Posts Tagged ‘алкохолизъм’

2009-05-23 сватба

Saturday, May 23rd, 2009

Оженихме Антон и Галя, станаха семейство Титови.

Беше забавно (ще пропускам да споменавам пиенето, то е неразделна част от почти всеки обичай в тая държава, а па аз не можех да пия кой-знае колко). Събрахме един приличен конвой коли, свирихме по пътя (ужасна история), вземах булката (пробвахме с плащане, ама не се навиха и накрая натиснахме вратата. Можеше да почнем с това, ама те нали живеят заедно, Антон нещо нямаше желание да му разбиваме входната врата…) и отидохме на церемония.

Обредът беше бърз, ефективен, почти без никакви дълги сложни обяснения. Антон преди да каже “да” си повика адвоката да го консултира, но в крайна сметка всичко мина по план, подписаха се, сложиха си пръстените и всички дружно се занесохме да празнуваме.

Празнуването беше велико. Имаше подходящ DJ, стандартните церемонии по ритане на разни работи и т.н. пак бяха сведени до санитарния минимум и имаше две групи – едните свиреха рок, за другите – след малко… В един момент един от гостите изсвири нещо с групата, после те направиха Smoke on the water и друг излезе да го пее (Делян, един стар приятел от Добрич, не се бяхме виждали поне година), куфя се, изобщо си беше както си трябва.

Оказа се, че аз като едно време съм водил Антон на Булгара, той па бил завел после Боги (кума) на техен концерт, та той се присетил след всичките тия години и ги намерил и довел да свирят – та имахме си сватба с мини-концерт на Булгара, е не мисля, че скоро някой може да настигне това постижение :) На кума шапка му свалям :)

А аз и iffi (която не носи голяма вина за измислените дивотии) им подарихме специфичен подарък, комплект като за сватба. Документацията може да се прочете online, ха познайте какво има вътре :)
(хубаво, че май не знаят къде живея…)

2009-04-17 полит. бира

Friday, April 17th, 2009

Снощи беше страшно.

Цялата работа тръгна от дискусия в twitter по темата за изборите. Понеже се реши, че е лоша идея да бистрим политика там, направихме набързо една организация за обсъждане на живо, замъкнахме се в Кривото и последва първата политическа интернет бира…

Разбира се, за политика не говорихме много. Обсъдихме програмата на “Зелените” (която е толкова зле, че лошо да ти стане, ама за нея ще пиша отделно), обсъдиха се абортите, stem cell research-а и други подобни весели неща, след което разговорите преминаха към нещо неопределимо, с много простотия в него. Моите опити да си спомня не са особено успешни (което май се дължи на количеството вино, дето изпихме), имам много ясен спомен как предлагах на една девойка да и измия косата (което беше прието като странна сексуална перверзия).

Прибирането не го помня особено добре. Помня, че ми се наложи да повърна вкъщи, успях да поспя, а сутринта като за капак на всичко си изтървах чашата с кафе в раницата (слава богу, по-голямата част се изля на пода). За капак на всичко – thepiratebay са изгубили делото на първа инстанция.

Извод – опасна работа е политиката, чак боли глава…

2009-04-07

Tuesday, April 7th, 2009

(опит да пиша по-често)

Изчетох “Saturn’s children” на Чарлз Строс, направил е нещо много интересно, малко като комбинация между Азимов и Хайнлайн с интересни добавки. Книжката определено си струва четенето, да видим дали ще я издадат някога на български.
(на Строс не му върви. Номинирали са “Halting state” (която си е направо велика) за Хюго, ама заедно с него в категорията е и Anathem на Стивънсън.)

Снощи се напихме. Денят беше крив, Гунински даде идеята да се пие и се оказа, че на няколко човека ни е дошло сериозно желание, та пак се озовахме в Кривото, където стана нещо като малко ИББ (появиха се семейство Еринини даже в един момент), насмукахме се съвсем прилично, аз по някакъв начин успях да се прибера и да си легна, след което се събудих в 6:02 с главоболие, като преди това бях сънувал, че някой ми е отпуснал струните на баса и трябва да си ги настройвам по слух (което, както и в реалния живот, не ми се удаваше кой-знае колко :) )

Продължавам да слушам soundtrack-а на Dune2, накрая и сложих няколко от мелодиите като звънене на телефона. Учудващо е направо за времето си как е направена подобна музика, с в общи линии невероятно допотопните средства, които Klepacki е имал …

2009-02-20 блогърска среща

Friday, February 20th, 2009

Мре ми се.

Снощи имаше блогърска среща. Успяхме да стигнем по някакъв начин до там в целия сняг към 21:00, беше сравнително тихо, след което се почна пиенето …
(раздаваха се лепящи се листчета за табелки, моята беше “Тъпо зелено животно”)

В общи линии спомените ми не са особено много. Помня, че уплаших май няколко човека, карах Гунински да ме води на църква с него, обяснявах на iffi, че е линейно оптимиране (тя в момента ме кара да обясня по-подробно, ама аз нищо не помня), уговорихме се с Велян за един jam session (той не ме слушаше, като обяснявах колко съм некадърен), скарахме се за нещо със Стефан… Изобщо забавления с пълна сила.

Прибрах се по някакъв начин, написал съм нещо в twitter, което не помня по какъв повод е, след което взех легена и си легнах. Бил съм звъннал на iffi да я питам дали аз съм единствения с червен леген пред него… Повърнах прилично, на сутринта (т.е. по-скоро около обяд, изобщо не съм си чул звъненето сутринта) писах на шефа един sms, че от мен нищо не става и ще си взема деня за почивен, и досега се освестявах.

Споменах ли, че ми се мре ?:)

2009-02-07 блогърска среща

Saturday, February 7th, 2009

На малко да забравя.

Организира се нова блогърска среща, на кой му се пие ?:)

2009-02-06 седмица и половина

Friday, February 6th, 2009

Забравих да пиша направо, та едно по едно…

Добре, че не почнах с първата книга на Амос Оз, която издадоха на български. “История за любов и мрак” ми се видя скучна, “Познание за жена” се оказа добра, но не достига това колко е добра “Черната кутия”. По тая логика следващата, която издадат, ще е още по-добра :)
(продължавам да дъвча “Комуналният капитализъм”, доста интересна книга)

В сряда направихме много весело ИББ, на което се насмуках прилично. Полезно се отразява :)

Преди нова година си взех нов телефон – Samsung D780 (както казват хората, и сам сунгът е сунг), който може да работи с две sim карти. Обещах на няколко човека да си разкажа впечатленията, та ето ги и тях … Телефонът е малко по-голям от нормалното и балансът му е странен (т.е. като го държа с една ръка, ми е леко неудобен на пръстите като го unlock-вам), но не тежи много. Интерфейсът за нормалните неща като звънене е много удобен, изобщо двете карти са много добре интегрирани в цялата работа. На нещата, които не ползвам (като music player-а) интерфейсът е леко крив, и пращането на нечий телефон по sms (както и донякъде пращането на sms-и) е странно, но се свиква (все пак съм живял на siemens-и няколко години). Не прави странни проблеми, и с малко играчка си пресипах останалите телефонни номера в него. Голям плюс му е, че мога да го зареждам от USB-то. Оказа се, че и издържа на удар, въпреки че е пластмасов.
(накратко – става).

Почнал съм да пия кафе сутрин преди работа. Гадна история, ама помага да стана и да не съм зомбясал половината ден.

Почнах да гледам House M.D., и имам да напиша нещо по темата колко отвратителна работа е докторстването и дебъгването на медицински проблеми, но ще почака да си го изчистя в главата.

2008-11-25 седмично

Tuesday, November 25th, 2008

Тия дни отпразнувахме рождения ден на Владо Каравелов. За мен имаше малко тежки последствия, след около половин литър домашна ракия (след които се прибрах и ги върнах, а на сутринта си докарах един припадък), ама си беше бая весело…

За подарък решихме да минем през Хеликон да му вземем нещо интересно, в крайна сметка се спряхме на три неща – “МакМафия” (с пожелание да му е полезна в разширяването на бизнеса), “Полови болести” и “Лечение с алкохолни екстракти”. Да видим как ще му влязат в употреба…

Преди да влезем в книжарницата идеята беше да пазя Стефан и Ирина да не си изхарчат всичките пари за книги. В крайна сметка се оказа, че е трябвало да ме пазят те, понеже оттам излязох с:
“Звездната сянка” на Лукняненко (която вече прочетох, оказа се страхотна).
“Делото Милошевич” на Жерминал Чивиков (почти съм я изчел, също много добра).
“Битката за Ориса” на Алан Кол и Крис Бънч (от същата серия като “Далечното царство”, която едно време много ми хареса)
“Малко късмет за по-късно” на Палми Ранчев (от него ми беше харесала “Анонимни снайперисти”)
Двата тома на “Внимание, танкове” на Хайнц Гудериан (генералът, който в общи линии е измислил воюването с танкове и е отговорен за бая от победите на Германия във Втората световна война).
“Новите български демони” на Юрген Рот, за която вероятно всички са чули.
“Антикапиталистическо мислене” на Лудвиг фон Мизес, която въпреки заглавието си като съдържание изглежда ужасно интересна (и кратка).

Също така си взех две книги, които не знам у кого са ми – “Изворът” на Айн Ранд и “Как се пише дипломна работа” на Умберто Еко. Също така и днес най-накрая пристигна “Ленин в Цюрих” на Солженицин, изобщо имам четиво поне за няколко седмици напред…

А, също така спирам да пия, поне за известно време. Някакси не ме радва идеята за алкохол точно в момента.

2008-09-26 astricon – 2

Friday, September 26th, 2008

И така, да разпънем бележките от снощи…

Та така, денят беше забавен с няколко лекции сутринта на тема SIP (като едната включваше и сериозно обсъждане на IAX2), след което беше обядът и моето явяване на dCAP.

Изпитът беше от две части, практическа и теоретична. Започна с практическата, която беше – дават ти задание за телефонна централа на някакво малко учреждение с разни нужни features, след което имаш час и половина да го свършиш и те тестват. В началото си мислех, че ще го направя за по-малко от даденото ми време, само дето ми дойде адски стряскащо, като в един момент ми казаха “остават ти 5 минути”… Все пак го взех с 98%.
Теоретичния беше от 140 въпроса за 90 минути, multiple-choice тест. По принцип такива неща ги решавам като първо си пиша отговорите отделно и после минавам още един път през всички въпроси, за да нямам някоя глупава грешка, обаче при толкова време и толкова въпроси (средно имах по 38 секунди на въпрос) нямаше начин…
Резултата от теорията ще излезе следващата седмица.

Последваха състезанията, asterisk bake-off (да се подкара от нулата asterisk и да се направи един странен call) и troubleshooting – да накараш странно счупен asterisk да проработи. Понеже не позволяваха да се явяваш и на двете, се явих само на troubleshooting-а и спечелих :) Наградата беше nokia n810.

Последва ходене да пием. Седнахме на едно приятно място с добри пържоли, хапнахме, пихме до около 9-10, след което няколко човека се върнахме в хотела и си допихме в бара. Изпил съм 6 double shot водки (май някъде около 450г), понеже не ми се позволява още да пия бира и определено се насмуках добре, в един момент жената на един холандец, с който пиех, му се обади и неясно защо се стигна до момента, в който я питах дали ще ми запази един използван тампон да си направя чай…
Сутринта ми се умираше, чак сега се освестих.
(и никой не ми е налитал, май това е основния въпрос, който се задава :) )

Ще съм тук до събота, в неделя сутрин ми е полета, в момента върви asterisk devcon и седнах да пипна малко кода, който прави carrier detection (app_sndrec, carriershow) и мисля да го submit-на поне в asterisk-addons.

2008-09-22 път

Tuesday, September 23rd, 2008

И така, тръгна се за Astricon. С 2-3 часа сън преди това.

Пътуването беше от около 15-16 часа полетно време от 27 общо – станах в 3:30, като си пуснах wireless-а в хотела беше 7:40 (EEST). По пътя имаше следните изводи:
Всички летища и изобщо света е станал a maze of twisty passages, all alike. Даже като във Финикс ме возиха със shuttle-а, имаше всякакви странни отбивания. За граничната проверка в щатите вероятно няма нужда да казвам нищо.

Книгите, дето се продават по летищата, не стават. Преходниците, които продават за контакти на летище Франкфурт без терапия с клещи също не стават. За сметка на това клетките за пушачи там будят смях.

Летище то на Washington D.C. не струва.

СПИМИСЕ, и все пак досега пих с разни хора. Часът е 10:18 EEST. В часовете на последния полет оцелявах на водка и кафе.

(английската версия – утре)

2008-09-13 chervarium/рожден ден

Sunday, September 14th, 2008

Празнувахме рождения ден на червото …

Простотиите за подаръци не бяха малко. Освен моя (две ламинирани снимки, крем за ръце и книгата “Сексът и офисът”) имаше една надуваема кукла, комплект от градинка (е, по-точно саксия) с лопата и вила и .. не помня какво още, червото може да допише :) Видях се с Антон Тинчев (не се бяхме виждали от кило време), разни колеги от ФМИ и кой ли не още, имаше и пак танца на пияния и изпаднал крокодил (и пак май има подробни записи). Аз учудващо издържах до 1:30 (въпреки, че бях бая уморен, следобеда поспах докато ме събудиха с някакъв проблем).
Трябваше да си взема тарамбуката…
Разбира се, имаше и няколко разговора по работа, то не може иначе…

Разбира се, за умората ми спомогна и това, че предната вечер с няколко човека изпихме останалата кашаса (трябва да ида за нова бутилка).

Червото беше домъкнал и един забавен холандец, с който май ще се виждаме и утре.

Обещавам тия дни да напиша нещо и за последните четени книги.

2008-09-08

Tuesday, September 9th, 2008

Накратко…

Ден, пълен с простотии в офиса – хиляди неща, от които не можах да свърша почти нищо до край, заедно с подробно обсъждане на реки от лайна и друг подобни простотии, след които със Стефан и червото решихме да идем да пийнем някъде и в крайна сметка се спряхме на Апартамента. Там говорихме половината време за работа, засякохме се с Пламен, пихме до около 12 и се разотидохме. Мен ме засече младежа на Енея (който се разкарваше с колата по нощите с някакви подли цели, по негови думи – разнасяше някакъв вестник) и ме закара до вкъщи.

Шантава история. Да се отбележи – изпих само 4 малки водки (слава богу, нямаше я девойката, дето казваше “ааа, ти си оня, дето пие много”), излязох трезвен оттам (май за първи път), а 3g модема свърши много хубава работа да дебъгнем един проблем.

2008-07-26 ден на админския махмурлук

Saturday, July 26th, 2008

Снощи в средно пияно състояние около един спор с Гунински (дължа му една бира) написах едно тестово програмче…

Въпросът беше следния – ако имаме две множества с 2^16 елемента, като всеки елемент може да е от 0 до 2^32, какъв е шансът сечението на двете множества да не е празното множество. Понеже количеството алкохол не предразполагаше към математика (а червото само ни препсува и отказа да го сметне), написах следното нещо, което да вади някаква статистика:
(да се отбележи, за пръв път успявам да използвам qsort() :) )

#include <stdio.h>
#include <unistd.h>
#include <sys/types.h>
#include <sys/fcntl.h>
#include <stdlib.h>

#define LEN 65536

#define NTEST 100

static int compare(const void *a, const void *b)
{
        if (*((int *) a) > *((int *) b)) return 1;
        if (*((int *) a) < *((int *) b)) return -1;
        return 0;
}


int do_whatever()
{
	int s0[LEN],s1[LEN];

        int i=0,j=0;

        int rndsrc;
        rndsrc=open("/dev/urandom",O_RDONLY);
        read(rndsrc,s0,(sizeof(int)*LEN));
        read(rndsrc,s1,(sizeof(int)*LEN));
        close(rndsrc);

        qsort (s0,LEN,sizeof(int),compare);
        qsort (s1,LEN,sizeof(int),compare);

	while ( (s0[i]!=s1[j]) && (i<LEN) && (j<LEN))
	{
		if (s0[i]<s1[j]) { if (!i<LEN) i++; }
			else {if (!j<LEN) j++;};

	}
	if (s0[i]==s1[j]) return 1;
        return 0;

}

int main()
{
	int i,num=0;

	for (i=0;i<NTEST;i++)
		num+=do_whatever();
	printf ("tests %d true %d false %d\n",NTEST,num,NTEST-num);
	return 0;
}

Гунински твърдеше, че шансът клони към 1, и е прав – според програмката излиза над 1:2, което си клони към 1 :)

А, да, Шопов, как можа да ме черпиш две бири, след като бях пил толкова. Половината сутрин ми се искаше да съм умрял :).

Който помни повече от празнуването – да пише.

2008-06-22 празнувания

Sunday, June 22nd, 2008

Упсаринът помага…

Празнувахме вчера рождения ден на iffi в парка. Аз деня го бях изкарал в разхождане – първо до Практикер да и взема подаръка, после до другия край на София да си взема обувки, че на предните им се строши подметката.

Та се събрахме на Орлов мост, взехме безалкохолно и се запътихме към парка, където си намерихме място около едни маси. Канев извади някакъв интересен device, калъф за CD-та, който има вградени колони, към който закачихме един mp3 player и вече имахме и озвучение (въпреки че не можехме да се сравним с тътена от едно заведение наблизо).

Моя подарък беше комплект за плетене на бодлива тел – 100 метра поцинкована тел (2.7мм), два чифта клещи и един керпеден. Оказа се, че малко съм се олял с телта – трябваше да взема 1.4мм, щото тая се оказа ужасно трудна за рязане и огъване (от това ми е част от мускулната треска).

Последва пиене, разговори и кво ли не, появи се и червото, имаше опит за правене на музикален инструмент като се опъна парче тел между една пейка и едно дърво (само дето звука беше слаб, нямахме резонатор), след което по идея на Енея решихме да идем в Апартамента да се яде торта.
(изпяхме на рожденичката “Многая лета” и “Happy birthday, fuck you” :) )

Пътят до там беше бая весел, помня много добре момента в който с червото седяхме пред стадион “Васил Левски” и той се опитваше да запали някакво иглолистно дърво. Минахме през Мимас за по едно суджу, изядохме го набързо и седнахме в Апартамента…

… където си допихме, с червото бяхме доста шумни, а девойката накрая не искаше да ни дава пиене (та и написах на листче адреса на блога ми, като описание за полезността на алкохолизма), обсъждахме математика (дали e^pi > pi^e) и нещо около езиците (което не си спомням). После се изнесохме, че затваряха заведението.

Имам рани по кокалчетата на лявата ми ръка, идея си нямам от какво.

А махмурлука ми беше съвсем на ниво. Поне съм си прочистил главата (ето го и полезното действие на алкохола :) ).

2008-06-11 ИББ

Wednesday, June 11th, 2008

Очевидно пиенето помага.

Днес ИББ беше пак весело изпълнение. Обсъдиха се “пи” в не-евклидови пространства, как три вълка са правили секс с умряло куче пред офиса ни (като отклонение на темата от математиката), MMORPG-то, дето измислихме (World of Sodomcraft, с нации от типа на тригърди 12-годишни нимфоманки и анадолски пустиняци), сървъри и помня-ли-още-какво…
(повечето теми без математическите бяха продължение на разговори от офиса. Не мога да си обясня що Галя (една от девойките на ИББ) обяснява, че не иска да работи при нас)

Аз продължавам да слушам Артерия – концерта от София е качен на torrent (и нейде по сайта на Строежа), като последното парче от записа е как преди концерта пиянските душици свирят/пеят “Черно море” на Тодор Колев. По случая мисля нов текст (“Аз работих в айти-то, айти-то, айти-то) и някой ден даже може да се направи един запис.
(а освен, че хората адски се забавляват, не може да не се чуе всичката мъка в гласа на Янко… Нейде по youtube има един клип с “кратка история на групата”, в която се обяснява как седяли на едно място в Прага, и “… свирехеме, пускаха ни пари, по някое време пращахме някой до близкия магазин да вземе малко салами да хапнем, после пак свирехме, после идваше да ни прибере полицията и да ни вземе парите, и така 6 месеца”)

2008-06-08 напиване

Sunday, June 8th, 2008

(това е превод от написаното на ръка снощи в Апартамента)

Пак се пропивам:
Водка x3, 2x сок от бъз, един сок от ягода.

Съпротива.net – книга от български автор – Христо Карастоянов, хубава, приятна, накъсана (това май е модерния стил), за една лудница. Има и бая весели моменти, от типа “DOS”, помисли си Щирлиц, “Ти си DOS”, помисли си Мюлер.

Аз пия в Апартамента. Пропадна една уговорка и си се напивам тихичко. Взел съм си малко книги от Orange (където в момента работи Светла), за едната писах, другата е събрани неща на Солженицин, третата е The Fifth Elephant на Пратчет (в оригинал).

Разгледах им библиотеката (на Апартамента), има всякакви неща, дори някои съкровища (като “Името на розата”). Оказа се, че няма да е проблем да оставя един кашон книги.

(хубаво нещо е водката)

Докато бях в Orange, Светла ми остави координатите на централния им офис, според нея не би било проблем да се разпространяват през тях книги като тая на Букарски или на Тишо. Доколко Комитата или Тишо ще са навити – не знам, но все пак ще им дам координатите.
Или пък ще направим ИББ пазар за такива книги – неформален, да храним авторите, които харесваме.
(А Тишо е написал наистина хубава книга. С такова развитие след още няколко книги ще могат спокойно и да го превеждат :) ).

Трябва да се хвана да си поиграя с wireless-а, дето е тука, или най-накрая да си взема GPRS. Не че не обичам да пиша на ръка, но е ужасно((слабо казано е ужасно, все едно превеждам от китайски)) – не знам как ще го чета (определено ще го сканирам).

Мислех си с кой ми се пие (а след вчерашния post е ясно, че е ужасно важно да пия) и открих, че освен с Е., с която беше уговорката и която е болна (вероятно защото не пие достатъчно) и може би червото, с друг не ми се пие. Очевидно пак съм намразил хората, даже и с девойките тук не мога да се заговоря.
(Тук поне мога да се чете, особено като не си нося лаптопа)

Трябва да пратя на Е. малко неща на Букарски, имам чуството, че ще и хареса.

На моменти се усещам как бих искал да питам локалния шеф “Има ли някакъв технически проблем за решаване?” – те са с mac-ове, ама това само ще направи упражнението само по-забавно. Това дали е болест?
Изобщо, харесва ми да оправям проблеми, обичам тежките ситуации, когато за 20 минути трябва да се спаси положението, на моменти се чудя дали не ги привличам по някакъв начин. Имах няколко момента, в които се чудех дали не ги предизвиквам, та се хванах да проуча няколко проблема в дълбочина – изглежда, че не е така (въпреки че аз на себе си не вярвам и се проверявам по няколко пъти, ПАК не си вярвам).
(Да се отбележи хубавата червенокоса девойка от персонала)

Утре ще бъде теста дали нормалния ми алкохолизъм (т.е. напиване до два пъти на седмица) е проблем за невралгията. Ако е – ще има умъртвяване на нерви (и от двете страни, че се мести). Иначе причината е ясна – синузит, обикаля из носа ми и мести цялото нещо (а капките за нос са временно решение). А и има лимит на лютото, което мога да изям без да умра…
(колко ли мога да напиша на 1/3 чаша сок от бъз + водка?)

Като знам колко ми е трудно да пиша иначе, и колко лесно ми е, като пия, разбирам как е написан “Война и мир’. Добре, че помня, че ще трябва да го превеждам. (А това специално – и да го разчитам, понеже няма OCR, който да го разбере) ((то аз едвам се оправям)).

Остана въпроса – четвърта водка, или да се прибирам? Вкъщи ме чака нещастна половин бутилка, която не съм пипнал от 3 месеца, чак ми е гузно.

(определено ще съжалявам, че не си взех лаптопа, дано разчета това) ((да, наистина съжалявам))

——-
Четвърта водка. Ще си чета Солженицин.
——-

Отказвам да превеждам останалото :) Като завършек, да спомена само, че се прибрах по някакъв начин, майка ми ме е чула как пея между блоковете “Горда стара планина”, съквартирантката ме е чула как повръщам (звука бил като от давещо се коте) и така. Не бях се напивал от 16ти март, крайно време беше :)

2008-06-07 абе…

Saturday, June 7th, 2008

На моменти се чудя наистина ли е толкова зле ситуацията, или на мен ми се струва…
(btw, извън темата, някой да знае как точно се слагат бележки под линия в един блог? дайте някоя идея…)
(update: Благодаря на Георги Христозов, че ми спомена за wp-footnotes)

Преди малко си дочетох броя на Капитал ((а колко зор видях преди време да им дам пари, т.е. да се абонирам за електронното издание, няма да им навреди да си оправят бакиите)) и се зачудих, има ли нещо, дето да е свършила тая държава и то да е като хората?

Едно от малкото места, дето успява да свърши нещо приблизително прилично май е НАП, че хората сега не сравняват подаването на данъчни декларации с еднопосочно пътуване към Анадола с бака високооборотна грес под мишница. Дори и там, въпреки убийствения натиск да стане нещо (понеже без пари държавата ще вземе да умре) пак има проблеми. За останалата част страх да те хване, като почнеш да говориш…

Имаме си МВР, дето пази престъпността, а не ОТ престъпността. Правят опити за реформа, които са меко казано жалки, поне новия министър успява да звучи правилно ((може и някой ден да разберем например колко точно човека работят там)).

Имаме си ДАИТС, от които едно умно нещо не е излязло.

Имаме си хиляда министерства и агенции, дето работят като агенции за недвижими имоти.

Имаме парламент и правителство, които се опитват да намерят средата м/у това да се направят на реформатори и че се справят с корупцията като за пред Европейския съюз, и това да не си нарушат всичките далавери.

Имаме си БТК (за мен тя още си е държавна структура), дето пусна най-накрая ((след една средно голяма глоба, която вероятно им е сравнима с печалбата от ADSL клиентите за един месец)) достъп до ADSL инфраструктурата на други доставчици (което трябваше да стане преди бая години според приватизационния договор), на цени, при които човек се чуди точно де е смисъла. Може би единственото хубаво е, че така се подкрепя изграждането на алтернативни трасета.

Имаме си една София, в която транспортния проблем ще стане съвсем непоносим тоя септември, която се дави в мръсотия (добре, че понякога вали), строителството продължава да е трагична история (откъдето и да го погледнем – и къде строят, и как строят), и …

Ето за това всички тука пият – щото иначе почва да се задава въпроса “Абе, да му еба майката, аз какво правя все още тука?”, даже вече го няма въпроса “Аз мога ли или не мога на тях да им еба майката?”…

(малка добавка – а за образованието нищо не искам да кажа, не ми се псува истински)

2008-05-23/24 админстване

Sunday, May 25th, 2008

“Да живееш в интересни времена” си е направо проклятие…

В петък успях да свърша три почти геройства:

Първо, оцелях от два часа meeting с отдел “маркетинг и продажби”, шефа и един от членовете на техническия екип на тема една система за управление на връзката с клиенти. Викал съм чисто поне 20 минути от тая среща. Осъзнах също така колко много проблеми идват от неспазването на nettiquette в общуването по email…

Второ, веднага след meeting-а трябваше да оправя две машини, на които се бяха появили странни проблеми. Честно казано, почти не мислех, докато го правих, стана съвсем по инерция за около 20 минути.

Трето, вечерта след 20:00 се хванах и направих една голяма преконфигурация на мрежата, включваща и няколко упражнения от типа “преконфигурирай клона, на който седиш”. Успях да разплета две мрежи една от друга, да разчистя прилично конфигурацията на една, след което за да я направя по-преносима да я замажа с разни proxyarp-ове, policy routing-и и vpn-и.
(два забавни момента са как обяснявах на един младеж отсреща “откачи кабела от порт X”, “мдааа, я го закачи пак”, и как в момента два съседни порта на един switch са закачени с един прав кабел (понеже няма как да се направи bridge на два VLAN-а иначе, а да преконфигурирам няколкото порта да отидат в другия VLAN щеше да е рязане на клона от смъртоносна величина)).

А най-странното е, че като ходих преди третото нещо да си взема нещо за ядене от близкия магазин минах покрай бирите и не си взех. Въпреки сериозното желание да взема 5 и да ги пия докато троша мрежата. Нещо ми става.

Не ми се мисли какво следва в понеделник. Или в неделя, май имах да довърша нещо…

2008-04-16 утро

Wednesday, April 16th, 2008

Не мога да не отбележа сутрешния си коктейл (т.е. нещата, които съм изпил от ставането си): текила, кафе, невралгин, милгама, фолиева киселина (която ми предписаха вчера – май ме водят бременен), витамин B комплекс. Чудя се не се ли продава ферментирало кафе направо…
(тук не съм включил нимесулида, който пих в 3:10)

Как да не поздравя всички с “We have explosive” на FSOL.

2008-03-17 пиене

Monday, March 17th, 2008

Отвикнал съм да се напивам.

Вчера проспах половината ден, след което червото се обади да ходим да пием – пихме в Кривото и после ги заведох в Апартамента… Събраха ми се общи 4 водки (мислех последната да е малка, ама не ми хареса много идеята), ходихме у червото да допием малко и се прибрах пеша, уж малко да се освестя.

Мразя си махмурлука. Очевидно и той много ме мрази…

(мотае ми се мисълта да напиша за червото една обява като тая за Пейо. Дами, интересувате ли се от един 2m03cm висок болен мозък?:) )

Return – второ гледане.

Monday, February 4th, 2008

Ходих пак на Return, пак ми хареса – въпреки че да го гледаш на живо, без прекъсванията на аналоговия видео feed беше съвсем различно произведение.
(искам сценария)
(има още едно представление на 27ми февруари)

Някои хора директно не харесаха пиесата, други не я разбраха – техен проблем, мен наистина ме зарадва, може би защото мога да възприема повечето чувства от сцената (може би защото нямам мои :) ). Пиесата е красива по свой начин, истинска и забавна по отношение на навръзване на различните събития и идеи в нея.

После пихме в Апартамента, говорихме си за какво ли не, включително на темата за формални и неформални граматики и свързани с тях неща с един възрастен човек, който беше минал (май) случайно оттам (който твърдеше, че е измислил вид универсален синтаксис – което би било интересно).

А аз изпих 3-4 водки и си ми беше добре на душата. Прибрах се пеша :)