charles C. Mann – много подробно разказани последните теории и открития за двете Америки преди пристигането на Колумб, чух я от едно интервю с Нийл Стивънсън (както и следващата, “1493…”) и определено си струва да се прочете.
“Rats Saw God” на Rob Thomas – рядко добра young adult книга, мен ме зариби заглавието.
Две книги на Atul Gawande – “Complications” и “Better” – хирург, пише много интересни неща за медицината и за как може да се подобри като цяло с мерки, приложими и в други области.
“Kingpin: How One Hacker Took Over the Billion-Dollar Cybercrime Underground” на Kevin Poulsen – много добре research-ната книга за хора, занимаващи се с credit card fraud и свързаните неща, попадна ми след като изчетох “Ghost in the Wiers” на Kevin Mitnick.
“The Organization Man” на William H. Whyte – може би една от най-добрите книги по темата за психологията на хората в корпорациите и проблемите там (мисля да я дам да я прочетат всичките ми познати, дето работят в големи фирми).
Отделно трябва да спомена Амели Нотомб, която пише кратки и все пак много добри книги. Успях да издъвча каквото намерих на български, скоро може да почна да търся и преводи на английски.

Препрочетох също така “То” (на Стивън Кинг), целия “Хари Потър” (Джоан Роулинг) и целите Хроники на Амбър (Роджър Зелазни). Има книги, които определено си струва да се четат пак и пак, да видим кои ще са в тоя списък догодина (може би пак Бароковия цикъл).

Най-препоръчаната от мен книга обаче за тая година е “Shooting an Elephant” на Джордж Оруел – събрани негови есета по различни теми, включително това за писането (което всички хора цитират), като цяло “стуктуро-определяща” книга. От там идва цитатът “During times of universal deceit, telling the truth becomes a revolutionary act”.
Втората също така силно препоръчвана книга е “Дзен и изкуството да поддържаш мотоциклет” на Робърт Пърсиг. Трудно ми е я да опиша, само ще отбележа, че ми помогна много да изясня някои мои идеи за преподаването.

И като препоръка за нещо по-скорошно и интересно – “Barefoot into Cyberspace: Adventures in search of techno-Utopia” на Becky Hogge, книгата може да се намери online и е доста добро описание на събитията в последните няколко години, свързани с wikileaks, copyright-а, internet и други такива забавни неща.

(но най-вече препоръчвам да четете. По-интересно е от почти всички филми (ок, според мен от всички, но пък не съм ги гледал всичките възможни, за да преценя), може да се чете по-бързо или по-бавно (с темпо, което ви харесва) и определено има много повече информация, отколкото в разните смлени бози, които може да се гледат)

2011-12-11 панаир на книгата

Sunday, December 11th, 2011

Нищо особено ново нямаше. Панаирът изглежда добре, имаше доста хора, може би малко по-малко издателства от миналата година.

Взех си 5 книги:
“Минало несвършващо”, съставител Евгения Иванова (исторически публикации);
“Лицето на водата”, Робърт Силвърбърг (фантастика);
“Министерство на болката”, Дубравка Угрешич (втора нейна книга, първата, която си взех нещо не ми хареса, да видим);
“Пространства на другостта”, издадена от БАН по темата за етносите и религиите в България;
“Окупаторът съюзник”, Бисер Петров (за колаборационизма в Албания, Сърбия и Гърция по време на втората световна).

В общи линии е добро място за откриване на странни книги, които трудно се намират по нормалните книжарници (като тези от БАН или от военното издателство).

Работи до неделя до 22:00, ако някой още не е успял да иде.

2011-11-20 разни + курс

Sunday, November 20th, 2011

Нищо особено интересно не се случва в последно време, та ще взема да блогна за малко дреболии.

От последните неща, които съм чел май най-добре ми дойде “11/22/66” на Стивън Кинг. Дядката определено си е припомнил как да пише. Имаше и други приятни неща, който иска може да ги погледне в goodreads.
(специално трябва да обърна внимание на “Hackers – heroes of the computer revolution”, че не струва и че мижавите опити на журналиста да разбере хората са чак жалки)
(също така “Snuff” на Пратчет беше супер и надеждата е това да не е последната му книга)

Около initlab има разни дребни забавления, например централизиран начин всеки да може да пуска музика от cassie (с малко patch-нат MOC), както и възможност вече да се stream-ват/записват лекциите – днес подредихме микрофона и звуковата карта, може да се ползват директно за конференция (правихме си тест с VarnaLab), или да се stream-ва (преди малко инсталирах icecast на sandbox.initlab.org, url-то ще е http://sandbox.initlab.org:8000/lab.ogg ). Тестовете ги правихме и с Бацов и Цветомила, докато водеха днес началната лекция на курса по Java.
(окабеляването беше забавно)
(пак около lab-а, Мартин след един тежък запой най-накрая реши да блогва)

Обмислям не-курс по системна администрация. Вече надух главата на повечето хора около мен с идеята, така че я пускам за генерална консумация тук – има си вече сайт, ако ви звучи добре – пуснете един коментар там, да видя дали съм прав, че се намират желаещи. Ако има достатъчно и ако скоро си осигуря нужния хардуер, може следващия месец да направя входния тест, да си харесам малко хора и да го проведа.

OpenFest 2011

Sunday, November 6th, 2011

Мина OpenFest 2011. Половин ден setup, два дни ставане в 8 (с много мъка, не го бях правил в последните поне 6 месеца). Това го пиша в силно скапано състояние и може би ще го довършвам на сутринта.

Мисля, че поставихме рекорд в сглабянето на целия setup (около 4 часа) и в разглабянето (около 30 минути). Този път на по-малката зала (реално галерията на Интерпред) си правехме сами почти цялото озвучаване. Благодарение на Олег имахме и хубави камери, така че трябва да имаме нещо-като-HD видео записи, като се сетим да ги encode-нем, нарежем и качим.
(тая година записите са безотговорност на Стефан Леков, ругайте него)
Оказа се, че един-два клипа на Вика Ермолева са добрия начин да се тества звука в голямата зала.

Ползвахме забавен хардуер. Щеряна в багажника си носеше един switch, който ползвахме за отвън, който освен дизайн като за армейски приложения и прилично количество портове имаше прекрасното свойство, че като го изключехме и ставаше приятно тихо. Мишо па беше направил един router с малко patch-ване на една кутия, в която освен дъно с atom процесор беше набил един малък switch заедно с кутията.
(има някъде снимка как ядем втория ден в/у тая кутия от баницата, която па Владо от ФМИ беше направил през нощта. Много хубава баница, спаси ни от гладна смърт)

Докато правехме мрежата, успях да строша едни клещи. Може да се види снимка на самите клещи и на останалото парче от ножа им, забито в кабела. Държа да отбележа, че аз ги стиснах съвсем нормално, те просто казаха “прас”.
(те не можеха и един жак да кримпнат както трябва, та поради липса на други клещи Владо от ФМИ трябваше да прави единия жак използвайки малка отвертка и тия клещи като чук)
Друг весел гаф беше как в неделя на баптистите, които имаха някаква служба точно под нас единия им микрофон се оказа точно на честотата на един от нашите и слушахме малко неща на английски за Господ, докато намерим какво точно да изключим от наша страна. Хората в залата бая се смяха, а аз се радвам, че се падна в почивката основно.

Владо също така получи титлата “Рицаря на поялника”, защото освен, че в петък прави единия кабел за озвучаването на място, в събота оправяше на Нейчо connector-а на захранването на лаптопа – бяха се скрили в единия джоб (малката стая до залата) и пояха в/у един стар хард диск.

Лекторите бяха… трудни за описване.

Червото беше насмукан прилично двата дни (за което бях обвинен напълно несправедливо аз и малиновата ракия, дето си носех за подкрепа – той пие само бира), като първия ден мисля, че успя да уплаши всички в залата, като зададе въпрос на английски с такава сила, че го чуха извън Интерпред.

Пейо си направи лекцията за електронните пари, като времето в общи линии не му стигна, въпреки че бързаше и прескачаше разни забавни подробности (които е разказвал на бира, например за задачата за византийските генерали). Обеща да блогне нещо по темата, с многото link-ове, от които е чел, чакам го с нетърпение.

В lightning talk-овете имаше весели моменти.
Сашо Шопов говори за преводите на gnome и започна по следния начин:
– Кой в залата мрази Gnome3?
(гора от ръце)
– Имаме останали малко балони от партито, ще ви дам после да духате.

Боян Кроснов разказа за тяхната проста хеш функция, базирана на AES инструкциите в новите процесори (подходящо кръстена aesaes). Полезна е за всички, които трябва бързо да пълнят хеш таблици.

Получи се един забавен момент с лекциите на Наков и Кънев. Почна се с това, че Кънев представяше Наков с изрази от типа “ако имаше бог на програмистите, той (Наков) щеше да е неговия пророк”, “ако хората си кръщаваха децата на програмисти, то повечето момченца щяха да са му съименници” и т.н. (препоръчвам на всички да гледат тоя запис, като ги изкараме). Преди това аз бях навил Наков да сложи тая снимка (която може да бъде описана само като “Владо Василев опъва Стефан Кънев”) в презентацията си (той така и така говореше за курсове), което доведе до бурен смях в залата и въпрос от Кънев дали аз съм организирал тоя момент (за което си признах).
(Наков беше най-гръмогласния лектор от всички, като изключим някои моменти на червото)

Очакваше се империята да отвърне на удара, което и се случи в лекцията на Кънев. Първо се започна с един заговор (в който и аз участвах), той реши да си води лекцията в костюма, в който си беше на сватбата на iffi, с папионката и т.н.. Съответно подредихме нещата така, че да се пусне theme от James Bond, и той да влезе някъде по средата. Крайният ефект беше, че той беше единственият лектор, на който ръкопляскаха преди да си започне лекцията :)
Съответно той започна лекцията си с обяснение, че преди е слагал картинки с нарисувани мустаци на Мариян, ама тая година вместо това просто е решил да се облече по-добре. Също така показа една снимка от сватбата, включваща мен, него и приятелката му, обяснявайки със стрелки/балони как човек като види тази снимка си мисли за него “какъв добре облечен човек”, а за мен “кой е тоя просяк и какво прави там”…
(определено ще си струва да се види и този запис)

Владо Василев па направи много хубаво описание на initLab, и май доста хора научиха за мястото, да видим дали някой нов човек ще се вясне.

Мартин Райков направи лекция за RFID research-а и технологията като цяло, които беше правил с малко мое участие в initLab. За перипетите преди да направим лекцията май трябва да пиша отделно, но имаше всякакви хора, които се чудеха колко добра идея е да се говори за тия неща, колко нещастни хора и фирми ще има, как някой може да брои разказването на тая информация за престъпление и т.н..

За лекцията на червото се носеха разкази и слухове, как щял да падне докато говорел и т.н., но аз поне не видях нищо такова няколкото пъти като минах от там. Определено си беше пийнал (2л бира преди да дойде още) и говореше на английски (пак признак за насмуканост при него), ама си беше разказал всичките технически неща, не беше паднал (въпреки очакванията) и не всички хора избягаха от залата, докато говореше. И това ще е запис, който трябва да се гледа.

Организацията дойде тежко на някои хора. Пазя си сметката от близкия магазин, щото се смяхме като излезе – беше точно за 10.24 (касиерката определено ни изгледа странно като обяснихме, че е хубаво кръгло число). Не мисля, че много други хора и на феста ни разбраха…

В антрето през двата дни reprap хората печатаха разни странни неща от пластмаса и разказваха на всички заинтересувани какво точно представлява цялото нещо. В неделя Радо седна и от логото на openfest направи един модел, който към края на вечерта вече бяха успели да отпечатат, беше се получил доста добре :)
(заради reprap хората също така оправях wireless мрежата на един windows-ки лаптоп, гадна работа)

И двата дни напълнихме Кривото, пихме веселихме се, а на втория ден аз включително си демонстрирах закуската на Мишо (който я намира за ужасно гнусна) – поръчах си едно сурово яйце, счупих го, изсипах жълтъка в една чаша, посолих го леко и си го изпих. Вкусно си беше (така и така последните две сутрини не бях успял да закуся).

Щандът с книги беше доста приятен, тая година си напазарувах две книги – Network Warrior, която е доста добра за начинаещи да си допълнят знанията по мрежи (въпреки че е доста cisco ориентирана) и една “hackers – heroes of the computer revolution”, леко историческа.

Вероятно пропускам нещо друго забавно, което се е случило, допълвайте.

(също така – Сашо Станев, забравеният ти калъф за очила е в мен, измисли кога да ти го дам)

2011-08-28 “Blindsight”

Sunday, August 28th, 2011

Рядко ми се случва да попадна на книга, която да ми направи наистина сериозно впечатление с идеите си…

Наскоро Чарли Строс пусна в блога си въпрос “Коя fiction книга от последните 10 години смятате за важна” (без дефиниция на важна, за по-интересно) и в отговорите видях “Blindsight” на Peter Watts (има я за download в goodreads, вече е под CC лиценз).

В общи линии основата на историята е стандартна – появяват се едни извънземни и екип от няколко човека (и вампир) биват изпратени в космоса да ги видят какво са.
Личи си от далече доколко твърда фантастика е книгата – вампирът не е някакво измислено магическо същество, а съвсем реален под-вид на homo sapiens, хищник със специфичен начин на мислене и способности (единият пример е как ако човек гледа куб на Некер, може да си го представя или изпъкнал, или вдлъбнат, докато мозъкът на вампира може да възприема и двете едновременно). Влиянието на кръстовете е обняснено като бъг в зрителната им система – ако се задействат едновременно вертикалните и хоризонталните “сензори” в окото, вампирите получавали нещо като епилептичен припадък от претоварването (което не е било проблем преди хората да започнат да строят къщи).

В книгата има и много други интересни елементи (10тината страници обяснения и бележки накрая са страхотно четиво), но едно нещо прави наистина голямо впечатление – въпросът за съзнанието, има ли смисъл от него, възможно ли е да съществува интелигентен живот без него (включително такъв, който пътува между звездите) и много други неща, свързани с него. Има и доста интересна дискусия по темата за изкуствения интелект и разликата между човека и машината

Няма да издавам повече от книгата – като цяло удоволствието от четенето и е такова, че си давах почивки от време на време :)

2011-04-29 кръщаване на машини и naming conventions

Thursday, April 28th, 2011

Преди време ми се учудиха, че не ми е хрумнало да напиша нещо по темата за кръщаването на машини.

Темата е доста обширна и почти религиозна (поне според начина, по който хората спорят). Има две основни течения – функционално и човечно.

Функционалното е най-често срещано при мрежите – там всеки интерфейс на router се кръщава с име и положение (например te5-2.ny1.us.iptransit.com – 10-гигабитов втори порт на пети слот на първи router в Ню Йорк в САЩ). При сървърите се ползват подобни функционални имена, най-вече когато има твърде много машини за наименуване (например, в един от последните мои всички web-ове бяха wX (X от 1 до 20), базите данни dX (без централната, която си беше dm) и т.н.). Много често се срещат имена като db1 и db2, понякога и по-функционални (dbmaster, dbslave). Редовно хората си кръщават router-а вкъщи ‘router’ (както и аз съм направил).

Далеч по-интересен е човечният начин, стига да се прави правилно. Там има няколко под-течения…

Едно от най-хубавите неща, които могат да се срещна из книгите, филмите и т.н. е изграждането на характера на героите. Това и прави възможно кръщаването на машини с имена на различни герои, понеже можем да пренесем някаква част от качествата на героя върху машината и очакванията ни за нея.

Тук имам ужасно много примери:
Работната ми станция вкъщи се казва lain (от Serial Experiments Lain). Мисля, че е едно от най-хубавите имена за desktop машина, който не схваща защо, определено трябва да гледа anime-то (около три пъти, щото е много трудно да се разбере от първия).
Текущия ми лаптоп се казва shrike, на героят от цикъла за Хиперион на Дан Симънс – трябваше ми име за достатъчно мощна нова машина. Предишният се казваше lyra, като героинята от “Тъмните му материи” на Филип Пулман – лаптопа имаше такъв виж, че ми трябваше нежно женско име. По-предишния (реално първия ми) се казваше woland като от “Майстора и Маргарита”, понеже имаше по-мрачен вид и се ползваше за контролиране на всичко наоколо.

marla беше кръстена на Marla Singer от Fight club, докато с Боян търсехме подходящо име – женско, и да ни се вижда подходящо и на двамата.
cassie беше кръстена на Cassie Ainsworth от Skins – дребна, слабичка машина, не съвсем сигурна (както има само един диск), могат да я ползват много хора за много проекти. Машината не е наследник на marla, просто дълго време си търсих сървър, който да кръстя така :)
(има сериозна причина много сървъри да се кръщават с женски имена, на принципа на стария лаф “Сървърът е като женското сърце, винаги има място за още някого” (да, изяжте ме, феминистки))

Пример за машина, която е кръстена на външния си вид е zver.fsa-bg.org (ето няколко снимки), понеже тежеше около 50кг и носенето си беше прилично упражнение.

Иначе има други naming convention-и, при които просто се избира име, като да харесва на хората. Например Велин има навика да отвори списъка с имената на героите на Толкин (“Книга на имената на Арда” или нещо такова) и да избере от там (беше се пробвал да използва същия метод, когато негови колеги го питали как да си кръстят бебето…). Не може да се отрече обаче, че lugburz, grond или orthanc са добри имена…
Изобщо големите фентъзита са страхотен източник на имена. “Песен за огън и лед”, “Мечът на истината” и най-вече “Малазанска книга на мъртвите” (с нейните около 800 различни (и развити героя)) може да се ползват спокойно и в огромна фирма и пак да не се получат повторения. “Малазанската книга на мъртвите” особено позволява групирането им по раси, по армии, взводове и изобщо дава възможност да се изгради много удобна именна структура (например да се кръсти backup сървър-a “hood” по името на бога на смъртта там).
По подобен начин бяха кръщавани малко машини в securax. Отначало бяха кръстили един сървър nicotine, което доведе до машини, които се казват cocaine и morphine. Това доведе до много весели случки, например да се возя в едно такси, да обяснявам по телефона “и извадете кокаина”, а таксиджията да ме гледа уплашено.

Имам няколко имена, за които още не съм намерил на какво да ги дам, та – може да си харесвате от тях:
(тук няма да включвам големите фентъзита, ще заемат ужасно много място)
river (River Tam от Firefly и Serenity). Малко, красиво и много опасно/мощно създание.
ayaan (Ayaan Hirsi Ali, писал съм за нея).
kvothe (главният герой от The Kingkiller chronicle на Патрик Ротфус). Също така от там имаше и едно дърво – Cthaeh – което знаеше всичко, можеше да вижда в бъдещето и се стараеше да върши максималното възможно зло, чието име би било перфектно за Oracle или подобна база данни.
shinji (на героя от Neon Genesis Evangelion) е перфектно име за най-калпавото парче хардуер, което имате.
sethra (Sethra Lavode от книгите на Стивън Бруст за Dragaera). От там и Morrolan е хубаво и подходящо име.
vimes (всъщност, цялата Анкх–Морпоркска стража).
rorschach (от “Watchmen” на Alan Moore) би бил хубаво име, но е доста гадно за изписване и по-скоро не го препоръчвам.

Ако някой се сеща добро име, може да пише :)

(интересно как Стивън Кинг почти няма подходящи герои. Може би всички от “То”, или тия от “Тъмната кула”, но не мога да се сетя за нито един – нямат и особено запомнящи се имена. Важи и за доста други доста добри автори.)

2011-04-24

Sunday, April 24th, 2011

Чета толкова, че не ми остава време да пиша по въпроса, от книжен плъх съм се превърнал в еквивалента на ламята Спаска.

Така като гледам, съм прочел около 28 книги от последния път, когато писах за тях. Искам да опиша състоянието на предрусване с четене, за който му е интересно – списъкът е след това (и го има в goodreads).

Изглежда човешкият мозък има лимит на информацията, която може да преработи за 24 часа (т.е. за един цикъл на будно състояние и сън). По принцип мога да се опитам да го дефинирам като “500 страници”, но в това има проблем – различните книги имат различни по размер и обем страници, както и по-важното – различно количество информация, с различно ниво на въздействие. Над лимита прочетеното прелива в сънищата и пречи на спането…

Проблемът идва от това, че някои книги просто са достатъчно интересни (и/или толкова добре написани), че човек да му е трудно да се спре, почти като с алкохола. Докарвал съм си и книжен махмурлук, след няколко дни четене почти нон-стоп ми се наложи да спра да чета за ден-два (и да се напия). Приемането на нова информация става трудно, четенето на каквото и да е също, понеже нищо не ти остава в главата, само някакви думи минават пред очите и нищо повече. Остава само автопилотът, който позволява да си чета пощата (по-кратките mail-ове) и съобщенията по разните messenger-и.

А самото четене само засилва желанието за още, до такава степен, че смесвам всякакви различни стилове и автори (само се старая съотношението на българския към английския да е 50/50, че иначе започвам да мисля на английски, което не винаги е желателно) и поради липсата на друго, чета неща, които иначе не бих започнал. Откривам препратки към странни книги (например книгата на Keith Ferrazzi ми докара желание да прочета “The organization man” на William H. Whyte и я чакам да пристигне), ровя листите на разни хора (аз и за това зарибявам хората да си правят account-и в goodreads) и следя какво ново четат разни хора (например Patrick Rothfuss пише от време на време за някоя книга и последната, която четох, беше от него).

Интересно ми е кога финално ще се побъркам.

(а колко завиждам на хората, дето още не са изчели всичко на автори като Зелазни, Стивънсън, Хърбърт…)

Списъкът:
“Оръжия за масово обезличаване” на Джон Тайлор Гатоу (май го споменавах вече).
“Down and out in Paris and London” и “Shooting an elephant” на Джордж Оруел (последното силно го препоръчвам на всички).
“The Hacker Crackdown: Law and Disorder on the Electronic Frontier” на Брус Стърлинг (припомнях си разни неща).
“Мавзолей” на Ружа Лазарова (нищо особено).
“The chocolate war” на Robert Cormier (намерих я от списъка с най-често опитвани да бъдат забранени книги на американската асоциация на библиотекарите).
“За мишките и хората” на Джон Стайнбек (нямах си нищо друго за четене).
“Срещи с Буров” на Михаил Топалов-Памукчиев (оказа се интересно, но трябва да се чете с много съмнение).
“Jimi Hendrix – Стая с огледала” на Charles R. Cross (дадоха ми го да го прочета, не беше лошо).
“Машина за легитимност: Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава” на Момчил Методиев (най-накрая я прочетох, полезна, ама скучна).
“А хипопотамите се сварили в басейна си” на Уилиам Бъроуз (не знам що продължавам да се опитвам да го чета, не виждам нищо особено в него).
“Пантера в приземието” на Амос Оз.
“Назад по линията” на Робърт Силвърбърг (една от много малкото time фантастики, които са ми харесали).
“The Sword & the Shield: The Mitrokhin Archive & the Secret History of the KGB” на Christopher Andrew и Василий Митрохин (много полезно четиво, особено по темата за дезинформацията и за част от историята на соцлагера).
“Изумление и трепет”, “Живак”, “Биография на глада” и “Кралска воля” на Амели Нотомб (жената пише прекрасно).
“Anne Frank: The Diary of a Young Girl” от Anne Frank (видях я в нечий списък книги).
“Best of 2600: A Hacker Odyssey” от Emanuel Goldstein (основно стари неща, препоръча ми я един приятел).
“The hunger games”, “Catching fire” и “Mockingjay” на Suzanne Collins (хубаво, антиутопично и добре написано).
“Tiassa” на Стивън Бруст (поредната от серията за Влад Талтош).
“The Information A History, A Theory, A Flood” на James Gleick (направо учудващо как може да пише толкова зле по толкова интересна тема).
“Never Eat Alone: And Other Secrets to Success, One Relationship at a Time” на Keith Ferrazzi.
“Психиатрия” под редакторството на Дрозда Писева (много хубав учебник).
“Beat the reaper” на Josh Bazell (доста приятно четиво).

2011-03-11 Ериксън и Ротфус

Friday, March 11th, 2011

Гледайки списъка книги, които съм прочел в последните няколко месеца си мисля, че това, което съм отбелязал за тях в goodreads си е съвсем достатъчно. Вместо да ги описвам една по една, ще обърна внимание на две фентъзита, които излязоха тая година и които са едни от най-добрите в жанра, на които съм попадал изобщо.

Двете книга са “The Crippled God” на Стивън Ериксън – последната от “Малазанска книга нa мъртвите” (от която останалите книги вече са издадени на български) и “The Wise Man’s Fear” на Патрик Ротфус, втора от “The Kingkiller chronicle” (първата наскоро я издадоха на български). И двете книги са тухли по около 900-1000 страници.

От една страна имаме Ериксън, чиято книга за последните два тома има dramatis personae (списък на героите) с 213 героя, книга, която успява да завърши поредицата от 10 такива тухли и да даде един съвсем хубав и подходящ край. Поредицата е пример как се прави епично фентъзи – огромен свят, различни раси, различни идеи, всякакви герои, като цяло е сложно (и бая забавно) упражнение човек да помни всички неща, които се случват и да ги навързва в главата си. Няма разводнявания, нещата вървят с нормално темпо и всъщност е дори донякъде успокояващо да се чете.

От другата страна стои Ротфус, чиито две книги до тук са непрестанни поврати, промени, до такава степен, че в един момент загубваш идеята какво е възможно да се случи по-нататък. При други книги човек може да усети края или поне да усети очертанията му, докато го приближава (при някои – и след първите 20 страници), но при тази книга това не е практически възможно. Книгата е почти невъзможна за оставяне, донякъде понеже и главите са къси, четат си бързо и си казваш “ей-сега ще прочета още една и ще спя”, ама не се получава…

И двете книги прочетох за два дни, като все втория ден оставах до 3-4 сутринта, докато ги довърша – Малазанската, понеже наистина исках да видя как ще свърши, тази на Ротфус – понеже просто не можех да я оставя. Пример са за типа книги, които ти дават чистото удоволствие от четенето, раздвижват мисленето и дават пример за невероятно владеене на езика (Ротфус определено ме изненада с едни любовни сцени и описанието на една жена). Препоръчвам ги на всеки, в оригинал (преводите на Ериксън са добри, тия на Ротфус не съм ги гледал, но не мисля, че е практически възможно да се преведат наистина добре български).

2010-12-14 “Little brother”

Tuesday, December 14th, 2010

Преди малко изчетох “Little Brother” на Cory Doctorow и я препоръчвам на всички. Всъщност, ето и link към нея, книгата се разпространява под creative commons лиценз.
(също така я има издадена на български, съвсем скоро излезе)

Представете си как някой е пренаписал “1984”, само че като “2010”, преместил е действието в САЩ и е обърнал наистина сериозно внимание на технологиите, правейки книгата донякъде и наръчник за това как да работят двете страни (някой би казал, че е наръчник само на противниците на авторитарно/тоталитарното управление, но на мен не ми се струва вярно), за да постигнат целите си. На моменти е чак болезнено да се чете – докато в “1984” нещата изглеждат все пак далечни и нереални, тук действието и случките са нещо, което съвсем спокойно би могло да се случи – човешкото малоумие няма някакви особени граници.
И все пак на моменти усещането е, че четеш Оруел, само остава да се добави “Страхът е сигурност”.

Могат да се направят и бая паралели между случилото се в книгата и случващото се с WikiLeaks и Julian Assange (като гледам датите, спокойно може да се каже, че е имало обмяна на идеи между Wikileaks и Doctorow и в двете посоки).

Отдавна не бях прочитал 640 KB на един път. Зверски ми се спи.

2010-12-08

Thursday, December 9th, 2010

(за заинтересуваните, още не са ме арестували, мисля да направя един cron по темата, да дебне и ако не го update-вам два дни да пише тук да ме потърсите)

Разходих се до панаира на книгата и за разлика от миналата година ми се видя по-добре – финалния брой книги, които си взех е 10, като и подарих една-две. Изглеждат по-добре нещата от преди (въпреки че доста автори вече предпочитам да ги чета в оригинал, като Пратчет и Ериксън). Ето списъка:

Юбилеен сборник “Непознатите Стругацки” (даже има снимка на Велин на задната корица), събрани неща за тях.
“Паякът” на Христо Карастоянов – като автор доста ми харесва, чел съм няколко други негови неща.
“Чародейката от Флоренция” на Саламан Рушди – след “Шалимар клоунът” ми дойде пак желанието да чета негови неща.
“Паноптикум на грешни хора” на Иржи Марек – който е чел “Паноптикум на стари криминални случки” от избрана световна класика (старата поредица) знае защо съм си взел и тази.
“Да умреш в Италбар” на Роджър Зелазни – мисля, че моето старо копие съм го изгубил някъде.
“Безпокойство” на Аркадий и Борис Стругацки.
“Виж пилето” на Кърт Вонегът – очертава се да я изчета тая нощ.
“Специална полицейска тактика” на Иван Станчев (от Военното издателство), повече като справочник и като идея за нещата.
“Търговецът на оръжие” на Хю Лори – чел съм я на английски на файлче, реших да дам и малко пари (книгата остана в Линда да я прочете)
“Надхитрени от случайността” на Насим Талеб – реших да прочета и нея, да видим дали ще има нещо ново извън това, което каза в “Черния лебед” (остана в пропадналия физик).

В списъка е и “Stonewielder” на Ian C. Esslemont, която пристигна тия дни и почнах, да видим кога ще успея да ги издъвча.

(а понеже ми беше обяснено, че Pink Floyd са велика група (а на мен са ми скучни), реших да прегледам таблатури и обмислям да пробвам “Hey you”. Доста гадничко и странно изглежда, въпреки че Tool донякъде са ме подготвили за подобни неща.)

2010-09-07 Sudhir Venkatesh

Tuesday, September 7th, 2010

Тия дни някой беше цитирал Айнщайн, че многото четене пречело на писането…

Днес ще си говорим за Судир Венкатеш (Sudhir Alladi Venkatesh), американски социолог/етнолог от индийски произход.

Канех се да напиша това още след като прочетох едната му книга (“Gang leader for a day”), но реших да прочета и останалото, преди да пиша за него.

Като за представяне – човекът решил да учи социология, около различни проучвания отишъл в близкия квартал от типа “housing project” (в неговия случай – Robert Taylor Homes, около 30 високи сгради с апартаменти) с един въпросник да проучва хората. Не успял да получи много отговори, но го хванала локалната банда, държали го един ден, шефът им си поговорил с него и от там тръгнало едно негово голямо проучване и наблюдение на живота в това гето (нямам по-подходящ термин).
(популярното мнение е, че Венкатеш е леко сбъркан и не го е страх толкова, колкото нормалните хора)

Книгите му, които имам са три – първата е докторската му дисертация – “American Project. The Rise and Fall of a Modern Ghetto”, в която описва историята на Robert Taylor и различните фактори, които са влияели. Втората е “Off the Books. The Underground Economy of the Urban Poor”, в която описва различните типове живущи в едно такова гето и отношенията между тях, базирайки се на различни разговори с хората, исторически данни и негови преки наблюдения м/у 1999та и 2003та. Последната му книга – “Gang leader for day”, е по-директно описание на неговите преживания и като цяло – най-лесно четимата.

Това, което е в общи линии уникално за него (дотолкова, че в двете Freakonomics книги има много неща, базирани на негови изследвания) е, че външен човек е успял да погледне толкова добре в едно в общи линии затворено и доста опасно общество, да го опише и да разбере една сериозна част от него. Книгите му са един поглед от другата страна на бариерата, който иначе няма как да получим.

По-важният въпрос обаче е, някой да е правил подобно нещо в България, за ромските малцинства? Имам едно такова неприятно чувство, че всъщност нищо не знаем по въпроса, освен дочуто оттук-оттам, без да има някакво достатъчно сериозно публикувано изследване (или поне аз не съм чул). Някой да има идея, знам, че има много НПО-та, които се занимават с гетата в България, но нещо ми се губи някога да е излизала книга по темата.

2010-08-25 библиотека

Wednesday, August 25th, 2010

Питаха ме къде си държа книгите в коментарите на предния post и реших, че отдавна не съм си снимал библиотеката.
(добре де, всъщност iffi ме накара)
(иначе го има и момента, че част от книгите, които чета в електронен вид не си ги поръчвам на хартия, това помага)

Книгите си държа в старите две парчета (правени по проект на майка ми), едно различно парче (някакво стандартно заводско изпълнение) и новото парче (пак правено по проект на майка ми) библиотеки. Второто парче няма гръб, останалите имат.

Освен там държа около 2-3 кашона книги по приятели (раздал съм да четат), има малко по бюрата на около (основно неща, които чета в момента) и в един шкаф в другата стая, които са от списъка да се отърва от тях.

Планирам да си поръчам още едно парче като последното, понеже пак почнаха да не се събират книгите.

2010-08-23

Monday, August 23rd, 2010

И един кратък update, че пак забравих да пиша.

Продължавам да чета над нормалното, който се интересува, да погледне в goodreads. Трябва да обърна малко внимание в някой post на Судир Венкатеш (Sudhir Venkatesh), но това ще стане след като прочета още две негови книги (които се носят към мен от amazon). Също така трябва да напиша някой ден каква трагедия е Бегбеде и как след като прочетох “Любовта трае три години”, седях 15 минути и се чудех “той ебава ли се с мене, че да напише подобен (некадърен, недомислен, пиклив) край”.

Около проблемът ми в последно време да понасям тълпи и хора като цяло най-накрая отидох на психолог. Изводът за момента изглежда като понижен праг на чувствителност и като за начало ще си пия един трицикличен антидепресант, после ще видим.
(отсега да отбележа, писнало ми е да ми обясняват колко е лошо или колко е добре. Ще пиша какъв е ефекта по-нататъка, като го преценя по-точно, решението да пия подобни неща си е чисто мое)
Основния проблем с тоя антидепресант е, че не мога да пия (особено много). МЪКА. Ще трябва да правим фонд “паметник на трезвия крокодил”…

Около wikileaks тези дни имаше забавно развитие – обвиниха Julian Assange в изнасилване и в рамките на 24 часа отмениха обвинението. Става все по-смешно и по-смешно.

Времето бавно се разхлажда (поне нощем). Очаквам най-накрая да свърши тоя месец и да си дойде есента, тъкмо да повали малко и да измие София (която всъщност е повече от приятна, когато повечето хора са се изнесли, човек спокойно може да си се разхожда).

От проблемите, които дебъгвам в последно време няма нещо особено интересно, последното беше един race condition, предизвикан от странни ftp клиенти.

Продължавам да събирам желание за учебника по мрежова сигурност. Кой-знае, може да го почна пак тия дни.