татко Крокодил

От много чужди мисли в главата ми не мога да си намеря моите, може би трябва да спра да чета за няколко седмици и да изпиша нещата, дето планирам от поне три месеца. На текущия workspace има още два отворени gvim-а със започнати post-ове, като може би единия ще го вкарам донякъде тук.

Едно време от slashdot бях попаднал на John Taylor Gatto (Джон Гатоу, както са му превели името на български). Бил е учител около 30 години и пише по темата как текущите училища като цяло са по-скоро затвор, отколкото нещо полезно за децата и как целта им е основно да направят от децата послушна маса, вместо да ги научат на нещо. Пише основно за американските училища, но много от това, което казва си е общовалидно.

Тия дни, след като за пореден път приключихме с курса по мрежова сигурност и се канех да напиша впечатленията си (накратко, провал), видях в една книжарница една негова книга (изглежда са започнали да го превеждат на български и не съм разбрал). Преди малко я дочетох и въпреки, че преводът не е особено добър, а и самата оригинална книга е бая объркана, просто сбор от разни мисли и кратки есета с трудно-откриваема и липсваща структура, всъщност нещо ми просветна, та ще се опитам да го опиша, преди да съм го забравил.

Проблемът е, че системата е сбъркана. Опитваме се ние, хора, дето сме се учили по коренно различен начин (сами, с четене и с експериментиране) да преподаваме по начин, който за нас не работи (и който вероятно генерално може да се приеме, че не работи, за много от хората, които познавам – които са се учили въпреки системата, не заради нея). Приличаме на тълпа хора в инвалидни колички, които обясняват на друга тълпа с отрязани крака, че могат да ходят със силата на мисълта си (или, че чрез хомеопатични лекарства ще им пораснат нови крака).

Майната му.

Ако правя нещо такова, няма да е свързано с институция, няма да има оценки, няма да има глупави ограничения и най-вероятно няма да има и конспект. Има точно едно важно нещо – да дадеш на хората храна за собственото им мислене, да ги научиш на нещо – останалото е плява. Всички системи и бюрокрации имат една основна цел – собственото си оцеляване (не ми се търси изследването по въпроса, но е доста известно), останалото е направо страничен ефект, а по някаква причина ние сме започнали да отъждествяваме системата с това, което ни се иска да прави.

Обмислям тия дни да ида да видя initlab и обмислям да организирам нещо максимално глупаво и просто – аз да седя там и хората да идват и да си избират какво им е интересно и да се говори по въпроса. Вече ми се върти в акъла как мога да обяснявам на ученици как да чупят facebook…

(а за всички, които твърдят колко хубаво нещо са училищата и университетите – сетете се вие как сте научили нещата, които считате за важни и кажете колко от функциите на тия институции са реално нужни за целта)

(трябваше да вдигна температура, че да почна да пиша пак)

Около гледането на “Skins” се появи пак въпросът за моя вкус за жени, та съответно смятам да проведа експеримент – ще пусна няколко link-а към снимки на жени, които намирам за красиви и да видим доколко моя вкус съвпада с тоя нормалните хора…

Като за начало – Hannah Murray, която играе Cassie Ainsworth в “Skins”, и която аз намирам за изключително красива.

Следва Morena Baccarin, играе във “Firefly”, “Serenity” и в някой от Stargate-овете, който мислех да се насиля да гледам само заради нея, ама нещо не събрах желание.

После е Alyson Hannigan, позната на хората от “American Pie”, а на мен основно от “Buffy the vampire slayer” и “How I met your mother”.

Та, какво е общото мнение за тия три девойки?

(много бих искал да сложа в списъка няколко жени, с които съм имал близки отношения, ама не би било учтиво…)

Update: А ето така трябва да се снимат красивите жени – сутрин, в леглото, с разпиляна по възглавницата коса, а който не харесва тая снимка, може да бъде броен за бездушен :)

(тия дни успях да грипясам, а преди малко проведох упражнение по бръснене въпреки кашлицата. Не успях да се заколя.)

Като занимание за почивка/свободното време по принцип предпочитам книги (кога по-леки, кога по-тежки), а след тях – да гледам сериали. Не обичам да гледам филми, понеже там не може да се изгради като хората характера на героя и няма начин да се търкаля повече от една сюжетна линия, без да стане твърде тромаво.

Измежду сериалите имам няколко много любими, като например “Firefly” или “Coupling”. Гледам и разни други течащи в момента (например “House”), но като цяло малко са наистина добри – по-голямата част са някаква лекичка боза, в която да има някой друг добър елемент (например голяма част от “House” е пълнеж). Като цяло откривам, че британските сериали са по-добри от американските…

Та наскоро намерих един британски сериал, който удря всичко останало в земята. Казва се “Skins”, разказва за живота на разни британски тинейджъри и има убийствени истории и още по-убийствени герои. Няма груби неща, които да са пропуснали, и все пак всичко си е на място и като цяло е може би най-истинското нещо, което съм гледал скоро (въпреки, че на моменти е малко пресилено). Човек има нужда да си почива между епизодите (или понякога по средата на някой)… Има 4 сезона и за разлика от останалите сериали не мога да го гледам постоянно, изисква време да се асимилира и обмисли.
(и разбира се, в първите два сезона участва едно невероятно красиво девойче)

(а са започнали да правят американска версия, която е скопена и скучна)

Напоследък се чудя дали наистина полудявам бавно, или вече тотално съм се побъркал.

Снощи ме навиха да ида на FOSDEM, взел съм си билети и всичко останало, и понеже сутринта ме събудиха в 8 да ми потвърдят резервацията за хотела, следобeда си легнах да си доспя. Сънувах, че сме на CCC Kongress (или беше CCC Camp) и как Червото, Мариян и още няколко други идиота от нашите са намерили наоколо няколко багера, оставени от някакви строители, някакви пиратки и подобни неща и вилнеят, а аз съм донякъде гласа на разума и се опитвам да измъкна някакви деца от пътя им и се чудя що не идва локалната полиция.

Имам лоши предчуствия за FOSDEM…

Така, кратка равносметка…

От плановете ми за тая година нещата изглеждат по следния начин:

0) Не се утрепах от работа – напуснах Securax, а с другата работа не се претоварвам. Почнах да се занимавам пак с курса по мрежова сигурност, което пак ми яде някаква част от времето, но се понася.

1) Имам няколко идеи за лекции, но не съм разписал нито една. Нищо, те си стоят и вероятно ще разпиша едната идващата година.

2) Upgrade-нах marla и изнесох повечето неща от zver.fsa-bg.org.

3) Като гледам се справих.

4) Така и не успях да изсвиря Schism, както и почти нищо от Tool (въпреки много опити с Disposition (началото се получава), Reflection (справям се с единия риф, но ме боли ръката), Sober (голяма мъка), Vicarious (intro-то става донякъде, основния риф също, ама толкова)). За сметка на това две неща на Offspring се получават доста добре (Gotta get away и Change the world).

5) Отпразнувах подходящо крокодиловден.

6) Раздадох прилично количество книги, трябва да го довърша, че има няколко останали.

Равносметка на свършените глупости и планове за догодина – в следващи post-ове.

Случва ми се да гледам някой сериал и да си мисля как героите се държат ненормално (“insane” е думата, която все ми изскача в главата). Същото ми се случва и в моментите, в които правя нещо без да спирам, въпреки че трябва да спя, ям или нещо такова. Точно в момента гледам отново “Firefly” (след като изгледах целия “Castle”).

Преточвам целия torrent със старите неща от wikileaks и като го събера, ще го пусна някъде видим за всички.

In other newsю – взех си ново кубе, 100W – при тестовете мисля, че уплаших съседите.

Гадост.

Тия дни си счупих матрицата на лаптопа, и по някакъв късмет се намери подобна, която да пасне на него (той е от една серия сглобявани в България и от нея почти не са останали части). Новата е с по-малка разделителна способност (но па не се кани да се спука и изтече, което си е предимство). Около цялата ситуация се замислих да си взема нов laptop…

… и след седмица разпитване и търсене съм стигнал до извода, че няма какво да си взема.

Имам следните сравнително прости изисквания: да има над 1000 пиксела вертикална разделителна способност, да е около 15″ (не ми се мъкне 17″), да няма numpad и touchpad-а да му е по средата (аз ползвам лаптопа във всякакви положения, доста време и от леглото и да го ползвам на една страна просто няма да стане), да работи добре с linux (с това май почти всички се справят) и да е с NVidia видео карта (живея в compiz и искам да ми се движи нормално. То изискването е повече да не е ATI, на които драйверите са боклук). Отказал съм се от изискването да е 4:3 дисплея, щото такива просто няма. Също така част от изискването е да не ми искат над 3к лева за него.

Както се оказва, такова животно нема. Или имат numpad (като вариантите от HP), или за свястна матрица ми искат почти два пъти повече пари (Lenovo T610), или като цяло нямат такава матрица. Стигнах до там да погледна и Apple какво предлагат, но и при тях има widescreen проблема и липсата на хубава вертикална разделителна способност…

Странно ми е, аз ли съм последния останал човек на тоя свят, който ползва основно терминали са му важни вертикалния размер и това да може да работи пълноценно и удобно на клавиатурата си в странни положения? Основните предложения, които чух бяха “ами защо не си вземеш docking station, клавиатура и външен монитор и не работиш така” – аз работна станция си имам, благодаря, ползвам лаптопа, за да мога да контролирам точно разстоянието между очите и монитора (което в моя случай при работа над 8 часа на ден на него е от убийствена важност). Не искам да си взимам и стар лаптоп или такъв втора ръка – част от нещата, които правя си искат прилична процесорна мощност и нямам желание да се връщам с няколко години назад.

Някой да може да даде идея?

Едно време имаше едно интересно предаване, “Зоната на здрача” – всеки епизод беше някаква странна история (в общи линии horror, но от един по-изчистен вид). Днес, докато гледах как се зарежда един java applet за гледане на отдалечена конзола, на който долу в дясно с червени букви пише “oracle” (само дето кръв не тече от тях), се сетих, че нещо такова може да се направи и за IT-то.

Предаването ще започва с преливане на син екран в kernel panic, който от своя страна преминава в output-а на mkfs (например за minix файлова система), който изгърмява някъде по средата.

Първата идея за епизод е oracle да купят microsoft. Изведнъж ще се появи oracle .NET, и понеже толкова зло на едно място не може да стои, ще колабира до някакъв псевдо-random генератор (псевдо, щото ще генерира само зло). Съответно ще се смеси синтаксиса на c# и java, като на всеки 13ти ден + и – ще си разменят действието, всички reference-и ще се обърнат в указатели и ще се отместят с единица надясно, а всички int-ове ще се занулят. На random пък базите данни ще си разменят две колони от произволна таблица (само като стойности).
Компилаторът на visual studio ще изтрива произволни някой реда от кода, преди да го компилира (по идея от BOFH) и на random ще заменя struct с union.
Oracle базата ще се разпространява под linux като модул на ядрото, който при crash да замазва firmware на каквото успее.

Друга идея за епизод е linux kernel-а да се пренапише на ruby.

Подобна идея е cisco да пуснат router с нов тип ASIC-и, които се програмират на perl. Един пропуснат символ и целия internet се срива.
За сметка на това решават да пренапишат IOS-а си директно на машинен код. Кракерите им писва на първата седмица да report-ват проблеми и започват да report-ват кое работи в SNMP-то.

Изведнъж всички компютри се обръщат на 5тична логика и се налага преписването на всичкия съществуващ софтуер. Епизодът може да се спре на някоя сравнително проста задача, например web сървър.

Изчезва валидацията на входните данни от всичкия софтуер.

Взима се решение целия свят да мине на нов календар.

По странно стечение на обстоятелствата българската държавна администрация печели конкурс за софтуер за контрол на ITER и наема останалите живи специалисти от Чернобил. Хардуерът ще се прави от завода в Правец, който има лицензирани pentium процесори от първите.

Открива се нов проблем с пробиване на всичкия C софтуер, на който може да се пише в последните два байта на string (преди \0) и изведнъж всичко може да се exploit-ва.
(вариация – всички escape функции се оказва, че пропускат определен символ)

Съвсем накратко, колкото да си личи, че съм жив.

Невралгията пак се обади и в следващите дни ще си стоя основно на тъмно вкъщи. Четенето също ми е малко сложно, така че май основно ще се спи.

Нищо още не се знае за повторното водене на “мрежова сигурност 1” във ФМИ. Направихме каквото можахме, днес по принцип трябваше да е ясен резултата, но новини още няма. Както се кани да почва семестъра след няколко, не вървят на добре нещата.

Записах един странен експеримент, може да събера желание и да го организирам (вместо да е просто натрупване на идеи на едно място).

Чакам с нетърпение момента на приключване на антидепресанта, за да мога да се напия. Като гледам идиотията наоколо, няма какво друго желание да ми дойде. Имам чувството, че някой организира по няколко малоумия на месец, за да има за какво да пишат вестниците.

Би могло да се каже, че е забавно да следиш как ти се отразява някакъв антидепресант. Изобщо като цяло е забавно да се опитваш да дебъгваш дебъгващия апарат, който освен това не е особено ясен.
Забавно колкото да се ритнеш в ръба на бюрото.

От една страна успях да изчета “Колимски разкази” на Варлам Шаламов, за които преди не ми стигаха нервите, беше твърде тежко и гадно, успях да изгледам Srpski film (все пак ми призля, не бих го гледал пак и не бих казал, че хора трябва да го гледат, колкото и да е добър), както и успявам да говоря с хора по-дълго време, без да се дразня от глупости.
(е, има и човек, с който и без подобни помощни средства мога да говоря, ама разговорите с нея не са особено на често в последно време, да не говорим, че не заслужава подобен тормоз)

От друга страна имам чувството, че си докарвам биполярна болест, и в общи линии само достатъчно силния навик, който съм си изградил ме спира да се побъркам (определено съм се чувствал по-зле и пак съм успявал да се справям). Не може в един момент да съм пълен с енергия, след малко никаква да я няма… Поне успявам да оползотворя някои свободни моменти за свирене и се получава сравнително добре, наваксал съм си с книгите и остана да събера достатъчно вдъхновение, че да продължа с писането на учебника.
(разбира се, може да се окаже, че енергията е последствие от дрогата и че без нея щях да съм като парцал през повечето време)

Друг хубав момент е, че съм събрал достатъчно сили да не ми личи и да не плаша хората наоколо, даже не ми се налага да полагам някакви особени усилия. В краен случай ми се налага да пийна малко :)

А пиша, понеже събирам мнения дали изглежда, че съм се побъркал, на принципа на трите степени на полудяване:
1) Знаеш, че имаш проблем, никой не забелязва.
2) Знаеш, че имаш проблем и всички са съгласни.
3) Всички казват, че имаш проблем, а ти не си съгласен.

И един кратък update, че пак забравих да пиша.

Продължавам да чета над нормалното, който се интересува, да погледне в goodreads. Трябва да обърна малко внимание в някой post на Судир Венкатеш (Sudhir Venkatesh), но това ще стане след като прочета още две негови книги (които се носят към мен от amazon). Също така трябва да напиша някой ден каква трагедия е Бегбеде и как след като прочетох “Любовта трае три години”, седях 15 минути и се чудех “той ебава ли се с мене, че да напише подобен (некадърен, недомислен, пиклив) край”.

Около проблемът ми в последно време да понасям тълпи и хора като цяло най-накрая отидох на психолог. Изводът за момента изглежда като понижен праг на чувствителност и като за начало ще си пия един трицикличен антидепресант, после ще видим.
(отсега да отбележа, писнало ми е да ми обясняват колко е лошо или колко е добре. Ще пиша какъв е ефекта по-нататъка, като го преценя по-точно, решението да пия подобни неща си е чисто мое)
Основния проблем с тоя антидепресант е, че не мога да пия (особено много). МЪКА. Ще трябва да правим фонд “паметник на трезвия крокодил”…

Около wikileaks тези дни имаше забавно развитие – обвиниха Julian Assange в изнасилване и в рамките на 24 часа отмениха обвинението. Става все по-смешно и по-смешно.

Времето бавно се разхлажда (поне нощем). Очаквам най-накрая да свърши тоя месец и да си дойде есента, тъкмо да повали малко и да измие София (която всъщност е повече от приятна, когато повечето хора са се изнесли, човек спокойно може да си се разхожда).

От проблемите, които дебъгвам в последно време няма нещо особено интересно, последното беше един race condition, предизвикан от странни ftp клиенти.

Продължавам да събирам желание за учебника по мрежова сигурност. Кой-знае, може да го почна пак тия дни.

Напоследък около писанията ми за книгата за лагерите в Белене и т.н. различни хора се опитваха да ми кажат, че ние все още живеем в тоталитариризъм, или че например САЩ е тоталитарна държава. Мисля, че се налага малко да изясня понятията.

Да започнем с най-краткото определение: необходимо (но не достатъчно) условие за държава да е тоталитарна е такъв като мен (лицето Васил Колев) с блогът си да съм арестуван, бит и т.н.. Аз не съм, но в Северна Корея, Куба или да речем Иран нямам особен шанс.

Понеже това определение за нищо не става, нека почерпим от експертите. Култовете и тоталитарните управления се базират на същия принцип и има 8 условия, дефинирани от (светилото) Робърт Дж. Лифтън по темата, които определят дали дадена организация/държава е култ/тоталитарна. Критериите са като цяло очевидни и не ми се занимава да ги изброявам, но очевидно България не отговаря на тях.

За сравнение, всички ислямски държави (следващи Шериата) отговарят на повечето от тези критерии. Принципно и Ватиканът би трябвало да отговаря на тези критерии (цялата Инквизиция е била точно такава), но по-модерното католическо християнство включва по-добре възможностите за съмнение и свободна воля, та не е съвсем култ (но пък много от вариантите/сектите му са точно такива).

Не претендирам, че България (или САЩ) е истински свободна държава. Освен, че нямаме дефиниция за това, имаме и доста криви моменти, които има нужда да се оправят. Но нека да не се лъжем, че сме тоталитарни, така че да избегнем после отговорността за бъдещето.

Понеже това е основната причина някой да следва подобни идеи – понеже на тоталитарната държава народът не може да влияе, съответно не носи отговорност. Ние обаче си носим отговорност за нашата държава, колкото и да ни е неприятно.
(а американците носят още по-голяма отговорност, заради по-голямата си свобода)

Една по-голяма скоба, носим по-малка отговорност за периода 1944-1989 (не никаква). Бивайки сатрапия на СССР и водени от техни протежета, в чиито ръце са били армия, полиция и т.н. е малко по-сложно да се направи нещо (не че унгарците и чехите не са се опитали). Като още една скоба мога да добавя, че най-голямата вреда, която ни е нанесена от тогава е обръщането на целия народ в доносници и издигането на един чрез събарянето на друг – можеш да се издигнеш не чрез способностите си, а чрез наклепване на конкуренцията. Което е довело след себе си на увековечаване (не на измисляне – това си го има отдавна) на глупости от типа “учи, за да не работиш”, “аз колкото малко мога да работя, те толкова малко не могат да ми плащат”, краденето от държавата, защото тя го краде от тебе така или иначе (пресенено към крадене от работодателя) и изобщо набор подобни неща, които ни правят …. “Шибан народ”?:)

Ако не беше това, може би щях да познавам повече от 10-15 човека, с които може да се върши работа (от които доста сме за освидетелстване и тези ни черти са помогнали да не сме повлияни от общественото отвращение от работата).

И като последно отклонение – вероятно доста хора се бъркат, понеже повечето корпорации и подобни създания се управляват като тоталитарни държави вместо като меритокрации (което поне на теория е правилния начин).

В момента тече поредният скандал свързан с Wikileaks, свързан с изтеклите около 90000 документа за войната в Афганистан.

Wikileaks са известни с най-различните документи, които да успели да пуснат – информация за пране на пари, за различни замърсявания от различни корпорации, за източването на исландските банки в разгара на кризата, както и с това, че досега никой не е успял да ги накара да свалят някаква информация. Една швейцарска банка беше успяла да им отреже domain-а за малко, а повечето държави от типа на Иран и Китай ги филтрират както могат, но това е в общи линии максимумът, постиган срещу тях.

В момента по вестници и всякакви други медии има обсъждане за и против – дали информацията, която изнасят няма да доведе до жертви, как може така да изнасят секретна информация, дали в крайна сметка те не са една много полезна структура за демокрацията като цяло. Нищо ново под слънцето, само че…

Само че стилът на тези, които пишат срещу тях е един такъв стандартен и очевиден, като на ръководена PR кампания. На база на стария принцип FUD (fear, uncertainty and doubt) се развива един натиск срещу тях (очевидно силно подплатен) да ги оплюе и омаскари достатъчно, та достатъчно хора да не им повярват. В началото беше кампания по темата как wikileaks си харчели парите от даренията, с информация от някакъв “вътрешен” човек, как Julian Assange (основателя и основен човек) бил някакъв зъл арогантен тип, сега застрашават живота на хора в Афганистан…

А всъщност това, което wikileaks направиха с тези документи беше много просто, почти 1:1 заключението от книгата на Philip Gourevitch за затвора в Abu Ghraib – друга държава, друга война, но същият случай – че след края на бойните действия никой не е имал идея какво да се прави. Там стоят едни войски, убиват ги, те убиват малко (малоумни) ислямисти, малко журналисти и прилично количество цивилни, и всичко това – понеже никой няма идея какво да правят. Очакването е било, че след като се премахне текущия режим, народът там ще се хване и ще си вдигне за една година всичките нужни институции, за да си направят демократична държава – силно оптимистично за държави, които познават осново религиозни и други диктатури. Да бяха погледнали нас – 20 години след тоталитаризма още не сме докарали нещата до някакво достатъчно свястно ниво, а поне на теория сме имали на какво да се базираме.
(Искам да вметна, че като цяло не съм против свалянето на талибаните и на Саддам. Специално за талибаните може да се съжалява, че не са ги избили всичките – тъкмо и те щяха да са щастливи, че си отиват в техния рай)

Колкото до Julian Assange, чел съм за него и съм си говорил с него на живо (на CCC Kongress-а) – човекът всъщност е един (сравнително) нормален интровертен и съсредоточен до побъркване техничар. Компютърджия от малко по-старото поколение, занимавал се с хакерстване, осъждан един път за такива неща – единственото сравнително тъмно петно в биографията му – той решава, че не му харесва светът в който живее и се опитва да направи нещо по въпроса. Отделя едно сериозно време на обмисляне, пише един-два paper-а и измисля идеята за wikileaks. Заедно с още няколко човека успява да я реализира – система, чрез която може да “изтича информация”, прикривайки източника и правейки пракчитески невъзможно премахването и. Системата до тук наистина се е доказала – както отбеляза някой, wikileaks за една година са изкарали на показ много повече кирливи ризи, отколкото да речем washington post за последните 20 години.

За хора като него има един съвсем прост термин.
Герой.

Някой, който е направил това, което много от нас смятат за нужно, ама на никой не му стиска.

Нещо ми става, три post-а за два дни.

Пак си преименувах блога – iffi ми обърна внимание, че все още tag-а “работа” води класацията на писанията ми. Като ги подредим по използваност, нещата за които пиша са работа, книги, крокодилски (т.е. мои random мисли) и алкохолизъм.
(вероятно не е съвсем точно, понеже не съм попълнил tag-овете на всичките си публикации – бях се хванал по едно време, но след няколко часа ми писна)

Така заглавието стана на РККА/WBCA, което доведе до забавни асоциации… РККА е съкращение, по-известно като Рабоче-Кресьянская Красная Армия, или както е била известна у нас – Червената армия (по-късно – Съветската армия). По-забавното е, че аз всъщност съм роден на 23 февруари, което е точно деня на съветската армия и държа да отбележа, че нямам нищо общо с нея.
(даже пия по-малко от тях)

Смятам да опитам да пиша повече за книги, отколкото за работа, поне за известно време. Алкохолизмът си идва от самосебе си :)
(съдейки по коментарите от предния post, ние наистина сме нация алкохолици, та предполагам темата е достатъчно позната на всички)

Мислех да пиша по темата Columbine, после ми мина желанието, сега понеже не мога да спя и си пия приспивателното (Lagavulin-а), реших, че мога да се пробвам да изкарам нещо.
(за момента по-малко от половината ми неща тук са писани в не-напълно-трезво състояние, да видим докога ще е така)

Тия дни изчетох “Columbine” на Dave Cullen. Много добро описание на цялото събитие, на събраните доказателства и изследвания, които са правени. Има един прекрасен извод от книгата, който много прилича на нещата, които Брус Шнайер говори по темата за тероризма, кога трябва да се плашим и кога не… Накратко – основната причина за да се случи цялото е сериозното желание на един психопат и един депресивен тип, който е успял да подмами, нищо ново под слънцето и реално погледнато причината за повечето такива събития.
Нямало е тормоз в училище, нямало е влияние на зли компютърни игри, на ужасни групи като Rammstein и какво ли не още. Стандартни психиатрични отклонения, както повечето такива случаи.
Доста интересно е също така да се прочете за реакцията на хората след това, на религиите и как различни хора са се възползвали от трагедията.

В списъка за четене са “Standard Operating Procedure” на Филип Гуревич (за затвора в Abu Ghraib и извращенията на американската армия там) и “Shake hands with the devil” на ген. Romeo Dallaire (генералът, водил мисията на ООН в Руанда). След това ще се хвана да прочета нещо спокойно и леко за почивка. Някъде наоколо стои новопреведената книга на Саламан Рушди, която май пак ще ми дойде разочароваща, една от Ian C. Esllelmont от Малазанския свят, а тия дни трябва да пратят новата на Строс (която е на pre-order).

А аз трябва да взема и да свърша следните неща:
1) да си оправя режима да мога да стана да изнеса едни лекции в около 9-10 сутринта (още не ми е ясно как ще стане)
2) да напиша самите лекции (три на брой)
3) да си планирам ходенето до Варна и престоя там, защото лекциите са там
4) да видя как да не ми се отрази на работата (това е най-лесното, просто ще си нося 3g джаджата)

Вместо това чета разни странни книги и гледам наново целия House (нямах си друга работа, почнах пак първия сезон и както обикновено, трябва да го свърша до край. В момента съм на 17ти епизод от 5ти сезон).

Между другото, издали са Daria на DVD-та, официален release, 5те сезона, двата филма и разни интересни неща около тях. Бих го препоръчал на всеки, като сериал за мислещи хора :) Същото така, може като мен да си свалите отнякъде dvdrip-овете, след като си вземете dvd-тата, по-лесно се гледат.
(сменили са оригиналната музика, но определено не е повлияло зле на цялото нещо)

Почивайки си от писането на странни sql заявки и четенето на последните transcript-и от процеса на Караджич реших да драсна нещо много кратко на темата за моята асоциалност и алкохола, което забелязах в последните няколко дни.

По принцип не обичам кой-знае колко да говоря с хора. Предпочитам да пиша, да имам време да помисля и да не ми се налага да реагирам на момента (по същата причина не обичам и телефонните разговори). Хората и разговорите с тях ме уморяват, а сега като не ми се налага да стоя в офис ми е далеч по-спокойно – мога да мисля на спокойствие, да мисля обикаляйки из стаята (или в парка), да си почивам с вършене на всякакви странни странични дейности (основно домакински) и какво ли не още, подпомогнати от тоталната липса на човешко присъствие около мен в повечето време. Дори мога да слушам тихо музика (както аз харесвам), понеже няма кой да и пречи наоколо.
(по-често се налага да слушам силно, за да заглушавам някого :) ).

Като пия, тоя проблем го няма в чак такива размери – имам сили да търпя хората малко повече (и вероятно ги чувам по-малко). На всички е ясно, че алкохолът е социален лубрикант, но аз имам една малко по-различна теория – ако в тая държава хората спрат да пият за една-две седмици, ще избухне гражданска война, всеки за себе си. Оцелелите ще прокарат в конституцията на следващата държава на тия територии дажбата алкохол като основно човешко право…
(ако не беше алкохолът да си успокояваме нервите, смятате ли, че щеше да има оцелели абитуриенти, особено при количеството ловно оръжие, притежавано от хората в тая държава?:) )

Е, а може аз просто да съм един изпаднал мизантроп и да си мисля, че нещата са по-зле, понеже ги усещам по-силно. Е, поне ЕС още не е търгнал да прокарва политика на въздържание.
Аз пък ще си налея едно малко като моя малък принос към световния и локалния мир.

Не че не ми остава време да пиша, ами просто забравям да го правя…

Преди няколко дни успях да скъсам най-дебелата струна на баса (за пореден път) и най-накрая си взех едни Ernie Ball Super Slinkys. Малко са тънки и стоят твърде отпуснати за моя вкус, но звукът им за неща на Tool е направо убийствен. Бих записал нещо с тях, само че ми опука захранването на машината с хубавата звукова карта и ще трябва да почака.
(а това line-in-а е изчезващо явление в звуковите карти)

Изгледах целия South park. Има прилично количество слаби епизоди, външния му вид си е бая грозен (може би единствено Сатаната са направили да изглежда добре), но идеите са страхотни. Полезно средство да накараш разни хора да се замислят (или много да се ядосат :) ).

Продължава процесът срещу Радован Караджич. Текат разпити на свидетели от страна на обвинението, като на 23,26,27 и 28ми април беше разпитът на Herbert Okun, помощник на Cyrus Vance по време на войната в Босна и Херцеговина (1991-1993). Най-малкото от историческа гледна точка този разпит помага да се видят (поне от нещата до момента) двете гледни точки – тази на запада и Америка, и тази на сърбите. Караджич продължава да твърди, че ще докаже твърденията си и документите, които показва до момента рисуват една интересна картина, но нещата все още са в началото (минали са само 3-4 свидетеля, а още не се е стигнало до около 30те експерта).

Мисля да напиша и нещо по темата за свършването на IP адресите, но за там трябва да си събера малко повече мислите.


G |7-----5-----7-------|9-----5-----7-------|10----9-----5-------|9-----5-----7---5---|
D |--0-0---0-0---0-0-0-|--0-0---0-0---0-0-0-|--0-0---0-0---0-0-0-|--0-0---0-0---0---0-|
A |--------------------|--------------------|--------------------|--------------------|
D |--------------------|--------------------|--------------------|--------------------| X 3

… е нещото, дето си дрънча постоянно в последните дни (бас линията в началото на Vicarious). За съжаление не мога да добавя и китарата към него, поради номера, който те правят със смесването на двете и хармониите (ако не бъркам термина), които се получават.
Интересно е как след като започнеш да се опитваш да правиш нещо (вместо да си просто потребител), то започва да изглежда по различен начин – както като почнеш да програмираш, да подкарваш мрежи и т.н. – нещата губят магическото си очарование и стават по-близки и може би – по-ясни.
(например сега всеки път като звънна по телефона някъде очаквам да се счупи нещо :) Определено е странно как успява да оцелее телефонията :) )

А аз не съм писал нищо, понеже в главата ми няма нищо :) Събирам по някакъв желание да си върша работата и през останалото време спя. Успял съм да прочета една-две книги (основно Drood на Дан Симънс, която определено не си струва да е толкова дълга), но нещо и за четене не остава особено много време (или по-скоро няма книга, която да ми докара достатъчно желание за четене).

Има няколко неща, за които бих искал да пиша и не успявам да им отделя време:
– някакъв спам от някакви хора, дето се казват cryptotel и дето се опитват да ми обяснят колко хубава им е услугата. Господа, няма причина някой да ви вярва изобщо – вие сте никои, появили се на тоя свят, и _вашия сървър_ криптира връзката. За мен вие сте придатък на ДАНС или някой подобен сплескан МПО, дето иска да слуша хора, които нямат желание да бъдат слушани. Моля, спрете да ме спамите. Спрете и да обяснявате колко сте велики, смешно е.
– защо съм против всичките глупави каузи като нарязани кучета и т.н.. Най-вече щото не ме интересува, спрете да ме спамвате. Също така считам помагането на всякакви умиращи от ужасни болести хора чрез SMS-и за оправдаване и подкрепа на липсващата ни система да се грижи за такива хора. Обещавам като умирам от такова нещо да не ви занимавам с такива неща.
(всъщност, против съм рязаните кучета, това е загуба на време. Това се прави бързо и ефективно, месото после може да се даде на нуждаещите се да се нахранят)
– таблатурите на tool и как изглежда музиката им в текстов вид и при опити да се свири. Това сигурно никога няма да го напиша, защото не виждам кога ще разбирам достатъчно от темата.
– интересни неща, научени от “Комуналния капитализъм” на Румен Аврамов. Сигурно с темпото, с което чета втори том, догодина ще съм го свършил и след още няколко години ще трябва да ги прочета пак, за да мога да напиша обобщение.

Толкова за днес, ще продължа да си промивам главата с гледане на South Park и ще препоръчам на всички епизода за Facebook, особено на хората, дето ме карат да си правя account там :)

Пиейки си на спокойствие и почивайки си от човешкия контакт (една от основните причини да си взема малко отпуска), реших да напиша и нещо по-спокойно.

Преди известно време ми попаднаха Smallmanband (спомена ми ги Мариела), наричани понякога “Tool от Асеновград”. Не мога да кажа, че са на нивото на Tool (още не са се появили такива), но определено са доста добри, така като им слушам двата издадени албума. Приятна жица, гайди, има идея в музиката им, а вокалът им е сравнително добър/поносим. Бях твърде утрепан, за да им отида на скорошния концерт, който направиха в София, но па кой-знае, може пак да се появят наоколо.
(имат си и сайт – http://www.smallman-band.com/, който за съжаление сочи към myspace)

Връщайки се на темата с човешкия контакт, изглежда колкото повече съм уморен, толкова по-трудно понасям глупости. Във всяко парче информация, на което може да се попадне – било то музика, книга, епизод, tweet, постинг в блог и т.н. – може да се види колко мисъл е вложена и доколко то е шум и доколко – сигнал. В едни нормални дни, в които съм свикнал с темпото на работа и то е около нормалното, мога да се справя с бая шум, но когато наистина се натоваря, тази ми способност започва да изчезва, заменена от едно тъпо и елементарно вбесяване.
(алкохолът помага, но па пречи донякъде на работата).
Например тия дни около един спор бях седнал да прегледам нещата, пускани в twitter от една девойка и всъщност ми стана гадно – проблясъци на сигнал сред много, много шум (написах и нещо по темата и вероятно ще ми е обидена дълго време). Нарочно прегледах нещата в моя twitter и освен малко думи, които мога да изрежа на места, не видях нещо такова. По подобни причини хората, които чета в twitter от 96-97 в момента са паднали на 85 и вероятно ще намалеят още.

Винаги съм считал, че е по-добре да не напишеш нищо, вместо да избълваш първата безсмислена глупост, която ти дойде на главата. По случая имам любима фраза, “По-добре да те мислят за идиот, отколкото да си отвориш устата и да премахнеш всяко съмнение”. Също така от бая години съм открил, че да отделиш още 20-30 секунди, за премислиш това което пишеш и леко да го изчистиш не е нещо лошо и “унищожаващо импулсивността” или някаква подобна глупост, а просто минимално замисляне себе си и останалите читатели.

И да завърша с нещо хубаво – тия дни вече спокойно мога да кажа, че Lagavulin е едно от най-хубавите неща, които съм пил. Преди да сте помислили, че съм на нови лекарства, моля питайте погледнете article в Wikipedia по въпроса. Хубавото на контролирания алкохолизъм е че като пия (сравнително) малко, мога да пия по-свестни работи (и да намирам добри хора, дето ги доставят по домовете). 750ml на две-три седмици е далеч по-добре от 2 литра и нещо на седмица, както и да го погледнем.

И така, направих едно от нещата, дето опитвах в последните няколко години (и хората смятаха, че се шегувам). Някои хора си правят дупки в пъпа, някои скачат с парашут, аз изпих един чай от използван дамски тампон.
(което вероятно ще отврати женската ми аудитория и няма да има жена с желание да ме целува в следващите 6 месеца, което няма да е особено различно от предишните 6)

Очаквах малко по-кървав вкус, но беше основно тежък и плътен такъв. Държах тампона около 20 минути в чашата с гореща вода и си я изпих.

Червото има снимки, ако реши, може да ги качи някъде.

За отвратените хора – това не е особено по-мръсно от оралната любов (и вероятно измежду вас има такива, дето са уцелвали цикъла на жената точно като и дойде :) ), с горещата вода се избиват по-страшните неща, алкохола, дето го пия, помага, а в крайна сметка човешкия организъм не е особено гостоприемен към вредните работи. Разбира се, свободни сте да напишете това на надгробния ми камък :) Помислете също така дали вие не сте правили нещо далеч по-гадно от това :)

Обещавам също така да спра да искам използвани тампони от девойките наоколо. Пробвах, ясно ми е какво е, ще си намеря нещо друго.