татко Крокодил

На разни места още се среща идеята, че трябва да направим възможност за гласуване по internet (не говоря просто за електронно гласуване, с машини вместо бюлетини, което си има отделен набор проблеми).

От чисто теоретична страна има няколко нерешими проблема:

Купуването на гласове става още по-лесно. Ако хората могат да гласуват отдалечено, нищо не пречи на купуващите гласове да си setup-нат едно място за гласуване, където да се изреждат платените хора и да си подават гласовете. За такова нещо защити няма и няма как да има (това със следенето колко се гласува от един IP адрес е тривиално за прескачане, през tor или произволен ботнет). Не казвам, че в момента не е възможно (практиката показва обратното), но с internet-базираното гласуване нещата стават тривиални.

Става много трудно да се гарантира тайната на гласуването. Има две действия в системата – идентификация и подаване на глас, и е твърде лесно да се остави каквото и да е дребно нещо, през което да може да се свърже конкретен човек с конкретен глас. В съществуващата система нещата са достатъчно добре подредени и разделени, че по принцип да може крайния потребител (гласуващия) да види какво се случва и да е по-трудно да се реализира система за следене кой как гласува (и по-лесно за хващане). Аз лично не мога да измисля как в електронна система нещата могат да се разделят достатъчно добре и достатъчно добре доказано, че да е приемливо.
(изобщо няма да коментирам колко зле са ни крайните работни станции и дали няма да проима троянски коне, които да следят тия неща)

Другите проблеми – как се идентифицираш, кой ще пише софтуера, с какво приложение ще се гласува, колко/как ще се тества, дали/как ще се пусне кода – са в общи линии решими, но горните два при съществуващите технологии не виждам как ще се оправят. Аз поне досега колкото решения съм мислил или чувал, все съм намирал как ще се строшат, или в няколко странни случая решенията са твърде сложни за нормални хора (донякъде дори и за мен бяха).

Разбира се, изобщо не отказвам някой да ми обясни колко не съм прав и да даде примерна система, че така и така ми се чупи нещо :)

По принцип съм спрял да обръщам внимание на новините около ФМИ, понеже всичките са депресиращи, а аз съм решил да нямам общо (и продължавам да се чудя на оптимистите, които водят някакви курсове), но ето това няма как да не го спомена …

Накратко (и да не навлизам в подробности), след като няколко човека от УИЦ (университетския изчислителен център) на СУ написали статия в network world за ipv6 deployment-а в университета, били привикани да ги питат как може така, да не съгласуват статията с “ръководството” (например лицето Биров).

(А статията никак не е лоша)

Около днешната новина за спирането на google reader, понеже “I told you so” не е толкова интересно, искам да цитирам Велин:
“Oh my god, they killed Kenny”

…those bastards. Всъщност, нищо не пречи да си кръстят всички услуги “Kenny” :)

(и се надявам за в бъдеще всички да се усетят да не ползват “поредния излязъл такъв service”, който може да замине и да страдат. Всеки админстващ може да си подкара един planet, всеки не-админстващ може да си подкара desktop клиент, а си мисля, че има и някакво средно решение, за което не ми се рови в момента)

Update: понеже ме помолиха, палнах един tt-rss при мен, на подходящото име kenny.ludost.net. Ще му пусна и https по някое време.

Днес ме замъкнаха на странно събитие – openCoffee (в betahouse), на което се представяха две приложения, свързани с таксита. Едното беше в общи линии система за поръчване/намиране на таксита, другата – каталог на фирми, като и в двете имаше рейтинг, който да помага на хората да се ориентират. Като цяло първата идея беше по-интересна (taxiMe или нещо такова).

Интересното е как никой нямаше идея за защита от различни мизерии. В първата система беше по-сложно, но като един метод на атака таксиджиите могат да си генерират курсове, които да им вдигат рейтинга, и да си избиват парите от това от взимане на много повече пари от клиентите.

Втората па е тривиално атакуема, с един скрипт, който генерира рейтинги (направо бизнес може да се направи, “ще ви вдигнем рейтинга и ще преебем тоя на конкуренцията ви”).

Това обаче, което ми направи голямо впечатление е как специално вторите хора си мислеха (а май и първите), че само тяхното приложение може да говори с техните сървъри и ако някой реши да прави такива неща, ще му трябват милион телефони и download-и, реални хора и т.н., вместо просто да се reverse-не протокола (не повече от ден работа, ако ползват https и проверяват сертификати, 5-10 минути в противен случай). Направо си спомням в BOFH един израз, “It truly breaks my heart to see trust like that go unpunished”.

Някой ден трябва да се направи workshop “Как да чупим на хората хубавите и недомислени service-и”.

Като бях малък, някой ми беше задал въпроса “Какво предпочиташ, да ти извадят едното око или да ти го вкара кон?” (“правилният” отговор беше да ти извадят окото, щото като ти го набие коя ще ти изскочат и двете).

Съществува фалшивата дилема дали човек трябва да си вземе Android или iOS базиран телефон. Моето мнение е като избора между две различни лайна и реално един от най-правилните избори е “нито един от двата”. Ето малко причини, които съм открил около занимаването с development, четенето на разни статии и гледането на лекции от CCC Kongress и подобни събития:

Практически погледнато, от хардуерна гледна точка и от гледната точка на ниското ниво всичките smartphone-и (донякъде с изключение на openmoko) са затворени и осакатени системи без нормална спецификация. Baseband процесора е неясен и не може да се пипа (съответно никой не може да вкара в тия телефони елементарната функционалност за проверка дали ви правят man-in-the-middle атака), свързан е директно към микрофона и говорителите (пробвайте се да намерите елементарното приложение “телефонен секретар”). Това има хиляди полезни приложения (и доколкото знам, под symbian е възможно, не че и тях ги хваля), най-малкото свестен запис на разговорите, което доста хора искат.
Реално обаче повечето хардуер по телефона е затворен и неясен, както и неща по операционната система (това, че google ползват linux ядро не помага особено), което води до това всякакви тривиални и елементарни неща да се водят нещо велико – защото да се постигне каквото и да е на тия телефони е магия. Дори за win3.11 нямаше нужда от толкова безсмислен приложен софтуер. Разбира се, apple не помагат с техните тотално побъркани правила кое може и кое не може да влезе в appstore (и третират всички jailbreak-нати телефони и потребителите им като престъпници)…
Андроидите специално заслужават допълнително споменаване, как има милиони производители и почти никаква консистентност и яснота кое как да работи и как да се казва. Човек би си помислил, че apple плащат LSD-то на HTC и компания да измислят нови и нови простотии. Хубав пример беше как се казваше камерата на няколко различни устройства.

Платформите за разработка и на двете платформи са трагични. От една страна имаме xcode и objective c на apple (не вярвах, че може вариант на C да стане по-грозен от C++, но objective C определено го настига), от друга java и всичкия ужас, свързан с нея. Честно казано, да бяха избрали erlang за платформа щеше да е по-добре и в двата случая. Или prolog. Или pascal/delphi.

Синдромът “not invented here” и в двата случая е довел до ужасяващи api-та, но тук наистина не знам откъде да почна. Елементарни неща се оказват почти невероятни за правене (“stream”-ване на данни от файл от телефона, т.е. четене на части и изпращане на части, например, трябваше да го направим с google protobuf-а и май така и не се получи и трябваше да сменим аpi-то).

При подобно осакатяване човек би очаквал сигурността на телефона да е добра и т.н., но в крайна сметка се оказва, че не е нещо особено. Продължават да се правят същите грешки и да се получават същите глупости, а приложенията дори с ограниченията, които са им поставени пак могат да събират какви ли не данни от телефона и да ги пращат където си искат. Аз вече чакам следващата вълна exploit-и, които да са за произволни приложения (понеже авторите ще са направили същите грешки).

За съжаление, мога още твърде много да разказвам, но не искам да си го причинявам, а да дам възможност на мозъка ми да потрие травмиращите спомени.

Накрая имаме калпави устройства с калпави операционни системи и калпави приложения, вършещи калпава работа, купуващи се от калпави хора. Надявам се до 3-4 години да се появят достатъчно добри батерии, да си пусна debian на телефона и да не ми се налага да се занимавам с глупости и да страдам от малоумието, некадърността и болните идеи на всичките хора, забъркани в тоя бизнес.
(от друга страна, да живее тоя бизнес, калпавите хора изглеждат склонни да дават пари за тотални глупости, а както е казал един римски император едно време, парите не миришат…)

(един ден openmoko ще изкарат нов телефон, това вероятно бих го ползвал)

Уважаеми програмисти.

Около интервютата, които поглеждам тия дни откривам, че или аз имам твърде високи очаквания, или повечето хора, дето си търсят работа в областта би било много важно да не си намерят. По случая имам няколко съвета към вас, които не знам доколко ще са ви глобално полезни, но поне ще намалят моите нерви и шансът някой от вас да падне случайно през някой близък прозорец.
(почти толкова лошо е, колкото изпитването на студенти на септемврийска сесия)

Имайте какво да покажете. Код, нещо работещо някъде, каквото и да е, просто да може да се прецени как пишете. Даже няма чак такова значение точният език, на който ще го покажете.

Имайте идея какво показвате, да не ви се случва да попадна на следната конструкция в кода ви (оригиналът беше на objc, това е приближение):

if (a!=NULL && b) {
	do_something();
	do_another_thing();
	if (b) {
		do_crap();
	}
}

и да не можете да ми обясните защо трябва пак да се проверява b.
(напълно е възможно да има причина. Проблемът е с неспособността да се отговори на такъв прост въпрос)

Ако сте учили в (и даже завършили) някой университет по специалността, имайте базова идея от алгоритми и сложност. Това да ми обясните двоично търсене и да не ми кажете каква му е сложността и до колко е сравнимо с различни други такива търсения не е хубаво.
(също така, оценяването на сложността на алгоритъм, алгоритмите за търсене и сортиране и т.н. хубави неща не може да казвате, че не ги знаете, защото “аз предпочитам програмирането пред математиката”)

Ако работите с някаква технология, познавайте я поне отчасти. Много е лошо да задам въпроса “защо ползваш mysql вместо текстов файл”, и да не може да ми се даде смислен отговор. Също така, не бъдете от хората, които правят “SELECT * FROM table” и после си взимат каквото им харесва от резултата.
(ако все пак сте от последните, моля, купете си литър белина и го изпийте)

Намерете малко увереност в себе си. Казвайте си какво знаете и какво не знаете. “Момент да помисля” също е приемлив отговор на разни въпроси.

Ако смятате, че сте програмист, понеже сте направили нещо тривиално и то сработва – грешите. Пример – ако сте направили мобилно приложение, което показва конституцията на Армения, това не ви прави програмист на мобилни устройства. Придобийте поне бегла представа какво значи “тривиално”.

Не бъдете коне с капаци. “Аз искам да пиша за MobileOS версия 9.жм.жд.жбр и друго не искам” е тъпо изказване, почти като “аз пиша на php4 и не искам да се занимавам с php5”. Ако нямате желание да се учите и развивате, моля послушайте изказванията на текущия ни идиот^Wпремиер и ходете да гледате овце, доколкото разбрах, има недостиг на работна ръка.

Така и така съм почнал с flamer-ските теми, мисля тая да е последната, поне за известно време.

Обещал бях да пиша по темата за националистите и какво ме дразни в тях.
(да припомня. Блога си е мой, малоумните коментари ще бъдат трити директно, не си губете времето да ме псувате без логика. Също така някакви анонимковци, дето ги е страх да застанат зад мнението си ги чака същото, като “бойко борисов” от предните постове.)

Айде да почнем с първите две очевидни проявления на национализма в България – “Атака” и БНС. Няма по-жалки създания в политическия ни живот, даже сравнени с тройната ламя – всичките им предложения са демагогски и реално погледнато – безсмислени. Едно време за идеята съм чел книгата на Волен Сидеров, и май някъде съм го отбелязал – тотално безсмислена, комбинация от конспиративни теории и се кълне в православната църква и руското и начало (или нещо подобно). Ходил съм да чета по сайтовете им и все едно съм се върнал в средните векове – всичко, което не е “чисто” по техните виждания е лошо, всички, дето не са с тях, са против тях.

Ето това е другото нещо – “ако не сте с нас, сте против нас и всичко, в което вярваме”. Това е рядко глупаво, все едно да се направи движение, което да е за пряка връзка м/у възрастта на жените и законноста да се прави секс със тях – например всичко под 18 е забранено, до 50-60 е ок, а изнасилването на бабички да се направи национален спорт – след което аз да кажа, че съм против тях и те да кажат – “значи си привърженик на изнасилването на деца!”. Ми не, ама и не мога да ви трая… “Ти си против нас – значи си против България”. Какво общо имате вие с България, освен че сте се родили тука бе?

Ужасно смешно е и как си измислят врагове (и как реално ги подсилват) – като ги слушаш, турците са едни такива митични създания, с чалма и мустаци, изнасилват де що видят българка (и българи) и се опитват да ни потурчат всичките, а циганите са банда кирливи мръсни крадливи създания, дето трябва да бъдат изклани. Ами аз познавам прилично количество и турци, и цигани, и не съм особено съгласен – навсякъде си има такива за разстрел, и при тях не е по-различно от при нас.

Самите привърженити и отявлени националисти па направо плашат. Ако не ми се беше случвало да чуя как си говорят такива (бръснатоглави с тениски “България на три планети”, така де, морета), нямаше да вярвам, че наистина има такива. Тъпи та вдлъбнати, безсмислени идиоти, които знаят само нещо, дето са им набили в главата от там, отдето ги хранят (“Расате ни храни, значи е прав”) и с основен довод – ритници и юмруци.
(изобщо няма да коментирам въшния вид и миризмата)

И като за най-накрая – основната идея за “родината” и как трябва да я пазим, как понеже сме се родили тука и сме наследници на разни велики хора (като например Васил Левски) ние сме нещо повече, били сме едно време голяма сила в Европа и сега трябва да бъдем и т.н., и т.н.. Освен серизното непознаване на историята и тоталната неспособност за разбиране на текущата ситуация (“македонците са българи” – квито искат да са, щом искат собствена държава и толкова време са били отделени, що трябва да ги натискаме? На мен даже ми се налага да ползвам google translate да им чета разни работи, а и като гледам те съвсем па не са тръгнали да се обединяват с нас. Да не говорим за какво са ни там килото албанци), тия хора смятат, че светът им дължи нещо, само заради случайността да се родят тук. “Искаме само това, което е наше” – хора, ако е ваше, какво точно искате? Ако искате неща, които някога са били наши – да ида да си поискам парите от магазина, дето дадох вчера за хляб, те бяха мои?

Всъщност, единствените хора, които ползват национализма в политиката и по принцип са тия, дето не могат да свършат нещо друго, или тези, които зад него крият тоталитарните си идеи (примери – бол. Всичките държави със сериозна пропаганда по националистичната тема са прекрасен пример). Изобщо тия идеи водят до едно усещане, че света ти дължи нещо и че ти не трябва да се напрягаш и трудиш, то ще си дойде само, както е било в ония прекрасни отдавнашни времена (които са повече от приказките, отколкото от историята). По тоя начин всички се чувстват като жертви, а от такива колко ми е писнало…

Ние не сме специални. Никой нищо не ни дължи. Каквото е нужно, можем да постигнем със собствените си ръце. Живеем на хубаво място, но то не ни определя какви сме – определяме се самите ние. Останалото е мухльовщина и насаждане на такава.

(стига толкова. Следващия posting ще гледам да е как съм се напил или нещо подобно)

Има моменти, в които човешкото малоумие ми идва в повече.

Вероятно има някаква обща болест в блогосферата, знам ли, някой червей в wordpress, който яде мозъците на пишещите в тях ли, но в последно време попадам на неща, които наистина ме учудват. Ще бъда груб и ще почна да давам примери:

1) Всичко, дето Енея е писала в последно време. Без извинение, всичко писано от нея идеално се събира в графата “тежък менструален цикъл”, сякаш нарочно се опитва да докара такъв тон. Всичко я притеснява, хваща се за най-малкото възможно нещо, че е обидно за жените и в един момент в twitter няколко човека тръгнахме да и обясняваме точно колко се е побъркала (заедно с нещо по темата как да е безплатен входа за жени в разни заведения също е дискриминация, въпреки това, което тя твърдеше).

2) entelegentno. Майко мила, колко безсмислена идиотия и спам на едно място (и като случайно се объркам да отворя линк, дето минава и през favit или някакво подобно лайно и направо ми се отщява живота). Нахвърляни random мисли без никакъв извод, без идея, и на моменти толкова откровено тъпи, че ми се драйфа. Пример – порасналите набързо, или предишното за каквото-е-там, абсолютна загуба на време. Разкарах си от follow листата saabina основно защото пускаше link-овете до там поне по няколко пъти. СПАМ….

3) Боян Юруков. Какво the fuck ти стана бе, Бояне, толкова добре пишеше, а тия дни изсипа това – “спасяването на света”, “младежите”… Първо, света няма нужда от спасяване, второ, въпроса би трябвало да е как може да бъдат спрени младежите, като решат да вършат нещо, те са сила – а според това, което виждам, излиза, че са банда пикльовци. Ми, как да кажа, не трябва да е съвсем така :) Стига с тия ревлили работи, който иска да променя света, може просто да се хване да го прави, не да реве, че не му дават.

Като под-точка – анкета на re:tv, трябва ли богатите да плащат по-високи данъци. Кажи им телевизия и не ги обиждай повече.
(как се дефинира по-богат, това какъв ефект ще има в/у икономиката и т.н., никой никога няма да се замисли преди да отговори. Кретени.)

Не са те единствените, но определено не ми се пише роман по темата. Какво ми се иска да кажа по темата за националистите, идея си нямате, май ще има отделен posting…

(За повечето от тези неща съм задавал същия въпрос на различни здравомислещи хора, оказа се, че не само аз смятам така, т.е. това не е проява на психопата в мен)

И т.н., и т.н.. Не ми е ясно защо хората не помислят малко какво точно пишат. Единствения приемлив вариант е, че се прави нарочно, за да се генерира flame в блогосферата, но като гледам, се генерира само повече идиотия.

Пичку ви материну.

После що съм бил антисоциален. Много добре си го е казал Иво Сиромахов, важи не само за facebook.

(на моменти просто имам нужда да изругая нещо. Не обещавам да го правя за всички подобни неща, но не отказвам да ми ги пращате :) )

Попаднах на този конспект по дисциплината “Администриране на компютърни мрежи”. Забележете – администриране. Като чух за това си мислех – брей, преподава се мрежова администрация, има надежда. Има, грънци.

Първо, конспекта е за увод в мрежите, кратко и ясно. Стига за да обясни базовата част на компютърните мрежи (и те са го копирали от един друг такъв конспект, който съм виждал вече бая пъти), най-вероятно са копирали и материалите, по които преподават (най-малкото изпитването за администрация на мрежи по тоя конспект като една цяла точка ти е как работи TCP е направо невъзможно). Нека обаче разкостим това мърляво литературнно произведение…

Първа точка – “Технологии за предаване на данни (point-to-point, broadcast)” – верния термин е point-to-multipoint, където и да го погледнем. Като гледам мога и да позная как на локални мрежи има топология звезда, линейна, пръстен (ако имат късмет студентите) и няколко смесени, след което за MAN мрежи има две думи, а за WAN още по-малко. Топологията си е отделна точка, добри хора.

Втора точка – майко мила. Терминални комплекси. Всъщност описанието на точката с по едно изречение да обясни кое какво е предостатъчно на всеки (като изключим това за формулата на Niquist, за която на нито един мрежов администратор не му пука особено). Цялата точка изобщо е пълна загуба на време и се обяснява за 10 минути с двете ракии в началото, нужни да се преглътне безсмислеността и.

Трета точка ме накара да се спра, за да се насмея достатъчно… Като изключим, че трябва да кажат за 802.1 също така, и че цялата точка е малко мъглива, последното изречение ме уби от смях. “Устройства за за комутация, ключ, рутър”. Ключ. КЛЮЧ, дами и господа, отне малко време на надрусания ми мозък да осъзнае как тук е ползван google translate и те са имали впредвид switch… И за капак – router-а не е устройство на ethernet ниво, няма място тук.

Четвърта точка – да сложим една каруца пред коня, така и така почнахме със няколко слоя, я сега да обясним за какво говорим, като говорим за (остарелия, основно демонстрационен) OSI модел.

Пета точка – прочутия TCP/IP протокол, който аз така и не съм виждал на живо (чувал съм за протоколен стек). Не ми се коментират нещата от типа “обща адресна схема” (защото всеки мрежов протокол от тия нива си има такава, нали все пак трябва да се знае за къде са пакетите), и “Терминология за пакетите данни…”, за която част все още не съм измислил точно обяснение какво искат да ни кажат (вероятно поради моето непознаване на TCP/IP протокола).

Шеста точка – разказват ни за физическото ниво в TCP/IP стека, за което трябваше да са ни разказали няколко точки по-нагоре така или иначе. Разбирам, че трябва да се спомене ARP протокола (който го няма в точката, споменава се само MAC адреса), но определено не заслужава цяла точка.

Седма точка – Internet ниво. Момент. Добре, простено им е, не само те кръщават втория слой “Internet” такъв, но не им е простено, че не са внимавали, втория слой е network слой, защото НИКОЙ не ви гарантира, че това ще се използва само в Internet и изобщо ще има нещо общо с него. Една академична организация не трябва да си позволява подобни глупости (освен в случаите, в които се опитва да разсмива хората, може би?). Също така дейтаграма е такава прекрасна българска дума, сигурно още Ботев я е ползвал.
(взех да се уморявам чак)

Осма точка – като изключим странното и объркващо описание това са все неща, които е добре да се знаят В БАЗОВИЯ КУРС ПО МРЕЖИ, не в тоя по администрацията им, щото ако не се знаят, то как изобщо е стигнал студента дотука?
(всъщност, описано е отвратително, ама наистина ми писва)

Девета точка – освен че се пише нИво, да се обяснят на едно място RIP (routing протокол), NFS (file sharing), Telnet (полу-умрял протокол за отдалечен достъп), HTTP (за достъп до файлове) е бая странно. Може да се кажат две думи за тях, и толкова. И, разбира се, от тях само RIP и донякъде telnet имат достатъчно общо с мрежовата администрация.

Точка десет – е няма такава нечовешка мазаница. Адреси, маски, пътища, все неща, дето се обясняват още в “Internet” нивото, а още се чудя какво имат впредвид под мултиплексиране. Вероятно multicast?

Точка единадесет – добре, имало по-голяма мазаница от предната точка. Хванали “протоколи” и “сокети” по колкото имали, раздрусали с няколко други думи и го плякнали. Имам едно предположение, че някъде тук се говори за DNS, ама не мога да го докажа. (опа, греша, има точка по-надолу за целта).

Точка дванадесет – и след всичките тия неща на високите слоеве, добре дошли в миналото и в ТУ-София, да си говорим за модулации, модеми, *DSL (т.е. технологии, дето се надяваме да опукат) и т.н.. А нещо по темата за големия концентратор за DSL-и, RADUIS, такива ми ти нещица, дето по принцип биха трябвали на мрежовия администратор? Май няма да им се откъснат от сърцето…

Точка тринадесет – наистина точка, която ще ни носи нещастие. Съдейки по термина “домейни” вътре, се говори за IGP-та основно (щото автономната система точно така си се пише), йерархичния модел на routing предразполага към SPOF-ове (single point of failure), а не знам защо си мисля, че routing таблиците вече бяха обяснявани по-нагоре.

Точка четиринадесет – (свърши се!) изглежда добре, въпреки че можеха да я кръстят само “DNS – какво е и има ли почва у нас”, по-добре щеше да звучи.

А да дадеш книжицата на Питър Нортън за мрежи в библиографията не ме избива на смях, ами на падане на пода. Добри хора, едно време вие самите изкопирахте от TCP/IP Illustrated на Stevens няколко глави по темата – ами дайте го пак за библиография, дайте ако трябва Douglas Comer, или – ха, каква революционна идея – дайте нещо дето става въпрос за администрация настина. Книжката на Hunt не е зле, само дето не е за мрежова администрация, а за поддръжка на сървър с мрежови услуги, т.е. – за системна администрация. Може би само тая на Таненбаум има общо с предмета, като БАЗОВА КНИГА ЗА БАЗОВО ПОЗНАВАНЕ НА КОМПЮТЪРНИТЕ МРЕЖИ.

Идиоти.

На моменти не мога да си обясня търгашите дали всички не са с някакво умствено изкривяване. Дами и господа, спрете да ме смятате за идиот, единствено ме дразните и в някои случаи – отказвате от вашата услуга. Като съм питал за статистика за пропаданията във връзката ви, това значи, че 1) имам достатъчно информация по въпроса, за да ви е особено лесно да ме излъжете и 2) къде в сигнатурата на писмото ми пише, че съм бавноразвиващ се и ще ми замажете очите с някакви странни обяснения за скорошно пуснати линии? Дайте ми данните и ако имам въпроси, ще ви се обадя…
По подобен начин разни други търгаши ми лазиха по нервите, пак така правейки опити да замажат положението, след което ме заведоха да ми покажат co-location център, в който някои части миришеха твърде силно на влага. Майко мила…
За сметка на това е ужасно забавно да им говориш за конкуренцията им. Направо пяна им избива на устата, може да се научат много мръсни подробности, а като в някои случаи им цитирам цени, просто е явно как ги заболява сърцето. Какво друго могат да очакват, след като се ебават с мен?:)
(един колега, който по-често си говори с такива типове е далеч по-зъл. Всички с голямо удоволствие слушаме как си говори с тях, особено с БТК)

Открих свиренето с дисторжън. Като се свири нещо както трябва, например Forty Six & 2 на Tool с flanger, нещото е приятно и те кара да го свириш още. Като му се добави дисторжъна, ти докарва сили/желание чак да скъсаш струните. Изобщо не искам да споменавам как по някаква причина усилва зверски всичко и се опитва да ми избие кубето.

“Choke” на Паланюк е, както обикновено, страхотна книга в типичния негов стил, може би една от най-грубите му (почти колкото Guts). Ако най-накрая седна да си пиша класация на авторите, Паланюк ще е някъде в началото.
Започнал съм да чета “The gone-away world” на Nick Harkaway – на средата съм и книгата е много добра, има в нея някаква част от описателния стил на Нийл Стивънсън, което поне за мен е доста приятно.

Синята коалиция са публикували програма, от която Зелените много добре трябва да се поучат. Ясна, точна, логична, изобщо – както си трябва. Личи и, че е писана от хора, които си разбират от работата, а не измислят странни работи като Богомил – че ако Зелените дойдат на власт (което, нека сме честни, е изключено), ще се борят за максимално гражданско участие във всичко. Това е откровена глупост – все едно да се борят за равноправие всеки гражданин да може да е хирург и да реже наляво и надясно. Както потребителите не си поддържат сами сървърите, така и за много неща си трябват експерти, които да си вършат работата (с, разбира се, някакъв контрол и обратна връзка, което е липсващото при нас). Да се използва “засилване на гражданското участие в управлението” като извинение за липсата на програма е меко казано малоумно – не е даже наивно, просто е глупаво. Сериозно, ако хората, измислили това, не са клинични случаи, искам да ми кажат откъде си купуват дрогата…
(е, то си пише и в прав текст, “не очаквайте и зелена партия да вземе управлението в една държава” – благодарим ти, боже на атеистите)

Мислех си да гласувам за Зелените на някои от изборите, ама мисля, че се отказах.

Update: Питаха ме защо толкова ругая зелените – просто е ужасно дразнещо да се намери партия, която изглежда в общи линии добре и свястно и да се окаже, че са банда идиоти.

Това е бъг, намерен от фирмата на един приятел (който предпочита да остане анонимен по ред причини) в интерфейса за разплащания на PayPal, по-точно частта ExpressCheckout.

Случило се така, че в един момент при разплащане взели от един потребител вместо 10 – 1000 долара. Не било ясно защо е станало така, гледали кода, чудили се, след което какво се оказало…

Интерфейсът работи на следния принцип – сайтът-търговец прави един POST към PayPal, после redirect-ва потребителя към тях, за да се оторизира и т.н. и когато потребителя бъде redirect-нат обратно, сайтът-търговец пуска още една заявка, за да завърши плащането. Като идея изглежда добре, като изключим следните два проблема:
1) Потребителя никъде не вижда докато се оторизира КОЛКО пари дава, и
2) И в двете заявки от сайтът-търговец се подава сума. Взима се в предвид втората.

Така реално потребителят никога няма да разбере колко пари му искат, докато не му ги вземат и след това влезе в account-а си. Поне според мен това е рядко глупаво (хората после си намерили грешката, втория път подавали парите вместо в долари в центове). Не мисля да си правя account там :)

(p.s. до хората, които знаят за коя фирма става въпрос – може ли да си мълчите по въпроса, така и така не беше лесно да убедя човека да разкажа случката :) )

Някои … “добри” хора са ми направили някакъв профил във Facebook. Искам да кажа, че 1) нямам нищо общо с това, 2) считам facebook за безсмислена простотия и 3) не ми пука особено какво пише там, ама има хора, които се бъркат, та за това пиша това.

Update: Потъркали са ми fan page (не било точно профил).

Днес беше от дните, в които ме гонеше мисълта “защо пак съм трезвен на работа”…

Един от сайтовете ни са се хванали пак да го доработват, та проверих какво му е състоянието. Оказа се, че има огромна разлика м/у него и това, което имаме във version control-а, а мазалото се оказа просто на ниво. Merge отне около 3-4 часа – виждане на какво трябва да се почисти, какво да се ignore-не, какво да се вкара под контрол, дали няма някое намазване на цял файл само защото са сменени unix-ките с dos-овски нови редове и друго подобни гадости. Открих също до къде стигат програмистите, като нямат version control – в една директория открих следните вариации на един файл:

index_111.php
index111.php
index_11.php
index123.php
index12.php
index_1_.php
index_1.php
index2.php
indexcopy.php
index_current.php
index_last.php
indexnow2.php
index_old1.php
index_old2.php
index_old.php
index_OLD.php
index_oold.php
_index.php
index____.php
index___.php
index__.php
index_.php
indexshot.php
indexxx.php

Да живеят изобретателността и липсата на мисъл.

На всичкото отгоре не всичките ignore-ове са на място (та svn status казва, че разни файлове от различни cache-ове са му странни, но поне те никога не са били commit-вани). В крайна сметка цялото нещо е около 700MB, 8500 файла и svn status се мотае 11 секунди на второто пускане…
(после ми се чудят що казва, че програмистите не са хора)

Едно писание на Енея ми накара да си припомня как не понасям литературните анализи и пишещите ги…

(случката я пуснах и като коментар при нея :) )
В едни отдавнашни времена, когато бях 10-11 клас (ние бяхме до 11ти) поради това, че много харесвах девойките от езиковата гимназия (аз бях математическата, но при тях девойките освен по-хубави бяха и по-интересни) ходех с тях по разни странни събития. Едно от тях беше четене на поезия от една тамошна ученичка (т.е. смятайте колко съм харесвал тия девойки, щом съм слушал поезия), след което последва литературен анализ от една нейна съученичка. На мен ми дойде малко нагорно, и след като бяха запитали дали има въпроси, аз излязох отпред и питах авторката “Докато слушаше тоя анализ, нямаше ли чувството все едно се прави дисекция на малко котенце?” (правилната дума е вивисекция, само дето аз не знаех тогава).
Много рядко ми се е случвало да видя чак толкова шашнати погледи, включително от моята учителка по литература (която също по някаква причина се оказа там). Чудя се някой помни ли какво точно ми отговориха, но определено беше с бая заекване…

По същия начин съм водил един цял час спорове със същата тази моя учителка по литература по темата има ли смисъл от литературните анализи. Определено класът много сериозно се забавляваше, а тя не успя да ме убеди (и мисля, че не успя да убеди и никой друг).

От време на време около кандидат-студентските изпити се заговаря по темата и се появяват разни анализи от разни … величия не е точната дума, по-скоро нещастници, които са хванали синонимния речник и две бутилки долнопробна ракия и са написали нещо за някое произведение, което се отнася към произведението колкото някое скатологично порно се отнася към “Отнесени от вихъра”…

Възможно ли е да се поведе кампания “долу крайниците от българската литература”? И не е ли крайно време децата да бъдат учени да мислят сами, а не да преписват нечии анализи ?:)

Четейки разни неща, които ми се пращат по темата, мисля най-накрая да спомена малко мисли, които (as usual) не са особено политически коректни…

Нека започна със следното – аз не обичам хора, които се опитват да ме карат да се чувствам виновен за нещо, което не съм направил. Това включва едно сериозно количество феминистки.

Ще се спра на темата за жените в IT-то, като пример за равноправието и как то реално не съществува. Само че не както се мисли от някои хора – че жените се дискриминират, а реално е точно обратното – заради тях се правят много отстъпки …

Да започнем от това, че IT-то (това не включва мениджмънта, там IQ-то е основно двуцифрено) е меритокрация – т.е. всеки се оценява по това, което може и което прави – всичко останало остава на заден план. Може да си негър, циганин, жена, педераст, евреин, прокажен, фитнес маниак, чалгар или комбинация от тях – в крайна сметка хората се интересуват основно от това какво можеш, и останалото остава на заден план (което е една от основните причини да траем червото :) ). Всички имат равни условия – работа за вършене, време за вършене и оценка дали работи и дали е добре направено. Кратко, точно и ясно.
И тук идват практическите наблюдения – жените в IT-то са малко. Не издържат, не се задържат, не им е интересно, не се развиват, бягат. Повечето никога не им хрумва даже да започнат да се занимават. А за тях се правят голямо количество отстъпки (псуването в един офис спада драстично, когато се появи жена, а псуването, колкото и да не го харесвате, е адски важна част от работата), набива ни се в главата да се съобразяваме, да не крещим (а за мен това е около 10% от комуникацията с management-а) и т.н.. Забелязал съм също така, че за истински добрите жени в IT-то тия отстъпки нямат никакво значение и работят в екипа съвсем нормално и ефективно. И ако някой прояви желание, ще види, че има жени на всички нива в стълбицата – и че са разпределени равномерно, но просто са много малко. Може и спокойно да ги запитате, дали те биват оценявани по интелект и способности или по гръдна обиколка.

Хубав пример е проекта Debian, в който има над 1000 debian developer-а, като всеки/всяка от тях е минал(а) през едногодишен тест и проверка от кило хора (изобщо, да идеш да работиш за военните сигурно е по-лесно). Там си имаше някакъв малък процент жени, докато в един момент не се започна да се говори как жените бивали отблъсквани, защото били жени и т.н.. Примерите, които се дават, са как една жена задала въпрос в mailing листа и и обяснили как била твърде стресирана и имало нужда да се успокои и да не е истерична.
Е и? Ако аз задам въпрос по същия начин, сигурно само ще ми кажат да ходя да се съвкуплявам със себе си на криво, даже няма да ми обърнат толкова внимание (случвало ми се е неведнъж). Цялата индустрия е пълна с психясали хора, които са видели твърде много новаци с глупави въпроси или са с твърде тежък махмурлук, че да им пука – повечето от тях ще се държат така с вас, ако ще и да сте Господ. Ако не можеш да издържиш на това, то е абсурдно да издържиш на нормалния стрес на работата и е по-добре да се преориентираш. Факт от живота.

Така че, мили дами, искащи равенство – елате в IT-то. Учете, четете, изкарвайте безсънни нощи пред машината, спорете с разни хора по различни технически въпроси, правете различни неща, забавлявайте се и ще бъдете приети за равни. Познавам много такива жени и нямам спомен някоя от тях някога да е казала, че не се третира като равна. Освен това те са едни от най-здравомислещите хора, които познавам :)
И да, удоволствието да създадеш нещо и то да работи може да се сравни с много малко неща …

(определено имам нужда да пия на ИББ)

След днешните спорове на тема програмиране и езици (особено частта php срещу python) искам да спомена следното много важно нещо, което директно изтрива смисъла от кой-език-бил-по-велик-за-много-добри-програмисти:

(да се отбележи, аз съм админ. да се разбира като циничен, озлобен и крив индивид, който се предполага (но не е доказано) че е от вида homo sapiens. никой няма нужда да се ангажира с мнението ми :) )

Всичкия код не струва. Без значение кой го е писал, колко е велик и т.н., всичко отнема същото време да се направи, пусне и докара до приличен работещ вариант. Програмистите не струват, кодът им също (може би защото се изживяват като неразбрани творци и наследници на Пикасо) и да се докара във прилична работеща форма отнема сумарно същото време итерации между development и тестове.

Цялото IT се базира на код, който един уважаващ себе си математик би изтрил от главата си с метилов спирт.

Айде да ходим да гледаме овце. За мен поне няма да е голяма разликата…

И пак малко около семинара за системни администратори на ДАИТС.

Дами и господа от ДАИТС, МВР и т.н., аз лично не вярвам, че вие можете да свършите каквото и да било в областта на ИТ както трябва (което и вие усилено се опитвате да докажете с всичките си действия). Това не пречи да ми покажете, че не съм прав като например запишете тая велика лекция на Дарина Обретенова и Владо Христозов и я качите публично, за да видят всички системни и мрежови администратори за какво става въпрос. Да се знае точно и ясно какви са им задълженията по закон, и по кои точно закони.

Иначе ще изглежда като инструктаж за доносници.

Стойността на останалите лекции би се повишила сериозно, ако са написани на тоалетна хартия и поставени на подходящи места.

Поредното малоумие на ДАИТС.

“Семинар за системни администратори” – всичките теми са или маркетингови, или хм, “Информационна сигурност и кибер престъпления”, т.е. как да докладваме данни на органите. Единствената причина да се иде там би била за коктейла…

Като един такъв системен администратор мога само да кажа – господа, щяхте да сте смешни, ако не бяхте толкова жалки.

На моменти се чудя наистина ли е толкова зле ситуацията, или на мен ми се струва…
(btw, извън темата, някой да знае как точно се слагат бележки под линия в един блог? дайте някоя идея…)
(update: Благодаря на Георги Христозов, че ми спомена за wp-footnotes)

Преди малко си дочетох броя на Капитал ((а колко зор видях преди време да им дам пари, т.е. да се абонирам за електронното издание, няма да им навреди да си оправят бакиите)) и се зачудих, има ли нещо, дето да е свършила тая държава и то да е като хората?

Едно от малкото места, дето успява да свърши нещо приблизително прилично май е НАП, че хората сега не сравняват подаването на данъчни декларации с еднопосочно пътуване към Анадола с бака високооборотна грес под мишница. Дори и там, въпреки убийствения натиск да стане нещо (понеже без пари държавата ще вземе да умре) пак има проблеми. За останалата част страх да те хване, като почнеш да говориш…

Имаме си МВР, дето пази престъпността, а не ОТ престъпността. Правят опити за реформа, които са меко казано жалки, поне новия министър успява да звучи правилно ((може и някой ден да разберем например колко точно човека работят там)).

Имаме си ДАИТС, от които едно умно нещо не е излязло.

Имаме си хиляда министерства и агенции, дето работят като агенции за недвижими имоти.

Имаме парламент и правителство, които се опитват да намерят средата м/у това да се направят на реформатори и че се справят с корупцията като за пред Европейския съюз, и това да не си нарушат всичките далавери.

Имаме си БТК (за мен тя още си е държавна структура), дето пусна най-накрая ((след една средно голяма глоба, която вероятно им е сравнима с печалбата от ADSL клиентите за един месец)) достъп до ADSL инфраструктурата на други доставчици (което трябваше да стане преди бая години според приватизационния договор), на цени, при които човек се чуди точно де е смисъла. Може би единственото хубаво е, че така се подкрепя изграждането на алтернативни трасета.

Имаме си една София, в която транспортния проблем ще стане съвсем непоносим тоя септември, която се дави в мръсотия (добре, че понякога вали), строителството продължава да е трагична история (откъдето и да го погледнем – и къде строят, и как строят), и …

Ето за това всички тука пият – щото иначе почва да се задава въпроса “Абе, да му еба майката, аз какво правя все още тука?”, даже вече го няма въпроса “Аз мога ли или не мога на тях да им еба майката?”…

(малка добавка – а за образованието нищо не искам да кажа, не ми се псува истински)

… и малко почивка от tag-а “книги”.

Тия дни около един наш проект потрябва да се визуализират две схеми от една наша база. Първо се оказа сложно да намерим подходящ софтуер за целта – повечето не вършеха работа, вадеха странни данни и т.н., та накрая се спрях на DbVisualiser (което е комерсиално приложение с trial вариaнт, написано на Java. Толкова е зле положението…). След което бяха генерирани няколко схеми, които се оказаха огромни, та ги печатахме в Манияпринт в Студентски град (изобщо нямаше да откажа там да имаше някой грамотен човек, който да ми каже точно какво е добре да им дам, та имаше няколко гафа), като крайния резултат е два A0 чертежа и два дето на ширина са A0 и на дължина са около три метра.
Моите схеми на мрежи почнаха да ми изглеждат миниатюрни (само до A2 съм стигал, въпреки че плътността е по-сериозна).

Иначе при мен си е стандартната лудница, поне главата не ме боли толкова (т.е. липсва ми острото желание да се гръмна :) ). Не успявам да се включа в лекциите, дето водим сега във ФМИ и определено не мисля да се заемам с друг такъв курс в близкото бъдеще – очевидно не ми стига времевия ресурс.

Ругая под нос “Капитал”, понеже пускат наистина смешни и очевидно платени статии. Може ли поне да се пишат по-кадърно тия неща поне…
(Едно време имаше и идеята да провеждаме курсове на журналистите на техническа тематика, да вземат да прихванат нещо, само дето в тоя случай и това не би помогнало).
(не би ми направило впечатление иначе, ама “Капитал” е едно от нещата, които чета доста редовно)