татко Крокодил

Мечта за една по-добра България – PHP компаниите да изхвърлят PHP-то и да почнат да пишат на Ruby on Rails .. :D (радорадо)

Аман бе.

В превод, “яжте моето лайно, по-вкусно е от чуждите”, което не променя факта, че си е лайно. Идея си нямам откъде е това желание на двете общности да се сравняват, и особено рубистите да се чувстват много велики в сравнение с PHP, при условие, че и двата езика са играчки, на които заблудени деца се опитват да пишат големи неща и после дълго време страдат. Единствената причина все още да няма толкова много некадърен код на ruby е, че просто не са мигрирали достатъчно от маймуните, дето пишат на php натам, после резултатът ще е същия.

А защо не изхвърлим mindset-а, че “технологията, дето беше модерна докато бях млад е най-хубавата”, не разучим какво има и не ползваме подходящото нещо за подходящата цел? Хора, дето трябва да учат другите на програмиране трябва да дават някакъв хубав общ поглед, не да забиват в конкретни технологии.

Колкото до това, че и двете са играчки – за php няма нужда да го обяснявам, за ruby – в наши дни да направиш нещо толкова гигантско, тромаво, single-thread-нато (да, знам за мижавите опити да се направи нещо я с fiber-и, я с thread-ове и колко много не работят) и като цяло с инфраструктура и технологии от преди 15 години си е жалко. Може да се види като цяла система go, което е изчистено, паралелизирано както трябва, не особено голямо и доста бързо, или lua, като чист и ясен език, който може да се интегрира някъде.

Та, накратко, може би е добра идея програмистите да мислят за програмиране (и свършване на работа), не за мерене на пиш^Wтехнологии.

Днес бях на театър, на “На ръба” в народния театър. Беше предпремиера, те си казаха, че е нещо като генерална репетиция, но поне технически представлението беше съвсем издържано и направено страхотно (няколко-слойната сцена, като два от тях ходеха нагоре-надолу беше наистина добре направена).

Представлението само по себе си беше гадно.

Като за начало, в описанието му има следното: “Народ, който достойно и гордо съществува на този свят хиляда и триста години, но който не успя да устои на бруталните, алчни, безмилостни колизии на съвременната „демокрация””… и на собствените си низостни слабости и противоречия. “. Усещането от това беше, че ще е нещо мрънкащо, но се оказа още по-зле.

Едно от нещата беше сцена, която сама по себе си е страхотно направена – има няколко паралелни случки (6-7-8), които се повтарят и вървят заедно. Като цяло прилича на музикална композиция – да се сложат няколко инструмента със свои ясни партии и да вървят към кресчендо – но на театър се получава странно и в случая – по-дълго от нужното.

Имаше няколко много хубави попадения – например преливането м/у различните сцени беше самолет, който прелита над тях, в общи линии символ на хората, които си заминават, както и един разговор по skype с децата в чужбина, който беше малко прекален, но прилично точен (особено в частта, в която девойката отсреща казва “още един месец и се прибирам” и отговорът е едно дружно и силно извикано “НЕДЕЙ”).

Но, като цяло нямаше голяма връзка м/у различните части, някои от тях бяха като от другаде и беше като съшито с бели конци. А цялостното послание, доколкото го имаше беше от гледната точка на тия, за които най-правилното ще е да се завием в бял чаршаф и да пълзим към гробищата, всичко е загубено и няма спасение. Понеже авторът няма кой-знае какво да каже освен това, по-голямата част от пиесата е пълнеж (основно музикален), който може да изглежда добре, ама никак не е ясно какво прави там.

Най-много ми пролази по нервите посланието и в общи линии ненужно грубото му натякване, чрез самоубийства, ровене в кофи за боклук, гавра с инвалиди и всякакви такива подобни.

И сигурно нямаше да ме подразни толкова, ако я нямаше нашата групичка хора (която и не е единствена), която се опитва и даже успява да променя нещата и да ги подобрява, и които всъщност виждаме подобрението на прилична част от средата, в която живеем. Да, в текущата ни държава не бих гледал деца, но не значи, че не искаме и не можем да постигнем една бъдеща, в която това да е опция.

Накратко, иска ми се да кажа на автора, че не е прав и че и майка му не е права.

Това чак не е интересно.

Ровейки един spam, който един приятел е получил, се загледах в DKIM подписите. Оказва се, че DKIM-а се лови от тривиално replay-ване, т.е.:

Правите си account на някое уважавано място (например gmail, в конкретния случай обаче е abv.bg). Пращате си mail до себе си, който ви генерира едни валидни подписи. Взимате цялото съобщение като source, един ваш smtp сървър, и го пращате на който си искате. От гледна точка на хората, уважавания доставчик е минал през вашия сървър и е пратил съвсем валидно писмо…

DKIM-а не знам кой го е мислил, но ето header-ите му:

DKIM-Signature: v=1; a=rsa-sha256; c=simple/simple; d=abv.bg; s=smtp-out;
	t=1393422571; bh=4dLtPPWnymIO/8L0CLbvGZYxlQ5bZYMBimz0R/Li/JY=;
	h=Date:From:To:Message-ID:Subject:MIME-Version:Content-Type:DKIM;
	b=RQhl7IakYWwDQb70tpH3nG6V7CFcisAs/AyIO9/g0OpaIFD0jJpm8KbGOZ+UvVpK5
	oeSzu2HLUUFOd6/o+8NHJWHTEwPKf80RZXtnkN4Jp2S/OKKBC5TImFupHy+s1uUgjhD
	9yDf3LZES95JquPBNdYbotBZhc6wd9x1dNTJKCM=

Превод в ефир: Ето мой подпис на ето тези полета, които съм си харесал, които са тривиални за фалшификация.

Това е толкова тривиално, че чак българските spamer-и го ползват. Чак се чудя дали това с валидния DKIM подпис е нарочно или просто така е станало…

Интересна работа. Имаме SPF (описване на валидни източници) и DKIM (подписване на header-и от валидните източници), и нямаме свястна комбинация от двата протокола, която ДА ВЪРШИ НЯКАКВА РАБОТА.
(и разбира се, ако сте с валиден DKIM подпис, gmail и разни други мърлячи ще показват в получения ви mail картинки от външни линкове. Ето как тривиално спамерите ще видят дали ви е верен/работещ/четен mail-а)

В някои моменти съвсем си губя вярата в човешкия род и си казвам, че трябва да спра да чета новини. На моменти ме плаши тоталната неадекватност, проявявана от всички.

Всичко започна с новината за убитата млада жена в Борисовата градина (на 28 години не може да се каже, че е момиче). Първата ми мисъл беше, че ще ми е проблем да се разхождам там по нощите вече, щото ще се вдигне шум и т.н..

Първите неадекватни реакции бяха на различните медии, които започнаха да си измислят какво ли не – била клошарка, била изнасилена (последното после СДВР го отрекоха). Част от измислиците плъзнаха и по други места, та се наложи в различни сайтове да се обясняват подробности за жертвата.
От полицията и т.н. органи последва втората неадекватна реакция. Не се чу абсолютно нищо, а на журналистите, които са се опитвали да разберат някаква информация, не са казали каквото и да е (пример с Капитал (които явно са имали проблем да намерят кого да попитат)). При условие, че това е убийство, в центъра на София (град с над милион човека, в който са около 20% от населението на България), на място, където голяма част от града води децата си (или те ходят сами), по време на концерт, когато там има много хора и би трябвало да има засилени мерки за сигурност, мълчанието не е злато, а малоумие.

След като се вдигна вой във facebook и т.н., се появи следващата неадекватна реакция – народната, част от която гледах из форумите на Дневник. Призиви от типа “да сложат камери”, “да се освети цялата градина”, “да се затваря след 23:00”, които освен, че са практически неизпълними и гонят идеята на полицейска държава, пак няма да помогнат (има кило изследвания за това колко НЕ помагат камерите, например в Лондон, където са навсякъде, осветяването на цялата гора е практически неизпълнимо, а затварянето е мярка, по-подходяща за щрауси). Предотвратяването на такива престъпления е ужасно сложна задача (и практически неизпълнима даже в изцяло полицейска държава) и подобни мерки ще бъдат ненужни разходи (и тормоз) на наш гръб.

СДВР довършиха списъка с неадекватности, като дадоха пресконференция днес и обясниха как ще са двойно повече патрулиращите екипи – преди са били по един дневен и един нощен от по двама полицаи, сега ще са по два. В държава с едно от най-големите количества полицаи на глава от населението, ще се отделят още 8 човека (смени и т.н.), за да се патрулира цялата Борисова градина. Както казаха доста хора, вероятно ще патрулират кебапчийниците – аз лично от многото си разходки из градината съм виждал полицаи само няколко пъти…

Не мога да си обясня, толкова ли беше трудно СДВР да направят пресконференцията още на следващия ден (или дори в понеделник), да кажат – да, работим по въпроса, разпитваме, ще го хванем и т.н., вместо да се мотаят до петък (цяла седмица!) и да показват една тотална неебателност по темата. Не виждам с какво точно могат да се оправдаят.

Ето една от причините, поради които пия.
(май има и още примери за неадекватни реакции, но на мен тези ми идват твърде много и ще се спра)

В България изглежда вирее една порода много жалки хора. След гуру-то Апостол Апостолов и (поне на външен вид) страдащия от кретенизъм Добри Божилков попаднах на лицето Максим Бехар…

В общи линии би повечето рекорди за жалък тип. Като пропуснем нещата, които чух за него и за които няма как да знам дали са верни, може да се видят следните неща:
1) Последната текуща редакция на статията за него в Wikipedia. Написана от самия него, в PR стил като от по комунистическо време, основно с цел самореклама и с повторения на едни и същи факти по много пъти.
(един редактор се е занимал да го ореже, но не е помогнало, наглостта е голяма сила)
2) Книгата му за facebook. Трудно може да се опише колко смешна е подобна идея и колко неприятно е, че се хабят дървета за нещо, дето отнема 20kb да се качи на произволно място в web-а.
(без да споменавам моето мнение за facebook и колко глупаво е да почнеш и да пишеш правила за там, сигурно следващата му книга ще е за детската площадка)
3) Целия му twitter account (https://twitter.com/maxbehar). Retweet-нати безсмислици и от време на време някой успее да го подразни, та изтърве някоя псувня. Особено забавно е как около някаква PR боза е изтекло нещо от типа на това и финалният отговор…

Та така. Г-н Максим Бехар, моето мнение е, че вие сте един жалък тип. Перфектен сте за лице на по-голямата част от българската PR индустрия.
(не съм единствения, писал по темата. В 8битовата еротика имаше пак нещо подходящо)

Update: Господинът е изтрил въпросния груб tweet, а добрите хора в wikipedia са му почистили статията. Нищо, в wikipedia има дълга история на всички промени, а и google помни дълго.

Тия дни около последния проект стигнах до въпроса “какво точно ми трябва от тия данни, които събирам” и реших да почета малко по темата за статистиката. Мариела ми беше споменала “Head first statistics”, която си намерих на pdf с идеята да си я купя.
Е отказвам да дам пари, по-скоро ще си искам обратно няколкото часа, които ми отне да я издъвча.

Книгата е написана в стил като за 3-годишни малоумни деца. Големи картинки, големи букви, 700 страници отделени за нещо, дето се събира (с повече информация) на около 50 страници. Напълно безсмислени обяснения за елементарни неща, а новите неща, които научих от там могат да се съберат на 1 страница с голям шрифт (няколко формули по темата за корелация и стандартно отклонение, които и са сравнително прости). Дори като човек, който не е стигнал до университетския курс по статистика (беше в 3ти курс) и който е пълна трагедия във висшата математика цялата книга ми се струва силно обидна и безсмислена.
Като цяло O’Reilly много ми паднаха в очите с тая книга.

Като цяло идеята може да се опише като “некадърни хора от хуманитарни специалности се опитват да обяснят някаква точна наука с трагични резултати”. Имаше един прекрасен термин, на който попаднах в BOFH първо, “huggy-feely crap”. Разбирам, че някои хора имат проблем с разбирането малко по-сух текст, но отговорът на този проблем не е да се разлигавва и разводнява материала, а просто да се подреди малко по-добре, както и хората да се научат да обмислят внимателно това, което четат. На мен може да ми отнема около час да прочета 100 страници художествена литература, но не ме притеснява, когато 2-3 страници пак ми отнемат час да ги прочета и осмисля (отнема прилично време човек да си изгради представа за някои абстракции :) ).

Вероятно ще ми бъде обяснено, че нищо не разбирам от преподаване и учене, и може би донякъде е вярно. От друга страна обаче виждам резултата и как опитите да бъде опростен материала водят до опростени хора.

Открих преди малко, че съм си свършил едната бутилка Lagavulin и отворих следващата, тъкмо повод да попиша малко.
(хубаво е човек да планира собствения си алкохолизъм. Ще взема да поръчам още две тия дни)

Тия дни проведохме с моя доктор един експеримент. Аз твърдях, че от витамин C ме заболява главата и ми се усилва зверски чуствителността на дясната страна на лицето (т.е. невралгията) и той се съгласи с мен, че това звучи адски тъпо и невероятно. Съответно той взе 4 капсули от нещо, изпразни ги, напълни две (без да гледам аз) с витамин C и ми ги даде за няколко дни да пия и да видя дали ще позная кои кои са.
Познах.
Съответно, ще се мисли защо става така (той има няколко идеи), вместо да бъда пратен на психиатър.

Започнах серията за “Merchant princes” на Чарли Строс и стигнах до третата книга – не може да се отрече талантът на тоя човек, както и способността му да прави истински и задълбочен research на това, за което пише. Обичам прагматизма му :) Ще видя кога ще си поръчам хартиените книги, все още ми е далеч по-лесно да си чета на монитора.

И на съвсем трета тема и съвсем накратко (понеже е от нещата, които (все още) не разбирам достатъчно), странно действа на възприятието да се опиташ да свириш нещо, което си слушал дълго време и ти е харесвало. Откриваш нови моменти в него, които са ти убягвали, нови идеи, както и колко си далече от тия хора.
(поне за свиренето на интересни неща де, има някои бас линии дето са точно като от вицовете за басисти, например тая на Orgasmotron)
А може би трябва да отделя малко време и да не се опитвам да свиря неща на Tool.
Усещането не е ново – случвало ми се е по същия начин като си подкарах първия BBS, като почнах да съм доставчик на Internet и т.н. – в момента, в който се озовеш от другата страна на барикадата, получаваш един допълнителен и просветляващ поглед върху нещата.
(остана да пробвам да пиша книги, сигурно ще се организират хората и ще ме изгорят на клада, особено ако са чували как свиря и си представят подобни резултати в текстов вид)

Продължавам да следя процеса срещу Радован Караджич, но за него вероятно ще пиша по-нататъка.

Имах желание да напиша нещо по-подробно по темата за вчерашния ден за портрет на Мохамед (пророкът на Исляма), но ще се огранича в следните няколко реда:
@:-|<
Това е портрет на Мохамед. Ако това ви обижда дотолкова, че да вдигате шум, забранявате на хората да правят така и заплашвате със саморазправа, моля, самоубийте се тихичко и ефективно, давейки се в тоалетната, понеже само хабите кислорода на планетата. Имаме си достатъчно машини за превръщане на храната в лайна и без вас.
Бивайки чел Корана и неща около него съм напълно съгласен с Аян Хирси Али – “Мохамед е бил тиранин и педофил”. Нещата, дето могат да се кажат за фанатичните му последователи са още по-неприятни.

Така и така съм почнал с flamer-ските теми, мисля тая да е последната, поне за известно време.

Обещал бях да пиша по темата за националистите и какво ме дразни в тях.
(да припомня. Блога си е мой, малоумните коментари ще бъдат трити директно, не си губете времето да ме псувате без логика. Също така някакви анонимковци, дето ги е страх да застанат зад мнението си ги чака същото, като “бойко борисов” от предните постове.)

Айде да почнем с първите две очевидни проявления на национализма в България – “Атака” и БНС. Няма по-жалки създания в политическия ни живот, даже сравнени с тройната ламя – всичките им предложения са демагогски и реално погледнато – безсмислени. Едно време за идеята съм чел книгата на Волен Сидеров, и май някъде съм го отбелязал – тотално безсмислена, комбинация от конспиративни теории и се кълне в православната църква и руското и начало (или нещо подобно). Ходил съм да чета по сайтовете им и все едно съм се върнал в средните векове – всичко, което не е “чисто” по техните виждания е лошо, всички, дето не са с тях, са против тях.

Ето това е другото нещо – “ако не сте с нас, сте против нас и всичко, в което вярваме”. Това е рядко глупаво, все едно да се направи движение, което да е за пряка връзка м/у възрастта на жените и законноста да се прави секс със тях – например всичко под 18 е забранено, до 50-60 е ок, а изнасилването на бабички да се направи национален спорт – след което аз да кажа, че съм против тях и те да кажат – “значи си привърженик на изнасилването на деца!”. Ми не, ама и не мога да ви трая… “Ти си против нас – значи си против България”. Какво общо имате вие с България, освен че сте се родили тука бе?

Ужасно смешно е и как си измислят врагове (и как реално ги подсилват) – като ги слушаш, турците са едни такива митични създания, с чалма и мустаци, изнасилват де що видят българка (и българи) и се опитват да ни потурчат всичките, а циганите са банда кирливи мръсни крадливи създания, дето трябва да бъдат изклани. Ами аз познавам прилично количество и турци, и цигани, и не съм особено съгласен – навсякъде си има такива за разстрел, и при тях не е по-различно от при нас.

Самите привърженити и отявлени националисти па направо плашат. Ако не ми се беше случвало да чуя как си говорят такива (бръснатоглави с тениски “България на три планети”, така де, морета), нямаше да вярвам, че наистина има такива. Тъпи та вдлъбнати, безсмислени идиоти, които знаят само нещо, дето са им набили в главата от там, отдето ги хранят (“Расате ни храни, значи е прав”) и с основен довод – ритници и юмруци.
(изобщо няма да коментирам въшния вид и миризмата)

И като за най-накрая – основната идея за “родината” и как трябва да я пазим, как понеже сме се родили тука и сме наследници на разни велики хора (като например Васил Левски) ние сме нещо повече, били сме едно време голяма сила в Европа и сега трябва да бъдем и т.н., и т.н.. Освен серизното непознаване на историята и тоталната неспособност за разбиране на текущата ситуация (“македонците са българи” – квито искат да са, щом искат собствена държава и толкова време са били отделени, що трябва да ги натискаме? На мен даже ми се налага да ползвам google translate да им чета разни работи, а и като гледам те съвсем па не са тръгнали да се обединяват с нас. Да не говорим за какво са ни там килото албанци), тия хора смятат, че светът им дължи нещо, само заради случайността да се родят тук. “Искаме само това, което е наше” – хора, ако е ваше, какво точно искате? Ако искате неща, които някога са били наши – да ида да си поискам парите от магазина, дето дадох вчера за хляб, те бяха мои?

Всъщност, единствените хора, които ползват национализма в политиката и по принцип са тия, дето не могат да свършат нещо друго, или тези, които зад него крият тоталитарните си идеи (примери – бол. Всичките държави със сериозна пропаганда по националистичната тема са прекрасен пример). Изобщо тия идеи водят до едно усещане, че света ти дължи нещо и че ти не трябва да се напрягаш и трудиш, то ще си дойде само, както е било в ония прекрасни отдавнашни времена (които са повече от приказките, отколкото от историята). По тоя начин всички се чувстват като жертви, а от такива колко ми е писнало…

Ние не сме специални. Никой нищо не ни дължи. Каквото е нужно, можем да постигнем със собствените си ръце. Живеем на хубаво място, но то не ни определя какви сме – определяме се самите ние. Останалото е мухльовщина и насаждане на такава.

(стига толкова. Следващия posting ще гледам да е как съм се напил или нещо подобно)

Има моменти, в които човешкото малоумие ми идва в повече.

Вероятно има някаква обща болест в блогосферата, знам ли, някой червей в wordpress, който яде мозъците на пишещите в тях ли, но в последно време попадам на неща, които наистина ме учудват. Ще бъда груб и ще почна да давам примери:

1) Всичко, дето Енея е писала в последно време. Без извинение, всичко писано от нея идеално се събира в графата “тежък менструален цикъл”, сякаш нарочно се опитва да докара такъв тон. Всичко я притеснява, хваща се за най-малкото възможно нещо, че е обидно за жените и в един момент в twitter няколко човека тръгнахме да и обясняваме точно колко се е побъркала (заедно с нещо по темата как да е безплатен входа за жени в разни заведения също е дискриминация, въпреки това, което тя твърдеше).

2) entelegentno. Майко мила, колко безсмислена идиотия и спам на едно място (и като случайно се объркам да отворя линк, дето минава и през favit или някакво подобно лайно и направо ми се отщява живота). Нахвърляни random мисли без никакъв извод, без идея, и на моменти толкова откровено тъпи, че ми се драйфа. Пример – порасналите набързо, или предишното за каквото-е-там, абсолютна загуба на време. Разкарах си от follow листата saabina основно защото пускаше link-овете до там поне по няколко пъти. СПАМ….

3) Боян Юруков. Какво the fuck ти стана бе, Бояне, толкова добре пишеше, а тия дни изсипа това – “спасяването на света”, “младежите”… Първо, света няма нужда от спасяване, второ, въпроса би трябвало да е как може да бъдат спрени младежите, като решат да вършат нещо, те са сила – а според това, което виждам, излиза, че са банда пикльовци. Ми, как да кажа, не трябва да е съвсем така :) Стига с тия ревлили работи, който иска да променя света, може просто да се хване да го прави, не да реве, че не му дават.

Като под-точка – анкета на re:tv, трябва ли богатите да плащат по-високи данъци. Кажи им телевизия и не ги обиждай повече.
(как се дефинира по-богат, това какъв ефект ще има в/у икономиката и т.н., никой никога няма да се замисли преди да отговори. Кретени.)

Не са те единствените, но определено не ми се пише роман по темата. Какво ми се иска да кажа по темата за националистите, идея си нямате, май ще има отделен posting…

(За повечето от тези неща съм задавал същия въпрос на различни здравомислещи хора, оказа се, че не само аз смятам така, т.е. това не е проява на психопата в мен)

И т.н., и т.н.. Не ми е ясно защо хората не помислят малко какво точно пишат. Единствения приемлив вариант е, че се прави нарочно, за да се генерира flame в блогосферата, но като гледам, се генерира само повече идиотия.

Пичку ви материну.

После що съм бил антисоциален. Много добре си го е казал Иво Сиромахов, важи не само за facebook.

(на моменти просто имам нужда да изругая нещо. Не обещавам да го правя за всички подобни неща, но не отказвам да ми ги пращате :) )

Попаднах на този конспект по дисциплината “Администриране на компютърни мрежи”. Забележете – администриране. Като чух за това си мислех – брей, преподава се мрежова администрация, има надежда. Има, грънци.

Първо, конспекта е за увод в мрежите, кратко и ясно. Стига за да обясни базовата част на компютърните мрежи (и те са го копирали от един друг такъв конспект, който съм виждал вече бая пъти), най-вероятно са копирали и материалите, по които преподават (най-малкото изпитването за администрация на мрежи по тоя конспект като една цяла точка ти е как работи TCP е направо невъзможно). Нека обаче разкостим това мърляво литературнно произведение…

Първа точка – “Технологии за предаване на данни (point-to-point, broadcast)” – верния термин е point-to-multipoint, където и да го погледнем. Като гледам мога и да позная как на локални мрежи има топология звезда, линейна, пръстен (ако имат късмет студентите) и няколко смесени, след което за MAN мрежи има две думи, а за WAN още по-малко. Топологията си е отделна точка, добри хора.

Втора точка – майко мила. Терминални комплекси. Всъщност описанието на точката с по едно изречение да обясни кое какво е предостатъчно на всеки (като изключим това за формулата на Niquist, за която на нито един мрежов администратор не му пука особено). Цялата точка изобщо е пълна загуба на време и се обяснява за 10 минути с двете ракии в началото, нужни да се преглътне безсмислеността и.

Трета точка ме накара да се спра, за да се насмея достатъчно… Като изключим, че трябва да кажат за 802.1 също така, и че цялата точка е малко мъглива, последното изречение ме уби от смях. “Устройства за за комутация, ключ, рутър”. Ключ. КЛЮЧ, дами и господа, отне малко време на надрусания ми мозък да осъзнае как тук е ползван google translate и те са имали впредвид switch… И за капак – router-а не е устройство на ethernet ниво, няма място тук.

Четвърта точка – да сложим една каруца пред коня, така и така почнахме със няколко слоя, я сега да обясним за какво говорим, като говорим за (остарелия, основно демонстрационен) OSI модел.

Пета точка – прочутия TCP/IP протокол, който аз така и не съм виждал на живо (чувал съм за протоколен стек). Не ми се коментират нещата от типа “обща адресна схема” (защото всеки мрежов протокол от тия нива си има такава, нали все пак трябва да се знае за къде са пакетите), и “Терминология за пакетите данни…”, за която част все още не съм измислил точно обяснение какво искат да ни кажат (вероятно поради моето непознаване на TCP/IP протокола).

Шеста точка – разказват ни за физическото ниво в TCP/IP стека, за което трябваше да са ни разказали няколко точки по-нагоре така или иначе. Разбирам, че трябва да се спомене ARP протокола (който го няма в точката, споменава се само MAC адреса), но определено не заслужава цяла точка.

Седма точка – Internet ниво. Момент. Добре, простено им е, не само те кръщават втория слой “Internet” такъв, но не им е простено, че не са внимавали, втория слой е network слой, защото НИКОЙ не ви гарантира, че това ще се използва само в Internet и изобщо ще има нещо общо с него. Една академична организация не трябва да си позволява подобни глупости (освен в случаите, в които се опитва да разсмива хората, може би?). Също така дейтаграма е такава прекрасна българска дума, сигурно още Ботев я е ползвал.
(взех да се уморявам чак)

Осма точка – като изключим странното и объркващо описание това са все неща, които е добре да се знаят В БАЗОВИЯ КУРС ПО МРЕЖИ, не в тоя по администрацията им, щото ако не се знаят, то как изобщо е стигнал студента дотука?
(всъщност, описано е отвратително, ама наистина ми писва)

Девета точка – освен че се пише нИво, да се обяснят на едно място RIP (routing протокол), NFS (file sharing), Telnet (полу-умрял протокол за отдалечен достъп), HTTP (за достъп до файлове) е бая странно. Може да се кажат две думи за тях, и толкова. И, разбира се, от тях само RIP и донякъде telnet имат достатъчно общо с мрежовата администрация.

Точка десет – е няма такава нечовешка мазаница. Адреси, маски, пътища, все неща, дето се обясняват още в “Internet” нивото, а още се чудя какво имат впредвид под мултиплексиране. Вероятно multicast?

Точка единадесет – добре, имало по-голяма мазаница от предната точка. Хванали “протоколи” и “сокети” по колкото имали, раздрусали с няколко други думи и го плякнали. Имам едно предположение, че някъде тук се говори за DNS, ама не мога да го докажа. (опа, греша, има точка по-надолу за целта).

Точка дванадесет – и след всичките тия неща на високите слоеве, добре дошли в миналото и в ТУ-София, да си говорим за модулации, модеми, *DSL (т.е. технологии, дето се надяваме да опукат) и т.н.. А нещо по темата за големия концентратор за DSL-и, RADUIS, такива ми ти нещица, дето по принцип биха трябвали на мрежовия администратор? Май няма да им се откъснат от сърцето…

Точка тринадесет – наистина точка, която ще ни носи нещастие. Съдейки по термина “домейни” вътре, се говори за IGP-та основно (щото автономната система точно така си се пише), йерархичния модел на routing предразполага към SPOF-ове (single point of failure), а не знам защо си мисля, че routing таблиците вече бяха обяснявани по-нагоре.

Точка четиринадесет – (свърши се!) изглежда добре, въпреки че можеха да я кръстят само “DNS – какво е и има ли почва у нас”, по-добре щеше да звучи.

А да дадеш книжицата на Питър Нортън за мрежи в библиографията не ме избива на смях, ами на падане на пода. Добри хора, едно време вие самите изкопирахте от TCP/IP Illustrated на Stevens няколко глави по темата – ами дайте го пак за библиография, дайте ако трябва Douglas Comer, или – ха, каква революционна идея – дайте нещо дето става въпрос за администрация настина. Книжката на Hunt не е зле, само дето не е за мрежова администрация, а за поддръжка на сървър с мрежови услуги, т.е. – за системна администрация. Може би само тая на Таненбаум има общо с предмета, като БАЗОВА КНИГА ЗА БАЗОВО ПОЗНАВАНЕ НА КОМПЮТЪРНИТЕ МРЕЖИ.

Идиоти.

Петък вечер, подкарал съм си новата машина (която се казва lain :) ), старата я чака преинсталация с чист debian, ама нещо не ми се почва. Първото сериозно обаждане на невралгията беше преди малко, ама май вече съм намерил начин да го контролирам.
(famous last words, както се казва)

По случая мислех да се хвана да чета пак “Делюзията Бог” на Richard Dawkins (превода на името му е “Ричард Докинс”, което ми се вижда криво) – хванах я снощи, изчел съм първите 50-60 страници и много сериозно ме забавляваше, като и ми вадеше интересни доводи против религията (които той определено е формулирал по-добре, отколкото аз). Намерих си и моите идеи и къде попадам горе-долу (ще ги разкажа след малко), след което днес реших да проверя какво казва другата страна. Е намалко да умра от смях от доводите им :)
(който се интересува, да потърси в google, критицизма е по-труден за откриване, но го има).

Изобщо темата за религията ми е доста забавна. Мога да понеса по-голямата част от религиозните хора, но на моменти ми идва нанагорно … За това искам и да отбележа тук едно мое специфично виждане по въпроса (за да мога по-лесно да пращам link на хората).

Бог в смисъла на ВСИЧКИ монотеистични религии не съществува. Създание, което ни е направило, създало е света, подтиквало хората към войни и т.н. (документирани в Библията/Тората и повечето такива книги), страдащо от бая неща, описани в учебниците по психиатрия, виждащо какво си мислим и искащо да правим ТОЧНО това, което то харесва (иначе ни чакат вечни мъки), а ако направим това, което иска – чака ни вечна скука.
Ами да съм честен, дори и да има такъв бог (колкото и невероятно да е), аз максималното внимание, което бих му обърнал е да го напсувам. Може спокойно да се приеме като обратното на облога на Паскал (“не е ясно дали има бог, ама нека вярваме за всеки случай, щото може да стане много лошо”).
Възможно е да съществува някакъв бог, който е създал вселената. В такъв случай обаче той се проявява в законите на физиката и т.н., и ние сме някоя бележка под линия :) Също така той няма и почти никакво значение в крайна сметка, той си върши работата, ние нашата :)

И като завършек, искам да спомена как трите големи религии (християнство, ислям и юдаизъм) се базират на ЕДНА основна история/книга, написана неясно и която през годините е рязана и редактирана и няма много общо с оригинала, да не говорим, че много неща от нея не се спазват. Колко па е заминало от превода направо не си струва да говорим (“светия дух” в оригинала е в женски род :) )

Вероятно и Dawkins няма да дочета, темата вече успя да ми писне.

(има сериозна причина по-тежката off-topic секция в anime.ludost да се нарича “ППРПД” (политика, порно, религия и други простотии)).
(също така, господа религиозни фанатици, разкарайте се. Приемам само преки доказателства, не “ама то така изглежда, няма как да е иначе”)

Update (след като е прочел това): (23,04,55) жоро: маниаксе ти на тва тракане по клавиатурата ‘бложене’ ли му викаш?
нищо, исус е добър и обича дори неверни крокодили като теб. той ще спаси зелената ти душа :)

Протест. Организиран по някакъв начин, и развален по един от най-стандартните начини, с купчина идиоти (на които вероятно и не са платили, то при техния акъл…) скинари и “националисти” (за тая паплач май няма какво да се каже, освен за това, че само хабят въздуха, дето дишат), дето са отишли, организирали са бой и са дали причина на полицаите да разгонят всички. Адски стандартно и елементарно (както и онова “предупреждение за бомба”).
Срам.

Гледах част от живите предавания, снимките и т.н., слушах какво говорят колегите, които ходиха и все повече се убеждавам, че в ситуацията има нещо много сбъркано. В момента хората се настройват срещу полицията (които си вършат работата), политиците намират с какво да си измият ръцете, а резултата – никакъв. На всички е ясно, че путьовците в парламента и правителството няма да си заминат от един мирен протест, нито, че ще направят нещо, понеже за тях хората, които протестират, не им се виждат достатъчно и че ще им повлияят пак на избирането – не са достатъчно, а и не ми се говори по темата избори в момента. Даже да приемат, че тия хора няма да ги изберат и няма да бъдат избрани, то какъв е смисъла да си подават оставките, вместо да използват малкото останало време да се дооблажат?
(А полицаите, които изпълняват заповеди, ако не внимават, протестиращите ще спрат да ги възприемат като хора и резултата може да се окаже плачевен. Да не говорим за типа на заповедите, които изпълняват.)

Изобщо има един хубав технически термин за текущата ситуация, “хуйня”. Нещо различно преди изборите няма как да се получи, освен с бой/война и т.н., а въпреки малоумието на някои хора на протеста, никой, който е даже и с половината си акъл не иска нещо такова – най-малкото не се сещам някой, който да заслужава да се пролее кръв…

Утре пак ще има протест. Аз пак смятам да го гледам online, а не на място (най-малкото да спестя на родителите си притесненията). Дано организаторите на протеста тоя път успеят да разкарат идиотите.

А в събота може да ида да пазя полицаите.

Едно писание на Енея ми накара да си припомня как не понасям литературните анализи и пишещите ги…

(случката я пуснах и като коментар при нея :) )
В едни отдавнашни времена, когато бях 10-11 клас (ние бяхме до 11ти) поради това, че много харесвах девойките от езиковата гимназия (аз бях математическата, но при тях девойките освен по-хубави бяха и по-интересни) ходех с тях по разни странни събития. Едно от тях беше четене на поезия от една тамошна ученичка (т.е. смятайте колко съм харесвал тия девойки, щом съм слушал поезия), след което последва литературен анализ от една нейна съученичка. На мен ми дойде малко нагорно, и след като бяха запитали дали има въпроси, аз излязох отпред и питах авторката “Докато слушаше тоя анализ, нямаше ли чувството все едно се прави дисекция на малко котенце?” (правилната дума е вивисекция, само дето аз не знаех тогава).
Много рядко ми се е случвало да видя чак толкова шашнати погледи, включително от моята учителка по литература (която също по някаква причина се оказа там). Чудя се някой помни ли какво точно ми отговориха, но определено беше с бая заекване…

По същия начин съм водил един цял час спорове със същата тази моя учителка по литература по темата има ли смисъл от литературните анализи. Определено класът много сериозно се забавляваше, а тя не успя да ме убеди (и мисля, че не успя да убеди и никой друг).

От време на време около кандидат-студентските изпити се заговаря по темата и се появяват разни анализи от разни … величия не е точната дума, по-скоро нещастници, които са хванали синонимния речник и две бутилки долнопробна ракия и са написали нещо за някое произведение, което се отнася към произведението колкото някое скатологично порно се отнася към “Отнесени от вихъра”…

Възможно ли е да се поведе кампания “долу крайниците от българската литература”? И не е ли крайно време децата да бъдат учени да мислят сами, а не да преписват нечии анализи ?:)

И пак малко около семинара за системни администратори на ДАИТС.

Дами и господа от ДАИТС, МВР и т.н., аз лично не вярвам, че вие можете да свършите каквото и да било в областта на ИТ както трябва (което и вие усилено се опитвате да докажете с всичките си действия). Това не пречи да ми покажете, че не съм прав като например запишете тая велика лекция на Дарина Обретенова и Владо Христозов и я качите публично, за да видят всички системни и мрежови администратори за какво става въпрос. Да се знае точно и ясно какви са им задълженията по закон, и по кои точно закони.

Иначе ще изглежда като инструктаж за доносници.

Стойността на останалите лекции би се повишила сериозно, ако са написани на тоалетна хартия и поставени на подходящи места.

Поредното малоумие на ДАИТС.

“Семинар за системни администратори” – всичките теми са или маркетингови, или хм, “Информационна сигурност и кибер престъпления”, т.е. как да докладваме данни на органите. Единствената причина да се иде там би била за коктейла…

Като един такъв системен администратор мога само да кажа – господа, щяхте да сте смешни, ако не бяхте толкова жалки.

Изгледах преди малко “завръщането на Ку-ку”, което са направили телевизия “Алма матер”…

Накратко – мъка. Аз ако бях участвал в правенето и го бях видял предварително, щях да поискам да ми го няма името в участвалите.

Например цялата идея за talkshow в тоя случай е ужасна. Водещите са невероятно дървени, както и повечето нови актьори, не знам що не са ударили по две водки предварително – щеше да помогне… Архивните кадри, които се показват, са много по-добри и контраста е направо плашещ, страшен автогол са си вкарали с тях.

Влади въргала донякъде спасява ситуацията, дневника на студента може да се развие много повече (не е като да не може да се намери материал по въпроса), а студентката, дето живеела нелегално в студентски град и т.н. е май най-добрата част от новите кадри (въпреки че това “вие сте виновни” на мен лично ми пролази по нервите).

Едно пиленце около “Алма матер” ми спомена, че всъщност тоя сценарий не бил оригиналния, ами старите кукувци били дали твърде много акъл и притиснали, че да не правят проблем с името, па оригиналния бил страшен – не знам, само дето не виждам що не са сменили името например. Адски гадно е да видиш млади хора ентусиасти толкова лесно да се поддават на подобни гадости, да засират ситуацията и да се набутват в коловоза на слабите и посредствени програми, дето (предполагам, не гледам телевизия :) ) могат да се видят в момента по канал 1.
(гадна история, това при тях е все едно първия им секс да е бил да ги изнасилят през ушите).

Жалка история.

Тия дни си намерих всичките 4 сезона на “Новият политик” (“The new statesman”), много забавна (и мрачна) комедия от 1987 до 1992. Изглежда като техния вариант на Бай Ганьо в политиката, и в общи линии страшно много напомня на нашите политици… Също така е очевидния вдъхновител на серията за BOFH (Bastard Operator from Hell) на Simon Travaglia.

Има изглежда и причина никой да не прави такива неща у нас – ние това го гледаме почти постоянно в истинския ни политически живот. Ще оставя на други хора (например Делян и Григор) да изброяват и описват всичките случаи, аз ще се спра на един друг момент, а именно реакцията на хората (изхождайки си от моята гледна точка и малко наблюдения).

Живеем в абсурд. От-до. Ядосването за нещо е почнало да става трудно, от претоварването на организма – толкова много простотии се случват, че ако се интересуваш от всяка, ще умреш от сърдечен удар за няколко месеца (аз така бях спрял да чета новини за седмица-две). Смисълът от протести е направо очевиден – в момента се опитват директно да премахнат статута на национален парк на Странджа, въпреки всички, което беше направено по въпроса, а за другите неща като корупцията и текущите събития със спрените фондове не мисля, че има особен смисъл да говоря. Сигурно не съм единствения, който таи надеждата ЕС да забие наистина сериозен шамар на нашите управляващи, но също така адски се съмнявам, че това ще свърши някаква работа.

Спряло е да ни пука, уморени сме. Повечето хора предпочитат да си свършат работата и така да се получи нещо, вместо да ходят да викат някъде – защото от това нищо не се получава. То и за това има някакво развитие в държавата – защото все пак има хора, които си вършат работата (и които им писва все повече и повече). Успяват да си направят някакво кътче, в което да живеят и бутат ли, бутат – щото всичко останало е толкова абсурдно и безсмислено, че твърде малко ентусиасти са останали да се опитват да направят нещо. Блоговете пишат по въпроса, четат се, обаче оттам нататък нещата умират – защото никой няма сили и желание да се занимава с гадости. Понеже единствения начин, който поне аз смятам, че е останал е въоръжения преврат (и познавайки нашите политици, те ще ни продадат и оръжието за целта).
Само дето вариантът с преврата трябва да се повтори няколко пъти и да се разстрелят текущите управляващи, така че на принципа на кучето на Павлов да имаме едни управляващи, дето стават за нещо. Ще трябва да се направи сметката колко струва един преврат и дали ще е по-малко от загубите от бандата идиоти, които ни управляват в момента.

Колкото до изборите – да видим. Всяка година се пише нов закон, всеки път е същата жалка пасмина (сега е и по-зле, щом се каним да изберем мутра). Останали сме с държавен апарат и система, пълни с кокошкари (беше направо жалко да се четат разговорите на оня от НСБОП, който арестуваха – за колко малко пари се беше продавал).

Вече има и моменти, в които се чудя какво правя тук, а не се махна и не се върна след 50 години да видя как се е сринало, та да може да се започне наново.

Зрелищата в тая държава са държавна политика.

Първо Станишев разпорежда ДАНС да проверят на ЦСКА всичките неща, после се вдига шум до бога за това, че европейското първенство по футбол го излъчвала само един кабелен канал, дето има около 60% покритие ((за което са се сетили от СЕМ две години след като е минал търга и т.н.. Нищо ново – май по конституция чиновниците трябва да са остро некадърни и неебателни, като се опре до истинската им работа)).

Нека. Да беше го спечелила някоя телевизия с 5% покритие – феновете щяха да се сплотят и да гледат заедно по кръчмите, а не-толкова феновете щяха да си намерят друго занимание (даже, въпреки че звучи невероятно, да прочетат някоя книжка). Не знам защо всички толкова се зомбират – изглежда, че ако нямат някакъв постоянен външен стимулатор, най-накрая почват да мислят, виждат колко е гнусна цялата ситуация, и започват да пият или изобщо да се чувстват нещастни…
(изобщо, в Рим е било “хляб и зрелища”, при нас е “алкохол и зрелища”)

Даже по-голямата част от младото поколение ((т.е. тия, дето са около ’89, да речем)) е тръгнала в тая посока. В последния Капитал има нещо за тийнейджърите ((няма ли някой да намери свестен превод на тая крива дума)), какви били умни, просветени и т.н., само дето имам чуството, че те като Диоген са ги търсили с фенер, че да ги открият такива. Да бяха минали през подлеза между НДК и Лозенец някоя вечер, покрай “Double Vision” и “Amor” ((известни повече като “Double Teen” и “Аборт”)), за да видят всъщност каква е ситуацията. То и в матурите се видя – повечето не искат да пишат някакъв текст и да излагат собствени разсъждения (докато все пак се справят с теста), като има сериозни съмнения как писалите нещо им е било сериозно помагано.

Изобщо – повечето хора могат спокойно да влязат без приемен изпит в клуба по интереси “Овча мисъл”.

Нека съм честен – познавам страшно много хора от всякакви възрасти, които има собствена глава, мислят, учат, работят и т.н., просто ми се струва, че все повече намаляват. Малко са хората, с които можеш да обсъдиш някоя книга, с които като се напиеш да си говориш на теми от разни науки ((случвало се е за 4 часа с червото да минем през физика, биология, генетика, история, математика и не-помня-още-какво)) и изобщо с които да комуникираш без чуството, че онова отсреща е по-тъпо ((и безсмислено)) от умрялото стайно растение в ъгъла на стаята…

Май остава само един въпрос – дали си струва да се направи нещо, за да има повече истински личности, мислещи хора и т.н.? Струва ли си да им се дава шанс по някакъв начин, или всеки сам трябва да си извоюва това да е личност (както настоява един прекрасен човек, който така се е изградил) – дали аз да мисля някакъв начин за това, или просто трябва да се остави стадото да се самоубива и вегетира и да се интересувам само от тези, дето изпадат/се изтръгват от него?

“Thornography” на Cradle of Filth се оказва един невероятно мелодичен албум, някой е казал, че някои от нещата в него напомнят на Iron Maiden и е прав…

Последните 4-5 дни все ми се гади сутрин, определено е тежък махмурлука след три тежки напивания за четири дни. Тоя път не бях толкова тъп и си пиех по някоя бира от време на време, да не ме удари и абстиненцията :)

Борихме два-три дни гаден бъг в един наш add-on за asterisk, един ден сме се чудили как да направим някакво IPC, което да не persist-ва при execve() и ще се вижда между няколко thread-а, които нямат общи неща (понеже restart-а на asterisk представлява execve(argc,argv) в един signal handler, странна идея). По случая имаше много псуване на темата чия OS какви IPC примитиви има и как точно работят, кое в кой стандарт го има и в кой го няма и какво ли не още… Върхът май ще е като се опитам да компилирам цялото на Debian/kFreeBSD-то, което инсталирах днеска (и бях обявен за извратен тип).

Червото си взе нов лаптоп и му подкара FreeBSD, в/у което в момента върви compiz (с nvidia драйверите). Да го видим как ще го ползва, от сега изкарва половината време в текстовата среда, понеже я вижда по-добре…
(пак по-добре от windows-а на предната му машина, за някои неща беше адски неудобен)

И нещо, за което се чудех дали да пиша, но си струва да се отделят няколко реда…
Не ми е ясно как може да има жени, които да демонстрират … Не е съвсем глупост, ще опиша ситуацията, па вие си решете.
Ходи момата с един приятел, след което по някое време го зарязва бая гнусно и си хваща някакъв чичка (който и става и шеф). Следват неприятни дни за моя приятел, алкохолизъм и т.н. (а той и няма толкова махмурлук, няма спирачка като мене :) ), всякакви веселби… След което тя се захваща опити да го запознава с новия си приятел (и май и да го привлече да работи при нея), с типичното си змийски поведение. Това, че не се стигна до бой в един от тия случаи поне за мен си е учудващо.
Аз и не мога да си обясня как някой иска да се занимава с жена, която дори би си помислила да направи подобно нещо – то е някаква комбинация от нахалство и липса на инстинкт за самосъхранение.