татко Крокодил

Да живее отпуската. Разнасях някакви бази данни напред-назад, оправих един monitoring и преди малко изюрках support-а в щатите да иде да смени 5 диска (щото не знам дали имам достатъчно резервни за всичките 10, а и два от тия за смяна са на една машина).

За сметка на това обаче успях да изчета “Черният лебед” на Талеб, наистина много хубава книга.

Да започнем от там, че авторът изглежда много дълго време е спорил с разни хора, които не се радват на неговите идеи и изводи, и на моменти е забавно злобен (а поне в началото ми звучеше като надут задник). Постепенно в книгата се вижда и защо може да ни звучи така, а изводите му са доста точни и ясни – изобщо структурата на книгата му е направо прекрасна, не съм виждал такова нещо досега.
Помогна ми да намеря думата за това, което се опитвахме да предадем на студентите и което аз наричах “цинизъм”, а Боян Кроснов – “критична мисъл” – думата е “скептицизъм” :)
Изобщо идеите и мисленето на Талеб са нещо, което усещам като правилно, много близки до начина, по който съм действал (или поне съм се опитвал да действам, доста често не съм се справял). Може да е отделил твърде много време в книгата да обяснява колко неприложимо е гаусовото разпределение, но за сметка на това всички неща по темата за фрактали, за начините за доказване на невярност на твърдения (особено полезно в security нещата) и различните философски обяснения на мен ми се виждат много полезни и изясняващи. В някои моменти бяха като да ти кажат думата, която ти е на езика, в други беше малко като удар с мокър парцал.
Смятам, че на всички студенти, на които сме преподавали, тая книга ще им е много полезна.

Книгата няма да ви научи на това как да предвиждате какво ще се случва на финансовите пазари, как да станете богат, как да постигнете пълно щастие или каквото и да е подобно нещо. Само ще ви даде един много хубав и полезен поглед върху нещата :)

Тоя панаир на книгата пак ми се видя слаба работа. Взех си само 7-8 книги, част от които съм ги чел и просто съм си изгубил копието.

На щанда на “Вузев” имаше една дама, на която изглежда МНОГО хора са и говорили за трагичния превод на “Going postal”, та директно отговаряше на въпросите, преди да ги задам (чакат се “Thud” и “Making money”, и са сменили преводачката).

Имаше огромно количество плява. Най-смешното беше как на щанда на “Бард” отзаде вместо каквото и да е друго беше заглавието на последната книга на Дан Браун (което забравих). Хубавото на панаира на книгата е, че там мога да намеря неща, които няма никъде другаде (например три книги на Уилиам Бъроуз), лошото е, че трябва да се гледа внимателно.

Щандът на “Инфодар” май беше най-добре от всичките. Хората радват, даже се канели да издават още нещо на Стругацки догодина.

Най-важното събитие обаче беше представянето на една книга на Амос Оз, както и самият Амос Оз – дядката се оказа невероятно готин човек, със страхотно чувство за хумор и изобщо зарадва всички. Даже не съжалявам, че трябваше да изтърпя двамата критици, дето преди това говориха за него :) Ето няколко горе-долу цитата от това, което каза:
“В Израел всички имат собствено мнение и спорят, пълно е със спорове. Моля да приемете това, което ще ви кажа с малко чувство за хумор, но Израел не е държава. Израел е сбор от яростни спорове.”
(малко след предишното) “Всъщност се чудя защо съм си дал парите за билет, тук се чувствам все едно съм си у дома”
“Преди около 3000 години евреите сме измислили вината, след което тя е била популяризирана/маркетирана от християните по целия свят. Аз като един евреин се чувствам виновен за това.”
Имаше и едно весело обяснение как последната му книга била номинирана за най-зле описана сексуална сцена, за което той каза “Това не е лошо описание на сексуална сцена, това е добро описание на лош секс, а той трябва да се описва, защото все пак се случва на всички”.

Update:Хубава статия в дневник за гостуването на Амос Оз.

Взех да се освестявам малко след OpenFest. Малко отспиване, една разходка вчера и днес четене почти целия ден (взех си на Христо Христов биографията на Тодор Живков, доста интересна се оказа), с малко работа между другото (и прилично количество псувни по адрес на един модел IPMI модул на SuperMicro).

Накупих си пак един куп книги, през които трябва да мина, ще пиша за тях като ги чета. Ще се появят в goodreads по някое време :)

Тия дни препрочитам online каквото се появява на Пратчет, и откривам как през повечето време twitter не може да събере цитатите, които ми се иска да пусна. Мъка…

Свърших с пиенето на тетразепам, да видим какво ме чака след това.

До тук има два концерта в декември месец, за които имам билети – Kultur Shock и Moonspell, чудя се да ходя ли и на Tribute to Chuck Schuldiner.

Още обмислям втория експеримент по темата за предаването на знания. Мисля да хвана единствения си критик на къс пас и да издъвча с него темата (ако все пак сте навит, бъдещи д-р Илиев :) ).

(а как ми се спи, направо не е истина)

И така, по ред на номерата…

В неделя се разходих до един install fest във ФМИ, оказа се бая забавно – имаше странни проблеми за дебъгване (включително един лаптоп, който аз обявих за прокълнат, единственото, дето успяхме да инсталираме на него беше ubuntu 9.10rc1). В крайна сметка май не остана никой неинсталиран и неоправен и се занесох с организаторите до близкия китайски ресторант да хапнем.
(организаторите в общи линии ми върнаха донякъде вярата в младото поколение, ама това е доста широка тема и мисля да си остане за лекцията ми за openfest).
(за openfest има изкарана вече програма)
(а от онова китайско половината повърнах по пътя за вкъщи. Изглежда е опасно да се яде в ресторант до химическия факултет)

Изчитам Стивън Бруст, нещата, които не са издавани на български – има една поредица, “The Khaavren Romances”, която е бая интересна, само е малко тегава, понеже е писана в стила на Александър Дюма…

Прочетох “Coders at work”, книгата е наистина МНОГО добра и полезна. Имаше един съвет в нея, който се повтаряше при всички – че един програмист трябва да може да пише на собствения си език добре, за да може и да програмира добре. В допълнение има и идеята да се чете много – и код, и книги, и си мисля това да е един от моментите в дискусията.
(следващото нещо, как да припомним на хората да четат? Изглежда, това, което аз правя – да чете и от време на време да превключвам и да правя нещо друго, доста от хората не могат да го правят, не успяват да се съсредоточат достатъчно, странно).

По някаква причина не ми писва да се подлагам на какви ли не експерименти, последния се казва тетразепам (мускулен релаксант, бензодиазепин), който за разлика от другите гадости, които съм пил има следните забавни свойства:
1) помага за болката по начин, който не води до понижена чувствителност и не улеснява претрепването (поне за сега)
2) продава се със зелена рецепта, за “наркотични вещества”, забавно е
3) не е анти-психотик, а по-скоро обратното, съответно ме държи доста по-сериозно на нокти (ама мисля, че е под контрол за момента, не съм тръгнал да убивам никого)
4) пречи ми на съсредоточаването донякъде, ама това мисля, че почти съм го преборил.
(предписано ми е от лекар, който за разлика от повечето, с които общувах в последно време не изглежда като тотален идиот, не е като да съм накарал доктор Бъчваров да ми фалшифицира нещо :) )
(при другите неща, които пиех не бях сигурен как ми влияят на мисленето. При това лекарство доста добре го усещам, предполагам си личи и по разбъркаността на мислите ми :) )

Продължавам с опитите да свиря, някои неща стават малко по-добре, за някои още съм далече. Все толкова ми е забавно:)

Я да видим кой не е писал от една седмица…
(добре де, 8 дни)

Unseen Academicals на Пратчет се оказа доста хубава книга, от малко по-мрачните му (но определено не стига Thud! и Night Watch). Определено още може да пише дядката :)

Пристигна ми и съм на средата на “Coders at work” на Peter Seibel – книгата е живо съкровище, интервюта с едно количество много добри/известни програмисти, събрани от къде ли не. Всеки, който иска да има нещо общо с програмирането, би било полезно да я прочете.
(а аз я чета на монитор. Убедих се, че имам проблем с четенето на хартия, тоя бял фон нещо сериозно ме дразни, или поне така изглежда. Което от своя страна значи, че хартиеното ми копие е свободно (държа го до мене само ако има нещо странно в електронната версия)).

Все повече откривам колко опасен за мене е сайта chitanka.info, особено след като препрочетох там половината О.Хенри за един ден и после две книжки на Пратчет за още един ден (ей-така, между другото, докато си вършех работата).

Имам още две-три седмици до Openfest, трябва сериозно да седна да си напиша уводната част на лекцията. Определено има нужда да смекча тона.

Такааа…

Най-накрая се поддадох на натиска и се регистрирах в goodreads.com. Голяма грешка се оказа – отделих няколко часа да отбележа какво съм чел, стигнах до 570 книги и на всичкото отгоре примъкнах баркод скенера от офиса, за да изкарам isbn-ите на разни книги, дето имам (като около това открих колко от книгите ми нямат баркодове. бля). Разни хора са се навили само по списъка isbn-и да съберат информацията и да я качат в goodreads, та ето го и него…
(около това разбрах и колко книги съм чел и нямам, както и как все пак има едно количество книги, дето съм си купил и не съм прочел (щото са се оказали боза). Така може би по-лесно ще направя списъка “книги, дето подарявам”)

Пристигна ми Unseen Academicals на Пратчет, мисля да я додъвча тая вечер.

Преди седмица и половина ми пристигна и новия процесор за баса – един ME-20B (тук може да се чуе как му звучат разните ефекти), определено много радва. Специално компресора вади прекасен дълбок звук…
(разбира се, още не е направен уред, който да оправи проблема с моята некадърност :) )

Тия дни няма и кога да се почине – скоро е astricon (на който няма да ходя, но ще ходи шефа и требе да се свършат разни неща), има после openfest (за който скоро трябва да изкараме програмата), имам да допиша нещата по моята лекция/дискусия (предполагам, не може да си представите колко ме мързи)

И като почнах за работа – днес се сблъсках с един от най-тъпите телефонджийски проблеми за последните месеци/години. Имахме проблем с една callback система, клиентът си я тестваше и не получаваше обажданията. Оказа се, че системата (един a2billing) по някаква причина използва неговия номер за caller ID, а па неговия carrier (някакъв мобилен канадски) като види, че влиза нещо от това caller id за самото него, те засилва във voice mail-а му (е, поне иска парола).
(други весели неща бяха разглеждането на формата за import в Конто на dWare, как се начислява ДДС при фактуриране, разни банкови разправии, разни занимавки с gentoo (е не е толкова удобно като debian, разглезил съм се), борби с cacti и вече-не-помня-какво-още).

Да не забравя – на Антон и Галя Титови в понеделник им се роди син, Виктор – да им е честит (да расте и да го учим на простотии) :) .

Напомниха ми, че не съм бил писал от 10 дни. Дължи се на мързел и мога да се оправдавам, че си давах почивка на читателите от простотиите, дето бях писал последно.

Накратко – работа. Завърших пренасянето на нещо, дето търкаляше на 6-7 машини на една в друг datacenter (която още не е умряла и като гледам, спокойно ще издържи до идването на новия хардуер), махнах си от схемите и monitoring-а едно количество стари неща и в общи линии поне за момента нещата изглеждат сравнително подредени (т.е. време е да почне пак мазането). Ще вземе да се окаже, че имам останало време да се хвана с едни основни почиствания, дето стоят на заден план от много време…
(ето тук е момента, в който в главите на колегите изниква думата “renumbering” и почват да се притесняват)

След първото написано нещо по лекцията за openfest ми се мотаят само идеи, но нищо, дето да става за записване. Добре поне, че имам месец и нещо дотогава :) Мисля да правя дискусия по темата за образованието и по-точно за предаването на знания специално в областта на IT-то, това, което съм написал досега е доста грубо и на моменти директно озлобено, ще се преписва.

Изчетох “Dust of Dreams” на Ериксън, книгата е наистина страхотна (както и останалото), чакаме последната (догодина по някое време, предполагам). Един от моментите беше как в последните няколко глави изведнъж се случиха събитията от края на предишната книга и читателя заедно с всички герои се чувства като цапнат с мокър парцал :)

И като нещо, което отдавна не бях правил – изгледах няколкото сезона на “Sayonara Zetsubou-Sensei”, едно много странно и на моменти зло аниме (започва с весело момиче, което отива на училище през пролетта и вижда как някой се беси, който някой после и се оказва учител). Аз поне се хилих като идиот на първите 5 минути, преди да свикна с идеите им (първи епизод си струва да се гледа ако ще само за идеята да се разбере какво било “trying to make oneself taller”).

… и понеже не може само да се псува, а вчерашния постинг докара сериозни реакции от разни хора, май е време да обясня аз и защо и какво чета, понеже определено не е станало ясно.
(май всички би трябвало да напишат едно такова нещо, както има и “защо пиша”. Имах и аз едно такова, ама нещо не мога да го намеря).

Като за начало, аз съм патологичен четец. Откакто се научих да чета в първи клас, не съм се спрял – на моменти като седя някъде и чакам, тръгвам да чета какво има разлепено по стените (днеска ходих на доктор и четох графиците им например). Така съм свикнал да си изграждам отношение към авторите, които чета – в общи линии съм почти всеяден, но все пак имам едно количество любими автори, както и един сериозен черен списък.

Така любимите си автори ги чета, защото са наистина добри, защото умеят да пишат, и защото пишат интересни неща (то трите са в общи линии свързани). По същия начин съм си подбирал блоговете, дето чета – ако ми е интересно, се добавя в агрегатора. И в крайна сметка ми е гадно, когато някой почне да пише тотални глупости и трябва да го трия – а уж имам доста по-висок праг на чувствителност…

В twitter е още по-тежко, най-вече понеже там нещата са още по-лични, в 140 символа си проличава доста по-добре кой как е, и съответно някаква сериозна промяна към по-зле аз поне по-трудно я преживявам :)

Спокойно може да ми се каже, че съм като за психиатрично заведение, знам. И все пак мисля да продължа да влагам нещо в нещата, които пиша и да очаквам същото от останалите :) Смятам, че е същото както с всяка работа – ако не ти е интересно, ако не влагаш нещо от себе си и не го правиш добре, защо изобщо го правиш? А е още по-неприятно като знаеш, че някой го може и пак прави посредствени неща…
(по-добре да изтриеш 10 неща и да напишеш едно свястно, отколкото от 10 неща 9 да са боклук)

(Korai Orom имали албум от 2009, че и доста добре звучи).

Нещо съм се бъгнал. Най-добре се усети в Холандия, в друга среда – твърде много се дразня от хората и от общуването с повечето от тях (има хора, с които не се дразня да общувам, но са малко и не винаги е така). Преди по-малко ми пречеше и намирах начини да се справям, сега обаче се усещам как на моменти и трия разни хора от това, което чета (блогове, twatter и т.н.), просто щото ми лази по нервите как пишат (или, в случая на Еленко – щото си изтърва коментарите в RSS-а и тва преля чашата). Усещам как ме дразни и като чувам нечий чужд разговор (преди можех да не ги слушам), или като почнат да се говорят глупости (което в офиса се случва прилично често).

(И преди някой да ме е попитал какво правя на ИББ – там е лесно да не чуваш другите (заради шума), да си говориш основно с човека, дето ти е интересен и да си тръгнеш когато си искаш. Доста помага.)
(на теория може да се каже, че това е някакъв вид депресия, особено както и нямам голямо желание да пия. Не виждам това с какво променя нещата)

Хубавото е, че успявам да си намирам занимания – стигнах до средата на Dust of Dreams (все повече се убеждавам, че бях прав да почна да чета Ериксън в оригинал, колкото и да е добър преводача, не може да го стигне) и се намира достатъчно работа за вършене (в понеделник например ме чака писане на малко php код, което по принцип мразя, но па ще е някакво разнообразие).
(намерих и бъг в начина, по който се опитвам да свиря разни неща на tool, ама вероятно решението ще иска някаква генерална промяна на това как държа баса)
(а Стивънсън ще издава книга чак 2011. Да видим дали поне The Crippled God (пак на Ериксън) няма да излезе догодина.)

Нещо и съм се отказал да налитам на девойки, понеже до тук историята показва, че това, което ме привлича в тях (и е валидно за май почти всички, с които съм се занимавал) е това, че имат някакъв проблем (или нещо друго интересно) за дебъгване. Това може и да е интересно, но е и адски изтощаващо… А съм почти убеден в това, че няма жена, която да е нормална, само такива, които не познавам достатъчно.
(някой ми каза, че просто съм имал способността да стигна до най-мрачните дълбини на хората, за това съм откривал такива неща. Не е вярно – те хората сами си ги показват, стига да има кой да слуша)
(ако това се струва обидно на някои хора – няма какво да се направи, така и не се научих да лъжа :) (е, или поне не както трябва) )

In other news, ще се прави OpenFest и аз най-вероятно няма да говоря там – нямам тема за лекция, а единственото нещо, което ми хрумва, е подкарване на voice/IM/presence система с opensips и т.н., за което трябва да се съгласи фирмата първо (иначе ще е полезно, ще мога да систематизирам цялото нещо в няколко схеми, кое, как, защо, ще улесни живота на бая други хора). Ще ми отнеме поне една седмица да си напиша лекцията, а не знам откъде ще я изкопая, при текущите планове за действие.

На моменти не мога да си обясня търгашите дали всички не са с някакво умствено изкривяване. Дами и господа, спрете да ме смятате за идиот, единствено ме дразните и в някои случаи – отказвате от вашата услуга. Като съм питал за статистика за пропаданията във връзката ви, това значи, че 1) имам достатъчно информация по въпроса, за да ви е особено лесно да ме излъжете и 2) къде в сигнатурата на писмото ми пише, че съм бавноразвиващ се и ще ми замажете очите с някакви странни обяснения за скорошно пуснати линии? Дайте ми данните и ако имам въпроси, ще ви се обадя…
По подобен начин разни други търгаши ми лазиха по нервите, пак така правейки опити да замажат положението, след което ме заведоха да ми покажат co-location център, в който някои части миришеха твърде силно на влага. Майко мила…
За сметка на това е ужасно забавно да им говориш за конкуренцията им. Направо пяна им избива на устата, може да се научат много мръсни подробности, а като в някои случаи им цитирам цени, просто е явно как ги заболява сърцето. Какво друго могат да очакват, след като се ебават с мен?:)
(един колега, който по-често си говори с такива типове е далеч по-зъл. Всички с голямо удоволствие слушаме как си говори с тях, особено с БТК)

Открих свиренето с дисторжън. Като се свири нещо както трябва, например Forty Six & 2 на Tool с flanger, нещото е приятно и те кара да го свириш още. Като му се добави дисторжъна, ти докарва сили/желание чак да скъсаш струните. Изобщо не искам да споменавам как по някаква причина усилва зверски всичко и се опитва да ми избие кубето.

“Choke” на Паланюк е, както обикновено, страхотна книга в типичния негов стил, може би една от най-грубите му (почти колкото Guts). Ако най-накрая седна да си пиша класация на авторите, Паланюк ще е някъде в началото.
Започнал съм да чета “The gone-away world” на Nick Harkaway – на средата съм и книгата е много добра, има в нея някаква част от описателния стил на Нийл Стивънсън, което поне за мен е доста приятно.

Синята коалиция са публикували програма, от която Зелените много добре трябва да се поучат. Ясна, точна, логична, изобщо – както си трябва. Личи и, че е писана от хора, които си разбират от работата, а не измислят странни работи като Богомил – че ако Зелените дойдат на власт (което, нека сме честни, е изключено), ще се борят за максимално гражданско участие във всичко. Това е откровена глупост – все едно да се борят за равноправие всеки гражданин да може да е хирург и да реже наляво и надясно. Както потребителите не си поддържат сами сървърите, така и за много неща си трябват експерти, които да си вършат работата (с, разбира се, някакъв контрол и обратна връзка, което е липсващото при нас). Да се използва “засилване на гражданското участие в управлението” като извинение за липсата на програма е меко казано малоумно – не е даже наивно, просто е глупаво. Сериозно, ако хората, измислили това, не са клинични случаи, искам да ми кажат откъде си купуват дрогата…
(е, то си пише и в прав текст, “не очаквайте и зелена партия да вземе управлението в една държава” – благодарим ти, боже на атеистите)

Мислех си да гласувам за Зелените на някои от изборите, ама мисля, че се отказах.

Update: Питаха ме защо толкова ругая зелените – просто е ужасно дразнещо да се намери партия, която изглежда в общи линии добре и свястно и да се окаже, че са банда идиоти.

(опит да пиша по-често)

Изчетох “Saturn’s children” на Чарлз Строс, направил е нещо много интересно, малко като комбинация между Азимов и Хайнлайн с интересни добавки. Книжката определено си струва четенето, да видим дали ще я издадат някога на български.
(на Строс не му върви. Номинирали са “Halting state” (която си е направо велика) за Хюго, ама заедно с него в категорията е и Anathem на Стивънсън.)

Снощи се напихме. Денят беше крив, Гунински даде идеята да се пие и се оказа, че на няколко човека ни е дошло сериозно желание, та пак се озовахме в Кривото, където стана нещо като малко ИББ (появиха се семейство Еринини даже в един момент), насмукахме се съвсем прилично, аз по някакъв начин успях да се прибера и да си легна, след което се събудих в 6:02 с главоболие, като преди това бях сънувал, че някой ми е отпуснал струните на баса и трябва да си ги настройвам по слух (което, както и в реалния живот, не ми се удаваше кой-знае колко :) )

Продължавам да слушам soundtrack-а на Dune2, накрая и сложих няколко от мелодиите като звънене на телефона. Учудващо е направо за времето си как е направена подобна музика, с в общи линии невероятно допотопните средства, които Klepacki е имал …

(май минах пак на posting на седмица)

Смятам след следващата седмица да си взема отпуска. Или да почна да спя в офиса направо, което се окаже по-удобно.
(чувствам се ненормално уморен събота и неделя – вероятно заради липсата на работа :) )
(идея си нямам какво ще правя през отпуската. Мотае ми се мисълта “спане”…)

Всичко ми е омръзнало. Ако не ходех на ИББ (основно да пийна), щях да съм останал съвсем без нормален човешки контакт. То не че на ИББ е много нормално…

Успях да изчета “Madame Prosecutor”, но май не мога да коментирам все още. Не се връзва с други неща, които съм чел и накрая май ще се стигне до източниците…
(иначе толкова се забавих поради липса на време за четене, почвам вече да се дразня)

Вчера една девойка ме заведе на Quadrotopia – концерт на Блуба Лу, оказа се наистина страхотно преживяване. Не бях попадал на толкова чист звук на концерт, а как бяха направили surround sound и също така освен главната още 4 сцени отстрани, на които имаше различни музиканти, идея си нямам (но мисля да разбера :) ). Много забавно преживяване се оказа.

Един колега ме зариби с Yotsuba&, една manga, направена (поне според мен) с пропагандна цел – да даде желание на хората да имат деца. Невероятно весело е, следва приключенията на едно малко момиченце и изобщо какви ги върши, като поне отстрани цялата работа изглежда забавна.

Най-накрая изгледах AROG (т.е. GORA 2), определено са се постарали, умрях си от смях – не само защото филма е на турски, а просто защото са се постарали с шегите (например на Face Off машината трябваше да паузирам за малко, за да мога да спра да се смея).

Пак забравих да блогвам, та накратко…

Събра ми се пак много работа (то това май се подразбира). Правя всякакви магии с opensips, да видим колко от промените ще се пратят upstream (за момента е само една). Очертава се да им напиша нов db pool, понеже текущия им за нищо не става.
(последния проблем е изгърмяване в libssl, което най-вероятно идва от race condition. идея си нямам как ще го хвана…)

Вторник бях на концерт на N.I.E. и Liquid Pension в backstage. N.I.E. не бяха лоши, но парчетата им донякъде напомняха на прекъснат полов акт (с участието само на един човек), накрая обаче изсвириха много добре “Crystal planet” на Satriani. Бях отишъл с идеята да освиркам Миктор (който е барабанист на Liquid Pension), ама не успях – свириха наистина страхотно. Целия концерт беше само инструментали, определено ще ида да ги слушам пак, ако свирят нейде.
(и ми беше заглъхнало само дясното ухо. Има нещо сбъркано в моята глава)

А вечерта, докато се прибирах от концерта, ми се обади по телефона един съученик от периода 4-7 клас, от Англия. Беше… странно :)

Иначе днес мина едно забавно ИББ, утре има блогърска среща, а в петък мисля да умра някъде на спокойствие.

Трябва да помисля и за някакъв ефективен начин за почиване, само лежането май не решава проблема, а тая сутрин едвам станах, въпреки, че бях буден от известно време.

Пристигна ми “Madame prosecutor” – автобиографията на Карла дел Понте, да видим кога ще я хвана (Комуналният капитализъм върви бавно…).

Забравих да пиша направо, та едно по едно…

Добре, че не почнах с първата книга на Амос Оз, която издадоха на български. “История за любов и мрак” ми се видя скучна, “Познание за жена” се оказа добра, но не достига това колко е добра “Черната кутия”. По тая логика следващата, която издадат, ще е още по-добра :)
(продължавам да дъвча “Комуналният капитализъм”, доста интересна книга)

В сряда направихме много весело ИББ, на което се насмуках прилично. Полезно се отразява :)

Преди нова година си взех нов телефон – Samsung D780 (както казват хората, и сам сунгът е сунг), който може да работи с две sim карти. Обещах на няколко човека да си разкажа впечатленията, та ето ги и тях … Телефонът е малко по-голям от нормалното и балансът му е странен (т.е. като го държа с една ръка, ми е леко неудобен на пръстите като го unlock-вам), но не тежи много. Интерфейсът за нормалните неща като звънене е много удобен, изобщо двете карти са много добре интегрирани в цялата работа. На нещата, които не ползвам (като music player-а) интерфейсът е леко крив, и пращането на нечий телефон по sms (както и донякъде пращането на sms-и) е странно, но се свиква (все пак съм живял на siemens-и няколко години). Не прави странни проблеми, и с малко играчка си пресипах останалите телефонни номера в него. Голям плюс му е, че мога да го зареждам от USB-то. Оказа се, че и издържа на удар, въпреки че е пластмасов.
(накратко – става).

Почнал съм да пия кафе сутрин преди работа. Гадна история, ама помага да стана и да не съм зомбясал половината ден.

Почнах да гледам House M.D., и имам да напиша нещо по темата колко отвратителна работа е докторстването и дебъгването на медицински проблеми, но ще почака да си го изчистя в главата.

Изкарах забавна седмица.

Накратко – лаптопа ми пак отказа и го разглобяваха, две машини дадоха MCE (macihne check exception) и на едната паметта отиде да се проверява (и два дни не е дала грешка), спира ми тока в офиса няколко пъти (а генератора на сградата е на газ, та имаше спешни изключвания на разни неща, за да не отпаднем изцяло), изобщо веселба с пълна сила.

Нервите ми са взели да отказват, ядосвам се за глупости (например малоумието как МВР искат да могат да слушат Skype). Май пак ще е добре да спра да чета новини за седмица-две.

За сметка на това в неделя (след като проспах събота) отидох да си взема поръчаните три тома на Румен Аврамов “Комуналният капитализъм” и си взех и още няколко книжки (вкл. предишните две на Амос Оз, които по принцип били изчерпани, но някаква клиентка била поръчала и после се била отказала). Успях и да се прибера вкъщи с тях (раницата с лаптопа и 6 тухли си тежи, боля ме гърба), купчината книги за изчитане определено не намалява (въпреки че се старая).

Успях да свърша на Робин Хоб “Мисията на шута” (приятно, чете се на един път), “Market forces” на Ричард Морган (за която може би трябва да напиша по-подробно), “Бленуващите кристали” на Стърджън (за която Григор вече писа, далеч по-добре, от колкото аз бих могъл) и “Битката за Ориса” на Алан Кол и Крис Бънч (приятно четиво се оказа, ама можеше и по-добре).

Преди около седмица изчетох “Пaри и дe/стaбилизaция в Бългaрия 1948 – 1989” на Румeн Aврaмoв. Може по принцип да се приеме като пълния вариант на “Тайните фалити на комунизма” на Христо Христов – подробно изследване на икономиката, процесите в нея и причините за тези проблеми. Книгата е писана основно по документи от отворения архив на БНБ.

Стилът не е лош (т.е. е четим и не кошмарно скучен), информацията е подробна и доста ясно написана, а изводите от книгата са доста забавни…

Вижда се как през цялото време е имало хора, които са наясно какво се случва, няколко пъти из документите се вижда как някои хора са откривали методите на пазарната икономика и проблемите на плановата. Имало е и различни опити да се реагира и да се направи нещо, но всичките реформи, които са можели да свършат работа, са водели до отслабване на контрола и съответно не са се харесвали на ръководството на страната.

Авторът прави подробни изследвания на двете големи икономически кризи (тази около 1960 и тази около 1989, има и една между двете, но тя е омекотена твърде много чрез възможността да препродаваме руски петрол), а накрая има много хубаво описание на различните изследвания, публикации и т.н. от около 1989 по темата за икономиката и възможностите за оправяне (както и различни прогнози, които са се оказали верни, например за това колко е трябвало да стане обезценяването на лева, за да се напасне икономиката и съществуващия паричен обем).

Изобщо, препоръчвам я на всички :) Наскоро ми беше много полезен довод в един спор на темата за ресурсно-базирана икономика (и как няма начин да оцелее), който още не съм довършил…

Петък вечер, подкарал съм си новата машина (която се казва lain :) ), старата я чака преинсталация с чист debian, ама нещо не ми се почва. Първото сериозно обаждане на невралгията беше преди малко, ама май вече съм намерил начин да го контролирам.
(famous last words, както се казва)

По случая мислех да се хвана да чета пак “Делюзията Бог” на Richard Dawkins (превода на името му е “Ричард Докинс”, което ми се вижда криво) – хванах я снощи, изчел съм първите 50-60 страници и много сериозно ме забавляваше, като и ми вадеше интересни доводи против религията (които той определено е формулирал по-добре, отколкото аз). Намерих си и моите идеи и къде попадам горе-долу (ще ги разкажа след малко), след което днес реших да проверя какво казва другата страна. Е намалко да умра от смях от доводите им :)
(който се интересува, да потърси в google, критицизма е по-труден за откриване, но го има).

Изобщо темата за религията ми е доста забавна. Мога да понеса по-голямата част от религиозните хора, но на моменти ми идва нанагорно … За това искам и да отбележа тук едно мое специфично виждане по въпроса (за да мога по-лесно да пращам link на хората).

Бог в смисъла на ВСИЧКИ монотеистични религии не съществува. Създание, което ни е направило, създало е света, подтиквало хората към войни и т.н. (документирани в Библията/Тората и повечето такива книги), страдащо от бая неща, описани в учебниците по психиатрия, виждащо какво си мислим и искащо да правим ТОЧНО това, което то харесва (иначе ни чакат вечни мъки), а ако направим това, което иска – чака ни вечна скука.
Ами да съм честен, дори и да има такъв бог (колкото и невероятно да е), аз максималното внимание, което бих му обърнал е да го напсувам. Може спокойно да се приеме като обратното на облога на Паскал (“не е ясно дали има бог, ама нека вярваме за всеки случай, щото може да стане много лошо”).
Възможно е да съществува някакъв бог, който е създал вселената. В такъв случай обаче той се проявява в законите на физиката и т.н., и ние сме някоя бележка под линия :) Също така той няма и почти никакво значение в крайна сметка, той си върши работата, ние нашата :)

И като завършек, искам да спомена как трите големи религии (християнство, ислям и юдаизъм) се базират на ЕДНА основна история/книга, написана неясно и която през годините е рязана и редактирана и няма много общо с оригинала, да не говорим, че много неща от нея не се спазват. Колко па е заминало от превода направо не си струва да говорим (“светия дух” в оригинала е в женски род :) )

Вероятно и Dawkins няма да дочета, темата вече успя да ми писне.

(има сериозна причина по-тежката off-topic секция в anime.ludost да се нарича “ППРПД” (политика, порно, религия и други простотии)).
(също така, господа религиозни фанатици, разкарайте се. Приемам само преки доказателства, не “ама то така изглежда, няма как да е иначе”)

Update (след като е прочел това): (23,04,55) жоро: маниаксе ти на тва тракане по клавиатурата ‘бложене’ ли му викаш?
нищо, исус е добър и обича дори неверни крокодили като теб. той ще спаси зелената ти душа :)

Хванах се да си инсталирам новата машина и така между другото се заех да си прочета “Черната кутия” на Амос Оз.

Изчетох я точно на едни дъх. Страхотна книга, написана като писма и телеграми, разменяни между героите в нея (и от време на време – бележките на единия от тях). Според мен всеки може да си намери вътре положителните и отрицателните герои за себе си, автора е оставил тая оценка на нас.

И не мога да не цитирам една от бележките на героя (има и други също толкова добри, но тази ми направи най-голямо впечатление):

”
185. Вяра, идваща от липсата на вяра: колкото повече се разрушава вярата в себе си, толкова по-силна става опияняващата вяра в спасението и нараства отчаяната потребност да бъде спасен. Спасителят е толкова по-велик, колкото ти си малък, незначителен и недостоен. Анри Бергсон пише: “Не е истина, че вярата премества планини. Напротив, същественото при вярата е способността да не забелязваш нищо, дори преместването на планината пред себе си. Тя е като херметически екран, абсолютно непроницаем за фактите.” ”
(има и нещо още по-добро, но е твърде дълго да го преписвам :) ).

А новата машина има нужда от подкарване на spell checker и т.н., но това ще остане за утре вечер, сега май ще се спи.

Изчетох Accelerando на Чарлз Строс. Книгата (освен че се оказва, че я има online) се оказа пълна със забавни идеи и изгражда цялата история почти от наши дни до едно доста “фантастично” развитие на хората.

Без (надявам се) да издавам много, ще спомена следните весели моменти:

За да измъкне дъщеря си от попечителството на майка и, той уреди девойката да бъде продадена в робство на фирма в Йемен, контролирана от trust fund, който ще стане на дъщеря му, когато тя стане на 18, и по принцип се подчинява на нея;
(hack, който е възможен поради взаимно признаване на разни законодателства и т.н.)

Пропътуваха три светлинни години в кораб със светлинно платно, за да се закачат към router някъде около едно кафяво джудже;

Същата тази дъщеря си основа държава, в която за да се намали количеството на корпоративните съдения имаше въведен “trial by combat”.

Нещата като Икономика 2.0 и т.н. ще ви оставя сами да си ги прочетете :)

Не е добра идея цялото свободно време да се прекарва в приемане на информация. В момента главата ми е пълна с какво ли не …

Като за начало – Buffy the vampire slayer, стигнах до четвърти сезон. Сериалчето е добре направено (все пак го е правил Joss Whedon, който е и главния виновник за Firefly), с много хубави героини (Алисън Ханиган МНОГО радва), а историите, които се завързват, нямат равни. На моменти си мисля, че би трябвало да има закон, който да забранява да се причиняват такива неща на героите.

CCC Kongress – има живо предаване и гледам някои от лекциите. Дан Камински направи страхотна на тема последиците от DNS проблема (и разни други неща по темата, наистина много разумна гледна точка по темата сигурност, нещо рядко срещано в повечето security researchers). FX от Phenoelit изнесе убийствена лекция на тема IOS exploit-и (доста полезна информация за това как да се направи такъв, който да работи на много различни версии на IOS, понеже текущите нещо не се справят добре), сега съвсем не бих си взел Cisco router (или поне няма да го оставя да се вижда отвън, доколкото мога :) ). Harald Welte разказа интересни неща за smartphones в една лекция и в друга с Dieter Spaar показа основните неща по това да си подкараме собствена gsm мрежа (само дето на демонстрацията не предаваха на живо, определено ще тормозя червото и Пейо, които бяха там, да ми разкажат подробно). Една лекция – “Embracing post-privacy” ми докара неприятни апокалиптични усещания, беше в общи линии обяснение какво да направим, така и така няма да имаме никакво privacy скоро, как да приемем факта и какво да направим (горе-долу аргумента на Девид Брин за пълната прозрачност, който Брус Шнайер доста добре оборва), в общи линии нещо като света, който Чарлз Строс описва (в “Halting state” например). Лекцията за климатичните промени също беше много добра…
Утре Слънчо (a.k.a. Solar Eclipse, a.k.a. Александър Сотиров) ще води лекция за “Attacking a piece of the critical internet infrastructure”, което се надявам също да е забавно.

Дочетох “Светлинка над главата” на Димитър Динев (основно разкази в неговия стандартен стил, някои от тях бях чел преди), V като Vendetta (комиксът определено е по-добър от филма), Watchmen (пак на Alan Moore, не виждам как ще направят филм по него, има страшно заплетена и доста … гадна на моменти история, определено ще го осакатят). Не помня и какво друго прочетох, определено трябва да погледна.

Взел съм си билет за HAR, следващото What-the-hack-подобно събитие (беше леко криво, щото не приемаха кредитни карти, ама стана с банков превод), даже открих малко хотели в околността (т.е. Atilla ми даде полезен link) (за придвирчивите хора, дето не биха спали на палатка). Мотаят ми се в главата идеи за лекция, ама много ме съмнява, че ще успея да реализирам някоя от тях, не виждам кога ще ми остане време.

Не пия вече месец и нещо. Странно е.

В главата ми е тотална каша, все едно съм си докарал ADD.