татко Крокодил

Няколко човека ми направиха забележка, че не съм писал от бая време. Така като гледам – около две седмици почти нищо (като изключим измрънкването за facebook).

Като за начало – МНОГО работа. Занимавам се с електронни разплащания (господ да ни е на помощ, дето се опитваме да ползваме български credit card процесори, никой не го е правил досега като за нашия случай и направо страх може да те хване. Да не говорим какво договори видях, никой нормален човек не би ги подписал.), SIP SIMPLE (който е всичко друго, но не и лесен, тяхната мила родна), изкопаване на изгубени документи от бюра, дето са като слонско гробище (т.е. дотам изпълзяват документите, за да умрат) и кило други неща, които май не искам да си спомням…
(сериозно, никой ли в тая държава не е развивал бизнес, който да продава на чужденци с кредитни карти нещо, тва на нищо не прилича… втора седмица си говоря с разните хора, дето предлагат такива услуги и е направо страшно. Отказах се да говоря с банките вече, те са идиоти).
(сериозно, кой с целия си акъл пише в договора “нямам право да приемам транзакции от откраднати кредитни карти”. Аз откъде да знам кои са откраднатите бе, идиоти, да нямам модул за хвърляне на боб?)

По случая в неделя спах 12 часа…

Напредвам със свиренето на Schism на баса. От “грам идея си нямам как може да стане” стигнах до “свиря малко, части, некадърно до побъркване”. Ако Tool ме чуят, ще ми счупят ръцете…
(а днес Vorbe (който ми е колега) си взе starter kit, само че с нормална електрическа китара. В момента се мисли кой от колегите ще си вземе барабани, червото ще е вокалист)
(Също така оценявам колко глупаво е при моето ниво на некадърност да се опитвам да свиря нещо толкова сложно. Да си прост не е малка работа.)

Не ми остава време за четене (от мързел и от играене, сега пък на Dune2000. Накрая ще я изтрия и нея и останалите и ще им тегля една майна.).

Мога да се похваля и с още малко приети patch-ове в opensips, да видим дали ще им оправям и database pool-а, след като release-нат 1.5..

Some … “nice” people have created some profile of mine in Facebook. I just want to note that 1) I have nothing to do with it, 2) I think facebook is a piece of useles crap and 3) I don’t really care what’s written there, but because some people get genuinely confused, I’m writing this.

Някои … “добри” хора са ми направили някакъв профил във Facebook. Искам да кажа, че 1) нямам нищо общо с това, 2) считам facebook за безсмислена простотия и 3) не ми пука особено какво пише там, ама има хора, които се бъркат, та за това пиша това.

Update: Потъркали са ми fan page (не било точно профил).

One day I might be a chapter in some textbook on psychiatry.
(for example, for my endless modesty)

In the last 8-9 years I played almost no games. Excluding at some points playing through the whole Descent Freespace (which has a good linux port), tetris, one weir period of desktop tower defence and, of course, some multi-player Doom 2 (they don’t make games like this any more… when we played it multi-player with 4 people, on the first half hour the floor couldn’t be seen because of the dead bodies on it).

After which in the last month something came over me, I installed dosbox and played in it warcraft 1 and 2 (human campaigns, orcs aren’t that interesting to me). The games were nice, but then I installed Dune 2 and decided to play it on the big machine (which is core i7), so it would play better under the dosbox…
(this is ridiculous. I need a machine that’s magnutudes faster that the one I used in the old times to play the game without getting glitches in the music. I’ll finally dig up a sound card from somewhere and will run the old zadnik.org (which is an ex-doom, e.g. one of my old workstations) for stuff like this)

Dune 2 is a great game. Might be old, 320×200 only, not have control on more that one unit at a time or or contextual right-click, etc., but has a gameplay that gets to you, incredible soundtrack (by Frank Klepacki and Dwight Okahara, I downloaded it last night), story and a lot of small nice details (like how some of the trammel units leave trails in the sand). Also the units don’t suffer from excessive intellect (unlike warcraft 2, which have the ability to get directly in the middle of the other side’s army).

The other thing better in Dune 2 are the dreams I have afterwards. While playing something else for a long time I also have some (well, not like the hallucinations I had in school after two days playing Descent), but the stuff I dreamed last night was just wonderful (including how the boss of the of the other side was a vulture, which I was strangling at the end). Tonight I intend to finish it and try it with another house (I’m playing Atreides right now).

(interesting moment, in Dune 2 it’s far harder to use the economic attack tactics, e.g. to leave the other side without access to money, because of the way the spice is distributed and how the harvesters are carried around)

Един ден вероятно ще бъда глава в някой учебник по клинична психиатрия.
(например за невероятната ми скромност)

В последните да речем 8-9 години почти не бях играл игри. Като изключим от време на време да изкарам целия Descent Freespace (който има хубав port за linux), tetris, един странен период на desktop tower defence и, разбира се, една отдавнашна игра на Doom 2 (не правят вече игри като нея… като се играе doom от 4 човека, на първия половин час подът вече не се вижда от трупове).

След което тия дни по някаква причина ме прихвана, подкарах един dosbox и в него изиграх warcraft 1 и 2 (с хората, орките не са ми толкова интересни). Игриците бяха приятни, обаче след това си свалих Dune 2 и реших да го играя на голямата си машина (която е core i7), за да се движи по-добре dosbox-а…
(е това на нищо не прилича. Трябва ми машина, дето е в порядъци по-мощна от тази, която използвах едно време, за да играя играта без да ми накъсва музиката. Накрая ще изровя една звукова карта отнякъде и ще подкарам стария zandik.org (бивш doom, т.е. моя работна станция) за такива работи)

Dune 2 е велика игра. Може да е стара, да е 320×200, да няма контрол на няколко единици едновременно, контекстно-зависим десен click и т.н., но има страшно зарибяващ gameplay, страхотен soundtrack (правен от Frank Klepacki и Dwight Okahara, преточих си го снощи), история и много добре изпипани дребни неща (например как разните единици с вериги оставят следи по пясъка). Също така единиците не страдат от излишен интелект (за разлика от тези в warcraft 2, които имат навика да се набутват точно в средата на армията на гадовете).

Другото по-добро в Dune 2 са сънищата, които сънувам после. И като играя нещо друго дълго време имам такива (е, не като халюцинациите, които имах в училище след два дни игра на descent), но това, дето сънувах тая сутрин си беше просто страхотно (вкл. как шефа на противника беше някакъв лешояд, който накрая душих). Изобщо, тая вечер смятам да довърша играта и да пробвам и с някой друг дом (в момента съм се хванал с Атреидите).

(интересен момент, също така в Dune 2 много по-трудно може да се приложи икономическата тактика, т.е. да оставиш противника без достъп до пари, заради разположението на подправката и варианта harvester-и те да ги носят разни летящи гадини дотам и обратно)

I feel like dying.

There was a bloggers meeting last night. We managed to get there through the snow at about 21:00, it was somewhat quiet, so we started drinking…
(sticky notes were given to the people to use as labels, mine said “Stupid green animal”)

I don’t have very good recollection on what happened. I remember scaring a few people, making Guninski take me to church with him, explaining to iffi that she’s a linear optimization (she’s asking me now to explain it better, but I really don’t remember what I meant), arranged a jam session with Velyan (he didn’t listen to my explanations how incapable I am), got into a quarrel with Stefan… Fun, fun, fun.

I got home somehow, have written something in twitter that I can’t remember the reason for, after which I took the basin and got to bed. I have also called iffi to ask her if I’m the only one with a red basin in front of him… I vomited a lot, in the morning (e.g. more like at noon, I didn’t even hear the ringing in the morning) write an sms to the boss to tell him that I’m useless today and will take the day off, and I’ve been coming back to my senses since then…

Did I mention I feel like dying ?:)

Мре ми се.

Снощи имаше блогърска среща. Успяхме да стигнем по някакъв начин до там в целия сняг към 21:00, беше сравнително тихо, след което се почна пиенето …
(раздаваха се лепящи се листчета за табелки, моята беше “Тъпо зелено животно”)

В общи линии спомените ми не са особено много. Помня, че уплаших май няколко човека, карах Гунински да ме води на църква с него, обяснявах на iffi, че е линейно оптимиране (тя в момента ме кара да обясня по-подробно, ама аз нищо не помня), уговорихме се с Велян за един jam session (той не ме слушаше, като обяснявах колко съм некадърен), скарахме се за нещо със Стефан… Изобщо забавления с пълна сила.

Прибрах се по някакъв начин, написал съм нещо в twitter, което не помня по какъв повод е, след което взех легена и си легнах. Бил съм звъннал на iffi да я питам дали аз съм единствения с червен леген пред него… Повърнах прилично, на сутринта (т.е. по-скоро около обяд, изобщо не съм си чул звъненето сутринта) писах на шефа един sms, че от мен нищо не става и ще си взема деня за почивен, и досега се освестявах.

Споменах ли, че ми се мре ?:)

I forgot to blog again, so here it goes…

A lot of work came on my head (as usual). I’m doing all kinds of weird magic with opensips, let’s see how much of that I’ll push upstream (it’s just one at the moment). Probably I’ll also write a new db pool, as the current one sucks.
(the last problem is a crash in libssl, which most probably comes from a race condition. I’m at loss how to catch it exactly…)

Tuesday I went to a concert of N.I.E. and Liquid Pension in Backstage. N.I.E. weren’t bad, but their songs reminded somehow of an interrupted sexual intercourse (with only one person), at the end they did really well “Crystal planed” by Satriani. I had gone there with the idea to boo Miktor (the drummer of Liquid Pension), but was unable to – they were really great. The whole concert was instrumentals only, I’ll definitely go to listen to them again when they’re playing somewhere.
(and only my right ear was somewhat deaf. There’s something wrong with my head)

And in the evening while coming back from the concert a guy that was in the same class as me while we were 4-7 grade called, from England. It was… weird :)

Today we had a fun IBB, tomorrow there’s the bloggers meeting, and Friday I’m thinking about dying somewhere in the quiet.

I’ll also have to find an effective way to rest, just lying in bed doesn’t seem the solve the problem, and this morning I had great problems getting up, although I was awake for some time.

Also, “Madame prosecutor” arrived – Carla del Ponte’s autobiography, let’s see when I’ll deal with it (The Communal Capitalism is a slow-going one …).

Пак забравих да блогвам, та накратко…

Събра ми се пак много работа (то това май се подразбира). Правя всякакви магии с opensips, да видим колко от промените ще се пратят upstream (за момента е само една). Очертава се да им напиша нов db pool, понеже текущия им за нищо не става.
(последния проблем е изгърмяване в libssl, което най-вероятно идва от race condition. идея си нямам как ще го хвана…)

Вторник бях на концерт на N.I.E. и Liquid Pension в backstage. N.I.E. не бяха лоши, но парчетата им донякъде напомняха на прекъснат полов акт (с участието само на един човек), накрая обаче изсвириха много добре “Crystal planet” на Satriani. Бях отишъл с идеята да освиркам Миктор (който е барабанист на Liquid Pension), ама не успях – свириха наистина страхотно. Целия концерт беше само инструментали, определено ще ида да ги слушам пак, ако свирят нейде.
(и ми беше заглъхнало само дясното ухо. Има нещо сбъркано в моята глава)

А вечерта, докато се прибирах от концерта, ми се обади по телефона един съученик от периода 4-7 клас, от Англия. Беше… странно :)

Иначе днес мина едно забавно ИББ, утре има блогърска среща, а в петък мисля да умра някъде на спокойствие.

Трябва да помисля и за някакъв ефективен начин за почиване, само лежането май не решава проблема, а тая сутрин едвам станах, въпреки, че бях буден от известно време.

Пристигна ми “Madame prosecutor” – автобиографията на Карла дел Понте, да видим кога ще я хвана (Комуналният капитализъм върви бавно…).

На малко да забравя.

Организира се нова блогърска среща, на кой му се пие ?:)

I’ve almost forgotten to write, so one by one …

It’s nice I didn’t start with the first book by Amos Oz they published in Bulgaria. “Story about love and darkness” seems boring, “Knowledge of a woman” is good, but doesn’t match “The black box”. By this logic the next one should be really good :)
(I keep reading “The communal capitalism”, pretty interesting one)

Wednesday we did a pretty fun IBB, where I got really drunk. It was pretty useful :)

Before new year I bought a new phone – Samsung D780, a dual sim card one. I promised a few people to tell them what do I think about it, so here it goes… It’s a bit bigger than the normal and the balance is weird (e.g. while holding it with one hand, it’s a bit uneasy to unlock), but doesn’t weight a lot. The things I don’t use (like the music player) have a bit of a weird interface, and sending someone’s phone over SMS (and sending SMSes in general) is a bit weird, but you can get used to it (and I’ve lived on siemenses for a long time anyway). Doesn’t make weird problems, and with a bit of playing I was able to upload the rest of my phone numbers in it. Pretty helpful is that I can charge it from an USB port. Also, turns out it can survive a pretty hard strike.
(in short – it’s fine).

I’ve started drinking coffee in the morning before work. Nasty stuff, but helps not being like a zombie half of the day.

I’ve started reading House M.D., and I’d write something about how nasty seems to be a doctor and about the debugging of medical problems, but I’ll first leave it to clarify itself in my head.

Забравих да пиша направо, та едно по едно…

Добре, че не почнах с първата книга на Амос Оз, която издадоха на български. “История за любов и мрак” ми се видя скучна, “Познание за жена” се оказа добра, но не достига това колко е добра “Черната кутия”. По тая логика следващата, която издадат, ще е още по-добра :)
(продължавам да дъвча “Комуналният капитализъм”, доста интересна книга)

В сряда направихме много весело ИББ, на което се насмуках прилично. Полезно се отразява :)

Преди нова година си взех нов телефон – Samsung D780 (както казват хората, и сам сунгът е сунг), който може да работи с две sim карти. Обещах на няколко човека да си разкажа впечатленията, та ето ги и тях … Телефонът е малко по-голям от нормалното и балансът му е странен (т.е. като го държа с една ръка, ми е леко неудобен на пръстите като го unlock-вам), но не тежи много. Интерфейсът за нормалните неща като звънене е много удобен, изобщо двете карти са много добре интегрирани в цялата работа. На нещата, които не ползвам (като music player-а) интерфейсът е леко крив, и пращането на нечий телефон по sms (както и донякъде пращането на sms-и) е странно, но се свиква (все пак съм живял на siemens-и няколко години). Не прави странни проблеми, и с малко играчка си пресипах останалите телефонни номера в него. Голям плюс му е, че мога да го зареждам от USB-то. Оказа се, че и издържа на удар, въпреки че е пластмасов.
(накратко – става).

Почнал съм да пия кафе сутрин преди работа. Гадна история, ама помага да стана и да не съм зомбясал половината ден.

Почнах да гледам House M.D., и имам да напиша нещо по темата колко отвратителна работа е докторстването и дебъгването на медицински проблеми, но ще почака да си го изчистя в главата.

Идва време за ходене до Холандия …

Малко предистория – на всеки 4 години някъде в Холандия се организира голямо компютърджийско събиране, някъде на окрито, на палатки. Има си net, ток, нормални тоалетни, бани (и хотели наблизо :) ), много добри лекции, интересни хора за запознаване и нови и странни технологии и hack-ове.

Предното такова събитие се казваше WhatTheHack (WTH), за което съм писал в блога по онова време (прескочете по-скорошните няколко статии). На стария сайт има списък с лекциите и какво може да се очаква :)

Текущият сайт на събитието е har2009.org, но интересната част се случва в wiki-то, където има FAQ, може да се запишете за доброволец за нещо и т.н.. Очаква се програмата да стане ясна през юни, а дотогава ние спокойно може да се приготвим за път :)
(за подготовка и т.н. мисля да пиша допълнително, то ще има подробности и на сайта).

Събитието е от 13 до 16ти август.

Въпросът е – колко желаещи ще има от тук, може да направя една страница в wiki-то за отбелязване, най-малкото да се губим заедно, като отиваме натам :) Има два варианта, да се иде само за събитието или да се иде 4 дни по-рано и да се върнем 4 дни по-късно, за да участваме в сглобяването на нещата и после в разчистването. Пътят е със самолет (освен ако няма болни оптимисти да шофират до там) и малко с влак, повече подробности има по сайта.

Та така :) Въпроси, желаещи?

It was a fun week.

In short – the laptop again had issues and needed to be disassembled, two machines showed MCEs (machine check exceptions) and the memory of one of those went to be checked (and for two days it hasn’t shown an error), the power went out in the office a few times (and the generator of the building is on gas and we had to turn off some stuff, so we don’t go out), fun, fun, fun.

My nerves have started to give out, I’ve been getting angry because of stupid thins (like how the Ministry of the interior want to eavesdrop on Skype). It might be a good idea to stop reading news for one-two weeks.

But Sunday (after sleeping through Saturday) I went to get the ordered three volumes of Rumen Avramov’s “The Communal Capitalism” and bought some more books (including the previous two of Amos Oz, which were somewhat our of print, but some customer had ordered them and then gave up). I managed to go home with them (the backpack with the laptop and the 6 books weights a lot, my back was hurting for a while), the stack to-read isn’t getting smaller (although I try).

I managed to go through Robin Hobb’s “Fool’s errand” (nice, read it in one sitting), “Market forces” by Richard Morgan (which deserves to be written about some more), “The dreaming jewels” by Sturgeon (about which Grigor already wrote, far better than I would be able) and “The Warrior’s tale” by Allan Cole and Chris Bunch (nice, but could’ve been better).

Изкарах забавна седмица.

Накратко – лаптопа ми пак отказа и го разглобяваха, две машини дадоха MCE (macihne check exception) и на едната паметта отиде да се проверява (и два дни не е дала грешка), спира ми тока в офиса няколко пъти (а генератора на сградата е на газ, та имаше спешни изключвания на разни неща, за да не отпаднем изцяло), изобщо веселба с пълна сила.

Нервите ми са взели да отказват, ядосвам се за глупости (например малоумието как МВР искат да могат да слушат Skype). Май пак ще е добре да спра да чета новини за седмица-две.

За сметка на това в неделя (след като проспах събота) отидох да си взема поръчаните три тома на Румен Аврамов “Комуналният капитализъм” и си взех и още няколко книжки (вкл. предишните две на Амос Оз, които по принцип били изчерпани, но някаква клиентка била поръчала и после се била отказала). Успях и да се прибера вкъщи с тях (раницата с лаптопа и 6 тухли си тежи, боля ме гърба), купчината книги за изчитане определено не намалява (въпреки че се старая).

Успях да свърша на Робин Хоб “Мисията на шута” (приятно, чете се на един път), “Market forces” на Ричард Морган (за която може би трябва да напиша по-подробно), “Бленуващите кристали” на Стърджън (за която Григор вече писа, далеч по-добре, от колкото аз бих могъл) и “Битката за Ориса” на Алан Кол и Крис Бънч (приятно четиво се оказа, ама можеше и по-добре).

Today was one of the days, in which I kept thinking “why the hell am I still sober at work”…

One of the sites we have is being worked on again, so I had to check on it. Turned out that there was a tremendous difference between it ant what we had in the version control, and the mess was really high-class. The merging took 3-4 hours – looking at what has to be cleaned up, what to be ignored, what to go under versioning, if there’s a file full replaced just because of change from unix to dos newlines and other similar crap. I also found out what heights the programmers can reach without version control – in a directory I found the following variations of one file:

index_111.php
index111.php
index_11.php
index123.php
index12.php
index_1_.php
index_1.php
index2.php
indexcopy.php
index_current.php
index_last.php
indexnow2.php
index_old1.php
index_old2.php
index_old.php
index_OLD.php
index_oold.php
_index.php
index____.php
index___.php
index__.php
index_.php
indexshot.php
indexxx.php

Long live the ingenuity and lack of rational thought.

And to top this, not all ignores are in place yet (so svn status says that some files from some caches are weird, but at least they have never been committed). In the end the whole thing is about 700MB, 5800 files and svn status takes 11 seconds on the second run …
(then some people wonder why do I say that programmers aren’t human)

Днес беше от дните, в които ме гонеше мисълта “защо пак съм трезвен на работа”…

Един от сайтовете ни са се хванали пак да го доработват, та проверих какво му е състоянието. Оказа се, че има огромна разлика м/у него и това, което имаме във version control-а, а мазалото се оказа просто на ниво. Merge отне около 3-4 часа – виждане на какво трябва да се почисти, какво да се ignore-не, какво да се вкара под контрол, дали няма някое намазване на цял файл само защото са сменени unix-ките с dos-овски нови редове и друго подобни гадости. Открих също до къде стигат програмистите, като нямат version control – в една директория открих следните вариации на един файл:

index_111.php
index111.php
index_11.php
index123.php
index12.php
index_1_.php
index_1.php
index2.php
indexcopy.php
index_current.php
index_last.php
indexnow2.php
index_old1.php
index_old2.php
index_old.php
index_OLD.php
index_oold.php
_index.php
index____.php
index___.php
index__.php
index_.php
indexshot.php
indexxx.php

Да живеят изобретателността и липсата на мисъл.

На всичкото отгоре не всичките ignore-ове са на място (та svn status казва, че разни файлове от различни cache-ове са му странни, но поне те никога не са били commit-вани). В крайна сметка цялото нещо е около 700MB, 8500 файла и svn status се мотае 11 секунди на второто пускане…
(после ми се чудят що казва, че програмистите не са хора)

A week ago I finished reading “Money and de/stabilisation in Bulgaria 1948-1989” by Roumen Avramov. It can be taken as the full version of “The secret bankruptcies of the communism” by Hristo Hristov – a detailed examination of the economy, the processes in it ant the reasons for the problems. The book is written mostly based on documents from the open archive of the Bulgarian National Bank.

The style is not bad (e.g. it’s readable and not horribly boring), the information is detailed and clear, and the conclusions are fun …

It’s seen how through all the time there were people, who knew exactly what’s happening, a few times in the documents it’s seen how some people have rediscovered the methods of the market economy and the problems of the central planning one. There were different tries to do something, but all the reforms that could help would have lead to loosing of the control and weren’t favoured by the government.

The author does some pretty in-depth examinations of the two big economical crisis (the one around 1960 and the one around 1989, there’s another one between them, but was softened too much by our ability to resell Russian petrol), and there’s a good look on the different researches, publications, etc. from around 1989 on the topics of economics and the ways to fix it (and some prognosis, which turned out to be true, for example the needed devaluation of the lev, to fit the economy and the existing money supply).

I recommend this to everybody :) It was pretty helpful some time ago in a discussion on the topic of resource-based economy (and how it cannot survive), which I still haven’t finished…

Преди около седмица изчетох “Пaри и дe/стaбилизaция в Бългaрия 1948 – 1989” на Румeн Aврaмoв. Може по принцип да се приеме като пълния вариант на “Тайните фалити на комунизма” на Христо Христов – подробно изследване на икономиката, процесите в нея и причините за тези проблеми. Книгата е писана основно по документи от отворения архив на БНБ.

Стилът не е лош (т.е. е четим и не кошмарно скучен), информацията е подробна и доста ясно написана, а изводите от книгата са доста забавни…

Вижда се как през цялото време е имало хора, които са наясно какво се случва, няколко пъти из документите се вижда как някои хора са откривали методите на пазарната икономика и проблемите на плановата. Имало е и различни опити да се реагира и да се направи нещо, но всичките реформи, които са можели да свършат работа, са водели до отслабване на контрола и съответно не са се харесвали на ръководството на страната.

Авторът прави подробни изследвания на двете големи икономически кризи (тази около 1960 и тази около 1989, има и една между двете, но тя е омекотена твърде много чрез възможността да препродаваме руски петрол), а накрая има много хубаво описание на различните изследвания, публикации и т.н. от около 1989 по темата за икономиката и възможностите за оправяне (както и различни прогнози, които са се оказали верни, например за това колко е трябвало да стане обезценяването на лева, за да се напасне икономиката и съществуващия паричен обем).

Изобщо, препоръчвам я на всички :) Наскоро ми беше много полезен довод в един спор на темата за ресурсно-базирана икономика (и как няма начин да оцелее), който още не съм довършил…

Friday night, I’ve setup the new machine (called lain :) ), the old one is awaiting reinstallation with pure debian, and I don’t feel like starting. The first serious call of the neuralgia was half an hour ago, but seems like I’ve managed to control it.
(famous last words, as they say)

So I thought about finishing “The God Delusion” by Richard Dawkins – I started last night, went through the first 50-60 pages and had a lot of fun, and gave me some better arguments against religion (which he has definitely expressed better than me). I also found some of my ideas and where do I fit, then I decided to look into what the other side says. Their arguments were extremely laghable :)
(whomever is interested can look it in google, the criticism is harder to find, but it’s there).

The religion seems pretty fun to me. I can stand most of the religious people, but at some points I break… So I want just to put here my opinion (making it easier to send people a link to it).

God in the meaning of ALL monotheistic religions doesn’t exist. A being which created us, the world, made people do wars, etc. (documented in the “holy books”), suffering from things described in the psychiatry textbooks, seem what we think and wanting us to do EXACTLY as it wants (or we’re damned to eternal pain), and if we do what it wants – we’re doomed to eternal boredom.
To be honest, even if there’s such god (as impossible as it is), the most I would do is to swear at it once. It can be accepted as a reverse of Pascal’s wager (“we don’t know if there’s a god, but let’s believe just in case, as really bad stuff can happen”).
It’s possible that some kind of god that created the universe exists. In this case it shows in the laws of physics, etc., and we’re just a footnote :) And it definitely doesn’t matter in the end.

To end this, let me note how the three major religions (christianity, islam, judaism) are based on the same story/book, written pretty uncertainly and through the years cut and edited so it doesn’t really resemble the original, not the mention the tons of stuff nobody takes seriously. The lost from translation is not even worth mentioning (“the holy ghost” in the original is in female gender :) )

Probably I won’t finish Dawkins, the topic has managed to get tiresome.

(there’s a serious reason the harder off-topic section in anime.ludost to be called PPROC (politics, porn, religion and other crap)).
(also, dear religious fanatics, piss off. I accept only direct proofs, not “it looks like it, there’s no other way”)