татко Крокодил

I’ve almost forgotten to write, so one by one …

It’s nice I didn’t start with the first book by Amos Oz they published in Bulgaria. “Story about love and darkness” seems boring, “Knowledge of a woman” is good, but doesn’t match “The black box”. By this logic the next one should be really good :)
(I keep reading “The communal capitalism”, pretty interesting one)

Wednesday we did a pretty fun IBB, where I got really drunk. It was pretty useful :)

Before new year I bought a new phone – Samsung D780, a dual sim card one. I promised a few people to tell them what do I think about it, so here it goes… It’s a bit bigger than the normal and the balance is weird (e.g. while holding it with one hand, it’s a bit uneasy to unlock), but doesn’t weight a lot. The things I don’t use (like the music player) have a bit of a weird interface, and sending someone’s phone over SMS (and sending SMSes in general) is a bit weird, but you can get used to it (and I’ve lived on siemenses for a long time anyway). Doesn’t make weird problems, and with a bit of playing I was able to upload the rest of my phone numbers in it. Pretty helpful is that I can charge it from an USB port. Also, turns out it can survive a pretty hard strike.
(in short – it’s fine).

I’ve started drinking coffee in the morning before work. Nasty stuff, but helps not being like a zombie half of the day.

I’ve started reading House M.D., and I’d write something about how nasty seems to be a doctor and about the debugging of medical problems, but I’ll first leave it to clarify itself in my head.

Забравих да пиша направо, та едно по едно…

Добре, че не почнах с първата книга на Амос Оз, която издадоха на български. “История за любов и мрак” ми се видя скучна, “Познание за жена” се оказа добра, но не достига това колко е добра “Черната кутия”. По тая логика следващата, която издадат, ще е още по-добра :)
(продължавам да дъвча “Комуналният капитализъм”, доста интересна книга)

В сряда направихме много весело ИББ, на което се насмуках прилично. Полезно се отразява :)

Преди нова година си взех нов телефон – Samsung D780 (както казват хората, и сам сунгът е сунг), който може да работи с две sim карти. Обещах на няколко човека да си разкажа впечатленията, та ето ги и тях … Телефонът е малко по-голям от нормалното и балансът му е странен (т.е. като го държа с една ръка, ми е леко неудобен на пръстите като го unlock-вам), но не тежи много. Интерфейсът за нормалните неща като звънене е много удобен, изобщо двете карти са много добре интегрирани в цялата работа. На нещата, които не ползвам (като music player-а) интерфейсът е леко крив, и пращането на нечий телефон по sms (както и донякъде пращането на sms-и) е странно, но се свиква (все пак съм живял на siemens-и няколко години). Не прави странни проблеми, и с малко играчка си пресипах останалите телефонни номера в него. Голям плюс му е, че мога да го зареждам от USB-то. Оказа се, че и издържа на удар, въпреки че е пластмасов.
(накратко – става).

Почнал съм да пия кафе сутрин преди работа. Гадна история, ама помага да стана и да не съм зомбясал половината ден.

Почнах да гледам House M.D., и имам да напиша нещо по темата колко отвратителна работа е докторстването и дебъгването на медицински проблеми, но ще почака да си го изчистя в главата.

Идва време за ходене до Холандия …

Малко предистория – на всеки 4 години някъде в Холандия се организира голямо компютърджийско събиране, някъде на окрито, на палатки. Има си net, ток, нормални тоалетни, бани (и хотели наблизо :) ), много добри лекции, интересни хора за запознаване и нови и странни технологии и hack-ове.

Предното такова събитие се казваше WhatTheHack (WTH), за което съм писал в блога по онова време (прескочете по-скорошните няколко статии). На стария сайт има списък с лекциите и какво може да се очаква :)

Текущият сайт на събитието е har2009.org, но интересната част се случва в wiki-то, където има FAQ, може да се запишете за доброволец за нещо и т.н.. Очаква се програмата да стане ясна през юни, а дотогава ние спокойно може да се приготвим за път :)
(за подготовка и т.н. мисля да пиша допълнително, то ще има подробности и на сайта).

Събитието е от 13 до 16ти август.

Въпросът е – колко желаещи ще има от тук, може да направя една страница в wiki-то за отбелязване, най-малкото да се губим заедно, като отиваме натам :) Има два варианта, да се иде само за събитието или да се иде 4 дни по-рано и да се върнем 4 дни по-късно, за да участваме в сглобяването на нещата и после в разчистването. Пътят е със самолет (освен ако няма болни оптимисти да шофират до там) и малко с влак, повече подробности има по сайта.

Та така :) Въпроси, желаещи?

It was a fun week.

In short – the laptop again had issues and needed to be disassembled, two machines showed MCEs (machine check exceptions) and the memory of one of those went to be checked (and for two days it hasn’t shown an error), the power went out in the office a few times (and the generator of the building is on gas and we had to turn off some stuff, so we don’t go out), fun, fun, fun.

My nerves have started to give out, I’ve been getting angry because of stupid thins (like how the Ministry of the interior want to eavesdrop on Skype). It might be a good idea to stop reading news for one-two weeks.

But Sunday (after sleeping through Saturday) I went to get the ordered three volumes of Rumen Avramov’s “The Communal Capitalism” and bought some more books (including the previous two of Amos Oz, which were somewhat our of print, but some customer had ordered them and then gave up). I managed to go home with them (the backpack with the laptop and the 6 books weights a lot, my back was hurting for a while), the stack to-read isn’t getting smaller (although I try).

I managed to go through Robin Hobb’s “Fool’s errand” (nice, read it in one sitting), “Market forces” by Richard Morgan (which deserves to be written about some more), “The dreaming jewels” by Sturgeon (about which Grigor already wrote, far better than I would be able) and “The Warrior’s tale” by Allan Cole and Chris Bunch (nice, but could’ve been better).

Изкарах забавна седмица.

Накратко – лаптопа ми пак отказа и го разглобяваха, две машини дадоха MCE (macihne check exception) и на едната паметта отиде да се проверява (и два дни не е дала грешка), спира ми тока в офиса няколко пъти (а генератора на сградата е на газ, та имаше спешни изключвания на разни неща, за да не отпаднем изцяло), изобщо веселба с пълна сила.

Нервите ми са взели да отказват, ядосвам се за глупости (например малоумието как МВР искат да могат да слушат Skype). Май пак ще е добре да спра да чета новини за седмица-две.

За сметка на това в неделя (след като проспах събота) отидох да си взема поръчаните три тома на Румен Аврамов “Комуналният капитализъм” и си взех и още няколко книжки (вкл. предишните две на Амос Оз, които по принцип били изчерпани, но някаква клиентка била поръчала и после се била отказала). Успях и да се прибера вкъщи с тях (раницата с лаптопа и 6 тухли си тежи, боля ме гърба), купчината книги за изчитане определено не намалява (въпреки че се старая).

Успях да свърша на Робин Хоб “Мисията на шута” (приятно, чете се на един път), “Market forces” на Ричард Морган (за която може би трябва да напиша по-подробно), “Бленуващите кристали” на Стърджън (за която Григор вече писа, далеч по-добре, от колкото аз бих могъл) и “Битката за Ориса” на Алан Кол и Крис Бънч (приятно четиво се оказа, ама можеше и по-добре).

Today was one of the days, in which I kept thinking “why the hell am I still sober at work”…

One of the sites we have is being worked on again, so I had to check on it. Turned out that there was a tremendous difference between it ant what we had in the version control, and the mess was really high-class. The merging took 3-4 hours – looking at what has to be cleaned up, what to be ignored, what to go under versioning, if there’s a file full replaced just because of change from unix to dos newlines and other similar crap. I also found out what heights the programmers can reach without version control – in a directory I found the following variations of one file:

index_111.php
index111.php
index_11.php
index123.php
index12.php
index_1_.php
index_1.php
index2.php
indexcopy.php
index_current.php
index_last.php
indexnow2.php
index_old1.php
index_old2.php
index_old.php
index_OLD.php
index_oold.php
_index.php
index____.php
index___.php
index__.php
index_.php
indexshot.php
indexxx.php

Long live the ingenuity and lack of rational thought.

And to top this, not all ignores are in place yet (so svn status says that some files from some caches are weird, but at least they have never been committed). In the end the whole thing is about 700MB, 5800 files and svn status takes 11 seconds on the second run …
(then some people wonder why do I say that programmers aren’t human)

Днес беше от дните, в които ме гонеше мисълта “защо пак съм трезвен на работа”…

Един от сайтовете ни са се хванали пак да го доработват, та проверих какво му е състоянието. Оказа се, че има огромна разлика м/у него и това, което имаме във version control-а, а мазалото се оказа просто на ниво. Merge отне около 3-4 часа – виждане на какво трябва да се почисти, какво да се ignore-не, какво да се вкара под контрол, дали няма някое намазване на цял файл само защото са сменени unix-ките с dos-овски нови редове и друго подобни гадости. Открих също до къде стигат програмистите, като нямат version control – в една директория открих следните вариации на един файл:

index_111.php
index111.php
index_11.php
index123.php
index12.php
index_1_.php
index_1.php
index2.php
indexcopy.php
index_current.php
index_last.php
indexnow2.php
index_old1.php
index_old2.php
index_old.php
index_OLD.php
index_oold.php
_index.php
index____.php
index___.php
index__.php
index_.php
indexshot.php
indexxx.php

Да живеят изобретателността и липсата на мисъл.

На всичкото отгоре не всичките ignore-ове са на място (та svn status казва, че разни файлове от различни cache-ове са му странни, но поне те никога не са били commit-вани). В крайна сметка цялото нещо е около 700MB, 8500 файла и svn status се мотае 11 секунди на второто пускане…
(после ми се чудят що казва, че програмистите не са хора)

A week ago I finished reading “Money and de/stabilisation in Bulgaria 1948-1989” by Roumen Avramov. It can be taken as the full version of “The secret bankruptcies of the communism” by Hristo Hristov – a detailed examination of the economy, the processes in it ant the reasons for the problems. The book is written mostly based on documents from the open archive of the Bulgarian National Bank.

The style is not bad (e.g. it’s readable and not horribly boring), the information is detailed and clear, and the conclusions are fun …

It’s seen how through all the time there were people, who knew exactly what’s happening, a few times in the documents it’s seen how some people have rediscovered the methods of the market economy and the problems of the central planning one. There were different tries to do something, but all the reforms that could help would have lead to loosing of the control and weren’t favoured by the government.

The author does some pretty in-depth examinations of the two big economical crisis (the one around 1960 and the one around 1989, there’s another one between them, but was softened too much by our ability to resell Russian petrol), and there’s a good look on the different researches, publications, etc. from around 1989 on the topics of economics and the ways to fix it (and some prognosis, which turned out to be true, for example the needed devaluation of the lev, to fit the economy and the existing money supply).

I recommend this to everybody :) It was pretty helpful some time ago in a discussion on the topic of resource-based economy (and how it cannot survive), which I still haven’t finished…

Преди около седмица изчетох “Пaри и дe/стaбилизaция в Бългaрия 1948 – 1989” на Румeн Aврaмoв. Може по принцип да се приеме като пълния вариант на “Тайните фалити на комунизма” на Христо Христов – подробно изследване на икономиката, процесите в нея и причините за тези проблеми. Книгата е писана основно по документи от отворения архив на БНБ.

Стилът не е лош (т.е. е четим и не кошмарно скучен), информацията е подробна и доста ясно написана, а изводите от книгата са доста забавни…

Вижда се как през цялото време е имало хора, които са наясно какво се случва, няколко пъти из документите се вижда как някои хора са откривали методите на пазарната икономика и проблемите на плановата. Имало е и различни опити да се реагира и да се направи нещо, но всичките реформи, които са можели да свършат работа, са водели до отслабване на контрола и съответно не са се харесвали на ръководството на страната.

Авторът прави подробни изследвания на двете големи икономически кризи (тази около 1960 и тази около 1989, има и една между двете, но тя е омекотена твърде много чрез възможността да препродаваме руски петрол), а накрая има много хубаво описание на различните изследвания, публикации и т.н. от около 1989 по темата за икономиката и възможностите за оправяне (както и различни прогнози, които са се оказали верни, например за това колко е трябвало да стане обезценяването на лева, за да се напасне икономиката и съществуващия паричен обем).

Изобщо, препоръчвам я на всички :) Наскоро ми беше много полезен довод в един спор на темата за ресурсно-базирана икономика (и как няма начин да оцелее), който още не съм довършил…

Friday night, I’ve setup the new machine (called lain :) ), the old one is awaiting reinstallation with pure debian, and I don’t feel like starting. The first serious call of the neuralgia was half an hour ago, but seems like I’ve managed to control it.
(famous last words, as they say)

So I thought about finishing “The God Delusion” by Richard Dawkins – I started last night, went through the first 50-60 pages and had a lot of fun, and gave me some better arguments against religion (which he has definitely expressed better than me). I also found some of my ideas and where do I fit, then I decided to look into what the other side says. Their arguments were extremely laghable :)
(whomever is interested can look it in google, the criticism is harder to find, but it’s there).

The religion seems pretty fun to me. I can stand most of the religious people, but at some points I break… So I want just to put here my opinion (making it easier to send people a link to it).

God in the meaning of ALL monotheistic religions doesn’t exist. A being which created us, the world, made people do wars, etc. (documented in the “holy books”), suffering from things described in the psychiatry textbooks, seem what we think and wanting us to do EXACTLY as it wants (or we’re damned to eternal pain), and if we do what it wants – we’re doomed to eternal boredom.
To be honest, even if there’s such god (as impossible as it is), the most I would do is to swear at it once. It can be accepted as a reverse of Pascal’s wager (“we don’t know if there’s a god, but let’s believe just in case, as really bad stuff can happen”).
It’s possible that some kind of god that created the universe exists. In this case it shows in the laws of physics, etc., and we’re just a footnote :) And it definitely doesn’t matter in the end.

To end this, let me note how the three major religions (christianity, islam, judaism) are based on the same story/book, written pretty uncertainly and through the years cut and edited so it doesn’t really resemble the original, not the mention the tons of stuff nobody takes seriously. The lost from translation is not even worth mentioning (“the holy ghost” in the original is in female gender :) )

Probably I won’t finish Dawkins, the topic has managed to get tiresome.

(there’s a serious reason the harder off-topic section in anime.ludost to be called PPROC (politics, porn, religion and other crap)).
(also, dear religious fanatics, piss off. I accept only direct proofs, not “it looks like it, there’s no other way”)

Петък вечер, подкарал съм си новата машина (която се казва lain :) ), старата я чака преинсталация с чист debian, ама нещо не ми се почва. Първото сериозно обаждане на невралгията беше преди малко, ама май вече съм намерил начин да го контролирам.
(famous last words, както се казва)

По случая мислех да се хвана да чета пак “Делюзията Бог” на Richard Dawkins (превода на името му е “Ричард Докинс”, което ми се вижда криво) – хванах я снощи, изчел съм първите 50-60 страници и много сериозно ме забавляваше, като и ми вадеше интересни доводи против религията (които той определено е формулирал по-добре, отколкото аз). Намерих си и моите идеи и къде попадам горе-долу (ще ги разкажа след малко), след което днес реших да проверя какво казва другата страна. Е намалко да умра от смях от доводите им :)
(който се интересува, да потърси в google, критицизма е по-труден за откриване, но го има).

Изобщо темата за религията ми е доста забавна. Мога да понеса по-голямата част от религиозните хора, но на моменти ми идва нанагорно … За това искам и да отбележа тук едно мое специфично виждане по въпроса (за да мога по-лесно да пращам link на хората).

Бог в смисъла на ВСИЧКИ монотеистични религии не съществува. Създание, което ни е направило, създало е света, подтиквало хората към войни и т.н. (документирани в Библията/Тората и повечето такива книги), страдащо от бая неща, описани в учебниците по психиатрия, виждащо какво си мислим и искащо да правим ТОЧНО това, което то харесва (иначе ни чакат вечни мъки), а ако направим това, което иска – чака ни вечна скука.
Ами да съм честен, дори и да има такъв бог (колкото и невероятно да е), аз максималното внимание, което бих му обърнал е да го напсувам. Може спокойно да се приеме като обратното на облога на Паскал (“не е ясно дали има бог, ама нека вярваме за всеки случай, щото може да стане много лошо”).
Възможно е да съществува някакъв бог, който е създал вселената. В такъв случай обаче той се проявява в законите на физиката и т.н., и ние сме някоя бележка под линия :) Също така той няма и почти никакво значение в крайна сметка, той си върши работата, ние нашата :)

И като завършек, искам да спомена как трите големи религии (християнство, ислям и юдаизъм) се базират на ЕДНА основна история/книга, написана неясно и която през годините е рязана и редактирана и няма много общо с оригинала, да не говорим, че много неща от нея не се спазват. Колко па е заминало от превода направо не си струва да говорим (“светия дух” в оригинала е в женски род :) )

Вероятно и Dawkins няма да дочета, темата вече успя да ми писне.

(има сериозна причина по-тежката off-topic секция в anime.ludost да се нарича “ППРПД” (политика, порно, религия и други простотии)).
(също така, господа религиозни фанатици, разкарайте се. Приемам само преки доказателства, не “ама то така изглежда, няма как да е иначе”)

Update (след като е прочел това): (23,04,55) жоро: маниаксе ти на тва тракане по клавиатурата ‘бложене’ ли му викаш?
нищо, исус е добър и обича дори неверни крокодили като теб. той ще спаси зелената ти душа :)

Because two times in the comments of the previous post I got asked about the point of the protests and what comes next, let me explain my idea on the topic…

The explained goals are either to remove this government/parliament, so they stop doing stupid shit, or to make them do something useful under the pressure (which seems to somewhat be working, they’re at least simulating something). In fact, everyone can combine their efforts under the slogan “Do your job, damn it”.

The real aim of the protest at least in my opinion is different, and could have lasting effects, if it holds. The aim is to create in people’s heads the idea that they can change something, that they can pressure the government in a way that’s under some control. The more noise created, the bigger electoral effect and this way really the government might start listening to the people (which is lacking)
If we can reach this is another question. But I don’t really see another aim.

Понеже два пъти се задава в коментарите въпроса за смисъла от протеста и какво следва, ще взема да кажа каква е моята идея по въпроса…

По принцип целите са или да се свалят правителството/парламента, за да не вършат повече глупости, или да се накарат да свърши нещо полезно под натиск (което поне малко изглежда да се получава, поне симулират някаква дейност). Всъщност, можеше всички да се обединят под надслова “Свършете си работата най-накрая”.

Реалната цел на протеста поне според мен е друга, и би имала истински траен ефект, стига да се затвърди. Целта е да се създаде идеята в хората, че могат да променят нещо, че могат да сплашат достатъчно управляващите, така че да са поне под някакъв контрол. Колкото повече шум, толкова повече се чува от не-протестиращите и толкова по-голям изборен ефект има, и по тоя начин властта да започне да слуша народа (и което в момента липсва).
Дали ще бъде постигната, дали може да бъде постигната – не знам. Ама друг сериозен смисъл не виждам.

Протест. Организиран по някакъв начин, и развален по един от най-стандартните начини, с купчина идиоти (на които вероятно и не са платили, то при техния акъл…) скинари и “националисти” (за тая паплач май няма какво да се каже, освен за това, че само хабят въздуха, дето дишат), дето са отишли, организирали са бой и са дали причина на полицаите да разгонят всички. Адски стандартно и елементарно (както и онова “предупреждение за бомба”).
Срам.

Гледах част от живите предавания, снимките и т.н., слушах какво говорят колегите, които ходиха и все повече се убеждавам, че в ситуацията има нещо много сбъркано. В момента хората се настройват срещу полицията (които си вършат работата), политиците намират с какво да си измият ръцете, а резултата – никакъв. На всички е ясно, че путьовците в парламента и правителството няма да си заминат от един мирен протест, нито, че ще направят нещо, понеже за тях хората, които протестират, не им се виждат достатъчно и че ще им повлияят пак на избирането – не са достатъчно, а и не ми се говори по темата избори в момента. Даже да приемат, че тия хора няма да ги изберат и няма да бъдат избрани, то какъв е смисъла да си подават оставките, вместо да използват малкото останало време да се дооблажат?
(А полицаите, които изпълняват заповеди, ако не внимават, протестиращите ще спрат да ги възприемат като хора и резултата може да се окаже плачевен. Да не говорим за типа на заповедите, които изпълняват.)

Изобщо има един хубав технически термин за текущата ситуация, “хуйня”. Нещо различно преди изборите няма как да се получи, освен с бой/война и т.н., а въпреки малоумието на някои хора на протеста, никой, който е даже и с половината си акъл не иска нещо такова – най-малкото не се сещам някой, който да заслужава да се пролее кръв…

Утре пак ще има протест. Аз пак смятам да го гледам online, а не на място (най-малкото да спестя на родителите си притесненията). Дано организаторите на протеста тоя път успеят да разкарат идиотите.

А в събота може да ида да пазя полицаите.

I sat to install the new machine and in between started reading “Black Box” by Amos Oz.

I read it in one sitting. Wonderful book, written as letters and telegrams sent between the people in it (and for a while – the notes of one of them). I think that everyone can find in it the good and bad people for himself, the author has left this for us to decide.

And I just can’t miss to quote one of the notes (there are some that are as good, but this made the biggest impression on me):

”
185. Faith, coming from the lack of faith: as much as the faith in oneself is demolished, as much the intoxicating faith in the salvation becomes strong and the desperate need to be save grows. The savior is that much great, as you’re small, insignificant and unworthy. Anri Begrson writes: “It’s not true that faith can move mountains. On the contrary, the main thing in faith is the ability not to notice anything, even the moving of the mountain in front of you. It’s like a hermetic screen, fully impregnable to the facts.”
”
(there’s one better, but too long for me to type it :) ).

And the new machine needs a spell checker and other stuff to be set up, but that will be left for tomorrow evening, some sleep is required.

Хванах се да си инсталирам новата машина и така между другото се заех да си прочета “Черната кутия” на Амос Оз.

Изчетох я точно на едни дъх. Страхотна книга, написана като писма и телеграми, разменяни между героите в нея (и от време на време – бележките на единия от тях). Според мен всеки може да си намери вътре положителните и отрицателните герои за себе си, автора е оставил тая оценка на нас.

И не мога да не цитирам една от бележките на героя (има и други също толкова добри, но тази ми направи най-голямо впечатление):

”
185. Вяра, идваща от липсата на вяра: колкото повече се разрушава вярата в себе си, толкова по-силна става опияняващата вяра в спасението и нараства отчаяната потребност да бъде спасен. Спасителят е толкова по-велик, колкото ти си малък, незначителен и недостоен. Анри Бергсон пише: “Не е истина, че вярата премества планини. Напротив, същественото при вярата е способността да не забелязваш нищо, дори преместването на планината пред себе си. Тя е като херметически екран, абсолютно непроницаем за фактите.” ”
(има и нещо още по-добро, но е твърде дълго да го преписвам :) ).

А новата машина има нужда от подкарване на spell checker и т.н., но това ще остане за утре вечер, сега май ще се спи.

I finally made an about page.

Сложих си най-накрая about страница.

Around the problems with the laptop I finally decided to upgrade my home workstation. But instead of upgrading I directly bought a new one, and the old one will be going to replace at least for a while zver.fsa-bg.org (which has some hardware issues).

The new animal is a one quad-core i7 quad-core i7 (Intel(R) Core(TM) i7 CPU 920 @ 2.67GHz, cache size : 8192 KB) with 6GB RAM (I can even run Vista on it :) ), two drives 750GB each (which haven’t arrived yet, so I’m using the drive from my laptop) and one nvidia 9600 (which looks enough for the moment. The rest, like case and power supply are as they should be – good :)

I should look into a new audio card (when I decide to get the new sound system with the lamp amplifier), now I’ll just be using the in-board one :)

Около проблема с лаптопа най-накрая се реших да си upgrade-на домашната работна станция. Само дето вместо upgrade направо взех нова такава, а старата май ще замени поне за известно време zver.fsa-bg.org (който има хардуерни проблеми).

Новото животно е един quad-core i7 (Intel(R) Core(TM) i7 CPU 920 @ 2.67GHz, cache size : 8192 KB) с 6GB памет (даже Vista мога да пусна, ехеее :) ), 2 диска по 750GB (които още не са пристигнали, та съм си закачил диска от лаптопа) и една nvidia 9600 (за момента май изглежда достатъчно). Останалите неща, като захранване и кутия са си както трябва :)

По някое време може да и измисля и хубава звукова карта (като реша да си взема хубавия вид озвучение с ламповия усилвател), засега ще се оцелява на вградената карта :)